Определение по дело №796/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

“. И. Б. , ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. Б. бул.”Св.Св.К. и М.” № е предявила срещу Я. А. С. ЕГН обективно съединени искове при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 432 от ТЗ и с чл. 79 от ЗЗД .

Ищецът твърди,че по Ч.гр.д. № 1284/2013 г. на Районен съд - Б. е издадена заповед за незабавно изстъпление, въз основа на документ, на основание чл. 417 от ГПК против ответника, срещу която заповед възражение е направил длъжника и ответник по делото Я. А. С..

Твърди, че правоотношението между страните произтича от Договор за банков кредит № 22КР-АА-2398 от 05.11.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/14.04.2008 г.; Анекс от 30.04.2008 г. и Анекс № 3 от 30.03.2009 г . Тъй като ответникът не е изпълнявал редовно задължението си за погасяване на кредита, съгласно раздел 10-ти, т. 30.2, буква “а” от договора за банков кредит ,банката е имала право да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем, ако в 5 работни дни, след падежа на което и да е плащане по договора, длъжникът не внесе съответната сума в срок,определен в писменото уведомление до него,направено от банката..

Според ищеца, ответникът е в забава от 01.06.2010 г. и в нотариална покана № 2394/31.03.2011 г. на длъжника е даден 7-дневен срок да заплати сумата , като му се изяснява, че след изтичане на този срок и неплащане от негова страна,банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Нотариалната покана е била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и лицето не се е явило да я получи. С оглед на това ищецът твърди, че от 21.04.2011 г., кредитът става предсрочно изискуем и банката е предприела действия за изпълнение изцяло на задължението по договора и издадената заповед за изпълнение е за сумите 147 710,30 лева главница по договора и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2013 г. до окончателното й погасяване; 63 301,17 лева просрочена лихва, начислена съгласно раздел 4-ти, т. 9 от Договора за периода от 01.07.2010 г. до 18.05.2013 г. и 718 лева просрочена наказателна лихва, съгласно раздел 4-ти, т.11 от договора за кредит за периода от 01.06.2010 г. до 19.05.2013 г., както и съответно разноски в заповедното производство.

Молят да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът Я. А. С. дължи посочените по-горе суми по заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1284/2013 г на Районен съд Б.. Претендира и разноски в настоящото производство

От страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който прави възражение срещу редовността на исковата молба в смисъла, че същата не отговаря на текста на заповедта за незабавно изпълнение, че била неясна, не е посочено какви суми до момента е бил превел ответника,в изпълнение на задължението си да върне кредита, не е посочено и каква е договорената годишна лихва, защо и на какво основание е договорена промяна в анексите.

Оспорил е и истинността на договора за кредит от 05.11.2007 г., тъй като твърди, че не е подписан от лица, които имат право да сключват такива договори.

Прави възражение също така, че клаузите в сключените анекси са неравноправни относно променения размер на дължимата лихва, като на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите прави възражение за нищожност на тези клаузи.Счита,че се касае за изработена от банката лихвена политика,върху която кредитополучателя не може да влияе,което го поставя в неравностойно положение спрямо кредитора.По този начин е увеличена дължимата сума за погасяване на кредита в сравнение със сумата дължима съобразно началното приложение № 1.

Също така е направил възражение за изтекла погасителна давност за лихва на основание чл. 111, буква “в” от ЗЗД. Според ответника лихвите, които е посочил ищеца, че се дължат за периода 01.07.2010 г. до 20.05.2013 г. са натрупани лихви за период преди 01.07.2010 и са погасени по давност.

Благоевградския окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

По силата на сключен договор за банков кредит № 22КР-АА-2398 от 05.11.2007 г. ,Първа И. Банка в качеството на кредитор е предоставила на Я. С. в качеството на кредитополучател кредит в размер на 150 000 лв. за текущи битови нужди със срок на издължаване до 01.11.2037г.

Релевантни за спора са следните клаузи :

Посочено е в р. 4-ти т.9 от договора ,че е уговорено между страните, кредитополучателят да заплащат лихва, формирана от лихвен процент,определен от БНБ, увеличен с надбавка 7.24 пункта.В случай на отпадане категорията „основен лихвен процент определен от УС на БНБ” по независещи от страните причини,в срока на действие на договора,се прилага заместилия го лихвен процент,а ако няма такъв ,тази на междубанковия пазар в страната. Посочено е също така,че лихвата се заплаща в дните в приложение №1,но ако междувременно има промяна в основния лихвен процент ,лихвата се начислява съобразно този променен процент ,без да е необходимо предоговаряне,като приложение № 1 има ориентировъчен характер и не отразява точния размер на дължимата лихва. В същия раздел в т.11 страните също така са уговорили,че за дължими плащания,но неизпълнени в срок се дължи лихва с договореният в т.9 р.5 /има техническа грешка, тъй като в р.5 няма т.9 и вероятно се касае за р. 4т. 9/ лихвен процент с наказателна надбавка от 20 пункта.

Относно предсрочната изискуемост е постигната договореност в р.10 чл.30,че кредитополучателят при неплащане на което и да е от задълженията си по този договор/или не е осигурил авоари по разплащателната си сметка/,следва да получи писмено предизвестие,при което ако плати задължението си в срок определен в предизвестието,банката може да се откаже да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Договорът е подписан за банката от В. Г. и Г. Г.”специалист проблемни активи и провизиране”.

На 14.04.2008г. е подписан анекс №1,в който се посочва,че страните са се споразумели,че навсякъде в договора „приложение №1” се заменя с приложение №2.

С друг анекс от 30.04.2008г. съконтрахентите са констатирали,че поради промяна на ОЛП лихвата се е увеличила и С. дължи още 653.84 лв.Погасителния план е променен с Приложение № 3,приложено по делото.

С друг анекс №3 от 30.03.2009г. е променен начина на изчисление на лихвата, като лихвата се изчислява на базов лихвен процент с добавка от 5 пункта,като дефиницията за БЛП е определена в анекса като променлив лихвен индекс,определен от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответните валути.Подписан е нов погасителен план.

Ищцовата банка е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника на 20.05.2013г. и е било образувано ч. гр. д. № 1284/2013 г. на РС Б.. Искането е уважено и на 28.05.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът да заплати на банката главница- 147,710.30лв.; сумата от 63 301.17 дължима договорна лихва за периода 01.07.2010г. до 18.05.2013г.; дължима наказателна лихва за периода 01.06.2010г. до 19.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащането на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника До заявителя е изпратено съобщение с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. То е получено на 21.10.2013г., а исковата молба срещу С. е подадена на 20.11.2013 г.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Р.В. се установява, че кредитът е усвоен.Според вещото лице изчисленията на банката са правилни ,доколкото са съобразени с променените договорености на размера на лихвата с анексите и изчисленията на наказателната лихва,както и за дължимата главница,с оглед поредността на погасяване на задължението- такси,лихва и главница от платените до този момент суми от ответника в размер на 49 314.57лв.От таблица №1 в заключението на вещото лице може да се установи,че погасителните вноски,съобразно погасителния план по различните приложения не са правени на падежа ,а със закъснение от 5 и повече дни,като след 01.06.2010г. плащанията са нередовни и въобще не покриват сумите по погасителния план.

Също така е видно от таблица № 2,че има разлика в полза на банката за сумите,които се дължат съобразно уговорения в анекса от 30.03.2008г. лихвен процент и дължимите вноски по погасителен план,който обаче не е окончателен,тъй като не отразява промените в един от компонентите,определящи базата за размера на лихвата.

Приети са като писмени доказателства два броя нотариално заверени пълномощни от представляващите ищеца,с които са дадени права на управителя на клона в Б. В.Г. и на Г. Г. да сключват всякакви видове банкови сделки,включително и кредитни сделки в размер до 150 000лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен. Съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Касае се за иск, който в рамките на исковото производство има за цел със сила на пресъдено нещо, да установи съществуването на вземане, за което в заповедното производство е била издадена заповед за незабавно изпълнение, поради което предметът и страните в двете производство са идентични. В настоящия случай предявеният иск е за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата банка следните суми: 147 710,30 лева главница по договора и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2013 г. до окончателното й погасяване; 63 301,17 лева просрочена лихва, начислена съгласно раздел 4-ти, т. 9 от Договора за периода от 01.07.2010 г. до 18.05.2013 г. и 718 лева просрочена наказателна лихва, съгласно раздел 4-ти, т.11 от договора за кредит за периода от 01.06.2010 г. до 19.05.2013 г., както и съответно разноски в заповедното производство.

В издадената заповед за незабавно изпълнение размера на сумите главница и лихви съвпадат,както и периодът на изчислението им,като единствената разлика е,че в исковата молба претендираната редовна и наказателна лихва са посочени съобразно номерацията на клаузи от договора относими към лихвите,а в заповедта са посочени като договорна и наказателна лихва.Видно е от текстовата част на клаузите от договора,че се касае именно за договорна и наказателна лихва.

Това текстово различие,но не и по съдържание относно задължението, не може да обоснове извод,че предявеният иск е различен от заявената претенция в заповедното производство.

Исковата молба не страда от неяснота, тъй както прави възражението ответника,че неяснотата идвала от там,че не е било посочено какъв размер от кредита е заплатен от него.Ищецът дължи твърдения за това какъв е размера на задължението,а ответникът следва да установи,че задължението е погасено чрез плащане.

Съдът намира за неоснователно възражението,че договорът е сключен от лица,които нямат представителна власт по отношение на банката.От представените пълномощни е видно,че лицата подписали процесния договор за кредит са имали пълномощия за това.

Възражението за нищожност на клаузите в анексите,с които се променя размера на дължимата договорна лихва, съдът също намира за неоснователно.

Между страните по делото не е спорно, че същите се намират в облигационни отношения по силата на сключен между тях Договор за банков кредит от 2007г. за текущи битови нужди.Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от 09. 12. 2005 г., в сила от 10. 06. 2006 г. Като търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - 146 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят е изброил в 18 точки различни хипотези. Тъй като ответника не сочи на коя от изброените 18 хипотези се основава за неравноправна клауза,съобразно доводите му съдът обсъди,че измежду тях са т. 3 - при която се поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 10 – която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и 12 – която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и породи това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

С чл. 144 от ЗЗП са посочени различни хипотези, при които конкретно визирани в чл. 143 от ЗЗП точки, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, са неприложими. Съгласно чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

От гореизложеното следва да се приеме, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП.

В случая няма твърдения,че клаузите по процесния договор за кредит са определени индивидуално.

С клаузите на р.4 т.9 от договора лихвата е определена та база основен лихвен процент на БНБ с точно фиксирана надбавка.По-късно с анекса от 30.03.2009г. лихвата се изчислява на базов лихвен процент с добавка от 5 пункта,като дефиницията за БЛП е ,че той е променлив лихвен индекс,определен от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответните валути.

При тези обстоятелства съдът приема, че процесният договор за банков кредит, като сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното поле на изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, според което не са неравноправни договорни клаузи на такъв договор, макар и да осъществяват фактическите състави на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП. От това следва, че дори да е договорено, че доставчикът на финансови услуги може да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание и да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена, в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора и това да е във вреда на потребителя, както и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора, то тази договорна клауза няма да е неравноправна, щом попада в изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и касае обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола на доставчика.

А изложените по-горе основания не са фактически налице,тъй като видно от таблица № 2 на вещото лице след подписване на анекс № 3 има разлика за м.04.2009г. и м.май на 2009г.,като дължимата лихва е по-малко от начислената. . Следва да се отбележи, че в чл.9 от договора е посочен начина на формиране на лихвата, като първо се взема за компонент основен лихвен процент на БНБ и строго фиксирана надбавка, а после с анекса е определена от два компонента-базов лихвен процент, определян периодично от банката и надбавка, посочена в договора. БЛП не се определя произволно, а с оглед конкретни показатели,включително и пазарни стойности,които са извън обективното влияние на банката.Потребителят още при сключването на анекса, се е съгласил с тази клауза, като следва да се вземе предвид и че промяната в базовия лихвен процент настъпва при наличие на изчерпателно посочените условия. Ако счете, че лихвеният процент е висок, потребителят не е поставен в невъзможност да прекрати договора, както и предсрочно да погаси задълженията си.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на част от лихвата при приложението на чл.111 б.В” ЗЗД.Задължението за погасяване на кредитната вноска не е периодично.При договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случая е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати. Това обаче не превръща тези вноски в периодични плащания, респ. в отделни задължения сами за себе си. Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. В тази връзка, договореното връщане на заема на погасителни вноски /включващи главница и лихви/представлява просто съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (по аргумент от противното). Следователно тези плащания представляват частични плащания по договора, а не периодични плащания по см. на чл.111, б „в“ от ЗЗД, тъй като понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви / в този смисъл Решение № 432/20.05.2009 г. на ВКС, III – то г.о. по гр. дело № 270/2008 г.; Решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС, III – то г.о. по гр. дело № 523/2011 г., както и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2011г. на ОСГК/.По отношение на договора за потребителски кредит не се касае за задължение за периодично плащане.Страните са уговорили периодична изискуемост на едно цяло задължение ,а именно, че няколко отделни действия или части от една престация ще се изпълняват на отделни интервали. Задължението за връщане на паричния заем покрива точно тази правна конструкция- уговорено е цялата парична сума /главница и лихва/ да се връща на части през отделни интервали в интерес на длъжника по съгласие на кредитора/ чл.66, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД/ , вместо наведнъж до края на целия срок .С оглед на това,задължението се погасява с изтичане на общата петгодишна давност,визирана в чл.110 ЗЗД,като крайния срок на издължаването е 01.11.2037г.Действия по събиране на вземането и неговото установяване са предприети при определени условия преди крайния срок на договора с нот.покана от 21.04.2011г.,когато длъжникът е уведомен да изпълни задължението си в 7 дневен срок,като в противен случай банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,т.е кредитът с дължимите лихви става изискуем на 28.04.2011г.,а действията по принудителното му събиране са предприети на 20.05.2013г. т.е. преди изтичане на тригодишния погасителен давностен срок за лихвата.

С оглед на изложеното съдът счита, че искът е изцяло основателен. Настъпила е предсрочна изискуемост на кредита, тъй като е допусната забава в плащанията на дължимата месечна вноска, като ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатила задълженията си по договора за кредит, което е установено и от заключенията на съдебно- счетоводната експертиза. /.Ищецът е изпълнил задължението си по чл.30 от договора,като писмено е предупредил длъжника и е дал срок за изпълнение ,което евентуално да отложи пълната изискуемост на кредитното задължение.Ето защо искът се уважава изцяло,като в полза на ищеца се отнесат и направените по настоящето дело разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, че Я. А. С. от Б. ЕГН *, в качеството си на кредитополучател дължи на “. И. Б. , ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. Б. бул.”Св.Св.К. и М.” № сумите от 147 710,30 лева главница по договора за банков кредит № 22КР-АА-2398 от 05.11.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/14.04.2008 г.; Анекс от 30.04.2008 г. и Анекс № 3 от 30.03.2009 г , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2013 г. до окончателното й погасяване; 63 301,17 лева просрочена лихва, начислена съгласно раздел 4-ти, т. 9 от Договора за периода от 01.07.2010 г. до 18.05.2013 г. и 718 лева просрочена наказателна лихва, съгласно раздел 4-ти, т.11 от договора за кредит за периода от 01.06.2010 г. до 19.05.2013 г., както и съответно разноски в заповедното производство,съгласно заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1284/2013 г на Районен съд Б..

ОСЪЖДА Я. А. С. от Б. да заплати на “. И. Б. , ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. Б. бул.”Св.Св.К. и М.” № сумата от 4234.59 лв. заплатена д.т.,350 лв. внесено възнаграждение за в.л. и 6 881.88 лв. възнаграждение за процесуален представител-юрисконсулт

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: