№ 937
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000500387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261649/17.05.2022г, постановено по гр.д.№ 11381/2020г по описа на
СГС, ГО, I-28 с-в, е осъдено „Ниста 97” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С. Р. Б. с
ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 сумата от 30 000евро, получена на
отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен между страните по делото на 28.08.2007 г. и допълнително споразумение към
него от 05.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 21.10.2020 г. до окончателното изплащане; както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7000 евро, съставляваща обезщетение за забавеното
плащане на главното парично задължение в размер на 30 000 евро, за периода на забавата,
считано от 04.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г., като е
отхвърлена исковата претенция за лихва за забава за разликата над 7000 евро до 9000 евро и
за периода 14.05.2016 г. – 03.07.2018 г. като неоснователна. Осъдено е „Ниста 97” ЕООД да
заплати на С. Р. Б. сумата от 2906.96лв. за съдебни разноски за заплатена държавна такса и
на адвокат Г. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 2673,79 лв.
Решението е обжалвано от „Ниста 97” ЕООД, чрез адв.С. М. от САК, с доводи, че е
неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Сочи, че не е доказано, че дружеството дължи сумата от 30 000евро, ведно с
лихвите, тъй като ищецът не е предявил своевременно претенцията за връщане на платената
по предварителен договор за продажба сума от 30 000евро и не е заплатил същата.
Поддържа, че предварителният договор прикрива договор за заем, сключен между
физическите лица В. Б. /майка на ищеца/ и Н. С. /управител на дружеството/. За имота,
предмет на договора, няма учредено право на строеж и дружеството няма право на
собственост. Предварителният договор не е развален, тъй като нотариалната покана не е
достигнала до ответното дружество. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че
1
дружеството е уведомено чрез повереника, който е депозирал молба до нотариуса на
13.06.2018г, тъй като не е бил упълномощен да получи нотариална покана. Счита, че
правната квалификация на иска не е по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а е по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД,
като погасителната давност в тази хипотеза тече от момента, в който задължението е
следвало да бъде изпълнено-31.03.2012г. Ако договорът е развален на 13.06.2018г, то следва
да се приложи институтът на погасителната давност от 31.03.2012г, която е изтекла на
13.06.2018г.-датата на узнаване на съдържанието на нотариалната покана. Ако се приеме, че
договорът е развален с връчване на нотариалната покана като приложение към исковата
молба, погасителната давност е започнала да тече от настъпилото неизпълнение-31.03.2012г.
до датата подаване на исковата молба. Претендира да се отмени обжалваното решение и да
се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.
Ответникът-С. Р. Б., представляван от адв.Г.Х. от САК, е оспорил въззивната жалба.
Възразява срещу доводите на въззивника, че цената по договора не е заплатена, тъй като
същият служи за разписка, установяваща плащането и не е установена твърдяната
симулация. Оспорва възраженията, че не е връчена нотариалната покана за разваляне на
договора, тъй като се установява от представено удостоверение от нотариус Л.Л., че същият
е развален, считано от 14.05.2016г, алтернативно на 13.06.2018г-когато е узнато
съдържанието й. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-С. Р. Б. е посочил в исковата молба, че на 28.08.2007г е сключил
предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който ответникът „Ниста 97”
ЕООД се е задължил да построи и да му продаде с договор във формата на нотариален акт
недвижим имот в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „ Григор Начевич” № 7 в
гр.София, построена в УПИ I-393, 394 в кв. 1023 по плана на гр. София, м. „бул. „България“
- „Хиподрума“, а именно: апартамент 7.1., на седми жилищен етаж, със застроена площ от
86,67 кв. м., състоящ се от дневна, две стаи, кухня, баня-тоалетна и антре с прилежащите му
10,40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съгласно чл. 2 от
предварителния договор уговорената цена за имота от 63 000 евро се заплаща на три вноски,
като първата в размер на 30 000 евро е била заплатена в деня на подписване на
предварителния договор, втората в размер на 30 000 евро се заплаща в деня на подписване
на акт, образец 16, а последната вноска от 3000 евро се плаща при подписване на
окончателен договор. Срокът за сключване на окончателен договор е бил определен на
30.11.2008 г. В деня на подписване на предварителния договор, ищецът предал на ответника
сумата от 30 000 евро, за удостоверяването на което обстоятелство договорът служи като
разписка. Срокът за сключване на окончателен договор е бил определен на 30.11.2008г.
/чл.3, ал.1 от предварителния договор/ В деня на подписване на договора е заплатил на
ответника сумата от 30 000евро, като договорът служи като разписка за плащането.
Продавачът не е построил и завършил в срок сградата, в която е следвало да бъде
процесният апартамент, обект на предварителния договор, поради което с продавача са
сключили допълнително споразумение на 5.04.2011г. /с нотариална заверка на подписите/, с
което продавачът се е задължил да предаде и прехвърли собствеността върху недвижимия
2
имот в срок до 31.03.2012г. и, че неплатеният остатък от продажната цена ще бъде платен за
6 години от датата на сключване на окончателния договор на 72 вноски, всяка по 458евро и
една от 283евро, като ако не се изпълни задължението договорът ще бъде развален и ще се
възстанови сумата от 30 000евро, ведно със законната лихва в размер на основния лихвен
процент на БНБ, увеличен с 10 пункта, считано от 28.08.2007г до окончателното изплащане.
Продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост
върху имота с нотариален акт в определения срок, като продавачът не е придобил
собствеността върху процесния имот, върху който да се построи сградата, както и не е
изпълнил задължението си да я изгради. Поради това с нотариална покана от 12.04.2016г на
нотариус Л.Л., с район на действие СРС, е поканил продавача в 15 дневен срок, считано от
получаване на поканата, да предаде и прехвърли собствеността върху недвижимия имот,
като при неизпълнение, е заявил, че разваля договора, считано от 16ден ден от получаване
на поканата и е поискал връщане на сумата от 30 000евро и дължимата законна лихва в срок
от 20 дни от връчване на поканата на 28.04.2016г, поради което предварителният договор е
бил развален от 14.05.2016г. Ответникът не му е върнал дължимата сума, поради което е
предявил иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на същата-30 000евро, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както и на лихва за забава за периода
14.05.2016г до датата на подаване на исковата молба-21.10.2020г. в размер на 17 602.47лв.
Ответникът „Ниста” ЕООД е оспорил исковите претенции като неоснователни, с
доводи, че не е получил сумата от 30 000евро, че същата не е отразена в счетоводството му и
не е издавана фактура. Получил е сумата от 30 000евро, но по договор за заем, поради което
предварителният договор обезпечавал сключен договор за заем между управителя на
дружеството-Н. С. и майката на ищеца-В. Б..
Оспорил е отправеното на 12.04.2016 г. с приложената към исковата молба
нотариална покана до него волеизявление на ищеца за разваляне на предварителния договор
за продажба да е достигнало до него, тъй като тя не е редовно връчена. Били допуснати
процесуални нарушения от връчителя на нотариуса, доколкото адресът не е посетен и не е
поставено съобщение, нито е била залепена поканата или съобщение за получаване.
Разписката за връчване не била оформена по надлежния ред, като липсвали вписани дати и
часове на посещения на адреса, къде е залепено уведомлението, кой е връчителят.
Уведомлението за връчване на нотариалната покана не е било залепено на адреса на
управление на дружеството, нито е пуснато в пощенската кутия. Не е било оставено и
съобщение за явяване в нотариалната кантора за получаване на книжа, което да бъде
поставено в пощенската кутия и залепено на видно място. Самата нотариална покана също
не е била залепена, нито пусната в пощенската кутия, което било видно от разписката към
нея. Предвид изложеното е поддържал, че предварителният договор не е развален и в този
случай ищецът не може да се легитимира в качеството на кредитор.
Посочил е, че ищецът е уведомен, че сградата не може да бъде завършена в
уговорения срок по обективни причини, поради което не е възможно дружеството да
изпълни задълженията си за довършване на сградата. При условията на евентуалност е
релевирал възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания -
главница и лихви.
С постановеното решение съдът е уважил исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД за връщане на сумата от 30 000евро на отпаднало правно основание, както и частично
исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, като е приел, че ответникът е узнал за нотариалната
покана на 13.06.2018г и развалянето на предварителния договор е настъпило на 29.06.2018г.,
3
като след изтичане на 20дневният срок дружеството е изпаднало в забава, поради което
искът е уважен за периода 4.07.2018г до 20.10.2020г, както и че не е изтекла погасителна
давност.
Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния
съд и е следната:
От представен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен
между страните по делото на 28.08.2007 г., се установява, че „Ниста“ ЕООД е поело
задължение да продаде на С. Р. Б. недвижим имот, представляващ апартамент №7.1 със
застроена площ от 86,67 кв.м., находящ се на 7-ми жилищен етаж в жилищна сграда, в гр.
София, ул. „ Григор Начевич” за сумата от 63 000 евро, от която: 30 000 евро, платими в
деня на подписване на договора и за което според удостовереното в договора самият той
служи като разписка за получената сума; 30 000 евро след подписване на Акт образец 16; и
останалите 3000 евро при съставянето на нотариалния акт. В чл. 3, ал. 1 от договора е
уговорен срок за сключване на окончателния договор след снабдяване с Акт – образец 16, но
не по-късно от 30.11.2008 г.
С допълнително споразумение от 05.04.2011 г. към предварителния договор, което е
с нотариална заверка на подписите, с рег. №1933/05.04.2011 г. на нотариус С. З., рег. №*** в
НК, страните са уговорили нов краен срок за сключване на окончателен договор – до
31.03.2012 г. В чл. 3 е договорено оставащата част от продажната цена от 33 000 евро да се
плати разсрочено, считано от датата на нотариалното изповядване на покупко-продажбата.
Съгласно чл. 4 от договора, при неизпълнение на продавача да прехвърли собствеността до
посочената дата, купувачът има право да развали процесния предварителен договор, в който
случай ответникът му дължи връщане на платената сума от 30 000 евро, ведно със законна
лихва, считано от датата на плащането до окончателното връщане.
От представена нотариална покана с рег. №578, том I, от 12.04.2016 г., по описа на
нотариус Л.Л., рег. №** в НК, се установява, че ищецът кани ответника да му прехвърли
собствеността върху процесния апартамент на петнадесетия ден от получаване на
нотариалната покана или в противен случай, от следващия ден договорът се счита за
развален, като в срок от 20 дни от датата на получаване на нотариалната покана следва да
бъде върната платената цена от 30 000 евро, ведно с дължимата лихва от датата на
получаването до окончателното връщане. На последната страница на нотариалната покана
е поставен щемпел на нотариуса, в който е вписано, че на 28.04.2016 г. е удостоверено
връчването на нотариалната покана на адресата „Ниста“ ЕООД, както и че на 27.04.2016 г. е
залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Представено е удостоверение от нотариус
Л.Л., заведено в общия му регистър под № 2150/20.06.2018 г., разносна книга, том I, №111
(л. 53 от делото), в което нотариусът е заявил, че му е невъзможно да представи в препис
разписка за връчване на процесната нотариална покана, тъй като в конкретния случай
адресатът не е бил открит на посочения адрес, поради което е било залепено уведомление и
с изтичане на срока поканата е оформена като връчена. Разписка не е била съставена, тъй
като поканата не е получена лично от адресата или трето лице.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че между страните е
възникнало облигационно отношение по предварителен договор за покупко-продажба за
недвижим имот, който ответникът е следвало да продаде в срок до 31.03.2012г.
Възражението, че не е заплатена сумата от 30 000евро е неоснователно, тъй като в самия
договор е отразено, че продавачът е получил тази сума, като договорът служи за разписка.
Възраженията на въззивника, че не е налице сключен такъв договор между страните
и, че същият е симулативен е неоснователно и недоказано, тъй като не са представени
4
доказателства, че между тях е налице друго правоотношение-договор за заем. Представеният
такъв по делото е с дата от 28.09.2008г, като страните по него са различни от тези по
предварителния договор и е нелогично да се обезпечава договор за заем, подписан един
месец по-късно, и сумата по него е преведена от В. Б. по сметка на Н. С. на 2.10.2007г.
Липсата на симулативност се установява и с подписаното допълнително споразумение на
5.04.2011г, в което управителят на дружеството отново е декларирал, че получените
30 000евро са част от продажната цена, получена от дружеството.
Въз основа на това следва, че ищецът –купувач по предварителния договор е
изправна страна и поради неизпълнение на задължението на продавача в уговорения срок
31.03.2012г /уговорен с допълнителното споразумение от 5.04.2011г/, то следва, че същият
има право да развали договора с едностранно изявление.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът кога е развален предварителният
договор, като ответното дружество е оспорило връчването на нотариалната покана.
Установява се, че изпратената нотариална покана № 578, том I, от 12.04.2016г с искане за
прехвърляне на собствеността в определен срок, с изявление за разваляне на
предварителния договор и искане за връщане на продажната цена от 30 000евро, ведно с
дължимата лихва от получаването й. Нотариусът е посочил, че не може да представи
разписка за връчването й, тъй като на 13.04.2016г е залепено уведомление по чл.47, ал.1
ГПК и след изтичане на 14 дневен срок е прието, че на 27.04.2016г поканата е била връчена.
Връчването на нотариалната покана не съответства на изискванията на чл.47, ал.1
ГПК, което е приложимо и за търговци, съгл. чл.50, ал.4 ГПК, ако не се намери лице или
служител, който да я получи. Следва да се отразят при връчване по този ред на причините,
наложили залепването на уведомлението, кога и колко пъти е посещаван адреса., какво е
установено, къде е залепено уведомлението. В процесната нотариална покана липсват
такива отразявания, поради което не може да се приеме, че са били налице условията на
чл.47 ГПК и, че връчването е редовно.
Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от нотариус Л., с №
2150/20.06.2018г, разноска книга, том I, № 111, което е издадено по молба от 13.06.2018г,
подадена от адвокат С.М., по съдебно удостоверение, издадено й от СРС, по гр.д.№
55270/2016г, за снабдяване с препис от нотариална покана рег. № 578, том I, от 12.04.2016г,
следва да се приеме, че на 13.06.2018г съдържанието на нотариалната покана е станало
известно на дружеството, чрез неговия процесуален представител адв.М.. При евентуалност
следва да се приеме, че договорът е развален с връчване на препис от исковата молба на
ответното дружество по реда на чл.131 ГПК.
С развалянето на предварителния договор с едностранно изявление се прекратява
облигационното правоотношение. Дължи се връщане на даденото предвид обратното
действие на развалянето. Дадената авансово заплатена цена по развален поради
неизпълнение договор може да се иска на отпаднало правно основание. /Така решение №
139/25.01.2012г по т.д.№ 678/2010г, на ВКС, II Т.О./, поради което са неоснователни
възраженията на въззивника относно правната квалификация на иска. Въз основа на това
5
следва да се приеме, че на 29.06.2018г /шестнадесетия ден, считано от 13.06.2018г/,
договорът е бил развален и се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване на
отпаднало правно основание за сумата от 30 000евро, представляваща платена цена по
развален договор от 28.08.2007г. поради неизпълнение.
По възражението, че исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД е погасена поради
изтекла давност, въззивният съд приема, че същото е неоснователно, тъй като началният
момент, от който тече давността за връщане на даденото по развален договор, е отпадането
на основанието. При разваляне на договор това е денят на развалянето. /В този смисъл е
Постановление №1/1979г и решение № 443/15.06.2010г по гр.д.№ 352/2009г на ВКС, III
Г.О./
При отчитане, че развалянето на договора е настъпило на 29.06.2018г, респективно
при евентуалност на 29.07.2021г /връчване на препис от исковата молба-л.25-А по делото на
СГС/, то считано към тези дати не е изтекъл давностният срок от пет години, тъй като
исковата претенция е предявена на 21.10.2020г.
Като акцесорна исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи като се
отчете отправянето на покана за изпълнение до длъжника, с която се поставя същият в
забава. С развалянето му обаче длъжникът не се поставя автоматично в забава. Не е
определен срок за връщане на полученото на отпаднало основание, поради което длъжникът
ще изпадне в забава едва след получаване на покана за връщане на сумата по главницата (чл.
84, ал. 2 ЗЗД ). При липса на определен ден за изпълнение на задължението за връщане на
сумата, явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало
основание, то по отношение на задължението й за връщане, длъжникът изпада в забава след
връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва-обезщетение върху нея,
съгласно чл. 86 от ЗЗД. /Така решение № 417 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1488/99 г.,
V г. о., решение № 1442/04.11.2003 по гр. д. № 336/2003, Р № 1528/31.07.2003 по гр. д. №
1285/2002 и Р № 417/20.03.2000 г. по гр. д. № 1488/99 г./ Поради това исковата претенция по
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за периода от 4.07.2018г до 20.10.2020г , тъй като с
нотариалната покана е даден срок за връщане на сумата 20 дни от връчването й, което
въззивният съд приема, че е настъпило на 13.06.2018г, като размерът на същата се определя
на 7 000евро., поради което исковата претенция следва да се уважи до този размер.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено на основание чл.271 ГПК в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди „Ниста
97” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С. Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 2 890лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 ГПК решение № 261649/17.05.2022г, постановено по
гр.д.№ 11381/2020г по описа на СГС, ГО, I-28 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „Ниста
97” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С. Р. Б. с ЕГН **********, на основание чл.55,
ал.1, предл. 3 сумата от 30 000евро, получена на отпаднало основание по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните
по делото на 28.08.2007 г. и допълнително споразумение към него от 05.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
21.10.2020 г. до окончателното изплащане; както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 7000 евро, съставляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично
6
задължение в размер на 30 000 евро, начислена за периода на забавата, считано от 04.07.2018
г. до датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. и в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Ниста 97” ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. Б. с ЕГН ********** сумата от 2 890лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7