Решение по дело №649/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от директор на АДФИ – София, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Р.К.против решение № 94/10.02.2023 г. по АНД № 4846/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено предупреждение № 11-01-452/08.11.2022 г., издадено от Директор на АДФИ – София, с което Д.Н., в качеството на кмет на община Бургас е предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл.20, ал.7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсирането на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по стабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.

В жалбата се твърди, че решението на РС – Бургас е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото предупреждение, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се решението да бъде отменено, а предупреждението потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Радионов. Поддържа жалбата и искането за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на предупреждението. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор се посочват процесуални нарушения и незаконосъобразност на предупреждението. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас отменил предупреждение № 11-01-452/08.11.2022 г., издадено от Директор на АДФИ – София, с което на основание чл.28 от ЗАНН Д.Н., в качеството на кмет на община Бургас е предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл.20, ал.7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсирането на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по стабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание.

За да постанови решението съдът е приел, че АУАН бил съставен от компетентен орган, а предупреждението било издадено от оправомощено лице, но в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда не била посочена дата на извършване на нарушението. На следващо място е посочено, че Наредбата не предвижда никакви времеви граници, в които следва да бъде извършено делегирането и с изтичането на който срок бездействието на кмета може да се приеме за нарушение. В този смисъл, изводът на АНО, че крайният срок, до който кметът следвало да сключи договор с училището е 15.09.2020 г. е произволен и не почива на разпоредбите на наредбата. Изложени са мотиви, според които АНО следвало да съобрази разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и щом приел, че се касае за маловажно нарушение, извършено преди 23.12.2021 г. то е следвало да не прилага актуалната редакция на чл.28 от ЗАНН, която се явява по-неблагоприятна за дееца.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно незаконосъобразността на предупреждението се споделят и от настоящия съдебен състав.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в Наредбата не е фиксиран срок в който следва да бъде осъществена хипотезата на чл.20, ал.7, според който делегирането на правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска градина. Липсата на краен срок, който задълженият субект да следи и спази, обосновава извод, че, за да бъде сключен договор с общината е необходимо училището да я информира за необходимостта от сключване на договор с превозвач, а не директно да пристъпва към сключване на договор с превозвача, както е било сторено в случая. Липсата на уведомление преди 15.09.2020 г. (датата на която е сключен договора с превозвача) означава, че кметът на общината не е бездействал като не е изпълнил задължение, което Наредбата му вменява. Т.е. същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Следва да се посочи още, че за кмета на общината съществува задължение да организира превозите, но не и задължение да делегира правата си в тази връзка. Налице е правна възможност, регламентирана в разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Наредбата, чрез която ако титулярът на задължението делегира правото за организиране на безплатни превози на съответното училище или детска градина, то тогава последните имат права да сключат договор за дейността. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.20, ал.5 от Наредбата, която посочва, че организирането на превозите по ал.1, т.4 на чл.20 от Наредбата се извършва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на директора на училището или на детската градина, на които е делегирано такова право.

Правилен е изводът на съда и относно приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. АНО приел, че извършеното административно нарушение е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наложил писмено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно действащата към момента редакция на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Към момента на извършване на нарушението – 15.09.2020 г., тази норма е предвиждала, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание и тя се явява по-благоприятния за нарушителя закон и нея е следвало да приложи наказващият орган, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Цитираните в касационната жалба разпоредби на чл.283, ал.2 от ЗПУО, чл.20, ал.1, 4, 7, чл.43 от Наредбата регламентират процедурата за предоставяне на средства от централния бюджет към бюджета на общините, с които да се компенсират изразходваните от превозвачите средства за тази категория организирани превози. Тази процедура още веднъж акцентира на задължението на общината да организира превозите, както и за възможността да го направи чрез делегиране на правото за организиране на безплатни превози на съответното училище. Като не го е направила за общината съществува задължение самостоятелно да организира превозите на децата и учениците по чл.19, т.8 от Наредбата, но не може да бъде вменено нарушение на кмета на общината, че не е делегирал предоставени му от нормативния акт права.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 10.02.2023 г. по АНД № 4846/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: