№ 669
гр. Бургас, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120202351 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.189 и следващите от ЗДвП и е образувано
по повод жалбата на И. Д. В. с ЕГН ********** от *****, чрез адв.С. М. АК-Пазарджик със
съдебен адрес в ******* (надлежно упълномощен) срещу електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
и №7906110 издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на 21 ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание глоба
в размер на 800 (осемстотин) лева.
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката го обжалва като счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се основания за липсата на
повторност, тъй като не било налице влязло в сила акт за предходно нарушение. Не се
представят нови доказателства. Моли се за отмяна на постановлението. Претендират се
разноски.
За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, чрез неговия
упълномощен адвокат, но не се явява. Не се представлява. Изпраща писмено становище.
Административнонаказващият орган-редовно уведомен явява се представител ЮК.
Изразява и писмено становище за неоснователност на жалба и молба за потвърждаване на
НП. Не се претендират разноски, но се преви възражение за прекомерност.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен
е срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП (гърба на лист 15 и лист 2 от делото). Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен
1
съд и производството е редовно образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството е започнало със съставяне на електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение , установено с автоматизирано техническо средство или система серия К и
№7906110 от ОДМВР-Бургас. ЕФ е издаден на основание заснето нарушение със
автоматизирано техническо средство TFR1-M 510 клип №56534 с отчетен толеранс от -3%
(на гърба на лист 14 от делото).
На 07.08.2023г в 08,07 часа, в гр.Бургас на първокласен път (ПП-І-90), км.249+100, в
посока от пътен възел Юг към К., водач на лек автомобил марка БМВ 318Д с рег.№****
управлявал със скорост от 86 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26
за населено място до 50 км/ч.
Издирен бил собственикът на лекия автомобил (лист 15 от делото). Собственикът И.
Д. В. не попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП. На 09.08.2023г бил издаден обжалвания
ЕФ серия К и № 7906110. Връчен били на 22.06.2025г. От справката от АИС АНД (на гърба
на лист 16) се установява, че жалбоподателката В. е била вече наказвана с ЕФ серия К и
№4286135 (лист 16 от делото) за същото по вид нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, извършено
20.12.2020г. ЕФ серия К и №4286135 бил съставен на 20.12.2020г и бил връчен на
27.07.2022г и влязъл в законна сила на 11.08.2022г. Процесното нарушение е извършено на
07.08.2023г, т.е в едногодишния срок от влизане в сила на предходно нарушение от
същия вид. Налице е повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дадената
дефиниция налице е „повторност“, когато водачът извърши нарушението в 1 годишния срок
от влизане в сила на НП (в случая ЕФ), с който на му е наложено наказание за същото по
вид нарушение.
С оглед това обстоятелство е избрана правна квалификация на
административнонаказващата норма по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП. По този начин на
жалбоподателката В. е наложена глоба в размер на 800 лева представляваща удвоеният
размер на глобата от 400 лева за нарушението по чл.182 ал.1 т.4 (редакцията в ДВ бр.101 в
сила от 21.01.2017г действала по време на извършване на нарушението).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността
на воденото до този момент административнонаказателно производство.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и
в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - „TFR1-M 510“,
към датата на заснемане на нарушението било одобрен тип средство за измерване, годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
2
измерване и Приложение към удостоверението (л.18-19 от делото). Представен е и протокол
за проверка от 07.02.2023г издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ (лист 19 от делото). За поставянета му в
МПС е направена снимка (гърба на лист 20 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на наказателни постановления не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или акт за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
3
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-
Бургас.
Атакуваният ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички реквизити. При
позиционирането и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се
обозначи мястото на контрол, към което изискване и задължителното за прилагане на ТР
1/2014г на ВАС. По делото е приложен, попълнен от служител на Пътна полиция ОДМВР-
Бургас –оператор със системата протокол по чл.10 от Наредбата №8121з-532/15г.
Протоколът е от датата на нарушението, чийто час попада в периода от време, през което
автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри
(виж в протокола на лист 20 от делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък
максимално разрешената скорост е 50 км/ч въведена с пътен знак В-26 за населено място,
както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 36 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена
от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е
предвиден 7-дневен срок от получаването на АУАН, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето,
което носи отговорност за извършеното нарушение.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП (в редакцията на тази норма
към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 400 лева е в размер точно
4
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпроса
дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е
дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява
деяние със завишена обществена опасност.
Обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва
безусловно да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К и №7906110 издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение на 21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от
ЗДвП на И. Д. В. с ЕГН ********** от *****, чрез адв.С. М. АК-Пазарджик със съдебен
адрес в *******е наложено наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок пред Административен съд-
Бургас от деня на получаване на известието от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5