Решение по дело №685/2012 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1344
Дата: 12 юли 2012 г. (в сила от 7 август 2012 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20124520100685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 12.07.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на  деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Б.Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело №  685 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.В.Д. против СТРАЙК ЗОНА ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие с цена 321.00 лева и за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год. и 2011 год. с цена 598.00 лева. В съдебно заседание уточнява, че претенциите са в нетен размер. В исковата молба ищецът твърди, че  с ответника били в трудово правоотношение от до 24.01.2012 год., когато било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, но ответникът не изплатил дължимите обезщетения, въпреки изричното им посочване в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

        Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че няма непогасени задължения към ищеца, като същата е получила като аванси и заплати общо сума, която е по- голяма от претендираната. Прави възражение за прихващане на авансово изплатените възнаграждения в размер на 1322.27 лева с претендираните обезщетения в общ размер 919.00 лева до размера на по- малката от двете суми при условията на евентуалност, ако се установи, че претенцията на ищеца е основателна и доказана по размер.

 

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 20.01.2010 год. и заповед от 24.01.2012 год., като е заемал длъжност „крупие”. Считано от 24.01.2012 год. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и 4 от КТ  и въз основа на решение от протокол 10.01.2012 год. на Управителния съвет на СТРАЙК ЗОНА ООД за спиране на работата. Относно тези обстоятелства не се спори между страните.

От приетата по делото съдебно- графологична експертиза се установява, че част от представените РКО са подписани от ищеца, а именно тези от 03.05.2011 год., 01.06.2011 год., 20.06.2011 год., 01.07.2011 год., 15.07.2011 год., 11.08.2011 год., 26.08.2011 год., 30.08.2011 год., 14.09.2011 год., 28.09.2011 год.- 3 дни болнични, 01.10.2011 год., 15.10.2011 год., 01.12.2011 год. и 14.01.2012 год. на обща стойност 2540.00 лева. Останалите приложени към отговора ПКО, не са подписани от ищеца, според съдебно- графологичната експертиза. По разченто- платежи ведомости ищецът е трябвало да получи трудово възнаграждение в общ размер 2582.73 лева.

Ответникът не ангажира доказателства за твърденията, че намиращите се на листи 28- 51 отчети на машинни броячи са подписани от ищеца и текстът е изписан от нея, съгласно дадените указания. Ищецът признава, че почеркът на отчета от 12.08.2011 год. е неин и е отразено  „350 лева- заплата Вали”. На 11.08.2011 год. тя е подписала РКО за същата сума и основание заплата, поради което съдът приема, че двете отразявания касаят едно и също плащане.

Не се оспорва от ответника размерът на дължимите обезщетения за остатъка от неспазения срок на предизвестие- 321.00 лева и за неизпълзван платен годишен отпуск в размер на 598.00 лева, които съдът приема за основателни.

Съдът намира направеното от ответника възражение за прихващане за неоснователно. Представените по делото отчети са съставяни неофициално, за да се следи касовата наличност на всяка отделна смяна. Отчетите не са съставени в предвидените в Закона за хазарта и Задължителните правила за организация на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри с игрални автомати и утвърдени образци (документи) за счетоводна отчетност. Казаното до тук мотивира извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 182 от ГПК, която регламентира материална доказателствена сила на вписванията в счетоводните книги, само ако те са били водени редовно. Приложените отчети нямат характер на счетоводни книги. Те не са и удостоверяващи плащане разписки, защото не съдържат изявление за получаване на записаните в тях суми и не носят подписите на посочените в тях лица. При внимателно проследяване на записванията в отчетите, съобразявайки началните, крайните салда и междинните операции, се налага извод, че не всички отбелязвания със знак минус са реално изнесени от касовата наличност средства, както и не всички отбелязвания със знак плюс са реално постъпили такива. Крайните салда не съответстват на извършените операции.

 

         При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 24.012012 год.

При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год. и  2011 год. в размер на 598.00 лева и обезщетение за остатъка от неспазения срок на уговореното с трудовия договор предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 321.00 лева. На основание чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно чл. 177 от КТ, вр. чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най- малко 10 работни дни. Съгласно представените и неоспорени от ищеца ведомости за заплати и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема за основателни претенциите за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год. и  2011 год. в нетен размер на 598.00 лева и обезщетение за остатъка от неспазения срок на уговореното с трудовия договор предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в нетен размер на 321.00 лева.

По делото не е доказано ищцата да е получила сумите по представените от ответника дневни отчети. Последните нямат характер на счетоводни документи, нямат и характер на разписка за получени суми, доколкото не съдържат изявление в този смисъл, с изключение на документа, обсъден по-горе. По тези съображения възражението за прихващане с получени от ищеца суми от оборота и печалбите на дружеството, е неоснователно. С оглед тежестта си на доказване ответникът не е ангажирал доказателства да е извършено плащане на дължимите суми по начин, уреден в чл. 270, ал. 3 от КТ.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 02.02.2012 год. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът  дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 200.00 лева за платено адвокатско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на РРС сумата 100.00 лева, представляваща държавни такси по предявените и уважени искове.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА СТРАЙК ЗОНА ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Вардар № 40, ет. 1, ап. 3, представлявано от П.А.П. да заплати на В.В.Д., ЕГН ********** сумите: 598.00 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 год. и  2011 год. в нетен размер и 321.00 лева обезщетение за неспазено предизвестие в нетен размер, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете- 02.02.2012 год. до окончателното плащане на сумите.

        ОСЪЖДА СТРАЙК ЗОНА ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Вардар № 40, ет. 1, ап. 3, представлявано от П.А.П. да заплати на В.В.Д., ЕГН ********** сумата 200.00 лева, представляваща разноски по делото.

        ОСЪЖДА СТРАЙК ЗОНА ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Вардар № 40, ет. 1, ап. 3, представлявано от П.А.П. да заплати на Русенски районен съд сумата 100.00 лева, представляваща държавни такси и разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

                                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъденото възнаграждение и обезщетение за работа.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: