№ 10178
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110157009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Д., чрез адв.
Д., срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит №1023428 от 23.02.2024г., по
силата на който била задължена да възстанови стойността на предоставената й в заем
сума, в размер на 1000,00 лева, с изплащането на осемнадесет на брой погасителни
вноски, при ГПР от 62,96 % и фиксирана лихва в размер на 50 %. В договора било
предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен с поръчители - физически лица,
които да отговарят на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди,
че в чл. 18, ал. 1 от процесния договор било предвидено, че в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в размер
на 1863,38 лева, чийто размер бил определен за целия срок на договора, който изтичал
на 25.08.2025 г. Ищцата твърди нищожност на процесния договор, като излага
подробни съображения. Счита, че предвидената неустойка представлявала скрито
възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка
противоречала на добрите нрави, като е изложила доводи и за неравноправност на
клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, поради необосновано високия й размер.
Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за
нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора. Счита, че уговорената неустойка
има за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото
предвидените условия и изисквания за предоставяне на обезпечение по договора
правят задължението изначално неизпълнимо. Твърди, че стойността на уговорената
неустойка представлявала 124,00 % от обща дължимата сума по кредита, което
нарушавало принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят е определил. Поддържа, че
оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага
1
подробни съображения. Претендира прогласяването на нищожността на договора за
потребителски кредит № 1023428 от 24.02.2024 г., евентуално обявяването за
недействителна на клаузата на чл. 18, ал. 1 и на чл. 2 т.6 от договора. Претендира
разноски. 2. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на
ищцата относно нищожност на процесния договор, като поддържа че същият отговаря
на изискванията, заложени в ЗПК. Поддържа, че вземането за неустойка не попадало в
уговорения ГПР, доколкото дължимостта му била обусловена от изпълнението на
задължението на кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна
и индивидуално договорена, като същата представлявала санкция за виновно
неизпълнение на договора, при изначално определени параметри. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.
С писмено становище по отговора на исковата молба, постъпило от ищцата на
04.02.2024 г., същата е заявила, че поддържа изложените твърдения в исковата молба.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск в доказателствената тежест на ищцата е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на
процесния договор, евентуално на клаузата по чл. 18, ал. 1 и чл. 2, т.6 от договора, с
оглед заявените правни основания.
В тежест на ответника по делото е да установи действителността на сключения
договор, както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално
договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По делото като безспорно между страните се установява обстоятелството, че по
силата на процесния договор за потребителски кредит № 1023428 от 23.02.2024 г.,
ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сума в размер на 1000,00 лева.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по изслушаната и приета по делото ССЕ експертиза, в срока по чл. 200, ал. 3 от
ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ 1023428/23.02.2024 г. за сумата от 1000, 00 лева, лихвен процент по кредита – 50%,
сума за възнаградителна лихва -506,62 лв. със срок на кредита – 18 месечни вноски и
ГПР в размер на 62,96%. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че при направените изчисления, спазвайки изискванията на Приложение
№ 1 на Закона за потребителския кредит, а именно при изчисляването му се вземат
предвид размерът на всички начислени суми по договора – усвоена сума – 1000, 00 лв.
сума за възнаградителна лихва – 506, 62 лв., неустойка – 1863, 38 лв.и срок на кредита
– 18 месечни вноски, изчисления ГПР е в размер на 560, 56%. От извършената
проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че внесемите суми
от ищцата за погасяване на задълженията по процесния договор за потребителски
кредит са в размер на 1000, 00 лв. Съобразно заплатената от ищцата сума,
представляваща заплатеното по нищожната клауза за неустойка за непредоставяне на
обезпечение сума се установява, че с внесената сума от М. Д. в размер на 1000, 00 лв.
са погасени задълженията по процесния договор за кредит – главница 54, 04 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 208, 35 лв., неустойка в размер на 707, 61 лв. и
такси в размер на 30, 00 лв.
В чл. 3, ал. 4 от договора е посочено какви компоненти са включени при
изчисляване размера на ГПР, а именно само възнаградителна лихва.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи
кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне
едно от изброените), като поръчителите в зависимост от това дали са един или двама,
следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в
размер на най-малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
2
кредитополучатели по сключени и непогасени договори за креди, сключени с
кредитополучателя, по които са в неизпълнение; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.
По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност
6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е определен срок за предоставяне на
обезпечението – 2 дни от сключването на договора.
В чл. 18 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока и
отговарящо на условията по чл. 6 се санкционира с неустойка в размер на 1863,38 лв.
Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на
кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 62,96 %, в който
не е включена неустойката по чл. 18 от договора.
По делото е представен Лог файл по договора за кредит, в който са отразени
всички действия на кредитополучателя – ищец при кандидатстването и сключването
на договора за кредит.
Представени са и искането за кредит, подадено от ищеца и преводни
нареждания за извършени плащания, видно от които за погасяването на кредита са
постъпили плащания в общ размер на 1000, 00 лв., с които са погасени всички
погасителни вноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.
Разгледани по същество исковете са основателни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 23.02.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
1023428, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца
потребителски кредит в общ размер от 1000, 00 лв.
Посочено е, че лихвеният процент е 50%, ГПР 62,96 %, общата дължима сума 1
506,62 лв., срок за погасяване 18 месеца.
В чл. 6, ал. 2, т. 1 и т.2 е отбелязано – обезпечения: поръчител или банкова
гаранция. В чл. 6 са описани условията, на които трябва да отговоря обезпечението. В
чл. 18 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в уговорени срок или същото не отговаря на описаните условия,
потребителят дължи неустойка от 1 863,38 лв. Видно от съдържанието на
погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена и включена в
него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи: Процесният
договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно
дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
3
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62,96
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
условно не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които
се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на
императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по кредита. При това положение се налага изводът, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не
следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен
както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да
бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В
задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
4
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика). Следва да се има предвид още, че според
настоящия съдебен състав включването на клауза в договора за кредит, в която се
уговаря неустойка при неизпълнение на несъществени задължения, представлява
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да
доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези
съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на
Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и
учреждения – чл. 633 ГПК.
Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо
дължимата сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на
неосигурено обезпечение) е в размер на 3 370,00 лева, от която неустойката е в размер
на 1 913,38 лева и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че
в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по
кредита, съгласно изискванията на чл. 6 от договора. Като съобрази съдържанието на
клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената
преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в
договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, а това не е сторено.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ
(основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 03.01.2024 г. означава, че лихвите
и разходите по кредита не могат да надхвърлят 68,95 % от заетата сума. За да достигне
до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително
краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение.
изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията
е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя
чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени
обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна
книга. Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната неустойка санкционира
5
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя
по договора, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на
кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира
изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които
възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят
не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от
това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде
пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер, видно от погасителния план
надвишава два пъти заетата сума и надхвърля 4 пъти договорената възнаградителна
лихва. В случая само сравнявайки размера на уговорената лихва в процент и в сума,
или 50 % и сума в размер на 506,22 лв., с размера на начислената неустойка – 1 913,38
лв., което надвишава почти четири пъти размера на лихвата, то действителния размер
на ГПР далеч надвишава посочения в договора 62,96 %. От съвкупната преценка на
всичко изложено по-горе следва извод, че с предвиждане на процесната неустойка не
се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито
възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при
сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към
погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на "общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да
бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно
гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя,
което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то
посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение
цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а
именно, че те ще бъдат в размер на 50,00 % годишно, вместо действителните далеч
надвишаващи обявения размер.
При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е
годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи
от договора.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 145,00 лв. за държавна такса и 400, 00 лева
възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза. Претендира се и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адв. възнаграждение от процесуалния представител на
ищеца съобразно уважения иск, на което същият има право. При съобразяване
материалния интерес по делото, неговата правна и фактическа сложност, извършените
процесуални действия, релевираното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и ориентировъчните размери,
определени в Наредба № 1/2004г. съобразно уважения иск, следва да му се присъди
възнаграждение от 400,00 лв. Адвокатското възнаграждение е определено и съобразно
Решение на съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 по
предюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че
националната наредба противоречи на нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС, като
съдилищата не могат да прилагат на основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Същото е съобразено
и в съответствие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, в
което е посочено, че въведеното с чл. 38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда
6
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително
по - висок от приложимите размери на аналогични случаи, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в
гражданския процес и представлява нарушение на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на чл. 101 , § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение С-
438/22 на СЕС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК Договор за потребителски кредит № 1023428 от 23.02.2024 г., сключен между
страните, по предявения от ищеца М. И. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв.
А. Д., член на САК, със съдебен адрес: /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано управителя Н.П., иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова претенция, предявена от М. И. Д. срещу
/фирма/ за прогласяване недействителност на договорна клауза, регламентираща
фиксиран лихвен процент.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова претенция, предявена от М. И. Д. срещу
/фирма/ за прогласяване недействителност на договорна клауза,регламентираща
неустойка в размер на 1863,38 лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. А. Д., член
на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 545, 00 лв. – разноски по делото за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на А. Д., член на САК, с личен № ********, с адрес: /адрес/, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7