№ 344
гр. Плевен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от А.Г.Д., чрез
пълномощника й адв. А.Д. от АК-Плевен, срещу решението на Плевенски
районен съд от 28.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 7990/2021 г., в частта
му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата над присъдената сума от 2576,90 лв.
до претендираните 4236 лв., която разлика е в размер на сумата от 1659,10
лв., и за периода от 16.03.2022г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. С жалбата е
наведен довод, че след като искът е доказан по основание и уважен за част от
претендирания период, тъй като няма промяна във фактическата обстановка,
следва да бъде уважен за целия, предвиден в закона шестмесечен период.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му
отхвърлителна част и уважаване на предявения иск в пълния му предявен
размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
1
Ответникът по въззивната жалба Основно училище „Й.Й.“ гр. Плевен
не ангажира становище.
По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е произнесъл
с определението по чл. 267 ГПК от 30.06.2022 г.
Като взе предвид данните по делото, настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция намира по същество жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Уважаването на иска за присъждане на обезщетение поради незаконно
уволнение предпоставя отмяната на уволнението като незаконосъобразно,
каквато отмяна в случая е налице с постановеното от първоинстанционния
съд решение в необжалваната му част. Основателността на този акцесорен
иск е в зависимост от оставането без работа, респективно от липсата на
последващо трудово правоотношение по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение в шестмесечния срок
след уволнението. Тежестта на доказване на факта на оставане без работа и
липсата на доходи от трудово правоотношение е на работника.
Съобразно установената практика на ВКС по приложението на нормата
на чл. 225, ал. 1 от КТ, вредите от оставането без работа поради незаконно
уволнение най-често се доказват с представянето на трудовата книжка, в
която няма вписване за работа по трудово правоотношение за претендирания
от ищеца период след уволнението. С това доказателствената тежест на
ищеца в производството е изпълнена, а ако ответникът-работодател твърди,
че ищецът е работил по трудово правоотношение, негова е доказателствената
тежест за установяването на този факт /чл. 154, ал. 1 от ГПК/.
В конкретния случай първоинстанционният съд е уважил частично
предявения акцесорен иск като е присъдил обезщетение на ищцата за
оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от
06.11.2021 г. до 15.03.2022 г. /датата на съдебното заседание, в което
съдебното дирене е обявено за приключило/.
С подадената от А.Д. въззивна жалба се навежда твърдение, че е
останала без работа, респективно без доходи от трудово правоотношение и за
останалото време в рамките на визирания в чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен
период, а именно за периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г. Тези твърдения
се доказват с представените във въззивното производство писмени
2
доказателства – заверено копие от последната страница на трудовата книжка
на А.Г.Д., както и с представянето на самата трудова книжка в съдебно
заседание за констатация.
Няма пречка окръжният съд да съобрази настъпилите при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция нови обстоятелства, а
именно, че след постановяването на обжалваното решение е изтекъл
шестмесечният период, за който ищцата претендира обезщетение за
оставането й без работа, и да разгледа тази претенция по същество.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за
целия шестмесечен период се явява основателна, като в полза на ищцата-
въззивница следва да бъде присъдена сумата от 1659,10 лв., която сума
съставлява разликата между присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение в размер на 2576,90 лв. и общо дължимото такова в размер на
4236 лв. съгласно заключението на вещото лице. Сумата от 1659,10 лв.
представлява дължимо обезщетение за оставането на ищцата без работа в
периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г. Следва да бъде присъдена и законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
Това налага отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната
му отхвърлителна част и произнасяне на въззивната инстанция по съществото
на правния спор в посочения по-горе смисъл.
Въззивницата е претендирала разноски и с оглед изхода на спора
следва да й бъдат присъдени сторените такива в установения по делото
размер от 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 446 от 28.03.2022 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 7990/2021 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от А.Г.Д. срещу Основно училище „Й.Й.“ гр. Плевен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до
претендираните 4236 лв. и за периода от 16.03.2022 г. до 06.05.2022 г.,
3
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Й.Й.“ гр. Плевен, БУЛСТАТ
**********, да заплати на А.Г.Д., с ЕГН **********, сумата от 1659,10 лв.
/хиляда шестотин петдесет и девет лева 10 ст./, представляваща обезщетение
за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от
16.03.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Й.Й.“ гр. Плевен, БУЛСТАТ **********, да заплати на А.Г.Д., с ЕГН
**********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по
делото във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4