№ 1022
гр. гр. Добрич, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500817 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК
по частна жалба с вх.№ 20253/21.11.2022г. по регистратурата на Районен съд -
Добрич, подадена от Д. С. З. ЕГН ********** от гр. Д., чрез адвокат В. З.,
срещу определение от открито заседание на 14.11.2022г. по гр.д.№ 844/2021г.
по описа на Районен съд – Добрич, с което производството по делото е
спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, до приключване на
наказателното производство, предмет на досъдебно производство № 77/2020г.
по описа на РУ – Г.Т..
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на
оспореното определение поради липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК за спиране на производството.
Ответната страна в писмен отговор изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице (ищец),
чрез упълномощен адвокат (пълномощно на л. 37 и 38 от гр.д.№ 844/2021г. по
описа на Районен съд - Добрич), с правен интерес да иска отмяна на
обжалваното от него определение, временно преграждащо развитието на
делото. Правото на жалба е упражнено редовно в законовия едноседмичен
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК (на 21.11.2022г.), считан от откритото заседание,
на което представител на страната е присъствал (14.11.2022г.).
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Пред съда е предявен иск от Д. С. З. срещу „Екострой“ АД с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди, следствие трудова злополука, в размер на 200 000 лева.
В писмения си отговор на исковата молба ответникът, като не е оспорил
възникналото между страните трудово правоотношение, станалата на
06.04.2020г. трудова злополука и вида на претърпените от ищеца физически и
психически травми, е противопоставил възражение за намаляване
отговорността на работодателя, тъй като пострадалият е допринесъл за
злополуката, като е допуснал груба небрежност (чл. 201, ал. 2 от КТ) и
неговите действия (подробно описани на стр. 4, 5 и 6 от отговора) са
единствената причина за злополуката и настъпилите вреди.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са
заключения на вещи лица. В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане да се изиска и бъде приобщено ДП № 77/2020 по описа на
РУ на МВР - Г.Т. и конкретно: съставените протоколи за извършени
експертизи относно механизма на причиняване на злополуката, събраните
свидетелски показания и обяснения на пострадалия при злополуката на
06.04.2020г. С няколко писма съдът е изискал за прилагане досъдебното
производство, но последното не е предоставено, като според последното
писмо от Районен съд – Г.Т. (л. 472 от том ІІ делото) то, ведно с ч.н.д.№
231/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т., е изпратено на ВКС за определяне
на компетентен съд за разглеждане на постъпила жалба на Д. С. З. против
постановление на Районна прокуратура – Добрич за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 77/2020г. по описа на РУ Г.Т..
Последното се установява и от мотивите на определение № 263 от
29.10.2021г. по ч.н.д.№ 312/2021г. (л. 454 – 460 от том ІІ на делото) и
определение № 293 от 18.10.2022г. по ч.н.д.№ 320/2022г., двете по описа по
описа на Окръжен съд – Добрич (второто след извършена служебна справка в
деловодната система на съда). До датата на постановяване на обжалваното
сега определение наказателното производство по ДП № 77/2020г. по описа на
РУ Г.Т. не е било приключено. Пред съда не е представено доказателство
относно разследваното престъпление по цитираното досъдебно производство,
но не е имало спор, като това се установява и от мотивите на определение №
263 от 29.10.2021г. по ч.н.д.№ 312/2021г., че същото е водено за това, че на
06.04.2020г. в с. К., общ. Г.Т., поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност, е причинена тежка телесна
повреда на Д. С. З. – престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК, като до
приключване на разследването няма привлечено в качеството на обвиняем
лице.
С молба от 21.10.2022г. ответникът е поискал производството по делото
да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като при
разглеждането му са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на
които зависи изходът на гражданскоправния спор. Искането е обосновано с
въведеното в предмета на делото ответниково възражение по чл. 201, ал. 2 от
КТ за намаляване отговорността на работодателя поради настъпване на
злополуката следствие допусната от пострадалия - ищеца Д. С. З., груба
2
небрежност при изпълнението на възложената работа. Посочено е, че от
значение за произнасянето по наведеното възражение е как ще приключи ДП
№ 77/2020г. по описа на РУ - Г.Т., водено за престъпление по чл. 134, ал. 1 от
НК и въпреки, че няма привлечено лице в качество на обвиняем, е възможно
при новото разглеждане на жалбата срещу постановлението за прекратяване
на досъдебното производство да се постанови отмяна на това определение и
досъдебното производство да продължи, съответно в хода му да се установят
основания и доказателства за привличане на виновни за злополуката лица
поради допуснати нарушения, включително на пострадалия от злополуката Д.
С. З.. Така ответникът е заявил, че се налага гражданският съд да изчака
произнасянето на наказателния съд по разкритите престъпни обстоятелства,
за които е образувано досъдебното производство.
С определение в откритото заседание на 14.11.2022г. съдът е спрял
производството по гр.д.№ 844/2021г. до приключване на наказателното
производство, предмет на досъдебното производство № 77/2020г. по описа на
РУ – Г.Т.. За да постанови оспореното с частната жалба определение, съдът е
изложил съображения, че производството по гражданското дело се спира,
когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му
и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза –
в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК или когато гражданският съд е
събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, т.е., когато конкретното субективно
право, предмет на делото, се окаже обусловено от факт, който може да се
окачестви като престъпление по НК; че твърдяното престъпление не е част от
ищцовото субективно право, но е от значение за решаване на делото по
смисъла на чл. 17, ал. 1 от ГПК и от него зависи изходът на гражданския спор
по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК във връзка с изрично въведеното от
ответника възражение за съпричиняване в резултат на допусната от
пострадалия груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, в
резултат на което е причинена процесната трудова злополука и които
нарушения се намират в пряка причинно – следствена връзка с възникналия
инцидент; че възражението на ответника касае въпроси, които следва да
намерят своето разрешение в рамките на образуваното наказателно
производство за немарливо изпълнение на занятия, представляващо източник
на повишена опасност.
Определението е неправилно.
На основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК гражданското
производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства
за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното
решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в
самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано
досъдебно или съдебно наказателно производство (така решение №
116/15.05.2013г. по гр. д № 745/2012г. на ІV гр. о; определение по гр. д. №
5301/13г. на ІV гр. о.; определение по гр. д. № 7165/13г. на ІV гр. о.;
3
определение № 273/23.06.2016г. по ч. т. д. № 1307/16г. на І т. о.; определение
по ч. т. д. № 852/19г. на І т. о. и др.) – в единия случай производството по
гражданското дело се спира на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, а в
другия по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. От значение за правилното разрешаване
на спора са такива обстоятелства, които са посочени от страните в
гражданския процес и за които са налице твърдения или възражения, по които
гражданският съд следва да се произнесе при разрешаването на спора. За
наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът не е обвързан
от заявено от някоя от страните по делото искане, а от констатацията, че са
събрани достатъчно доказателства за конкретни престъпни обстоятелства, от
значение за гражданския спор.
За възникването и реализирането на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ пред пострадалия работник/служител е
ирелевантно дали трудовата злополука е настъпила поради виновно
поведение на други негови работници/служители, защото за изплатеното на
пострадалия обезщетение той разполага спрямо тях с право на иск, съобразно
правилата на раздел II от Глава десета на КТ (така чл. 202 от КТ). Ето защо в
настоящия случай, доколкото трети лица не са конституирани и не е предявен
обратен иск, не е от значение за решаване на делото дали други
работници/служители са съпричастни към настъпването на трудовата
злополука, но релевантно за размера на отговорността на работодателя е,
предвид въведеното в предмета на делото възражение на ответника, дали
пострадалият (ищецът) е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Когато има разкрити в хода на делото обстоятелства за
извършено престъпно деяние от пострадалия, и когато не е възможно
престъпните обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство, е налице и основание за спиране на производството по делото.
Конкретните престъпни обстоятелства следва да бъдат установени от съда,
който разглежда гражданскоправния спор и наличието им, наред с
невъзможността за установяването им по делото, е това, което обосновава
временното преустановяване на разглеждането на делото (така определение
№ 273 от 23.06.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 1307/2016г., I т. о., ТК). Само
потенциалната възможност такива да бъдат установени в хода на
разследването не е от естество да обоснове законосъобразното спиране на
съдебното гражданско производство. Въпреки липсата на справка за
движението на досъдебното производство, от мотивите на определение № 263
от 29.10.2021г. по ч.н.д.№ 312/2021г. по описа на Окръжен съд – Добрич се
установява, че до приключване на разследването по ДП № 77/2020г. по описа
на РУ - Г.Т., водено за престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК, няма привлечени
в качеството на обвиняеми лица (този факт е заявен и от ответника в молбата
му от 21.10.2022г.). При липса на привлечено като обвиняем лице не може да
се направи извод, че има образувано наказателно производство в досъдебна
фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с
тези, за които чрез възражението на ответника са въведени твърдения в
4
исковото производство, поради което и в случая не е налице основанието по
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (в този смисъл е определение № 342 от 28.07.2022г.
на ВКС по ч. т. д. № 653/2022г., II т. о., ТК, в което е прието, че ако
посоченото в исковата молба като деец лице /в настоящия случай
пострадалият от трудовата злополука ищец/ бъде привлечено като обвиняем в
образуваното наказателно производство, производството по гражданското
дело ще следва да бъде спряно.). Същото разбиране е мотивирано и в
определение № 290 от 01.09.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020г., I т. о., ТК
и цитираните в него актове, с които еднозначно се приема, че пречка за
надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано
наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава,
когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за
които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза,
при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано
самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК; в тези
случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при
образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124,
ал. 1, т. 4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна
фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Пострадалият от трудовата
злополука (ищецът по делото) не е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 77/2020г. по описа на РУ – Г.Т.. Не е налице основанието по
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране до приключване на наказателното
производство на гр.д.№ 844/2021г. по описа на Районен съд – Добрич.
Като е приел наличие на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК,
съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде
отменено, а делото - върнато на Районен съд - Добрич за продължаване на
процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от открито заседание на 14.11.2022г. по гр.д.№
844/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, с което производството по
делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, до приключване на
наказателното производство, предмет на досъдебно производство № 77/2020г.
по описа на РУ – Г.Т..
ВРЪЩА делото на първоинстанстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на
чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6