МОТИВИ
към присъдата по НОХД N48/2016 г. по опис на
РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Л.С.И., ЕГН **********,
за престъпление по чл.216, ал.1 НК, за това, че:
На 05.09.2015 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, противозаконно повредил чужда
движима вещ – л. а. “Фолксваген Голф 3”, рег.№***, собственост на Д.А.С., при което нанесъл следните щети на обща стойност 880.00
лв: счупено предно панорамно стъкло, счупено задно стъкло, счупено стъкло на предна дясна врата, счупено задно дясно
стъкло, счупено стъкло на предна лява врата, счупено задно ляво стъкло, счупено
лято външно огледало, счупени фарове, счупени задни блок стопове и мигачи,
побитости на заден десен калник и побитости
по таван.
В хода на съдебното
производство по искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил
провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено
от подсъдимия
признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че признанието се подкрепя
напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита
същото за безспорно доказано и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено наказание се
оказва несъразмерно тежко, да замени предвиденото в специалната норма наказание
“лишаване от свобода” с по-леко, и да наложи на подс Л. И. наказанието
“пробация” чрез двете задължителни пробационни мерки “задължителна регистрация
по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок по шест месеца.
Защитникът на
подс. Л. И. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, но твърди, че са налице основания за квалифициране на
деянието като маловажен случай съобразно чл.216, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.93, т.9 НК, предвид стореното от подсъдимия възстановяване на причинените щети, наред с
изтъкнатите от прокурора множество други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Моли съда, в случай, че възприеме аргументите за наличие на
маловажен случай, да наложи на подс. Л. И. по-лекото измежду алтернативно
предвидените наказания – глоба, а в случай, че счете деянието за квалифицируемо
по основния състав на чл.216, ал.1 НК, да наложи на подс. Л. И. предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, чието изпълнение да отложи
с изпитатетлен срок три години.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л. И. и свид. Д.
С., наричан „Бахото“, живеели в гр. Вълчи дол, обл.Варна и се познавали добре
отдавна. От края на м. август 2015 г. помежду им възникнал остър личен
конфликт, в резултат на което свид. Д. С. нееднократно отправял пред трети
лица, сред които и близки на подс. Л. И., сериозни закани за саморазправа с него.
На 05.09.2015 г., след като узнал за поредната тежка закана от свид. Д. С.,
подс. Л. И. решил да го намери и лично да се разправи с него. Заедно със свид.
В. С., той започнал да обикаля с автомобила си улиците на гр. Суворово, за да
го търси. Малко след 19.00 часа, той видял автомобила на свид. Д. С. – „Фолксваген
Голф“, рег.№***, паркиран на ул.*** пред дома на свид. В. С. и започнал да вика
пред жилището: „Бахо, излез!“ След като никой не отреагирал на тези призиви,
подс. Л. И. извадил от автомобила си дървен кол, с който започнал да троши
автомобила на свид. Д. С. като нанасял с голяма сила множество удари откъм
всички страни, при което счупил предно панорамно стъкло, задно стъкло, стъкло
на предна дясна врата, задно дясно стъкло, стъкло на предна лява врата, задно
ляво стъкло, ляво външно огледало, фарове, задните блок стопове и мигачите и
причинил побитости по заден десен калник и таван на л. а. „Фолксваген
Голф". Непосредствени очевидци на тези действия на подс. Л. И. станали свидетелите
Г. Х., Б. Д. и В. С. Последният незабавно уведомил за случващото се свид. Д. С.,
който съобщил до УМВР Вълчи дол. В същата вечер бил проведен оглед на местопроизшествието,
при който били констатирани описаните повреди по автомобила на свид. Д. С. На
следващия ден свид. Д. С. и подс. Л. И. се срещнали и последният се извинил за
поведението и действията си, а на 07.09.2015 г. заплатил на свид. Д. С. сумата
1000.00 лв като обезщетение за причинените увреждания по автомобила.
Видно от изготвената съдебно-оценителна
експертиза, стойността на нанесените щети по л. а. „Фолксваген Голф",
рег.№***, е 880.00 лв.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на
признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Заявеното
от подсъдимия
признание на съдържащите се в обвинителния акт фактически твърдения, се
подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум;
съдебно-оценителна експертиза; споразумение от 07.09.2015 г.; справка за
съдимост и характеристика за Л. И., обяснения от Л. И. и показания от свидетелите Д. С., Г. Х., В. С. и Б. Д.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Л. И. е осъществил от обективна и субективна страна,
фактическия състав на следното престъпление:
На 05.09.2015 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна,
противозаконно повредил чужда движима вещ – л. а. “Фолксваген Голф 3”, рег.№***,
собственост на Д.А.С., при което нанесъл
следните щети на обща стойност 880.00 лв: счупено предно панорамно стъкло,
счупено задно стъкло, счупено стъкло
на предна дясна врата, счупено задно дясно стъкло, счупено стъкло на предна
лява врата, счупено задно ляво стъкло, счупено лято външно огледало, счупени
фарове, счупени задни блок стопове и мигачи, побитости на заден десен калник и побитости по таван – престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Деянието е
осъществено
при форма на вината пряк умисъл – подсъдимят е съзнавал, че с действията си
причинява увреждане на чужда вещ и е искал настъпването на този противоправен
резултат.
Причини за извършването на
престъплението – незачитане неприкосновеността на собствеността и стремеж към
разрешаване на междуличностен конфликт по противоправен вредоносен начин.
При преценката относно
съставомерността на деянието от обективна страна, съдът намира за неоснователно
застъпеното от защитата становище за маловажност на деянието. Факта на
възстановяване стойността на причинените увреждания не промена констатацията,
че с деянието са нанесени множество и на съществена стойност увреждания като са
деформирани и изпочупени всички външни елементи от купето, стъклата и
осветителните тела на автомобила, при което извод за липса или незначителност
на вредоносните последици не може да бъде обоснован. При това, начина на
извършване на деянието – на публично място в присъствие на други лица, и с
демонстративно проявена бруталност, сочи наред личностните и хулигански подбуди
в поведението на подсъдимия. Съотнасянето на така изтъкнатите характеристики на
деянието към наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и
цялостното обезщетяване на причинения вредоносен резултат, определено не
обуславя преценка за маловажност на деянието съобразно чл.93, т.9 НК.
При определяне вида и размера
на наказанието за подс. Л. И., съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието, която определи като висока, както поради факта, че инкриминираната
вещ е била брутално и цялостно външно изпочупена, деформирана и повредена с
причинени съществени материални щети, така и предвид факта, че деянието е
осъществено целенасочено и демонстративно
с пряк умисъл за разрешаване на междуличностен конфликт по противоправен
вредоносен начин при същевременно наличие на хулигански подбуди. Така
изтъкнатите обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Като невисока съдът намира степента на обществена опасност
на подсъдимия, предвид настъпилата към 01.01.2015 г. реабилитация по
чл.86, ал.1, т.1 и т.3 НК за предходно регистрираното негово осъждане по НОХД
№128/2008 г. на РС Свиленград.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. Л. И., съдът прецени
чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, направените
признания, изразеното критично отношение към стореното и най-вече изцяло
възстановената стойност на причинената щета. Предвид изложеното, при съществен
превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът счита, че следва
да определи на
подс. Л. И., предвиденото наказание “лишаване от свобода” за срок
между минималния и средния, в посока към минималния предвиден – четири месеца и
петнадесет дни. Поради
разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ НПК и задължителното приложение
на чл.58а, ал.1, вр. чл.373, ал.2 НПК, така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета и същото да бъде наложено за срок три месеца, чието изпълнение, при наличие на установените
предпоставки по чл.66, ал.1 НК и съобразно направената от съда преценка, че за
постигане на поправителен ефект от наказанието за подс. Л. И., не е наложително
същият да го търпи ефективно, следва да бъде отложено с изпитателен срок три
години.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът
възложи на подсъдимия
направените по делото разноски за съдебна експертиза и фотоалбум.
Съдът
счита, че с това
наказание и по този начин ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: