Решение по дело №216/2021 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260196

 

гр.Бургас, 02.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                          

          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 216 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез управителя А.А., с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 22-0000515/16.12.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 91в, т. 1 и т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и на основание чл. 104, ал. 5 от същия закон, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление като се твърди, че то е незаконосъобразно, а при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. Застъпва се, че не е описано времето и мястото на извършване на нарушението, а отделно от това не е уточнено кога са били приключили тахографските листи и кога е изтекъл едногодишният срок за съхраняване на тази информация.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и от пълномощник – адв. Иванова, която поддържа, че описаната в акта и в НП обстановка не отговаря на действителната. Счита, че информацията от дигиталните тахографи е била унищожена не по вина на жалбоподателя, поради което и неправилно е да му се търси отговорност за това. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, се прави искане за потвърждаване на НП.

 Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 7 – НП е връчено на 04.01.2021г., а жалбата е подадена по пощата, с дата на клеймото от 11.01.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

               На 10.12.2020г. около 14,00 часа св. Г.Р. – ст. инспектор в РД „АА“-Бургас, извършил проверка на дружеството-жалбоподател, в качеството му на лице по чл. 2, ал. 1 от Наредбата № 11/2002г. (извършващо международен превоз), притежаващо Лиценз на Общността № 11289 за международен превоз на товари. В хода на проверката св. Р. констатирал, че превозвачът не е съхранил тахографските листове от аналоговите тахографи за две превозни средства и информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи, на още две превозни средства, както и информация от картата на водача Х.Х., най-малко една година от тяхното приключване. Свидетелят преценил, че с поведението си дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 91в, т. 1 и т. 2 от ЗАвтП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 273643/10.12.2020г.

               Актът бил предявен на упълномощен представител, който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения също не постъпили.

Административнонаказващият орган, сезиран с акта, приел констатациите за доказани и издал обжалваното наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 91в, т. 1 и т. 2 от ЗАвтП.   

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД  „Автомобилна администрация” - гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-01-44/23.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА „АА”. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че в случая са допуснати съществени нарушения на закона. Това е така по следните причини.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние. 

В конкретния случай в АУАН липсва посочване на точна дата и място, на която е извършено твърдяното нарушение. Посочено е само, че на 10.12.2020г. около 14.00 часа в сградата на РД „АА“-Бургас е била извършена проверка, но не е спомената нито една дума относно датата на извършване на нарушението или мястото, на което според контролните органи е станало това. Съставът на чл. 91в, т. 1 и т. 2 ЗАвтП предвижда задължение на превозвача да съхранява за срок от една година /365 дни/ тахографските листове от аналогови тахографи и информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача, считано от  тяхното приключване. Това означава, че за да се направи преценка дали към датата на проверката за дружеството-жалбоподател е съществувало задължение за съхранение на съответните листи и информация, трябва в АУАН и НП изрично да е посочено, кога са приключили съответните листове – т.е. кога са били осъществени съответните превози с цитираните МПС. В конкретния случай в двата процесуални документа изобщо не се съдържат твърдения с четирите МПС да се извършвали превози, респективно да са били приключвани тахографски листове /информация от дигиталните тахографи/, които да не са се съхранявали най-малко 365 дни след приключването им.  Този пропуск пречи на жалбоподателя и съда да разберат кога точно се твърди, че е извършено нарушението и опорочава цялото производство (в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 252/17.02.2021г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 78/2021). Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това води до извода, че е с непосочването на дата на извършване на вмененото нарушение е допуснато съществено нарушение на процедурните правила, което самостоятелно налага отмяна на издаденото наказателно постановление. В горния смисъл са и Решение № 185/06.02.2018г. по к.н.а.х.д. № 3277/2017г. на АдмС-Бургас; Решение № 1246/29.06.2016г. по к.н.а.х.д. № 833/2016г. на АдмС-Бургас и много други.

Горното нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа грешка. Липсата в наказателното постановление на дата и място във връзка с извършването на дадено нарушение не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано и с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

На следващо и самостоятелно място съдът счита, че е допуснато и друго съществено нарушение на закона. Както приема практиката на касационната инстанция Решение № 252/17.02.2021г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 78/2021 г. – евентуалното несъхраняване на информацията от тахографа на всяко едно МПС представлява отделно нарушение, което следва да бъде поотделно индивидуализирано чрез посочване на датите на извършване на превозите, както и на съответните пътни листи, кореспондиращи с всеки един превоз. „Обединяването” на няколко нарушения в едно и налагането само на една санкция е незаконосъобразно и води до опорочаване на цялото производство. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието задължително тълкуване на закона в смисъл, че: "съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях." Посочено е в Тълкувателното решение и това, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт или да се издаде едно наказателно постановление, с което за всяко нарушение да се наложи съответната санкция, но при всички случай – за всяко нарушение следва да се наложи отделно наказание/санкция. Както приема актуалната и приложима практика на касационната инстанция - след като в случая безспорно се касае за няколко административни нарушения, то налагането на обща по размер санкция (която практически е една санкция, тъй като е в еднократен предвиден от закона размер) е: „... в нарушение на принципа на  чл. 18 от ЗАНН, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление...” - Решение № 2008 от 8.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1781/2018 г.

С оглед горното съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана, поради което и обжалваното НП следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000515/16.12.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 91в, т. 1 и т. 2 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.104, ал.5 от същия закон, на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.