Номер 20601.10.2020 г.Град гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Добрич
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Георги М. Павлов
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Въззивно гражданско
дело № 20203200500687 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. –
длъжник по изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на
ДСИ при Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на
принудителното изпълнение.
В процесуалният документ се твърди, че от образуване на
изпълнителното производство до подаване на искането за прекратяването му
не е извършено нито едно изпълнително действие. Сочи се също, че
давността за вземането за издръжка по изпълнителния лист е изтекла през
2012 г., а изпълнителното дело за принудителното удовлетворяване на
кредитора е образувано едва през 2015 г. Оттук заключава, че е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Прави искане отказът за прекратяване на изпълнителното
производство да бъде отменен.
Взискателят Р.Р. не е подал възражение в тридневен срок.
В мотивите си съдебният изпълнител е оспорил правните изводи на
длъжника за наличие на основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка изтъква, че
съдебният изпълнител не може да се произнася по материалноправни
1
въпроси, какъвто е този за погасяването по давност на вземането на
кредитора. Сочи, че редът за защита в случая е този по чл. 439 от ГПК.
Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 2026 е образувано по молба с вх. №
1672/20.05.2015 г. на взискателя Р.Р., действащ чрез законния си представител
– К.Х., срещу длъжника Н.Р., и на основание изпълнителен лист от 14.05.2015
г., издаден въз основа на Решение № 23/29.06.2007 г. по гр.д. № 442/2007 г. по
описа на Районен съд Добрич. По силата на съдебния акт длъжника е осъден
да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 60, 00 лева, считано от
20.02.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В хода на изпълнителното производство до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение. Посредством множество писма до
държавните органи е поискана информация за притежаваното от длъжника
имущество.
Н.Р. е подал искане с вх. № 2742/03.06.2020 г. за прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Частният съдебен изпълнител се е произнесъл с Разпореждане от
13.07.2020 г., с което е оставил без уважение искането за прекратяване на
принудителното изпълнение.
При тези факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предполага
бездействие на взискателя в продължение на две години, изразяващо се в
неизвършване на изпълнителни действия. По изричната воля на законодателя
обаче, приложението на това прекратително основание е изключено за делата
за издръжка, каквото е настоящото.
По отношение на възражението за изтекла погасителната давност
следва да бъде посочено, че давността е материалноправен институт и не
подлежи на установяване от съдебния изпълнител при принудителното
изпълнение. За оспорване на вземането поради наличие на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание, е предвиден ред за защита по чл. 439 от ГПК.
Длъжникът може да докаже твърдението си в исковото производство, а не в
изпълнителното.
Ето защо, жалба с вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. – длъжник по
изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на ДСИ при
Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на принудителното
изпълнение, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 3104/14.07.2020 г. на Н. Р. Р. –
длъжник по изп. дело № 2026/2015 г., срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на
ДСИ при Районен съд Добрич, с което е отказал прекратяване на
принудителното изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3