Решение по дело №39/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                           град Ловеч, 4.01.2021 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдията т. д. № 39 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба от Х.А.Х. с ЕГН ********** и адрес *** чрез: адвокат С.Б. ***" АД с ЕИК *******, представлявано от С.С.П. със седалище и адрес на управление: гр. ***** с посочено правно основание: чл.432, ал. от КЗ във вр.с чл.429 от КЗ и цена на иска: 80 000/осемдесет хиляди/ лева

Твърди, че на 26.04.18г., около 06,50 ч. в района на разклона гр.Ловеч-гр.Троян на главен път- гр. София-гр. Варна претърпял ПТП при управление на товарен автомобил „Мерцедес Атего" с рег.№*****, като видно от приложената съдебно автотехническа експертиза по ДП №267/2018г по описа на РУП -МВР-Ловеч, обстоятелствата по реализираното ПТП са следните:

При управление на МПС- товарен автомобил ДАФ с per. № **** собственост на фирма „Нешевтранс" 99 ЕООД град Севлиево , управляван от И.П.К., теглещ полуремарке марка Кнапен -200 с per. ***** , при маневра спиране в дясно на пътното платно, е ударен в задния край от движещия се в същата посока т.а. марка Мерцедес 815 Атего с per. № ***, с водач - Х.А.Х. , който е бил ударен от т.а. Ивеко 35Д с per. № **** с водач С. С.Д.. При настъпилото ПТП са нанесени телесни повреди на водача на т.а. Ивеко 35Ц с per. №*** - С.Д., и на водача на т.а. марка Мерцедес 815 Атего с рег.№ **** - Х.А.Х., а на автомобилите са нанесени материални щети.

Сочи, че в точка четири от автотехническата експертиза е посочена причината за настъпване на ПТП, която е описана по следния начин: Недостатъчна необходима и безопасна надлъжна дистанция за движение на т.а Ивеко 3511 по платното за движение, а като начин за избягване на ПТП е посочено: при движение на т.а.Ивеко 35Ц на дистанция зад л.а Мерцедес най-малко на 55 метра, при движение с безопастна скорост -46.4км./ч. Сочи, че в приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2020г по ДП №267/2018г по описа на РУП -МВР-Ловеч, е посочено следното: „Тези установени обстоятелства налагат извода, че установената като причина за настъпване произшествието недостатъчна дистанция на движение на товарен автомобил ..Ивеко 35 Ц15" управляван от С. С. Д. определя допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение залегнали в ЗДвП и с оглед настъпилата телесна \ вреда на друг участник в ПТП, говори за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по транспорта. Поради това с постановление от 26.08.2019 година Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б" предл. 2ро, във вр. с чл. 3421 ал. 1, предл. Зто от НК за това, че на 26.04.2018 година около 06.56 часа в землището на с. Българене обл. Ловешка, на първокласен път 1-4 с посока на движение /Варна - София/, при км. 53+200, при управление на товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" с per. № ****, собственост на „Салекс 2010" ООД с. Лесичери, обл. В. Търново, нарушил правилата за движение . 23, ал. 1 от ЗДвП, задължението да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара в него, когато спре рязко и по непредпазливост причинил средна телесна повреда - трайно затруднение движението на десния крак-за коло 3-4 месеца, поради травматично счупване на дясна капачка с последващо консервативно лечение -гипсова имобилизация, и трайно затруднение движенията на ляв крак за около 3-4 месеца, поради травматично счупване на главичките на II и III метатарзални кости с консервативно лечение - гипсова имобилизация на Х.А.Х. ***....Същевременно от страна на пострадалите лица Х. като понесъл телесна увреда и собствениците на превозните средства участвали в ПТП - „Паралел" ЕАД гр. Севлиево чрез Д. М. Д. за товарен автомобил м. „Мерцедес Атего" и „Салекс 2010" ЕООД чрез В.Г. М. за товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" е заявено при даването на показания, желание с оглед разпоредбата на чл. 343 ал. 2 от НК досъдебното производство по обвинението срещу Д. да бъде прекратено.."

Излага, че автомобилът, с който е причинено гореописаното ПТП, а именно - т.а. Ивеко 35Д с per. № **** с водач С. С. Д., е с валидна Застраховка ГО в "БУЛИНС" АД с ЕИК **** с номер на полица №BG/02/l 18000475258 за периода 12.02.2018г. - 11.02.2019г.

Сочи, че по силата на така сключената застраховка „гражданска отговорност" застрахователя е задължен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Излага, че вследствие на ПТП е бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ-гр. Ловеч, където му направили рентгенографии на долните крайници и транспортирали в МВАЛ"Д-р Тота Венкова" гр.Габрово, където му поставили гипсова имобилизация на долните крайници на десния долен крайник.Твърди, че гипсовата имобилизация обхващала дясната колянна става с част от дясното бедро и дясната подбедрица, а на левият долен крайник гипсова имобилизация тип „ботуш" обхващала лявата глезенна става и ходилото.

Изтъква, че в приложеното към исковата молба съдебно медицинско удостоверение №84/2018г изд.от д-р С.Р., получените от него травми в следствие на ПТП са описани подробно и представляват:

1. Счупване на капачето на дясното коляно. Приложено лечение с гипсова имобилизация за срок от над 30 дни. Травмата е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯТ ДОЛЕН КРАЙНИК.

2.Счупване на главичките на П-pa и Ш-та предстьпална кост на лявото стъпало. Приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация за срок по голям от 1 месец. Тази травма е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯТ ДОЛЕН КРАЙНИК .

3.Причинено е било счупване на горната част на малкия пищял на лявата подбедрица. Тази травма е причинила също така ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯТ ДОЛЕН КРАЙНИК.

4.Пострадалият получил разкьсно-контузни рани по предната повърхност на дясна подбедрица и коляно, които следва да се преценяват като ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Твърди, че вследствие на всички причинени му от ПТП травми, за един продължителен период изпитвал силни болки, бил силно затруднен в придвижването си, нуждаел се от съдействие при обслужването си.

Излага, че произшествието му причинило и негативни психически преживявания и стрес от пътуване. Изтъква, че към настоящия момент болките продължават, а походката му е видимо накуцваща /видно от приложената Етапна епикриза изд.от МЦ" Свети И. *** ЕООД/.

Изтъква, че съобразявайки поотделно и в съвкупност преживените и преживявани все още от него болки, страдания, неудобства, притеснения, обстоятелството, че възстановителният период продължил над 6 месеца, през което време движението му е бе силно ограничено, както и съдебната практика, която цитира, относно размера на обезщетенията за такъв вид телесни повреди, за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, в размер за 80 000 /осемдесет хиляди/ лева- претенция за обезщетяването на всички гореописани неимуществени вреди, включително и негативни психически преживявания и емоционален стрес, както в следствие на гореописаното на 26.04.2018 г. ПТП, както и законна лихва от дата на увреждането 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане..

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ/нов/,  депозирал молба с вх.№ОК-291312/15.05.2019г. в ответното дружество, с която заявил претенциите си и посочил банковата си сметка.

Предвид изложеното моли съда  след като докаже твърденията си да постанови решение, с което: Да осъди "БУЛ ИНС" АД с Е ИК*****, представлявано от С.С.П., със седалище и адрес на управление: гр. ***** да му заплати обезщетение в общ размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева -претенция за обезщетяването на всички гореописани неимуществени вреди/, както и законна лихва от дата на увреждането 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане, по банковата му сметка, която е в Банка ДСК, IBAN: *** "РайфайзенБанк"

Прилага писмени доказателства и прави доказателствени исканя.

В срок е постъпил и отговор на исковата молба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****действащо чрез пълномощника си адвокат И. ***, преупълномощен от адв.М.И. Г., САК;съдебен адрес:***, с който оспорва същата по основание и размер по следните съображения:

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил „Ивеко 35 Ц15", с per. № ***.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените с исковата молба доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Излага, че относно механизма на възникване на произшествието ищецът се позовава на автотехническа експертиза по ДП №267/2018г. по описа на РУП-МВР гр.Ловеч, която няма доказателствена стойност в настоящия граждански процес, тъй като е изготвена по друго производство. Същевременно  посочва, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2020г. по цитираното досъдебно производство, няма задължителна обвързваща сила за гражданския съд. Сочи, че без по делото да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

С настоящия оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП и предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на т.а. „Ивеко 35 Ц15". Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Сочи, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозовлено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи в исковата молба за допуснати от водача на т.а. „Ивеко 35 Ц15" нарушения на правилата за движение по чл. 23,ал.1 от ЗДвП. Оспорва твърденията единствено този водач да е нарушил правилата за движение, като счита, че поведенията на останалите участници-водачът на т.а. „Даф" и пострадалият водач на т.а. „Мерцедес Атего", също са в причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието. Твърди, че конкретно първият водач не е спазил правилата за спиране на управлявания от него автомобил, като го е позиционирал на пътното платно, на главен път извън населено място по начин, застрашаващ останалите участници в движението. Излага, че не е установено поведението на водача на т.а. „Даф" при рязкото му спиране прекъсва ли причинната връзка между действията на сочения за деликвент водач и претендираните за настъпили вреди на пострадалия водач, при което положение отпада отговорността на самия деликвент, в хипотезата на съпричиняване от трето лице.

Позовава се на съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС „Ивеко 35 Ц15", счита, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени и от самия пострадал, който с поведението си също е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на т.а. „Ивеко 35 Ц15", с per. № *****. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в механизма на настъпване на ПТП и удара между трите автомобила, при шофиране от негова страна без поставен предпазен колан и неспазване на необходимата дистанция. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. Смята, че при шофиране по време на сиорането с поставен предпазен колан, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.

Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът да е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял уврежданията в такъв интензитет, какъвто се твърди, които увреждания да са в следствие на произшествието и в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на сочения за деликвент водач. Оспорва всички твърдения на пострадалия в тази насока.

Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания, като отбелязва, че самият пострадал сам е отказал лечение в ортопедично отделение гр.Ловеч, с което може да се предположи, че е допринесъл за усложняване на уврежданията,   описани   в   приложеното   съдебно-медицинско   удостоверение.

Твърди, че същевременно самото удостоверение и констатациите на съдебния лекар са извършени повече от два месеца след произшествието и не може да се приемат за обективни относно установяване на пряката причинно-следствена връзка между описаните увреждания и процесното ПТП, като е възможно част от тези увреждания да се дължат на самото поведение на пострадалия през този 2-месечен период, довело до допълнително усложняване на счупванията, и/или на пропуски в неговото лечение.

Оспорва твърденията възстановителният период да е бил с продължителност над 6 месеца, през който движението на ищецът да е било силно ограничено, като и пострадалият да не е възстановен напълно към настоящия момент.

Оспорва предявеният иск и по размер, като твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 80 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи,че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Счита за изцяло неотносима в случая цитираната в исковата молба съдебна практика относно размера на присъждани обезщетения, тък като тези решения касаят несравнимо по-тежки случаи и увреждания, и нямат никакви допирни точки с претендираните от ищеца.

Моли при определяне на евентуално обезщетение да бъдат взети предвид следните обстоятелства: зрялата възраст на пострадалото лице, възстановяването му в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето му.

Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението от датата на увреждането. Признава, че ищецът е сезирал ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, но едва с молба от 15.05.2019г., без обаче към същата да са представени всички изискуеми доказателства и за това е бил уведомен с писмо изх.№НЩ-4326/04.06.2019г., но не е предприел последващи действия.

На основание гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани или евентуално да намали размера на претедираното обезщетение с оглед възраженията.

Моли с оглед изхода на спора да му присъдят направените в производството разноски.

Изразява становище по доказателствата и прави искания.

В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК да се намали същото.

Подадена е и допълнителна искова молба от адвокат С.  Б. пълномощник на Х.А.Х. ЕГН ********** с адрес ***, с която възразява срещу изложеното в отговора на исковата молба.

Счита за неоснователно и в противоречие с приложените към исковата молба доказателства е твърдението на ответното дружество за наличие на съпричиняване на деликта от страна на ищеца.

Твърди, че в приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2020 г по ДП №267/2018г по описа на РУП -МВР-Ловеч, е посочено следното: „Тези установени обстоятелства налагат извода, че установената като причина за настъпване произшествието недостатъчна дистанция на движение на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц15" управляван от С. С.Д. определя допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение залегнали в ЗДвП и с оглед настъпилата телесна увреда на друг участник в ПТП, говори за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по транспорта. Твърди, че поради това с постановление от 26.08.2019 година Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б" предл. 2ро, във вр. с чл. 3421 ал. 1, предл. Зто от НК за това, че на 26.04.2018 година около 06.56 часа в землището на с. Българене обл. Ловешка, на първокласен път 1-4 с посока на движение /Варна - София/, при км. 53+200, при управление на товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" с per. № ***, собственост на „Салекс 2010" ООД с. Лесичери, обл. В. Търново, нарушил правилата за движение . 23, ал. 1 от ЗДвП, задължението да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара в него, когато спре рязко и по непредпазливост причинил средна телесна повреда - трайно затруднение движението на десния крак-за около 3-4 месеца, поради травматично счупване на дясна капачка с последващо консервативно лечение -гипсова имобилизация, и трайно затруднение движенията на ляв крак за около 3-4 месеца, поради травматично счупване на главичките на II и III метатарзални кости с консервативно лечение - гипсова имобилизация на Х.А.Х. ***....

Сочи, че във връзка с това в доказателствените искания в исковата молба са направили искане за прилагане на ДП №267/2018г по описа на РУП -МВР-Ловеч, а в допълнителна молба са поискали допускане на автотехническа експертиза с конкретна задача.

На следващо място оспорва съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в следствие на твърдяна от ищцовото дружество липса на поставен предпазен колан и отказ от спешна медицинска помощ.

В момента на настъпване на ПТП на 26.04.2018г. твърди че ищеца е бил с поставен предпазен колан.

Твърди, че той е потърсил лечение в МБАЛ"Д-р Тота Венкова" -гр.Габрово, тъй като по същото време, лекарите от лечебното заведение са протестирали и част от тях са били подали молби за напускане, а по медиите се обсъждало фалит на болничното заведение в гр.Ловеч.

На следващо място, изтъква, че той се е нуждаел от чужда помощ и такава е било възможно да му бъде оказана единствено от баща му, който в същия момент е полагал непосредствени грижи за съпругата си/майка на ищеца/, която е била с мозъчен инсулт и същият не би могъл да обслужва едновременно и съпругата си в МБАЛ"Д-р Тота Венкова" -гр.Габрово и него в болницата в грЛовеч.

Сочи, е към исковата молба са приложени множество медицински документи от извършени, образни изследвания, интервенции, лечение доказващи причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и настъпилите телесни и психични увреждания на ищеца, като е направено и доказателствено искане за допускане на съдебно медицинска експертиза.

По отношение на предявеният размер счита, че същият е съобразен с преживените и преживявани все още от него болки, страдания, неудобства, притеснения, обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 6 месеца, през което време движението му е бе силно ограничено, както и съдебната практика.

По отношение на направените от ответното дружество доказателствени искания не възразява същите да бъдат приети, като прави нови доказателствени искания

1. Поради факта, че ответното дружество оспорва вината на водача на т.а. Ивеко 35Д с per. № ****** - С. С.  Д. и механизма на извършване на ПТП, то моли да бъде допуснато изготвяне на автотехническа експертиза.

В срок не е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от страна на ответното дружество.

     В съдебно заседание за ищецът се явява адв.С.Б.,  която поддържа исковата молба и възраженията си по отговора на исковата молба, като моля да бъде уважена исковата претеция изцяло. иСчита, че исковете следва да бъдат уважени от съда, като моли да му се присъдят разноските по делото и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА с включен ДДС.

   Ответникът се представлява от адв.Ж., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, че е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди, както и, че искът е неоснователен и недоказан в пълният му размер от 80 000 лв, тъй като е противоречие в свидетелските показания от една страна, а от друга цитираната от ищеца практика е неотносима към казуса. Счита, че в подобен случай ЛОС е присъдил 10 000 лв. обезщетение Моли съда да отхвърли предявеният иск като прекомерен и недоказан, като моли да му се присъдят и разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени представените доказателствата по делото-писмени и гласни, както и изслушаните съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

                

 

 

 

От приложеното по делото ДП №267/18 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, съдът установява, че на 26.04.18г., около 06,50 ч. в района на разклона гр.Ловеч-гр.Троян на главен път- гр. София-гр. Варна при управление на МПС- товарен автомобил ДАФ с per. № ЕВ 1590 ВВ собственост на фирма „Нешевтранс" 99 ЕООД град Севлиево, управляван от И.П.К., теглещ полуремарке марка Кнапен -200 с per. № С 6820 ЕС, собственост на „ТС-Лизинг АУТО“ООд-София при маневра спиране в дясно на пътното платно, е ударен в задния край от движещия се в същата посока т.а. марка Мерцедес 815 Атего с per. № ******, с водач - Х.А.Х., който е бил ударен от т.а. Ивеко 35Д с peг. № ****** с водач С. С.Д.. При настъпилото ПТП са нанесени телесни повреди на водача на т.а. Ивеко 35Ц с per. №****** - С.Д., и на водача на т.а. марка Мерцедес 815 Атего с рег.№ ***** - Х.А.Х.-травматично счупване на дясна капачка с последващо консервативно лечение-гипсова имобилизация, травматично счупване на главичките на 2 и 3 метатарзиални кости с консервативно лечение, гипсодва имобилизация, които увреди обусловили тнайно затруднение движенията съответно на десен и ляв крак за около 3-4 месеца, а на автомобилите са нанесени материални щети. Прието е, че причината за настъпване на ПТП, съгласно точка четири от автотехническата експертиза е недостатъчна необходима и безопасна надлъжна дистанция за движение на т.а Ивеко 3511 по платното за движение, а като начин за избягване на ПТП е посочено: при движение на т.а.Ивеко 35Ц на дистанция зад л.а Мерцедес най-малко на 55 метра, при движение с безопастна скорост -46.4км./ч. От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.02.2020 г по ДП №267/2018г по описа на РУП -МВР-Ловеч съдът установява, че: „Тези установени обстоятелства налагат извода, че установената като причина за настъпване произшествието недостатъчна дистанция на движение на товарен автомобил ..Ивеко 35 Ц15" управляван от С. С. Д. определя допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение залегнали в ЗДвП и с оглед настъпилата телесна \ вреда на друг участник в ПТП, говори за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по транспорта, поради което с постановление от 26.08.2019 година Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б" предл. 2ро, във вр. с чл. 3421 ал. 1, предл. 3-то от НК за това, че на 26.04.2018 година около 06.56 часа в землището на с. Българене обл. Ловешка, на първокласен път 1-4 с посока на движение /Варна - София/, при км. 53+200, при управление на товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" с per. № *******, собственост на „Салекс 2010" ООД с. Лесичери, обл. В. Търново, нарушил правилата за движение . 23, ал. 1 от ЗДвП, задължението да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара в него, когато спре рязко и по непредпазливост причинил средна телесна повреда - трайно затруднение движението на десния крак-за коло 3-4 месеца, поради травматично счупване на дясна капачка с последващо консервативно лечение -гипсова имобилизация, и трайно затруднение движенията на ляв крак за около 3-4 месеца, поради травматично счупване на главичките на II и III метатарзални кости с консервативно лечение - гипсова имобилизация на Х.А.Х. ***....Същевременно от страна на пострадалите лица Х. като понесъл телесна увреда и собствениците на превозните средства участвали в ПТП - „Паралел" ЕАД гр. Севлиево чрез Д.М. Д. за товарен автомобил м. „Мерцедес Атего" и „Салекс 2010" ЕООД чрез В. Г.М. за товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" е заявено при даването на показания, желание с оглед разпоредбата на чл. 343 ал. 2 от НК досъдебното производство по обвинението срещу Д. да бъде прекратено.."

               От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че механизма на настъпилото на 26.04.2018 г. ПТП е следният: около 6,50 ч. по път I-4, София-Варна на километър 53+200, в землището на с.Българене, Ловешка област е следният:първи удар: на т.а.“Ивеко“ в задната част на т.а.“Мерцедес Атего“ е станал на мястото, където от подкалничното пространство на „Ивеко“ е изпаднала засъхнала кал. От протокола за оглед“следи от изпаднала засъхнала кал на ПП на 89,60 м. след ОР и на 2,70 м. вляво от ДКП и край до предни гуми на т.а.“Ивеко“. Ударът е станал на ПП, близо до разделителната осова линия, на около 91,50 м. след ОР и на 2,70 м. вляво  от ДКП. Според заключението е имало и втори удар, при който вклинилите се един в друт т.е.“Ивеко“ и т.а.“Мерцедес“, движещи се като едно цяло, се удрят-предна част/кабина/ на т.а.“Мерцедес“ в задна част на полуремарке на тов.композиция, теглена от т.а. „ДАФ“ е на 104 м. след ОР и на 2 м. вляво от ДКП. Причините за възникване на ПТП са на първо място по-малка от необходимата дистанция при движение на т.а.“Ивеко“ след т.а.“Мерцедес Атего“ и недостатъчната концентрация от страна на водача на „Ивеко“-то С.Д. са причина за настъпване на ПТП., като това се установява от разпита на водача Д. от 8.10.2018 г, където самият той е заявил, че е скъсил дистанцията, за да изпревари, но не е осъществил тази маневра, поради наличие на насрещно движещ се автомобил, останал е в същото платно и в следващят миг  се ударил в камиона пред него. Според вещото лице възможности за предотвратяване на ПТП е движението на т.а. „Ивеко“ на по-голяма дистанция след т.а.“Мерцедес Атего“и своевременна реакция на водача му Д. за намаляване на скоростта при забелязване, че това е направено от предно движещия се т.а.“Мерцедес“. Според експертизата преди удара първия автомобил- т.а. „ДАФ“ е бил спрял, вторият автомобил „Мерцедес Атего“ е бил почти спрял, като водачът му е изчаквал разминаване на насрещно движещ се т.а., за да предприеме маневра изпреварване, а третият автомобил „Ивеко“ е бил в движение, като предава кинетична енергия на предното МПС т.а.“Мерцедес“, като движейки се заедно достигат задната част на установилата се композиция или полуремаркето „Кнапен“, в което се осъществява вторият удар. Вещото лице заключава, че дистанцията между първите два автомобила не е била от особено значение, тъй като не тя е причина за втория удар. Ищецът е възприел правилно ситуацията, овладял е автомобила, успял е да спре и ако не е бил тилния удар от т.а.“Ивеко“, неговият автомобил не би се удари отзад в полуремаркето на т.а.“ДАФ“. Експертът посочва, че при положение, че краката на водача „Х. са бивли върху педалите на съединителя и спирачката/или само десния върху спирактата/, то при тилния удар тялото му е имало стремеж, както е в седнало положение да залитне назад- да се разгъне и гърбът да се притисне към облегалката на седалката, а краката да се повдигнат нагоре и да освободят педалите, каето е улеснило придвижването на т.а. „Мерцедес“ напред, след получаване на ударния импулс и достигането му до задната част на спрялата товарна композиция, в чиято задна част/тази на полуремаркето/ се удря с предната част на кабината си. Категорично в заключението си вещо лице К. заявява, че единствената причина за двата удара между трите автомобила се явява недостатъчната дистанция на движение на т.а“Ивеко“ след т.а. „Мерцедес Атего“ и недостатъчната концентрация на вниманието и несвоевременната реакция на водача му С.Д. за аварийно спиране. Експертизата е установила, че кабината на т.а.“Мерцедес Атего“ е оборудвана с триточкови автоматични предпазни колани за водача и пътниците в кабината, като от протокола за оглед се установява, че предпазният колан на водача е бил срязан, за да бъде изваден. Вещото лице счита, че в случая независимо от постаняването на предпазният колан, деформацията на кабината, особено в предната лява част е довела до затискане на водача под арматурното табло, намаляване на пространството, където са му долните крайници, по които  е получил увреждания, следователно не е било възможно да го предпази от получените травми, при навлизане на части от кабината навътре, там, където са му били долните крайници. От техническа гледна точка вещото лице уточнява, че на 26.04.2018 г. ДАФ с per. № ****** собственост на фирма „Нешевтранс" 99 ЕООД град Севлиево, управляван от И.П.К., теглещ полуремарке марка Кнапен -200 с per. № ********, установява, повреда във въздушнта спирачна система и предприема маневра спиране в дясно на ПТ, като изнася десните колела на банкета и включва аварийните светлини. След него движещият се в същата посока т.а. марка Мерцедес 815 Атего с per. № ******, с водач - Х.А.Х. забелязва маневрата, силно намалява скоростта и напълно спира, като включва също аварийни светлини и изчаква да се размине с насрещно движещ  се товарен автомобил, след което да продължи пътя си, като изпревари композицията на К.. Водачът на т.а. Ивеко 35Ц с per. №****** - С.Д. се движи известно време след предните два т.а. и в зоната на настъпилото ПТП ги приближава с цел да ги изпревари при възможност, забелязва, че предният автомобил „Мерцедес Атего“ намалява скоростта, но докато предприеме някакви действия настъпва удара с предната му част в задната част на предходно движещият се автомобил, двата автомобила се деформират и взаимно проникват един в друг, като се превръщат в една система и продължават движението си напред, задната част на т.а.“Мерцедес“ прониква в предната част на кабината на „Ивеко“ и притиска леко водача Д. и продължавайки напред системата от двата автомобила се удря в задната част на фургона на т.а.“Мерцедес“ в кабината на т.а.“Ивеко“ и водачът Д. е по-притиснат. Композицията „ДАФ“ и полуремалке „Кнапен“ въпреки значително по-голямата си маса от другите два автомобила, от получента кинетична енергия и ударен импулс се придвижва напред, а двете други МПС се завъртат под определени ъгли спрямо първоначалантото си направление и вече системата от три вклинили се и съчленили се МПС се установява в положението, в което е намерена и отразена в огледния протокол. При удара на т.а.“Мерцедес Атего“ в задната част на полуремаркето тя прониква в предната част на кабината му като я деформира в зоната на водача, особено там, където са долинте му крайници и въпреси наличието на предпазен колан, на водача Х. са причинени телесни повреди, а на трите автомобила значителни материални щети. Изготвена е и скица на ПТП от вещото лице.

              За установяване на механизма на настъпване на ПТП съдът е допуснал по искане на ответника един свидетел, а именно шофьора на т.а.“Ивеко“, който е ударил т.а., шофиран от пострадалия ищец. Той потвърждава, че е имал намерение да изпревари товарният автомобил пред него, не е видял, че двата автомобила преди него са спрели, поради което не е успял да спре и се ударил в товарният автомобил пред него.  Заявява, че с ищеца са били в шок, той е бил затиснат в камиона и след това заедно са ги откарали с  линейка до болницата.

             От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г., съдът установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 26.04.18 г ищецът Х.А.Х. е получил травматично счупване на дясната колянна капачка и данни за травматично счупване на главичките на втора и трета метатарзални кости на левия крак/стъпало/ с проведено консервативно лечение-гипсова имобилизация на двата крака. Според експертизата тези изменени водят до трайно затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца и трайно затруднение движенията на левия крак за около 2-3 месеца при правилен оздравителен процес. Посочено е, че с оглед получените травматични увреждания пострадалят е бил обездвижен за около 3-4 месеца от счупването на дясната колянна капачка и от счупването на кости на левия крак, като се е нуждаел от чужда помощ за ежедневните си нужди. Според експертизата, счупванията на кости от тялото-долни крайници се съпровождат със значителни по интензитет болки, които са най-силни в началото и отслабват с оглед имобилизацията през следващите дни, до околоедна седмица след произшествието. Експертът посочва, че към момента на прегледа няма данни за трайни последици и установените изменения не обуславят трайно затруднение движението на долните крайници. Вещото лице заключава, че установените изменения са в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца ПТП, а по отношение на въпроса дали е бил ищецът с предпазен колан не би могла да отговори с категоричност. Според експертизата консервативното лечение е част от проведеното лечение и уврежданията не са настъпили вследствие на начина на лечение, а от претърпяното ПТП. Според нея тъй като предпазният колан се поставя предимно в областта на гърдите и предпазва точно тази част от тялото от травми, то и при поставяне на предпазен колан биха настъпли травматичните увреждания на долните крайници.

            За правилно решаване на спора и по искане на ищеца съдът е назначил и съдебно-психиатрична експертиза, които се се възприема като безпристрастно и компетентно изготвена. От заключението на вещо лице д-р М. съдът установява, че след преглед на ищеца Х. се установяват симптоми на остро стресово разстройство и постравматично стресово разстройство, получени вследствие на претърпяното ПТП. То е оказало влияние върху психиката на пострадалия-налице е ситуативна тревожност при шофиране и депресивна реакция.  Според експертът постравматичното стресово разстройство е флуктуиращо, с периоди на обостряне, но като цяло е с добър изход. Според нея пациентът не се нуждае от психиатрична медикаментозна терапия, като цяло постравматичното стресово разстройство е с добър изход и при ищецът не би следвало да се очакват трайни последици върху психическото му здраве, не се нуждае от хоспитализация или медикаментозно лечение и не се очакват трайни негативни последици върху личността му, описаното разстройство е в процес на отзвучаване. В съдебно заседание експертът заявява, че ищецът е по професия шофьор и все още при пътуване се отключват страховете му от катастрофата, особено като преминава по същия път и достигне мястото на катастрофата. Симтомът се проявява и при скъсяване на дистанцията, който симптом все още го притеснява, но с течение на времето ще отшуми.

         Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи какви болки и страдания е търпял ищцът. Свидетелят А.Х.М. е баща на ищеца и показанията му съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост. Той твърди, че ищецът по това време е тежал 140 килограма и едвам е успял да го качи до леглото му. Твърди, че той се е нуждаел от обслужване, тъй като и двата крака са били гипсирани, бил е на подлога и с буркан. Изтъква, че по това време се е грижел и за майката на ищеца, която е бил на легло с инсулт. Твърди, че се е наложило да преправят тоалетната, защото не е можел да се обслужва сам. Нощно време е виел от болка и е пиел лекарства.

        Свидетелят В. С. е роднина на майката на ищеца и твърди, че е узнал за катастрофата от телевизията. Твърди, че е помогнал на ищеца , като го е закарал от Габровската болница до гр.Севлиево с личната си кола. Наложило се е да свалят предната седалка на колата, за да го превозят и едвам са го качили по стълбите на дома му. Много трудно се е качил с чужда помощ по стълбите, защото е бил гипсиран. Споделял е, че го болят гърдите и краката.

             По делото на л.158 е приложна справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 26.04.2018 г. МПС с ДКН ВТ 0799КВ има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 63612615 при застраховател ЗД „БУЛ ИНС“АД с начална дата на покритие 12.02.2018 г. и крайна дата на покритие 11.02.2019 г.

От приложеното по делото копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.380 от КЗ се установява, че на 15.05.2019 г. ищецът чрез пълномощник адв.С.Б. е депозирал застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди пред ЗД „БУЛ ИНС“АД, като в молбата е посочена и б. сметка която е IBAN: *** "РайфайзенБанк". Тази претенцията е получена от дружеството с вх.№ ОК-291312/15.05.19.2019 г, но липсват доказателства за произнасяне на ответника.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.497 ал.1 т.1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. претенция за обезщетяването на всички неимуществени вреди- болки, страдания, неудобства, притеснения, обстоятелството, че възстановителният период продължил над 6 месеца, през което време движението му е било силно ограничено, както и законна лихва от дата на увреждането 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане, по банковата му сметка, която е IBAN: *** "РайфайзенБанк"

             Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

                   

             В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй е представена справка на л.158, от която се установи, че към дата 26.04.2018 г. на МПС с ДКН ВТ 0799КВ има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 63612615 при застраховател ЗД „БУЛ ИНС“АД с начална дата на покритие 12.02.2018 г. и крайна дата на покритие 11.02.2019 г, а ПТП е настъпило на 2.04.2018 г.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

От приложеното по делото ДП и заключението на съдебно-автотехническа експертиза безспорно се установи, че единствената причина за двата удара между трите автомобила се явява недостатъчната дистанция на движение на т.а“Ивеко“ след т.а. „Мерцедес Атего“ и недостатъчната концентрация на вниманието и несвоевременната реакция на водача му С.Д. за аварийно спиране, вследствие на което неговият т.а. „Ивеко“ се удря в движещия се пред него т.а., „Мерцедес Атего“ управляван от Х. вследствие на което настъпват и травматичните увреждания на ищеца. От събраните по делото доказателства се установява, че няма съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на процесното ПТП, а напротив, той е бил с предпазен колан, който се е наложило да бъде срязан, за да бъде издаден от катастрофиралия автомобил. Следователно вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на „Ивеко“, а причина за прекратяване на наказателното производство е, че  собствениците на превозните средства участвали в ПТП - „Паралел" ЕАД гр. Севлиево чрез Д. М. Д. за товарен автомобил м. „Мерцедес Атего" и „Салекс 2010" ЕООД чрез В. Г.М. за товарен автомобил м. „Ивеко 35 Ц15" са заявили при даването на показания, че желаят с оглед разпоредбата на чл. 343 ал. 2 от НК досъдебното производство по обвинението срещу Д. да бъде прекратено. Не са доказани и възраженията на ответника, че с отказа си да бъде лекуван в болницата в гр.Ловеч и преместването му в болницата в гр.Габрово ищецът е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние. Напротив вещото лице М.Г. заявява, че лечението на процесните травми не се е повлияло от това кога и в коя болница да се лекуват, предвид правото на пациента да избере къде и от кого да бъде лекуван, а и те не са били животозастрашаващи.

  

 

 

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

            В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищеца е получил травматични увреждания: травматично счупване на дясната колянна капачка и данни за травматично счупване на главичките на втора и трета метатарзални кости на левия крак/стъпало/ с проведено консервативно лечение-гипсова имобилизация на двата крака, които изменения водят до трайно затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца и трайно затруднение движенията на левия крак за около 2-3 месеца при правилен оздравителен процес. С оглед получените травматични увреждания пострадалят ищец е бил обездвижен за около 3-4 месеца от счупването на дясната колянна капачка и от счупването на кости на левия крак, като се е нуждаел от чужда помощ за ежедневните си нужди. Счупванията на кости от тялото-долни крайници се съпровождат със значителни по интензитет болки, които са най-силни в началото и отслабват с оглед имобилизацията през следващите дни, до около една седмица след произшествието, но към момента на прегледа ищецът няма данни за трайни последици и установените изменения не обуславят трайно затруднение движението на долните крайници. Вследствие на ПТП ищецът е получил и психически и душевни травми- симптоми на остро стресово разстройство и постравматично стресово разстройство, което е оказало влияние върху психиката на пострадалия-налице е ситуативна тревожност при шофиране и депресивна реакция. Това постравматичното стресово разстройство е флуктуиращо, с периоди на обостряне, но като цяло е с добър изход, тъй като ищецът не се нуждае от психиатрична медикаментозна терапия, като цяло при него не би следвало да се очакват трайни последици върху психическото му здраве, не се нуждае от хоспитализация или медикаментозно лечение и не се очакват трайни негативни последици върху личността му, описаното разстройство е в процес на отзвучаване.

 

 

 

        ПО РАЗНОСКИТЕ

        При този изход на  

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             

 

 

 

             

 

 

 

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: