№ 787
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120202227 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление в ***, чрез управителя А.Ц., срещу Наказателно постановление № К22_113-
F668968-F650377/14.10.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 4098,64 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че към датата на съставяне на АУАН не е
бил наличен състав на административно нарушение, като освен това не е ясно в какво точно
се „обвинява“ дружеството. Посочва се, че в АУАН и НП са описани поне две отделни
административни нарушения, като липсва и посочване на конкретна дата, на която според
АНО нарушението е било довършено. Застъпва се, че приложение е следвало да намери
нормата на чл. 180, ал.2 ЗДДС, а под условията на евентуалност – че нарушението е
маловажно. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
В.В. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива и
конкретизира. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч.. Посочва, че
извършеното нарушение е доказано, като твърденията за допуснати процесуални нарушения
са неоснователни. Моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от приложената разписка НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 29.05.2023 г., а жалбата е депозирана на 05.06.2023 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Въз основа на извършена проверка св. Т. С. – инспектор в ТД на НАП – Бургас,
констатирала, че дружеството-жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
отразило в дневника за продажби за месец декември 2021 г. 1 брой фактура №
**********/31.12.2021 г. с данъчна основа в размер на 81972,80 лв. и ДДС в размер на
16394,56 лв. с предмет на доставката – иглолистна дървесина с получател „***“ ЕАД с
ЕИК:***, което е довело до определяне на данък в по-малък размер.
Свидетелката приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗДДС, поради което и на 28.04.2022 г. съставила срещу него АУАН с бл. № F650377. Актът
бил връчен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него,
възразявайки, че фактурата е включена в следващия данъчен период и бюджетът не бил
ощетен.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения (л. 12), в които се
изразявали доводи за порочност, сходни с тези, изложени в процесната жалба.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,
издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС на основание чл. 180, ал.1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател,
била наложена имуществена санкция в размер на 4098,64 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. Т. С.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на
санкционния акт.
На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението и крайния срок (като дата), в който привлеченото към отговорност лице е
2
следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 2, и 3 ЗДДС, тъй като фактическото
описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в
акта, така и в НП е посочено, че лицето не е отразило в дневника за продажби за месец
декември 2021 г. 1 брой фактура № **********/31.12.2021 г., без обаче да се посочи в какъв
срок е следвало да бъде направено това отразяване. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1
ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да
изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е
недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган
норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на
твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП
видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е от съществено
значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за
съставяне на АУАН. С оглед на това непосочването на датата на извършване на
нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав,
изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ,
в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в
дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита
за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на
начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС указва императивно как се изпълнява
задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия,
всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на
нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се
посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от
действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в
дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния
период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият
състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото
на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, което пък налага отмяна на НП.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са
налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 750 лева с ДДС,
като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл. 19 от Закон за Националната агенция
за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод
изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
3
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни
постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното
й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К22_113-F668968-F650377/14.10.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл.
180, ал. 1 ЗДДС на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
4098,64 лева
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „***” ООД с
ЕИК: *** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4