СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 15045 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 479129 от 29.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 32075/2016 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, е отхвърлен предявения
от „Б.С.Е.Д.“ ЕООД срещу „Б.“ ЕООД и В.Р.А.
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535
и чл. 538 ТЗ за установяване, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата
от 14 300 лв. по Запис на заповед от 08.07.2014 г., издаден от „Б.“ ЕООД и
авалиран от В.Р.А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 03.11.2015 г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
67312/2015 г. по описа на СРС, 82 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок от ищеца „Б.С.Е.Д.“ ЕООД. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на заявлението преди
приключване на съдебното дирене.Аргументира се, че с връчването на заповедта за
изпълнение на длъжниците, същите са узнали за делото и са се запознали с
материалите по същото, в които се намира и оригиналът на записа на заповед.
Релевират се доводи, че с уведомяването на ответниците за делото е предявен
записът на заповед. Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от
28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК, ВКС.
В законоустановения срок ответникът по въззивната жалба В.Р.А.
не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В законоустановения срок ответникът по въззивната жалба „Б.“
ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД
вр. чл. 535 и чл. 538 ТЗ за установяване, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 14 300 лв. по Запис на заповед от 08.07.2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По делото е представен запис на заповед от 08.07.2014 г., издаден от ответника по делото „Б.“
ЕООД и авалиран от ответника по делото В.Р.А., с който се задължават неотменно
и безусловно да платят сумата от 14 300 лв. на ищеца „Б.С.Е.Д.“ ЕООД.
Процесният запис на заповед съдържа законоустановените в чл. 535 ТЗ реквизитите,
за да бъде записът на заповед валиден. Липсата им води до нередовност на
документа от външна страна с изключение на липсата на реквизитите падеж, място
на издаване и място на плащане, липсата на които се замества от нормите на чл.
536, ал. 2 – 4 ТЗ. Процесният запис на заповед съдържа всички императивно
посочени реквизити, като липсват само такива, които могат да бъдат заместени
чрез прилагане на посочените законови норми. Липсва падеж, поради което
съобразно законоустановените правни разпоредби следва да се приеме, че записът
на заповед е платим на предявяване.
По делото е оспорена автентичността на
приетия като писмено доказателство запис на заповед. От изслушаната
съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена се установява, че и двата положени върху записа на заповед подписи – за
издател и за авалист, са положени от В.Р.А. в лично качество и като
представляващ „Б.“ ЕООД.
Поради изложеното въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния, че е налице редовен от външна страна запис на
заповед.
Видно от твърденията на въззивника във
въззивната жалба е безспорно по делото обстоятелството, че записът на заповед
не е предявен на длъжниците преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Според задължителните тълкувания, дадени
в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. В случая от
материалите по делото се установява, че ответниците са получили препис от
записът на заповед най-късно с получаване на исковата молба и приложените към
нея доказателства, а оригиналът на процесния запис се намира в кориците на
делото. Следователно записът на заповед е предявен на длъжниците и е настъпила
неговата изискуемост в хода на делото, което обстоятелство следва да се вземе
предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК при решаване на правния спор.
Налице е валиден и редовен от външна
страна запис на заповед, чийто падеж е на предявяване, платим без протест, и с предявяването
му за плащане на издателя и авалиста – ответници по делото е настъпила
изискуемостта на вземането.
Съгласно
т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предметът
на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение и когато се касае за запис на заповед,
предметът на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект.
При редовен от външна страна запис на
заповед и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. С
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, се разкрива основанието на задължението
за плащане или обезпечителния характер на записа на заповед и в този случай на
изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията,
основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. (в посочения смисъл решение № 95/08.07.2014 г. по т. д. № 2473/2013
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 17/16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 г.,
Т. К.,ІІ Т. О. на ВКС и т. н.)
В случая ищецът с твърденията в исковата
молба за наличието на каузално правоотношение, се разкрива основанието на
задължението за плащане или обезпечителния характер на записа на заповед и възивният
съд следва да изследва каузалното правоотношение.
От представения по делото договор №
Т-6-ДР/2014, сключен на 08.07.2014 г. се установява, че между „Б.С.Е.Д.“ ЕООД,
като продавач, и „Б.“ ЕООД, като купувач, има валидно облигационно
правоотношение за покупко-продажба на дизелово гориво. Съгласно чл. 11 от
договора купувачът се е задължил да издаде в ползва на продавача запис на
заповед за сумата от 14 300 лв., която да се авалира от управителя на
купувача.
По делото са представени фактури, които
не са оспорени от ответниците по делото. Същите са подписани от ответникът „Б.“
ЕООД като получател. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
представените фактури за обща стойност от 18 763,68 лв. са осчетоводени от
ищцовото и ответното дружество.
По делото няма твърдение или
доказателства сумата от 18 763,68 лв., дължима по процесните фактури за
покупко-продажба на дизелово гориво да е заплатена от получателя.
При така установените факти въззивният
съд прави правния извод, че е налице продажбено правоотношение между ищцовото
дружество и ответното дружество, за обезпечаване на вземанията по което е издаден
процесният запис на заповед и за ищеца е възникнало вземане по силата на този
договор за по-голям от претендирания размер.
По изложените съображения и доколкото е
налице валидно възникнало менителнично задължение за издателя, както и
менителнично поръчителство за авалиста относно инкорпорираното в представената
по делото ценна книга задължение в размер на 14 300 лв. и доколкото ищецът установи
че е налице продажбено правоотношение между ищцовото дружество и ответното
дружество, за обезпечаване на вземанията по което е издаден процесният запис на
заповед и за ищеца е възникнало вземане по силата на този договор за по-голям
от претендирания размер, следва да се приеме, че искът е основателен и
първоинстанционното решение да се отмени.
Относно претенцията за законна лихва от
датата на подаване на заявлението съдът намира, че същата е основателна от
29.12.2016 г. – датата, на която вземането по записа на заповед е станало изискуемо
с предявяването му на издателя и авалиста чрез получаване на препис от исковата
молба и записът на заповед.
По изложените съображения въззивната жалба следва да
се уважи като основателна и първоинстанционното решение да се отмени.
По
разноските:
При този изход на правния спор разноски следва да се
присъдят на ищеца в размер на 1686,80 лв. за първоинстанционното производсвто, 286
лв. за заповедното производство и 1436 лв. за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 479129 от 29.08.2018 г., постановено по гр.д. № 32075/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 82 състав, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Б.С.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 и чл. 538 ТЗ срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК *****и
В.Р.А., ЕГН **********, че Б.“ ЕООД, ЕИК *****и В.Р.А., ЕГН ********** дължат
на „Б.С.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *****солидарно сумата от 14 300 лв. (четиринадесет
хиляси и триста лева) по Запис на заповед от 08.07.2014 г., издаден от „Б.“ ЕООД
и авалиран от В.Р.А., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2016 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 67312/2015 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****и
В.Р.А., ЕГН ********** да платят на „Б.С.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1686,80 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и шест
лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски за първоинстанционното
производсвто.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****и
В.Р.А., ЕГН ********** да платят на „Б.С.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 286 лв. (двеста осемдесет и шест лева),
представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****и В.Р.А.,
ЕГН ********** да платят на „Б.С.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 1436 лв. (хиляда четиристотин тридесет и шест лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: