Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 276 Година 20.02.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселин Енчев
2. Димитър Гальов
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 152 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от ЕТ „Константин Стаматов” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Царево, ул.„Лиляна Димитрова”
№ 5 против решение № 191/02.12.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 459/2019г. по описа на Районен съд Царево. Счита решението
за неправилно, като излага доводи, че е санкциониран за едно и също нарушение
два пъти. Възразява, че не става ясно как е установено заплащането на сумата от
50 лева, че не е посочена датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП и
че е налице несъответствие между описание на нарушението от фактическа и правна
страна. Искането е за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответникът
– Дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при ЦУ на
НАП, редовно уведомен, не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 423613-F401786/08.02.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности”Бургас в Централно управление
на НАП, с което на касатора, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № H-18/13.12.2006г.
на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението си,
съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
разпоредбите на чл.40-44 и чл.57-58 от ЗАНН. По същество съдът е приел за доказано по безспорен начин, че
в стопанисвания от касатора търговски обект
е била наета стая за една нощувка от 20.07.2018г. до 21.07.2018г. за
сумата от 50 лева, но не е била издадена фискална касова бележка за получено
плащане в брой за наетата стая. Обоснован е извод, че така установеното
нарушение е било правилно квалифицирано и за извършването му законосъобразно е
ангажирана отговорността на търговеца на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Фискалните касови бележки, редът и
начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства
/обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/,
освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази
наредба „фискално устройство” и „фискална касова бележка /фискален бон/” са
тези по §1,
т.40 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25
от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата,
задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба,
независимо от документирането и с първичен счетоводен документ, с изключение на
случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби
на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване
на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или
доставка на услуги, за която е извършено плащане, което в настоящия случай не е
безспорно доказано.
Изводите
на административнонаказващия орган, че е извършено административно нарушение
почиват изцяло на косвени доказателства. Представеният по делото регистър за
настанените туристи, на който наказващият орган се позовава,
удостоверява, че услугата нощувка действително е предоставена, факт, който не
се оспорва и от касатора. Видно от данните в регистъра на дата - 20.07.2018г., в
стая номер 6, на втори етаж на къща за гости Панорама, са заедно настанени
двама клиента М. П. и Иван Плачов, които са напуснали на 21.07.2019г., но
регистъра не удостоверява извършено плащане. Липсва каквато и да е информация дали,
на коя дата, по какъв начин и от кого точно от тези двама клиента е платена
цената на нощувката, обстоятелства които са предпоставка за възникване на
нормативно установеното задължение за издаване на касов бон. Самият актосъставител
заявява при разпита му в съдебно заседание, че няма данни, че нощувката е
платена.
В хода на
административнонаказателното производство е неизяснен и размера на самото
плащане. От една страна в протокола за извършената проверка от 11.08.2018г. и
от показанията на актосъставителя се установява, че цената за една нощувка в
проверения обект за м.юли е била петдесет лева, а от друга е прието, че двамата
клиента М. П. и И.П.са платили в брой, всеки от тях по отделно по петдесет
лева, за което не им е бил издаден фискален бон от касатора, деяние
квалифицирано от АНО като две отделни нарушения, за които на касатора са наложени
две имуществени санкции с две наказателни постановления – процесното с №
423613-F401786/08.02.2019г.
и представеното пред настоящата инстанция с № 423613-F401786/08.02.2019г..
Действително
при липса на преки доказателства, нарушението може да бъде доказано и само с
косвени такива, но наличието им, взаимовръзката помежду им и последователността
на настъпването им трябва да водят до еднозначен извод за фактите от предмета
на доказване. В настоящия случай, не може да
се направи еднозначен извод, че описаното административно нарушение е
действително извършено, а констатациите на проверяващите и на наказващия орган
почиват изцяло на предположения, което е недопустимо.
С оглед
на изложеното, след
като по делото липсват доказателства за извършено плащане на нощувката отразена
в регистъра за настанени турист, за което да не е издаден фискален касов бон, неправилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС и издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно.
Като е стигнал до изводи различни от
изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 191 от 02.12.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 459 по описа за 2019г. на Районен съд Царево и вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
423613-F401786/08.02.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности”-
Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Константин Стаматов” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Царево, ул. „Лиляна Димитрова”
№ 5, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № H-18/13.12.2006г.
на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.