№ 347
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000503114 по описа за 2023 година
и взе предвид следното:
Производството e по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260003 от 27.03.2023 г. ОС Кюстендил по т.д. 22/2014 г. е признал за
установено по иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД в отношенията между страните, че В. С. З. дължи на
„Райфайзен банк България“ ЕАД сумите, както следва:
на основание договор за банков кредит от 29.01.2008 г., съгласно заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013 г. на Районен съд –
Дупница, изискуема главница в размер на 89 069.46 лева, дължима главница, получена след
като срещу дължимата главница 101 246.98 лева е прихваната сумата 12 395.31 лева,
включваща остатък от дължими въз основа на посоченото решение на КнОС по гр.д.
№69/2020 г. разноски и лихви и присъдените с посоченото решение като недължимо
платени лихви възлизащи на 11 602.10 лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 10.10.2013 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за
главница в размера над 89 069.46 лева до претендираните 101 246.98 лева, редовна
възнаградителна лихва в размер на 16 225.12 лева, за периода от 05.03.2012 г. до 05.08.2013
г., 4058.63 лв., изискуема наказателна лихва, за периода от 05.04.2012 г. до 09.10.2013 г.,
изискуема комисионна за управление в размер на 250.44 лева, поради прихващане срещу
посочените суми и разлики на присъдените с решение на Кюстендилския окръжен съд по
гр.д. № 69/2020 г. суми, както следва: 11 602.10 лв., платена без основание възнаградителна
лихва, 9457.39 лв. дължима законна лихва, за периода от 13.06.2014г. до 23.06.2022 г.,
5963.42 лв. присъдени разноски и 225.30 лв., законна лихва върху разноските, считано от
постановяване от ВКС на определение, с което решението по гр.д.№ 69/2020 г. не е
допуснато до касационно обжалване и недължимост на неустойка за забава, както и поради
недължимост на неустойка.
С решението е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с
1
чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ на банката срещу И. А. З. за вземания,
претендирани въз основа на договор за банков кредит от 29.01.2008г., съгласно заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013 г. на
Районен съд – Дупница, изискуема главница в размер претендираните 101 246.98 лева,
редовна възнаградителна лихва в размер на 16 225.12 лева, за периода от 05.03.2012г. до
05.08.2013г., 4058.63 лв, изискуема наказателна лихва, за периода от 05.04.2012г. до
09.10.2013г, изискуема комисиона за управление в размер на 250.44 лева, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 10.10.2013 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът В. З. е депозирал въззивна жалба против решението на ОС Кюстендил в
неговата осъдителна част с оплаквания за неправилност. Съдът е следвало, преди да уважи
възражението за прихващане, да установи действителния размер на главницата съобразно
влязлото в сила решение на ОС Кюстендил по в.гр.д. 69/2020 г. Възражението за
прихващане не било уважено съобразно заявеното от ответника. Съдът не се бил произнесъл
по твърдяната неравноправност на клаузите на чл. 3.5. и 3.6. относно комисионните за
усвояване на кредита в размер на 1,75 % върху размера на разрешения кредит и 0,25 %
върху непогасената част от главницата. Съдът е следвало, след като правилно не е
кредитирал заключението на ВЛ Д., да назначи повторна СИЕ. Отправено е искане за
назначаване на повторна СИЕ относно размера на дълга.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, чрез адв. Д. Ф., надлежно упълномощена. Държавната такса е внесена.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника
от „ОББ“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се възразява
срещу доказателственото искане като преклудирано.
Подадена е въззивна жалба от „ОББ“ АД, правоприемник на „Райфайзен банк България“
ЕАД, срещу решението в частта, в която исковете са отхвърлени срещу В. З. поради
прихващане и изцяло срещу И. З.. Изложени са доводи, че И. З. е подписала анекс 3 към
договора за банков кредит и се е задължила да отговаря като поръчител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, чрез адв. С. Г., надлежно упълномощена.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищеца от
адв. Ф. от името на В. З. и И. З., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Искането за СИЕ е уважено, като задачите са коригирани с оглед правилото на чл. 7, ал. 3
ГПК, според което съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор с
потребител. С определението за насрочване съдът е указал, че ще се произнесе относно
неравноправността на посочените от ответниците клаузи – чл. 3.5. и 3.6. от договора за
кредит, във връзка с което е дал допълнителна възможност на страните за становище по
наличието на такава неравноправност, както и за представяне на доказателства във връзка с
това становище,
Допусната е и в с.з. от 07.03.2024 г. е прието заключение на ССЕ на вещото лице В. Д. П.,
със следните задачи:
1. Вещото лице да изготви погасителен план за целия период на кредита, при използване
само на първоначално уговорения лихвен процент от 9, 5 % годишно. 2. Като отчете
извършените плащания, да посочи към 28.05.2014 г. какви са били изискуемите и
непогасени задължения по договора за кредит (за главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва и комисионни) при съобразяване на изготвения по т. 1 погасителен
план или съответно какви надплащания има към тази дата. Да изчисли размера на
задължението за главница без заплатените комисионни за усвояване и за управление.
3. Ако към 28.05.2014 г. вещото лице не установи неплатени задължения на ответника,
при съобразяване на отговорите на въпроси 1 и 2, да посочи кои вноски от
първоначалния погасителен план и в какъв размер, съответно какви лихви и
комисионни дължи В. З. към датата на изготвяне на заключението. 4. Да изчисли
2
законната лихва върху сумата от 11 602,10 лева от 13.06.2014 г. до деня на изготвяне
на заключението и да прихване (извади) от общата сума на 11602,10 лева +
изчислената законна лихва + 5963,42 лв. разноски главниците от дължимите
погасителни вноски до изчерпване на сумата според погасителния план, съставен от
вещото лице. 5. Да изчисли договорната лихва върху главницата след извършеното
прихващане при лихвен процент от 9, 5 % годишно към 28.05.2014 г., съответно към
деня на изготвяне на заключението, ако към 28.05.2014 г. няма дължими плащания.
Постъпили са становища на страните във връзка с дадената възможност от съда относно
неравноправността на чл. 3.5. и 3.6. от договора за кредит.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател ищец чрез юрисконсулт Н., а насрещните
страни чрез адв. Ф. в писмено заявление поддържат изложените до момента позиции, не
възразяват по приемането на заключението на ССчЕ. Всички страни претендират разноски и
правят възражение за прекомерност на хонорара на насрещната страна.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден.
По делото се установяват следните факти. Между Райфайзенбанк (България) ЕАД и В. С. З.
като кредитополучател на 29.01.2008 г. е сключен договор за банков кредит с предмет
предоставяне на кредит в размер на 100 000 лв. за закупуване и ремонт на недвижим имот,
описан в договора, с краен срок за погасяване - 25.01.2033 г. за 300 месечни вноски.
Съгласно чл. 3.1 от договора, банката прилага годишната лихва в размер на 9.5%,
формирана от СБР (Стойност на банковия ресурс, определен от Банката) + 4.5 пункта
надбавка. Лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита на база 360 дни годишно
за реален брой дни на ползване сумата по кредита. Съгласно чл. 3.5 от договора
кредитополучателят за плаща еднократна комисионна в размер на 1.75% ( 1750.00 лв.) при
усвояване на кредита. Съгласно чл. 3.6 ежегодно на 25 февруари се заплаща годишна такса
за управление в размер на 0.25% от остатъчната главница. Съгласно чл. 3.10 от договора при
забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 8% годишно върху
забавената главница. Към датата на сключване на договора лихвата за забавени плащания е
17.50%. Съгласно чл. 3.12 в случай на недостатъчно за покритие на задълженията по
договора плащане, същите се погасяват в следния ред: 1) такси и разноски; 2) наказателна
лихва; 3) лихва; 4) просрочена главница. Според чл.4.2 кредитът се погасява по следния
начин – една първа изравнителна вноска и 299 равни месечни вноски, всяка в размер на
873.70 лв, дължими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.02.2008 г. до
25.01.2033 г. с приложима годишна лихва, съгласно чл.3.1 За обезпечение всички вземания
на банката по договора е предвидено кредитополучателят да учреди в полза на банката
ипотека върху продаваемия – купуван имот. Според отразеното в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №25, том І, дело №20 от 2008 г. е
договорена ипотека между банката и В. З. за описания в договора за банков кредит
недвижим имот. Според чл.10.1 от договора при неплащане от страна на кредитополучателя
изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150
дни от падежа, кредитът ведно с дължими такси и разноски, лихви и наказателни лихви
става автоматично предсрочно изискуем.
В писмо изх.№ 001-63410 до г-н З., позовавайки се не предсрочна изискуемост на кредита
Банката отправя искане за заплащане на дължимите суми – 116 033.11 лева, 101 497.42 лв
главница и 14 535.69 лв. лихва. Писмото е невръчено поради заключена врата на балкона.
Второ писмо изх.№001-63411 за заплащане на суми 116 033.11 лв. 101497.42 лв – главница,
14535.69 лв. лихви също не е връчено, като е посочено, че на 26.07.2013 г.адресът е посетен,
а адресатът е неоткрит.
С решение № 124 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 69 по описа за 2020 г. на ОС
3
Кюстендил, недопуснато до касационно обжалване с определение № 56 от 07.02.2022 г. по
т.д. № 294/2021 г. на ВКС, след като е отменено решение № 509/09.08.2017 г. по гр.д.№
74/2015 г. на Районен съд – Кюстендил, в частите, в които са отхвърлени като
неоснователни, предявените от В. Залатанов срещу Райфайзенбанк България искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146 вр. с чл.143 и чл.147
ЗЗП , като е признато за установено по отношение на ответника че следните клаузи от
договор за банков кредит от 29.01.2008 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави
и закона: чл. 3.3 „При промяна на пазарните условия Банката може едностранно да промени
лихвата в частта СБР ( дефиниция по – горе), чл. 3.10 - при забава в плащането на дължими,
съгласно настоящия Договор суми, Кредитополучателят дължи на Банката наказателна
лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8 пункта надбавка годишно,
върху неизплатената част от главницата ( в т.ч. непадежирали вноски) за времето на забавата
до окончателното погасяване на забавените вноски ( наказателна лихва), Чл.9.2 „Банката
има право да начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателят просрочи
плащане, на която и да е било вноска или част от вноска от Договора, върху цялата усвоена
и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по – долу.“
Признава за установено по отношение на ответника Райфайзенбанк България ЕАД, че
са нищожни като противоречащи на добрите нрави и на закона, сключените между
Райфайзенбанк България ЕАД и В. З. анекси от 11.02.2008 г., 07.07.2009 г., 24.09.2010 г. и
16.12.2011 г. по договора за банков кредит между страните от 29.01.2008 г. С решението
банката е осъдена да заплати на В. З. сумата 11 602.10 лв., като дадена без основание и
получена неоснователна от ответника, като разлика от лихвите в предварително договорени
анюитетни вноски и реално заплатените по договора, неоснователно завишени такива, за
периода от 25.02.2008 г. до 29.06.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, от
датата на предявяване на иска – 13.06.2014 г. до окончателното изплащане.
При тези факти се обосновават следните изводи.
По делото се установява, че в законоустановения срок, след дадени указания от съда,
заявителят- ищец е депозирал искова молба, с която е иска установяване на вземанията си,
предмет на заявление по чл. 417 от ГПК. Производството, образувано по реда на чл. 422
ГПК, е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да
влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при
допуснато незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416
ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим.
Пред настоящата инстанция са висящи въпросите отговаря ли И. З. по договора за кредит,
банката имала ли е право да обяви кредита за предсрочно изискуем, клаузите на чл. 3.5. и
3.6. относно комисионните за усвояване на кредита в размер на 1,75 % върху размера на
разрешения кредит и 0,25 % върху непогасената част от главницата са неравноправни ли са
и как да се зачете изявлението за прихващане, обективирано пред първата инстанция.
На първо място, следва да бъде разгледан въпросът с отговорността на И. З.. Тя не е страна
по договора за банков кредит в първоначалната му редакция. Анекс №2 от 24.08.2010 г. и
анекс №3 от 16.12.2011 г. към договор за кредит от 29.01.2008 г. са подписани между
банката, В. З. (кредитополучател), представляван от И. З. и И. З. (поръчител). Анекс № 2 от
24.08.2010 г. обективира два договора – за поръчителство и за изменение на първоначалния
план. Договорът за поръчителство е сключен между банката и И. З. и няма причина да се
приеме, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави или със закона. С решение №
124 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 69 по описа за 2020 г. на ОС Кюстендил
сключените между Райфайзенбанк България ЕАД и В. З. са признати за нищожни като
противоречащи на добрите нрави и на закона. Страни по преюдициалния спор са банката и
4
В. З.. И. З. не била страна по делото, договорът за поръчителство въобще не е бил негов
предмет и ОС Кюстендил по гр.д. 69/2020 г. не се е произнасял по валидността на договора
за поръчителство, а единствено по неравноправността на клаузите за промяна на лихвения
процент и именно поради тяхната нищожност поради противоречие с добрите нрави е приел
нищожност на анексите, с които са предоговорени лихвен процент, лихвите са
капитализирани, срокът на договора е удължен.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че отв. З. не носи отговорност
поради изтичане на повече от шест месеца от момента, в който задължението е станало
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от
настъпването на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и
субективен - нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за
отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК е дадено задължително разяснение относно зависимостта между субективния
елемент и настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, като там е посочено,
че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ето
защо, банката има вземания не само към В. З., но и към И. З. като поръчител съобразно
изложеното по-долу – въззивната жалба на ищеца е основателна в тази част. Неоснователни
са доводите в отговора на въззивната жалба, че да се приеме отговорността на поръчителя е
пререшаване на правен спор, решен със сила на пресъдено нещо. И. З. не е била страна по
преюдициалния спор и решението няма сила по отношение на нея.
Следва да се приеме, че И. З. отговаря като поръчител при първоначалните условия на
договора, за които отговаря главният длъжник при съобразяване на приетата нищожност на
клаузите от договора и анексите към него солидарно с него. Няма спор пред въззивната
инстанция, че кредитополучателят, както и поръчителят са потребители по смисъла на
пар.13 , т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Страните са обвързани от договора за банков кредит, като няма спор, че кредитът е усвоен, а
ответниците са обвързани от поетото задължение да го върнат при първоначално
уговорените условия съобразно погасителния план по договора. Нищожността на описаните
по-горе клаузи от договора за банков кредит и анексите към договора, приета по
преюдициалния спор не се отнася до основния предмет на договора, не препятства
възможността при наличието на конкретно договорен размер на лихвата, потребителят да
прецени съответствието му с размера на кредита, за който изрично се е съгласил да върне,
нито се препятства приложението на останалите клаузи от договора за кредит, поради което
договорът за кредит е действителен съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.
По повод валидността на чл. 3.5. и 3.6. относно комисионните за усвояване на кредита в
размер на 1,75 % върху размера на разрешения кредит и 0,25 % върху непогасената част от
главницата съдът излага следните съображения. Тези клаузи обосновават нарушаване
принципа за добросъвестност в отношенията между страните по сключения договор с
финансовата институция. Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на
СЕС по дело С-621/2017 /Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyulane Kiss/, не
посочване конкретно на услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за
управление и за комисионното възнаграждение за опускане на кредита, да не означава, че
съответните клаузи не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4,
параграф 2 и в член 5 от Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в
насока, доколко естеството на действително предоставените услуги срещу посочените такси
да може разумно да се разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор. В
конкретната хипотеза от кредитодателят не са ангажирани никакви доказателства какви
услуги обезпечава таксата по отпускане на кредита, а такива не са подразбират и в контекста
5
на съдържанието му. /Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 CY срещу
Caixabank SA и LG и РК срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA/. Същата не би могла да
се отнесе към услуга, свързана с проверка на финансовото му състояние и преценка
платежоспособността, тъй като такава такса би била дължима преди договореното отпускане
на кредита.
По отношение на таксата за управление на кредита, не са ангажирани доказателства от
ищеца за действително предоставени услуги или извършени разходи, за които да се дължи
подобно вземане, още повече такова което да е пряко обвързано в процентно съотношение с
размера на непогасената главница. С оглед на което, се формира извод за създадено в полза
на финансовата институция допълнително възнаграждение, наред с договорената
възнаградителна лихва. С оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договора за
кредит, съответната клауза обосновава извод дължимото въз основа на нея задължение да е
съществен елемент от престацията на длъжника за погасяване на отпуснатата му от
кредитора сума. Предвид защитата, която Директива 93/13 цели да предостави на
потребителя, е важно естеството на действително предоставените услуги да може разумно
да бъде разбрано или изведено от разглеждането на целия договор./т.43 от Решение на СЕС
С-621/17/
Изложеното обосновава значителна неравнопоставеност между произтичащите по договора
права и задължения в противоречие с изискването за добросъвестност по отношение на
клаузите за комисионна за усвояване и за управление, поради което като недействителни не
следва да се прилагат в отношенията между страните. Ето защо, въззивните доводи на
ответника са основателни и таксите по чл. 3.5. и 3.6. не се дължат.
Съгласно заключението, прието от настоящата инстанция, което е обективно и дадено
компетентно изготвено, се установява усвояване на кредита чрез заверяване на
разплащателната сметка със сумата от 100 000 лв. на 11.02.2008 г. Първата вноска е с падеж
25.02.2008 г., от което следва, че лихвата от първата вноска се начислява за период от 14 дни
и съответно първата вноска е в размер на 451.47 лв., в това число главница 82.03 лв. и лихва
369.44 лв. Всяка от останалите 299 вноски е с падеж 25-то число от съответния месец и е в
размер на 873.70 лв. Към заключението е изготвен погасителен план в табличен вид.
За периода от 25.02.2008 г. до 29.06.2012 г. са извършени плащания общо в размер на 48 491
лв. С постъпилите суми е извършено погасяване по изготвения погасителен план, като е
съобразено плащане на месечна такса за поддържане на разплащателна сметка в размер на
1.50 лв. и върху главниците от забавените месечни вноски са изчислени наказателни лихви
за забава съгласно условието в чл.3.10 от договора - в размер на 17.5% ( 9.5 +8). Съдът
използва за основа заключението на ВЛ П., като съобрази, че съгласно решението на ОС
Кюстендил по гр.д. 69/2020 г. клаузата на чл. 3.10. за наказателните лихви е обявена за
нищожна, както и че според настоящия състав клаузите на чл. 3.5. и 3.6. за такси са
нищожни.
Спорен за въззивния съд е въпросът с настъпването на предсрочната изискуемост. Искът за
обявяване на клаузата за възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
по чл. 10.1 е отхвърлен с решението на РС Кюстендил, потвърдено от ОС Кюстендил, по
преюдициалния спор. От значение в случая е дали е имало съществено неизпълнение на
длъжника към момента, в който изявлението е достигнало до длъжника и дали банката
добросъвестно се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът З. е оспорил, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението с
отговора на исковата молба, което възражение се поддържа и пред настоящата инстанция.
Предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването на два
юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и субективен -
нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане на
преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК е
дадено задължително разяснение относно зависимостта между субективния елемент и
настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, като там е посочено, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
6
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
За да прецени дали са съществували обективни условия за предсрочната изискуемост съдът
има предвид изготвения от ВЛ П. първоначален погасителен план (приложение 1 към
заключението) и таблица 1 на л. 5 от заключението в отговор на втора задача от ССЕ.
Поради приетата от настоящия състав неравноправност на клаузата годишни такси за
управление не се дължат, а наказателни лихви не се дължат поради приетото по
преюдициалния спор от ОС Кюстендил. Сборът от посочените на л. 5 от заключението на
ВЛ П. 987,73 (годишни такси за управление) +22.52 (наказателни лихви) е 1010,25 лева. С
този сбор се погасява оставащата 55-та месечна вноска с падеж 25.08.2012 г. и с останалите
765, 06 лева (1010,25-245,19 по таблица 1 на същата страница от заключението) се погасява
лихвата от вноска с падеж 25.09.2012 г. в размер на 747,13 лева и 17,93 лева от главницата
със същия падеж. От вноска с падеж 25.09.2012 г. се дължи главница 108,64 лева.
По отношение на вноските със следващи падежи следва да бъде зачетено изявлението за
прихващане, направено пред първата инстанция. Възражението за прихващане може за
първи път да се заяви и след срока за отговор, какъвто е настоящият случай, до края на
съдебното дирене, включително и пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно
изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те
се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им ( т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г.
на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г.; т. 4 от ТР от
09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 на ОСГТК на ВКС).
Страните са договорили начин на погасяване в чл. 3.12. от договора, възпроизвеждащ
диспозитивната норма на чл. 76 ал. 1 ЗЗД. Клаузата не е неравноправна и длъжниците не
могат едностранно да изберат в каква поредност да погасяват при наличие на изрична
уговорка в друг смисъл. Ето защо, неоснователни са въззивните оплаквания, че
първоинстанционният съд е погасил вземането за възнаградителна лихва, а не само с
главница. Основателно е оплакването, че не следва да се прихваща с вземане за банката за
комисионна за управление, тъй като такава комисионна не се дължи.
Основателни са доводите във въззивната жалба на В. З., че прихващането е с обратна сила от
първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи - активното вземане е
било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Ето защо сумата от 11602,10 лева следва да
се отнесе последователно към вноските по първоначалния план от най-старата към по-
скорошната. Както беше посочено по-горе, преди прихващането дължими към банката са
вноските с падеж след 25.09.2012 г., като от тази вноска се дължи главница 108,64 лева. Със
сумата от 11602,10 лева се погасява главницата от 108,64 лева. С оставащата сума от
11493,46 лева се погасяват пълните вноски до 25.10.2013 г. и сумата от 135.36 лева от
лихвата от вноска с падеж 25.11.2013 г. От тази вноска се дължи 596,99 лева лихва и
главница от 141,35 лева. Вноските с падеж след 25.12.2013 г. се дължат. Искът по чл. 55, ал.
1 ЗЗД за 11602,10 лева е уважен със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска – 13.06.2014 г. до окончателното изплащане, но вноските, погасени по силата на
прихващането, са преди 13.06.2014 г., поради което законна лихва не е започнала да тече.
Както е посочено в обжалваното решение, в решение от 02.06.2021 г. на ВКС по т.д.
№2891/2019 г. е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителен иск по реда
на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като
моментът, към който се установява съществуване на вземането е моментът на приключване
на съдебното дирене в исковия процес. Въззивният съд намира, че към момента на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК не е имало забавени вноски, но към момента на исковата
молба – 28.03.2014 г. са били забавени вноски с падеж 25.11.2013 г. (частично), както и с
7
падежи 25.12.2013 г., 25.01.2014 г., 25.02.2014 г., 25.03.2014 г. или три цели последователни
вноски. Следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с момента на
получаване на исковата молба на 28.05.2014 г. Поканата за доброволно изпълнение на
банката не е получена от ответниците, а от заповедта по чл. 417 ГПК не става ясно, че се
търси предсрочно сумата. Наред с това, към тези предходни моменти не са били
обективните условия за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съдът счита, че предвид неизпълнената част от кредита, липсата на плащания след
29.06.2012 г. и при отчитане на погасителния ефект на прихващането, към 28.05.2014 г.
банката е имала право да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Сборът на главниците от 25.12.2013 г. до падеж 25.01.2033 г. е
92366,28 лева ( от вноска 71 до вноска 300 от погасителния план, приложение 1 към
заключението на ВЛ П.). Заедно с 141,35 лева главница от вноската с падеж 25.11.2013 г.
сборът на дължимите главници е 92507,63 лева.
Прихващане следва да се направи и с разноските, на които банката е осъдена по
преюдициалното дело за неравноправност на клаузи от договора - 5963,42 лв. от първия
момент, в който прихващането е възможно да се осъществи. То е активното вземане и е
станало изискуемо едва с влизане в сила на решението по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил –
на 07.02.2022 г. Разликата между 92507,63 лева и 5963,42 лв. е 86 544,21 лева.
Това е дължимата главница след прихващане с разноските по решението по гр.д. 69/2020 на
ОС Кюстендил и върху нея се дължи законна лихва от деня на настъпване на предсрочната
изискуемост – 28.05.2014 г. Разликата до присъдената със заповедта по чл. 417 ГПК
главница от 101 246.98 лева не се дължи: от 92366,28 лева до 101 246.98 лева не се дължи
поради неравноправност на клаузите за промяна в лихвения процент, нищожност на
анексите към договора, нищожност на клаузите за комисионните за усвояване на кредита в
размер на 1,75 % върху размера на разрешения кредит и 0,25 % върху непогасената част от
главницата, както и поради прихващане на надплатените първоначално суми спрямо
валидния погасителен план по решение по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил, присъдената с
него сума от 11 602.10 лв. и съобразно изчисленията на вещото лице по ССЕ, назначена от
настоящата инстанция. Със сумата от 11 602.10 лв. са прихванати вноски с падеж след
25.09.2012 г., от която вноска се дължи главница 108,64 лева до 25.10.2013 г., както и 135.36
лева от лихвата от вноска с падеж 25.11.2013 г. Разликата от 86 544,21 лева до 92507,63 лева
не се дължи поради прихващане с присъдените по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил 5963,42
лв. разноски. с Обжалваното решение е неправилно за разликата между 86 544,21 лева и 89
069.46 лева предсрочно изискуема от 28.05.2014 г. главница, както и за законната лихва
върху главница от 86 544,21 лева за периода от 10.10.2013 г. до 28.05.2014 г.
Претенцията за редовна лихва в размер на 16 225.12 лева за периода от 05.03.2012 г. до
05.08.2013 г. е неоснователна поради неравноправност на клаузите за промяна в лихвения
процент, нищожност на анексите към договора, както и поради прихващане на надплатените
първоначално суми спрямо валидния погасителен план по решение по гр.д. 69/2020 на ОС
Кюстендил, присъдената с него сума от 11 602.10 лв. и съобразно изчисленията на вещото
лице по ССЕ, назначена от настоящата инстанция.
Претенцията за наказателна лихва 4058.63 лв. за периода от 05.04.2012 г. до 09.10.2013 г. е
неоснователна поради приетото с решение по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил и обжалваното
решение е правилно в тази част.
Претенцията за комисиона за управление в размер на 250.44 лева, дължими на основание
чл.8 от Анекс 2 от 24.09.2010 г. вр. с чл.3.6 от договор за банков кредит от 29.01.2008 г. за
периода от 05.03.2012 г. до 05.03.2012 г. е неоснователна поради приетата от настоящия
състав неравноправност. Обжалваното решение е неправилно в тази част.
8
Поради различията в зачитането на прихващането, направено от двете инстанции, както и
поради приетото от САС, че И. З. отговаря като поръчител солидарно с В. З., обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло за улеснение на страните и на съдебния
изпълнител, независимо че изводите съвпадат частично.
Отговорността за разноски по делото следва да се разпредели по следния начин.
ОС Кюстендил е присъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца разноски за исковото и
заповедното производство, в размер на 3097.87 лв. и 1781.37 лв. Предвид намаляване на
дължимата главница от 89 069, 46 лева на 86 544,21 лева, разноските следва да се намалят на
3010 лева за исковото производство и 1730 лева за заповедното (86544,21/89069,49х3097.87
и 86544,21/89069,49х1781.37). Решението следва да се отмени за разликата от 3010 до
3097,87 и от 1730 до 1781,37 лева.
Общата претенция на банката е за 121 781,17 лева, уважената от САС претенция е за
86 544,21 лева, отхвърлената част от иска според САС е за 35 236,96 лева, а според ОС
Кюстендил е 32 711,71 лева. Ето защо дължимите на В. З. разноски следва да се увеличат от
586.33 лв. на 631,50 лева или още 45, 17 лева (35236,96/32711,71х586.33). Същите разноски
се дължат и на И. З., поради което нейните разноски следва да се намалят от 2181.82 лева на
631,50 лв. или решението да се отмени за 1550,32 лева.
За въззивната инстанция банката претендира 3130,74 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. На банката се дължат разноски за държавна такса според
уважената част от жалбата относно И. З. в размер на 1730 лева (2 % от 86 544,21). Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева и предвид частичното
уважаване на жалбата относно отговорността на поръчителя, но не и за отхвърлената част от
иска срещу главния длъжник, счита, че се дължат 200 лева за производството, т.е. двамата
ответници дължат общо 1930 лева.
В. З. претендира разноски за държавна такса в размер на 1781,39 лева и адвокатски хонорар
от 3965,62 лева, както и 700 лева депозит за вещо лице, т.е. общо 6 447,01 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 3965,62 лева съдът счита за
неоснователно. Същото е уговорено в минималния размер съгласно Наредба 1 на ВАдвС в
редакцията й, която е действала към момента на подаване на исковата молба. Съдът намира,
че с оглед решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C‑438/22 по
преюдициално запитване на СРС този хонорар е обоснован предвид предмета на делото,
положените от адвоката усилия във връзка с издирване на относимата практика на ВКС и
СЕС. Уважената част от жалбата е за 2 525,25 лева, поради което на В. З. се дължат 193 лева.
И. З. не претендира разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260003 от 27.03.2023 г. ОС Кюстендил по т.д. 22/2014 г. в следните
части:
в която на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.430 ТЗ е признато за установено в отношенията между страните, че В. С. З. дължи
на „ОББ“ АД на основание договор за банков кредит от 29.01.2008 г., съгласно заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2192/2013 г.
на Районен съд – Дупница, изискуема главница в размер на 89 069.46 лева, дължима
главница, получена след като срещу дължимата главница 101 246.98 лева е прихваната
сумата 12 395.31 лева, включваща остатък от дължими въз основа на посоченото
решение на КнОС по гр.д.№ 69/2020 г. разноски и лихви и присъдените с посоченото
решение като недължимо платени лихви възлизащи на 11 602.10 лв., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 10.10.2013 г. до окончателното
изплащане, като са отхвърлени исковете за главница в размера над 89 069.46 лева до
9
претендираните 101 246.98 лева, редовна възнаградителна лихва в размер на 16
225.12 лева, за периода от 05.03.2012 г. до 05.08.2013 г., 4058.63 лв., изискуема
наказателна лихва, за периода от 05.04.2012 г. до 09.10.2013 г., изискуема комисионна
за управление в размер на 250.44 лева, поради прихващане срещу посочените суми и
разлики на присъдените с решение на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 69/2020
г. суми, както следва: 11 602.10 лв., платена без основание възнаградителна лихва,
9457.39 лв. дължима законна лихва, за периода от 13.06.2014г. до 23.06.2022 г., 5963.42
лв. присъдени разноски и 225.30 лв., законна лихва върху разноските, считано от
постановяване от ВКС на определение, с което решението по гр.д.№ 69/2020 г. не е
допуснато до касационно обжалване и недължимост на неустойка за забава, както и
поради недължимост на неустойка.
в която установителният иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1
ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ на „ОББ“ АД срещу И. А. З. за вземания,
претендирани въз основа на договор за банков кредит от 29.01.2008 г., съгласно
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№2192/2013 г. на Районен съд – Дупница е отхвърлен за главница в размер на
86 544,21 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
28.05.2014 г. до окончателното изплащане.
в която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ на „ОББ“ АД срещу В. С. З. за
изискуема главница в размер на над 89 069.46 лева до претендираните 101 246.98
лева, редовна възнаградителна лихва в размер на 16 225.12 лева, за периода от
05.03.2012г. до 05.08.2013 г., 4058.63 лв., изискуема наказателна лихва, за периода от
05.04.2012 г. до 09.10.2013 г., изискуема комисиона за управление в размер на 250.44
лева, поради прихващане срещу посочените суми и разлики на присъдените с решение
на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№69/2020 г. суми, както следва: 11 602.10
лв.,платена без основание възнаградителна лихва, 9457.39 лв. дължима законна лихва,
за периода от 13.06.2014г. до 23.06.2022г., 5963.42 лв. присъдени разноски и 225.30
лв., законна лихва върху разноските, считано от постановяване от ВКС на
определение, с което решението по гр.д.№69/2020 г. не е допуснато до касационно
обжалване и недължимост на неустойка за забава, както и поради недължимост на
неустойка.
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.420, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ на „ОББ“ АД, че В. С. З., ЕГН **********
и И. А. З., ЕГН ********** дължат солидарно въз основа на договор за банков кредит от
29.01.2008 г., съгласно заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 2192/2013 г. на Районен съд – Дупница на „ОББ“ АД предсрочно изискуема
главница в размер на 86 544,21 лева, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 28.05.2014 г. до окончателното изплащане, получена след като вноските с падеж
от 25.09.2012 г., от която вноска се дължи главница 108,64 лева до вноска с падеж 25.10.2013
г., както и 135.36 лева от лихвата от вноска с падеж 25.11.2013 г. са прихванати със сумата
от 11602,10 лева, която „ОББ“ АД е осъдена да плати на В. С. З. с решение по гр.д. 69/2020
на ОС Кюстендил, както и след като от дължимата към 28.05.2014 г. предсрочно изискуема
главница от 92507,63 лева са прихванати присъдените по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил
5963,42 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ОББ“ АД с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.420, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430 ТЗ срещу В. С. З. и И. А. З. за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на банката предсрочно изискуема главница в размер над
86 544,21 лева до присъдената със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2192/2013 г. на Районен съд – Дупница главница от
101 246.98 лева, както и за присъдените със заповедта изискуема редовна лихва 16 225.12
10
лева, за периода от 05.03.2012 г. до 05.08.2013 г., изискуема наказателна лихва 4058.63 лв.,
за периода от 05.04.2012 г. до 09.10.2013 г., изискуема комисиона за управление в размер на
250.44 лева, дължими на основание чл.8, от Анекс 2 от 24.09.2010 г. вр. с чл.3.6 от договор
за банков кредит от 29.01.2008 г. за периода от 05.03.2012 г. до 05.03.2012 г. включително
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 10.10.2013 г. до окончателното
изплащане, получена след като вноските с падеж от 25.09.2012 г., от която вноска се дължи
главница 108,64 лева до вноска с падеж 25.10.2013 г., както и 135.36 лева от лихвата от
вноска с падеж 25.11.2013 г. са прихванати със сумата от 11602,10 лева, която „ОББ“ АД е
осъдена да плати на В. С. З. с решение по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил, както и след като
от дължимата към 28.05.2014 г. предсрочно изискуема главница от 92507,63 лева са
прихванати присъдените по гр.д. 69/2020 на ОС Кюстендил 5963,42 лв. разноски.
ОТМЕНЯ Решение № 260003 от 27.03.2023 г. ОС Кюстендил по т.д. 22/2014 г. в следните
части относно разноските:
в която В. С. З. е осъден да плати на „ОББ“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за разликата от 3010 лева до 3097,87 лева за исковото производство и от 1730
до 1781,37 лева за заповедното производство.
в частта в която „ОББ“ АД е осъдена да заплати на И. А. З. разноски по делото за
разликата от 631,50 лв. до 2181, 82 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. С. З. още 45, 17 лева за
производството пред първата инстанция, както и 193 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. С. З. и И. А. З. да заплатят на „ОББ“ АД разноски за въззивната инстанция от
1930 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11