№ 8697
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110168458 по описа за 2023 годИ.
Предявени са от ищеца И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** чрез
адв. А. И., личен адвокатски № *****, с адрес **** срещу С. П. П., ЕГН **********, с
адрес ****, Б. П. В., ЕГН **********, с адрес ****, С. Г. П., ЕГН **********, с адрес
**** И. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, А. В. С., ЕГН **********, с
адрес ****, Ж. В. А., ЕГН **********, с адрес ****, С. В. А., ЕГН **********, с адрес
****, А. С. В., ****, с адрес гр. София, ****а, И. С. Н., ЕГН ********** и нейният
съпруг И. С. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, *****, обективно и
субективно съединени искове, както следва:
установителни искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, вр. чл.17, ал.1
ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 226, ал.3, предл.2 ЗЗД вр.
чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр.
4 ЗЗД срещу Б. П. В. и И. С. Н. за прогласяване нищожността на сделката,
обективирана в нот. акт за дарение на недвижим имот № 69, том II, рег. 6343,
дело № *** на нотариус Шамлян, по силата на която Б. П. В. е дарил 1/6 от
притежаваните от него 1/10 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****,
находяш се в гр. София, общИ. Столична, област София (столица), съгласно
скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед №
***** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр.
София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение Запад“, с площ
от 546 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3;
предишен идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал
89, парцел XLII, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор
****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор
****, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор **** поради привидност
на сделката, прикриваща действително съглашение за покупко-продажба, в
1
условията на евентуалност поради противоречие със закона, добрите нрави
и заобикаляне на закона, в условията на евентуалност поради липса на
основание.
конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС срещу С. П. П., Б. П. В.,
С. Г. П., И. Б. А., А. В. С., Ж. В. А., С. В. А., А. С. В., И. С. Н. и И. С. Н., за
изкупуване на 46/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, находяш
се в гр. София, общИ. Столична, област София (столица), съгласно скица № 15-
**** г., изд. от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед № ***** г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр. София, район
„Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение Запад“, с площ от 546 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3; предишен
идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89, парцел
XLII, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****, които ид.ч. са прехвърлени
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № ****. на нотариус Шамлян, за
обща продажна цена *** лв., в полза на ответницата И. С. Н. от ос**лите
ответници, както следва: С. П. П. 6/60 ид.ч., Б. П. В. 6/60 ид.ч., С. Г. П. 12/60
ид.ч., И. Б. А. 12/60 ид.ч., А. В. С. 2/60 ид.ч., Ж. В. А. 2/60 ид.ч., С. В. А. 2/60
ид.ч., А. С. В. 4/60 ид.ч.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответниците (без последните двама - И. С. Н. и И. С. Н.) са наследници на С** Г.
(идентична със С** *** В.), почИ.ла 1966 г. Сочи, че с Решение № 101-1/26.03.1999 г.
на ПК „Сердика“ на наследниците на С** Г. В. е възстановена собствеността в стари
реални граници на нива с площ от 0,694 дка, представляваща имот № *** в землището
на кв. „Бенковски“. Твърди, че през 2016 г. ответниците Б. П. В. и С. П. П. са
предявили иск за делба на посочения имот, във връзка с което било образувано гр.д.
74413/2016 г., спряно към настоящия момент. Излага, че със заповед № РСР20-РА50-
68/21.08.2020 г., вписана в СВ с акт № 18, т. 152, дело 46139, вх. рег. № *** г. на
основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, имотът бил урегулиран за първи път и записан
регулационния план на населеното място като УПИ XLII-143 с площ от 546 кв.м., в кв.
89, отреден за „Жилищно строителство“. Сочи, че имотът е нане*** в КККР като
поземлен имот с идентификатор ****, находяш се в гр. София, общИ. Столична,
област София (столица), съгласно скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по
КККР, одобрени със заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на
поземления имот гр. София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение
Запад“, с площ от 546 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3;
предишен идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89,
парцел XLII, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****. Излага, че наследницата Мануела Г.
В., е направила отказ от наследството на баща й Георги. Твърди, че през месец
ноември 2023 г. е узнала, че ответниците С. П. П., Б. П. В., С. Г. П., И. Б. А., А. В. С.,
Ж. В. А., С. В. А., А. С. В., са прехвърлили на И. С. Н. ид.ч. от имота, както следва:
с нот. акт за дарение на недвижим имот ***, дело № *** на нотариус Шамлян,
Б. П. В. дарил 1/6 от притежаваните от него 1/10 ид.ч. на И. С. Н., като така
2
последната с**ла собственик на 1/60 ид.ч. от имота;
с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № ****. на
нотариус Шамлян всички ответници прехвърлили чрез продажба на И. С. Н.
собствените си 45/60 ид.ч. от имота за сумата от *** лв. Към датата на сделката И. С.
Н. била в брак с И. С. Н..
Твърди, че преди продажбата не й е предлагано да изкупи ид.ч. от имота от
ос**лите съсобственици. Излага, че мотивите поради които е направено дарението от
ответника Б. П. В. противоречат на закона и добрите нрави. Счита, че с извършеното
дарение се прикрива продажба, поради което оспорва сделката като нищожна. Излага,
че целта на извършеното дарение е да се възпрепятства правото на ос**лите
съсобствениците да изкупят ид.ч. от съсобствения имот. Твърди, че и дарението е
извършено при липса на намерение, мотив и основание да се дари. Сочи, че с
извършеното дарение е заобиколен и законът, т.к. целта била с позволени средства да
се постигне непозволен резултат. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове.
С уточняваща молба с вх. № **** г. /л.45/ ищецът е уточнил, че е узнал за
сключената сделка на 26.11.2023 г. Изложил е твърдения в насока, че липсва
фактическо основание за сключения договор за дарение, т.е. предпоставките, които да
обусловят съглашение по чл. 226 ЗЗД. Аргументира, че в производството по делбата е
ответник, като сочи, че в случай на уважаване на иска за изкупуване, ще участва в
делбеното производство с по-голяма квота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ж. В. А. чрез назначения от съда особен представител адв. С. С., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че атакуваната сделка – дарението между Б. П. В. и
И. С. Н., е действителна и не страда от посочените от ищеца пороци. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. В. С. чрез назначения от съда особен представител адв. Д. Мартинова, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че
твърденията на ищеца за наличието на пороци по отношение на договора за дарение,
са голословни и необосновани. Сочи, че разпоредбата на чл. 33 ЗС не забранява на
съсобствениците да се разпореждат с притежаваното от тях право на собственост, а
поставя ограничение само за покупко-продажба на трети за съсобствеността лица,
какъвто счита, че не е настоящият случай. Аргументира, че дарението на ид.ч. на трето
лице не нарушава закона, нито пък цели забранен или непозволен от закона резултат.
Твърди, че искът е предявен след изтичането на 2-месечния преклузивен срок, като в
тази връзка сочи, че ищцата е узнала за сделката след извършването й на 20.06.2023 г.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от И.
С. Н. и И. С. Н.. Ответниците също излагат твърдения, че искът е предявен след
изтичането на 2-месечния срок, като в тази връзка сочат, че имотният регистър е
публичен, както и че е предвиден ред за SMS известие за движение по партида в
имотен регистър, по която партида съответното лице е съсобственик. Считат, че при
полагане на минимални уси*** ищецът би могъл да узнае за вписванията във връзка с
имота му. Твърдят, че ищцата е узнала за сделките на 20.06.2023 г. Излагат, че на
26.07.2023 г. Ю*** Б*** В. е продала ид.ч. от ПИ с идентификатор ****, на Т*** В. Г.
и А*** В. Георгиев, съответно към посочената дата, купувачите знаели за сделките от
20.06.2023 г., от което следвало, че ищцата също знае за сделките от 20.06.2023 г., т.к.
купувачите били деца на ищцата. С оглед изложеното считат, че следва да намери
3
приложение по аналогия презумпцията за знание между преки роднини. Посочените
лица и ищцата освен, че били преки роднини, живеели и на един адрес. Развиват
подробни съображения в насока, че с извършеното дарение не са нарушени законови
забрани, както и че не е целен забранен или непозволен от закона резултат. Сочат, че
дарственото намерение е обективирано в нотариалния акт. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от С.
П. П., Б. П. В., А. С. В. и И. Б. А., с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Ответниците също излагат, че с извършеното дарение в
полза на трето за съсобствеността лице не се заобикаля закона, т.к. не се преследва
забранен резултат, като се позовават и на съдебна практика в този смисъл. Ответникът
Б. П. В. излага, че страните по договора за дарение са желали настъпване на
породените от акта последици – безвъзмездно имуществено разместване, поради което
оспорва твърденията на ищеца за наличието на симулация. Сочат още, че мотивите за
извършване на дарението са дълбоко лични и не подлежат на изследване. Също
оспорват искът да е предявен в 2-месечния преклузивен срок. В допълнение излагат,
че на 26.07.2023 г. Ю*** Б*** В. е продала ид.ч. от ПИ с идентификатор ****, на Т***
В. Г. и А*** В. Георгиев, съответно купувачите знаели за сделките от 20.06.2023 г., от
което следвало, че ищцата също знае за сделките от 20.06.2023 г., т.к. купувачите били
нейни деца. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците С. Г. П. и С. В. А..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ****3
г., издадено от Столична общИ. – район – Сердика на С** *** В., същата е почИ.ла на
12.09.1966 г. и е оставила за наследници – ответниците Б. П. В., С. П. П., С. Г. П., И. Б.
А., А. В. С., Ж. В. А., С. В. А. и А. С. В., ищцата И. Н. Г., както и неучастващи в
делото лица – А*** В. Георгиев, Т*** В. Г., Ю*** Б*** В. и Мануела Г. В..
От представеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх. № 22/24.02.2014 г. на Столична общИ. – район „Сердика“ се установява,
че С** *** В., родена на 09.01.1887 г. и С** Г. В. са имена на едно и също лице.
Такова е представено и за Пауница И.а В., като видно от същото име Пауна И.а
Г. и Паунка А***ова Г. са имена на едно и също лице.
С Решение № 101-1 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Бенковски от
дата 26.03.1999 г., влязло в сила на 09.04.1999 г., на наследниците на С** *** В., сред
които и посочените по-горе страни по делото, е възстановено правото им на
собственост върху нива от 0,694 дка, трета категория, представляваща имот № *** по
картата на землището, при граници (съседи) имот № **** – населено място, имот №
*** – нива на наследниците на **** В., имот № ** нива на наследниците на Софийка
И.а ***, имот № 014098 – нива на наследниците на *** и имот № **** – нива на
наследниците на П. ***
Видно от приложената скица на поземлен имот № 15-**** г. на СГКК – гр.
София, след урегулирането възстановената нива представлява поземлен имот с
идентификатор ****, находяш се в гр. София, общИ. Столична, област София
(столица), съгласно скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени
със заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр.
4
София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение Запад“, с площ от 546
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3; предишен
идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89, парцел XLII,
при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том II, рег.
6343, дело № *** на нотариус Шамлян, Б. П. В. е дарил 1/6 от притежаваните от него
1/10 ид.ч. от процесния имот на И. С. Н., с което И. С. Н. е с**ла собственик на 1/60
ид.ч. от имота, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том
II, рег. № ****. на нотариус Шамлян всички ответници са прехвърлили чрез продажба
на И. С. Н. собствените си 45/60 ид.ч. от имота за сумата от *** лв., както и че към
датата на сделката И. С. Н. е била в брак с ответника И. С. Н..
От представеното по делото на л. 29 Удостоверение с изх. №
20231213134148/13.12.2023 г. на Агенция по вписванията, ответниците И. С. Н. и И. С.
Н. са сключили граждански брак на 24.06.2017 г. при законов режим на общност.
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото
искова молба с вх. № 8026877/20.12.2016 г., Определение от 30.11.2018 г. по гр.д. №
74413/2016 г. по описа на СРС, 138 с-в и Протокол от проведено на 09.05.2019 г.
открито съдено заседание, че по искова молба на С. П. П. и Б. П. В. е образувано дело
за делба с участие на страните по настоящото дело, предмет на което и процесния
имот и същото е било спряно до приключване на производството по гр.д. № 9891/2019
г. по описа на СРС, 47 с-в.
Видно от приложените по делото искова молба с вх. № 2004402/18.02.2019 г.
(л.50-53) и Решение № 20051451/03.08.2022 г., постановено по гр.д. № 9891/2019 г. по
описа на СРС, 47 с-в, същото е бил с предмет предявен иск с правно основание 14, ал.
4 ЗСПЗЗ, и със същото е признато за установено, по по отношение на ответниците в
настоящото производство, че Паунка А***ова Г. е била собственик на 1/3 ид. част от
нива с площ 4,137 дка, представляваща ПИ с идентификатор 68134.521.128 по
действаща КККР, с адрес на имота: гр. София, кв. Бенковски, м. „Валого“, бивш имот
014128 по картата на землището.
На л. 132-133 е представена справка от Служба по вписванията – гр. София, от
която са видни всички вписвания по отношение на процесния имот.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 148, том II, рег. № ****,
дело **** г., на дата 26.07.2022 г. Ю*** Б*** В. е продала на Т*** Величко Г.
притежаваните от продавача 1/10 ид.ч. от процесния имот.
На л. 191 от делото е представено удостоверение за съпруг и родствени връзки
на ищеца И. Н. Г., видно от което нейни деца са А*** В. Георгиев и Т*** В. Г..
Видно от Съдебно удостоверение, издадено на 29.04.2021г. по гр.д. №
24125/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в лицето Мануела Г. В. се е отказала от
наследството на Георги Благоев В., почИ.л на 21.11.2020 г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Горан Будинов Миленков, **** П. П., А*** В. ***
От показанията на св. Г*** се установява, че същият е гостувал на И. на 07
декември 2023 г, на нейния рожден ден, като нямало други гости, освен дъщеря й и
синът й. Тогава И. била малко притеснена, заради имот, който бил част от друг имот и
5
след регулацията остава отделна нива, която остава съсобственост между всички
съсобственици – страните по делото. Този имот се намира на спокойно място, а И.
живее на оживена улица и била притеснена, че цял живот живее на шум и прах, и
желае да си направи къща на спокойно място. Съсобственият на страните имот
граничи с друг имот на И., който е в регулация и тя имала желание да си построи къща
и да се измести да живее там, за което желание знаели другите съсобственици. На
рождения ищцата споделила, че не може да вземе имота, защото съсобствениците са
против нея и са намерили трето лице, на което да продадат имота. Тя споделила на
свидетеля, че преди няколко дни била при адвокат, който й обяснил, че всички части
на другите съсобственици, освен нейната са прехвърлени на друго лице. Свидетелят се
отбивал при ищцата, вИ.ги когато ходил при кошерите, а след това по-рядко, но често
контактували. Свидетелят живее в гр. София, в ж.к.Манастирски ливади. Същият не е
ходил всеки месец в кв. Бенковски, защото кошерите не изискват посещение всеки
месец, особено през зимния период. Процесният имот е съседен на имота, където са
кошерите на свидетеля. Имотът граничи с улица. И. е споделяла за нейните намерения
да строи на двата имота, като между двата имота няма улица. Свидетелят заявява, че
се познава с А. и е имал съдебни производство с нея, които са приключили. Тя
дължала пари на свидетеля и поради тази причИ. не са в добри отношения.
От показанията на св. **** П. се установява, че същият се познава с А***
Георгиев (другия свидетел) от около 10 години и с неговата сестра Т., но не познава и
не е виждал тяхната майка. През 2023 г. месец април свидетелят имал уговорена среща
с А*** в едно кафене в кв. Бенковски, за да го вземе и да отидат заедно до един
магазин за ски оборудване. Когато свидетелят влязъл в кафето видял да седят А*** и
Т. и срещу тях един непознат господин, като свидетелят седнал на друга маса да го
изчака. Свидетелят не чувал разговора, чувал само откъслечни думи „да“, „не“, „не
знам“ и в един момент с**ла разправия. Свидетелят заявява, че Т. казвала „ това няма
как да стане“, а господинът който бил срещу А*** и с гръб към свидетеля казал:
„приготвил съм една сума с пари, и със или без Вас аз придобия имота“. Свидетелят
мисли, че споменал думата „дарение“. След като приключила разправията свидетелят
и А*** тръгнали с колата към магазИ., като А*** обяснил, че ставало въпрос за техен
бащин имот и някакви хора искали да прецакат майка му и тях двамата, да ги ощетят
за техен бащин имот. Свидетелят не си спомня другият господин от срещата и не може
да го разпознае. След това свидетелят и А*** посетили магазин „Росиньол“ на бул.
„Черни връх“, а след това до „Атомик“.
От показанията св. А*** Георгиев, който е син ищцата и роднИ. на ответниците,
с изключение на И. и И., се установява, че познава ответника И. Н. от три срещи, но не
познава И. Н. не я познавам. Свидетелят изнася данни да среща с брокер на име ***,
който му обяснил, че роднините му искали да продадат имота и да се помисли за цена.
Той се явявал като посредник между свидетеля и другите му роднини, тъй като между
тях имало спор относно бъдещата продажба на имота. Свидетелят не канил майка си
на тази среща и същата не е участвала, тъй като е на мнение, че ако не можем да ги
умножим имотите, не трябва да се разпродават с лека ръка. Майка му не искала да чуе
и свидетелят не я е водил на срещи. Свидетелят се запознал с ответника И. Н. на
втората среща, която инициирал посредника *** в началото на 2023 г. за да му бъде
представен бъдещият купувач на имота, който имал три деца и много искал да си
построи къща. На тази среща присъствали свидетелят, сестра му, И. Н. и посредника
***, след която среща свидетелят и сестра му ос**ли с предложение, да обмислят. На
следващата среща, която била през пролетта на 2023 г. по инициатива на И.,
свидетелят, сестра му и И. Н. се видели едно кафене в квартала, на която среща след
като ответника И. Н. разбрал, че свидетелят и сестра му не са съгласи с
предложението, се ядосал и заявил, че ще придобие имота по един или друг начин.
6
Свидетелят на срещата казал на ответника И. Н., че е редно имотът да се предложи на
роднините, но той казал, че е рисков играч. След като повишили тон си тръгнали.
Свидетеля посочва, че майка му разбрала за сделката в края на 2023 г. на среща при
адвокат И. по въпроси за другите имоти и за другите дела. Свидетелят уточнява, че
първата среща е била в началото на 2023 г., втората пролетта на 2023 г., вероятно
месец април, а третата среща се провела непосредствено преди сделката. Свидетелят
изнася данни, че с майка си не са коментирали някакви бъдещи намерения, нейната
идея била, че имотите не трябва да са прехвърлят, основните намерения за продажба
са идвали от С., без да свързва свидетеля и семейството му с купувачите. Майка му
искала имотите да ос**т така, както са и сега, и ако има спорове между собствениците
да се решават в съда. Разбрали от Ж., че ще има сделка, но не знаели датата.
Потърсили я, но тя отказала да продаде дела, защото е обещала на друго лице. На
двете срещи, проведени с И. Н. са обсъждали цената, но цената не ги устройвала.
Документите за сделката през м.юни 2023 г. подготвил адвокат И., той също
присъствал на сделката, но свидетелят не си спомня дали нотариусът е предоставил
информация за тежест на имота.
От показанията на свидетеля Дочка **** се установява, че същата познава А.,
която е нейна приятелка от 48 години от училището и често се виждат и чуват. А. се
обадила на свидетелката по телефона през месец юни и споделила, че е прехвърлен
някакъв роднински имот и че всичко било прехвърлено. Имотът се намира в квартала
на А. зад тяхната къща. А. поканила свидетелката на гости, за да я почерпи, че се е
отървала от някакъв имот и свидетелката отишла на 25 юни 2025 г. Чакали се на
спирката, отишли до магазИ. и след това към къщата на А.. Свидетелката изнася
данни, че срещнали комшийката на А. и те започнали да си говорят, тя я попитала дали
е прехвърлила имота, а А. отговорила, че е прехвърлила имота. След това отишли в
къщата на А., където била дъщеря й на А. с едно момче и тя казала на свидетелката, че
това е съседката ***.
От показанията на свидетеля Б.лав **** се установява, че същият се познава с
А., която е майка на негова приятелка Мануел, с която се познава от 6 години.
Свидетелят често ходи на гости в тях, много да близки. Свидетелят често помагал на
Мануела за различни неща по къщата, тъй като скоро баща й почИ.л. През месец юни
2023 г. имал среща с Мануела да направят поливната система в двора, като първо
заедно купили необходимите материали и след това отишли към къщата и започнали
да разтоварват материалите, когато видели да се задава А., заедно с друга жена, която
не свидетелят не познават. Видели А. да се спира на съседната ограда да говори със
съседката, а нейната приятелка дошла при тях. Приятелката на А. попитала Мануела
каква е тази жена, с която говори А., и Мануела казала, че това е ***. Свидетелят
дочул единствено, че Мануела е прехвърлила някакъв имот.
От показанията на св. **** се установява, че същия познава И. и И. повече от
10-12 години, като свидетелят работи в сервиза на И., който се намира на Военна
рампа, в непосредствена близост до квартала, в който свидетелят живее - кв.
Бенковски. През 2023 г. И. и жена му искали да купят имот в квартала и по този повод
разпитвал много хора в районна. Свидетелят посочва, че знае, че част собствениците
са го излъгали и не са му продали дяловете, не са отишли на сделката, а на другите
съсобственици е изкупил идеалните части. Посочва, че И. се познавал с един
възрастен човек от страна на продавача, но за отношенията с другите собственици
свидетелят не знае какви са били. И. има три деца и купил имота, за да строи жилище.
От показанията на св. **** се установява, че същия познава И. и И. от 2015 г.,
като предоставя данни, че И. има сервиз и същият е ходил при него. Свидетелят
притежавам хале в близост до сервиза на И.. Хората от кв. „Бенковски“ познават И. и
7
И., ние сме непрекъснато там. В квартала има заведение „Гъше перо“, където се
празнуват всички празници на семейството на И. и кръщенето на децата му и там
често се срещат младите в квартала. През 2023 г. Ива и И. придобили идеалните части
от имот. Един от собствениците на този имот – С., която била приятелка на свидетеля,
през 2022 го упълномощила да впише имота по чл. 16. През 2022 г. И. споделил на
свидетеля, че търсят място, за да построят семейна къща със съпругата си. След като
свидетелят вписал имота отишъл при майката на А*** – И., оставил телефона си и
помолил за среща със синът и дъщерята на И., но никой не ми обадил. След
неуспешен втори опит за осъществяване на връзка с И. потърсил контакт със сИ. й –
А***, и преди Коледа пред 2022 г. осъществил контакт с него, като целта на срещата
била да го убеди да прекратят делата и евентуално да прехвърлят този имот. В края на
м. януари 2023 г. отново се видели, но прекратяването на делото се бавело и за това
осъществили нова среща през месец май 2023 г. с А*** и Т., на която те казали, че
искат да прехвърлят идеалните части от имотите в отделна сделка, защото не искат да
се срещат със другите съсобственици, с които се съдят повече от 10 години. Уговорили
се те да дойдат на отделна сделка и да направят пълномощно от майка им. Провели
още една среща през месец юни, на която присъствали И. - съпругът на продавачката и
уговорили ориентировъчна дата за сделката и тогава разговаряли с децата на И. – Т. и
А***, които заявявали, че майка им И. е в течение на преговорите и няма проблеми.
Сделката била във вторник - 20.06.2023 г., но в петък непосредствено преди сделката
направили среща с А*** и Т***, на която те помолили свидетеля да убеди другите
продавачи да се откажат от сделката, от продажбата и да прехвърлят дяловете на тях
самите. Сделката била подготвена само за другите купувачи. Когато правили сделката
имотът бил чист, нямало дела. Не се стигнало до изготвяне на пълномощно от И..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е спорно, а и с представените по делото писмени
доказателства се доказа, че ищцата и ответниците Б. П. В., С. П. П., С. Г. П., И. Б. А.,
А. В. С., Ж. В. А., С. В. А. и А. С. В., са наследници на С** *** В..
По делото беше доказано и обстоятелството, че на наследниците на С** *** В. с
Решение № 101-1 от 26.03.1999 г. на ПК, ОбщИ. Сердика, област София град, е
възстановено правото на собственост върху нива от 0,694 дка, трета категория,
представляваща имот № *** по картата на землището, при граници (съседи) имот №
**** – населено място, имот № *** – нива на наследниците на **** В., имот № **
нива на наследниците на Софийка И.а ***, имот № 014098 – нива на наследниците на
*** и имот № **** – нива на наследниците на П. ***и който имот е идентичен с
поземлен имот с идентификатор ****, находяш се в гр. София, общИ. Столична,
област София (столица), съгласно скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по
КККР, одобрени със заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на
поземления имот гр. София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение
Запад“, с площ от 546 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3;
предишен идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89,
парцел XLII, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****.
Следователно за ищцата, като съсобственик на процесния имот, съществува
правен интерес да атакува с доводи за нищожност на договора за дарение, с предмет
идеална част от процесния имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
8
недвижим имот № 69, том II, рег. 6343, дело № *** на нотариус Шамлян, с който
съсобственикът Б. П. В. е дарил 1/6 от притежаваните от него 1/10 ид.ч. от процесния
имот на ответника И. С. Н., с което И. С. Н. е с**ла собственик на 1/60 ид.ч. от имота,
доколкото прогласяването на нищожността на договора е условие за упражняване на
правото на изкупуване по чл. 33, ал. 3 ГПК на дяловете на ос**лите съсобственици –
ответници, предмет на този договор и на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № ****. на
нотариус Шамлян, по силата на който всички ответници са прехвърлили чрез
продажба на И. С. Н. собствените си 45/60 ид.ч.
При предявен иск за нищожност на определен договор, при който ищецът сочи
различни основания за нищожност на договора, съдът е длъжен да съобрази, че е
сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Съдът е
длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от
ищеца порок. Разглеждането на исковете премИ.ва от най-тежкия порок (противоречие
със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за
каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна,
той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в
поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на
режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването
на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата,
грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и
на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща
недействителност като извършването й без или извън учредената представителна
власт, а след това – за относителната й недействителност като извършена във вреда на
кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г.,
решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г.
по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС и Решение № 40/07.04.2020 г. по гр.д.
№ 2383/2019 г. на ВКС, IV го.
Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска
прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни
основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово
основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде
точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се
включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1
ГПК). В този смисъл са решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на IV-то
ГО на ВКС, решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/
07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/ 2009 г. ОСГК на ВКС. Предвид горното съдът съобрази,
че с исковата молба ищецът счита, че процесният договор противоречи на закона, тъй
като преследва забранен от закона резултат (сключен договор за дарение, за да се
избегне продажба на трето лице без да се предлага първо на друг съсобственик), които
твърдения за факти сочат на порок нищожност, поради заобикаляне на закона.
На този въпрос е дадено тълкуване с Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по
тълк. дело № 5/2012 на ОСГК на ВКС, като е прието, че когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и ос**лата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор
за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона
по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Това е така защото разпоредбата на чл. 33 ЗС не
съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия
9
имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в
упражняването на това право. Правилото създава ограничение за правото на
разпореждане и договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, и затова разпоредбата на чл. 33 ЗС
не подлежи на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от страна на
съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна
последица само възникването на преобразуващото право на ос**лите съсобственици за
изкупуване при същите условия, но не създава правно задължение за изкупуване.
Следователно атакуваното дарение не е нищожно, поради заобикаляне на
закона. Същото не е нищожно и поради противоречие с добрите нрави. Съгласно
постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да
се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Преценена през посочените по-горе критерии съдът намира, че договорът за дарение,
съобразно конкретиката по делото, не нарушава общоприетите норми на
справедливост и добросъвестност.
След като не е нищожен на горните две основания, съдът следва да разгледа
довода на ищеца, че договорът за дарение е привиден и същият прикрива
действително съглашение за продажба на дарената идеална част, и то с цел да се
избегне ограничението на чл. 33 ЗС и да се възпрепятства възможността на друг
съсобственик, в случая ищеца, да упражни правото си на изкупуване по чл. 33, ал. 3
ЗС. На първо място следва да се отбележи, че сключването на договор за дарение с цел
избягване на ограничението на чл. 33, ал. 3 ЗС, само по себе си не обосновава
привидност на договора. За да е привиден един договор, то следва страните по него да
нямат намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни да са съгласи да се
създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се
обвържат въобще, каквато е абсолютната симулация, или да се обвържат от друго
прикрито съглашение – относителна симулация, каквато в случая се твърди в исковата
молба.
В случая ищецът не е страна по сделката, респективно явява се трето лице по
смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради което за доказване на симулацията са допустими
свидетелските показания.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства, както писмени, така и гласни, се доказа по несъмнен начин привидния
характер на сключения между отнетника Б. П. В. и ответника И. С. Н. договор за
дарение, с който в действителност са прикрили договор за покупко-продажба. На
първо място извод за тази привидност съдът прави от обстоятелството, че ответникът
Б. П. В. първо „дарява“ 1/10 ид.част от общо притежаваните от него на ответника И. С.
Н., а след това продава ос**лите 5/60 ид.ч. на същия ответник И. С. Н., като двете
сделки са в един и същи ден, при един и същи нотариус, а втората сделка и с
10
участието на друга част от съсобствениците, което сочи на явното намерение на
страните по договора за дарение да прикрият зад него действително съглашение за
продажба на всичките притежавани от ответника Б. П. В. идеални части от този имот.
Горният извод на съда се подкрепя изцяло от всички събрани по делото гласни
доказателства на свидетелите доведени, като от ищеца, така и от ответниците. Така от
показанията на св. А*** Георгиев, **** и ***слав ****, ясно и недвусмислено се
доказа, че още през 2022 г. ответниците и приобретатели по двата договора И. С. Н. и
И. С. Н. са имали намерение и желание да закупят имот в кв. Бенковски, и то не който
и да било имот, а именно имотът, съсобствен между ос**лите страни по делото. Така
св. Добрев в своите показания заявява „През 2023 г. И. искаше да купи имот в
квартала, в района, жена му също имаше желание. Разпитвал е много хора да си
закупи имот в района. Доколкото зная част от собствениците са го излъгали и не са
му продали дяловете, не са отишли на сделката, на другите съсобственици е изкупил
идеалните части…“. Същевременно в своите показания св. ****, който е бил прекият
посредник при сделките заявява: „През 2022 г. И. ми сподели, че търсят място да
построят семейна къща със съпругата си …. Сделката беше във вторник –
20.06.2023 г., но в петък, непосредствено преди сделката, направихме среща с А*** и
Т***, на която среща те ме убеждаваха и ме помолиха да убедя другите продавачи да
се откажат от сделката, от продажбата и да прехвърлят дяловете на тях
самите…. Сделката беше подготвена само за другите продавачи…“. В същия смисъл
са и показанията на св. А*** Георгиев, който посочва: „И. Н. го познавам от втората
ни среща, която инициира брокера, посредника *** и се запознахме в началото на
2023 г. Като мотива на посредника *** беше да се запозная лично с евентуален
купувач, който има три деца и много иска да си направи къща, защото
апартаментът му е те***. На първата среща присъствахме аз, сестра ми, И. Н. и
посредника ***. На тази среща И. Н. повтори думите на посредника, че има три деца
и много желае да направи къща, и тъй като в съседство ние имаме друг имот, ще ни
бъде много добър съсед. Също каза, че въпросния имот се намира на най-хубавото
място в квартала и много желае да го закупи. След това ос**хме с предложение,
което да обмислим със сестра ми…“.
Така от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели се доказа,
според съда несъмнено, че действителната воля на страните по договора за дарение е
ответниците И. С. Н. и И. С. Н. да придобият це*** имот, чрез покупко-продажба.
Всеки от разпитаните свидетели логично, последователно и непротиворечиво изнася
данни за намерението на ответниците И. С. Н. и И. С. Н. да закупят процесния имот,
като беше доказано, че в продължение на повече от половин годИ. са водени
преговори за продажбата с оглед обстоятелството, че съсобствениците на имота са
много и предвид обстоятелството, че пряк контакт със съсобственика и ищец в
настоящото производство И. Н. Г. не е бил осъществен.
В подкрепа на този извод на съда са и показанията на св. **** П., който с**л
свидетел на разговор между децата на ищцата – А*** и Т. и непознат мъж, които
водили разговор за продажбата на процесния имот, като мъжът ясно заявил, че е
приготвил нужните пари за да придобие имота и със или без тяхно участие ще
придобие имота. Макар свидетелят да не знае името на това лице, от данните по
делото става ясно, че това именно е ответникът И. С. Н.. В този смисъл явно се явява
намерението на страните за продажба, а не дарение на процесните идеални части от
имота.
Същевременно съдът съобрази безспорния по делото факт, че към момента на
сключване на двете сделки ответниците И. С. Н. и И. С. Н. са били съпрузи в режим на
СИО и в този смисъл е без значение обстоятелството, че приобретател по сделките е
11
ответника И. С. Н.. В този смисъл по делото бяха събрани множество доказателства,
че преговорите за покупката на имота е водил ответника И. С. Н., но същият е закупен
за семейството с цел да построят къща.
Следователно с договора за дарение, сключен между ответника Б. П. В. и
ответника И. С. Н., страните в действителност не са имали намерение прехвърлянето
да е безвъзмездно, а в действителност зад този договор са прикрили действително
съглашение за продажба на всички притежаваните от ответника Б. П. В. идеални части
от процесния имот, както и тези на ос**алите продавачи при цена, уговорена в
договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № 70, том II, рег. № *** дело № *** от 20.06.2023 г.,
а именно 20930 евро, равняващи се на 40935,52 лева за общо 49/60 ид.ч.
Съгласно чл. 17 от ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото,
ако са налице изискванията за неговата действителност, какъвто е и настоящият
случай. Следователно за ищеца и съсобственик И. Г., на който не е направено
предложение по реда на чл. 33, ал. 1 ГПК за купят продаваните идеални части на
прехвърлителите по двете сделки, то в патримониума на същия е възникнало правото
да изкупи тези части при действително уговорените условия.
Според чл. 33, ал. 2 ГПК срокът за предявяване на този иск е двумесечен и тече
от датата на договора. Когато обаче ищецът по този иск изобщо не е бил поканен,
какъвто е и настоящият случай, срокът тече от узнаването за прехвърлянето. Съдът
намира, че по делото бяха събрани доказателства, че ищцата е узнала за процесните
сделки няколко дни преди рождения си ден, който е на 7.12.2023 г., когато била на
среща с адвоката си. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на св. А***
Георгиев, който заявява, че майка му е узнала за сделките края на 2023 г., когато били
на среща при адвоката. Разбира се съдът отчита евентуалната заинтересованост на
този свидетел предвид роднинската връзка с ищеца, но същевременно показанията му
са напълно логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Така от показанията му се установява, че майка му изобщо не е
била в течение на преговорите за продажбата, тъй като същата не е искала да
прехвърля притежаваните от нея права, същата била на мнение, че правата не трябва
да се прехвърлят, а да се умножават. Изне***ите от св. А*** Георгиев се подкрепят
напълно и от показанията на св. ****, който споделя, че на два пъти е оставял
телефона си в дома на ищцата И., но тя никога не се е свързвала с него и поради тази
причИ. е осъществил връзка с децата й. Същевременно се установява, че ищцата не е
участвала в преговорите, не е присъствала на нито една среща, поради което може да
се обоснове извод, че същата не е знаела за преговорите, доколкото липсват
доказателства за обратното. Същевременно от показанията на св. Г*** се установи, че
по време на рождения ден на ищцата на 07.12.2023 г. същата му споделила, че преди
няколко дни била при адвокат.
Същевременно съдът намира, че изповяданата през месец юли сделка с
участието на децата на ищцата и с предмет идеални части от същия имот, не би могло
да бъде индиция за узнаването на процесните сделки от страна на ищцата в по-ранен
момент, тъй като същата не е страна по тази сделка и същевременно липсват данни
децата й да са и съобщили.
За опровергаване твърдението на ищцата, че е узнала за сделката на сочената от
нея дата – 26.11.2023 г., а в по-ранен момент, бяха събрани свидетелски показания на
св. **** и ****, които обаче съдът не би могъл да изведе данни за по-ранно узнаване,
тъй като същите не са преки очевидци на определен разговор между ищцата и
ответника А. В. на 25.06.2023 г., а показанията им са повърхностни и неконкретни.
12
Така например св. **** единствено посочва, че в този ден А. се спряла да говори със
съседка, която самият свидетел не познава, а после разбрала, че се казвала ***, но
нито изнася данни, че това в действителност е ищцата, нито пък е с**ла свидетел на
разговора. Същото се отнася и до показанията на св. ****, който неволно присъствал
на посещението на св. **** в дома на ответника А. В. и случайно видял в този момент,
че ответникът А. В. разговаряла с жена на име ***. Показанията и на двама свидетели
са твърде лаконични по отношение на конкретно установявания факт за узнаване на
сделката, без да представят никакви подробности, не са възприели пряко разговора,
нито пък изнасят данни, че тази съседка е именно ищцата.
С оглед на горното, съдът намира, че когато липсва отправено предложение се
предполага, че ищецът – съсобственик не знае за продажбата и моментът, от който
следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т.е. моментът е
твърденият от ищеца по делото – в случая 26.11.2023 г. В тези хипотези тежестта на
доказване при възражение, че съсобственик – ищец знае за промяната на титулярите в
собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на
релевираните възражението съсобственици - ответниците. В този смисъл са Решение
№ 1/23.01.2009 г. по гр.д. № 5355/2007 г. на ВКС, II го. Узнаването от ищеца за
продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е
юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят ответниците.
Тази правна последица се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях
правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на
изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно и пълно.
Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за
сделката в твърдения от него по-къ*** момент, тъй като съдебната практика приема,
че при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били
известени за продажбата, или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване
на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл.
33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок – в този
смисъл Решение на ВС, IV-то г. о. и Решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г.
на ВКС, I-во г. о. ).
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в патримониума на ищеца е
възникнало правото на изкупуване и доколкото искът е предявен в рамките на
преклузивния срок, то предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80
ГПК, както следва: 469,30 лв. платена държавна такса, 49 лв. държавна такса за
вписване на исковата молба, 3930 лв. платено адвокатско възнаграждение, 15 лв.
държавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения и 1613 лв. платени депозити за особен
представител. Така сторените разноски в общ размер на 6076,30 лв. следва да бъдат
поне***и от ответниците солидарно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, вр. с
чл. 17, ал. 1 ЗЗД договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
13
недвижим имот № 69, том II, рег. 6343, дело № *** на нотариус Шамлян, по силата на
която Б. П. В. е дарил 1/6 от притежаваните от него 1/10 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ****, находяш се в гр. София, общИ. Столична, област София
(столица), съгласно скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени
със заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на поземления имот гр.
София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение Запад“, с площ от 546
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3; предишен
идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89, парцел XLII,
при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****, по предявения от ищеца И. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, **** чрез адв. А. И., срещу ответниците И. С. Н., ЕГН
********** и нейният съпруг И. С. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София,
*****, иск.
ПРИЗНАВА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС ПРАВОТО НА ИЗКУПУВАНЕ на И.
Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** срещу С. П. П., ЕГН **********, с
адрес ****, Б. П. В., ЕГН **********, с адрес ****, С. Г. П., ЕГН **********, с адрес
**** И. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, А. В. С., ЕГН **********, с
адрес ****, Ж. В. А., ЕГН **********, с адрес ****, С. В. А., ЕГН **********, с адрес
****, А. С. В., ****, с адрес гр. София, ****а, И. С. Н., ЕГН ********** и нейният
съпруг И. С. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, *****, за 49/60 ид. части
от поземлен имот с идентификатор ****, находяш се в гр. София, общИ. Столична,
област София (столица), съгласно скица № 15-**** г., изд. от СГКК – гр. София, по
КККР, одобрени със заповед № ***** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес на
поземления имот гр. София, район „Сердика“, местност кв. „Бенковски – разширение
Запад“, с площ от 546 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; категория на земята – 3;
предишен идентификатор ***, ***, ****, номер по предходен план 143, квартал 89,
парцел XLII, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор ****, при уговорената между ответниците
цена 20930 евро, равняващи се на 40935,52 лева, която сума И. Н. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ****, следва да заплати на купувача и ответник И. С. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, *****, в едномесечен срок от влизане в сила на
решението.
УКАЗВА на ищеца И. Н. Г., че ако не плати дължимата сума в месечен срок от
влизането на решението в сила, решение в частта по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с адрес ****, Б. П. В., ЕГН **********, с
адрес ****, С. Г. П., ЕГН **********, с адрес **** И. Б. А., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ****, А. В. С., ЕГН **********, с адрес ****, Ж. В. А., ЕГН **********, с
адрес ****, С. В. А., ЕГН **********, с адрес ****, А. С. В., ****, с адрес гр. София,
****а, И. С. Н., ЕГН ********** и нейният съпруг И. С. Н., ЕГН **********, двамата
с адрес гр. София, ***** да заплатят солидарно на И. Н. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район
14
Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.
2, офис 73Г да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 6076,30 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15