Р Е Ш
Е Н И Е
№ 862
гр. Перник, 09.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5781
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против М.С.С., в която са
изложени твърдения, че между „4финанс“ ЕООД в
качеството му на кредитодател и ответника е сключен Договор за кредит № **********
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът
сочи, че М.С.С. подала заявка за отпускане на заем чрез използване на интернет
страницата на кредитора, като договорът е сключен чрез активиране на бутон
„подпиши“ от страна на потребителя. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът следвало да погаси задължението си в срок до 15.08.2015г., което не
било сторено. В контекста на изложеното ищецът поддържа, че потребителят е
изпаднал в забава, поради което и на основание клаузите на процесното
съглашение дължи неустойка за забава в размер на сбора от основния лихвен
процент, определен от Българска народна банка 10.01
% и възнаградителната лихва по договора от 36.5 % върху неизплатената сума за
периода на просрочието. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. дружеството –
кредитор, в качеството си на цедент, прехвърлило на ищеца, в качеството му на
цесионер, вземанията си към ответника, произтичащи от процесното съглашение.
Ищецът поддържа, че цедентът отправил уведомление до длъжника за настъпилото
частно правоприемство на страната на кредитора, като съобщението е върнато в
цялост с отбелязване „непотърсено“.
Предвид
изложеното е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 462 лева, представляваща
главница по сключен чрез средства за комуникация от разстояние с „4финанс“ ЕООД Договор за кредит № **********,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 17.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 566.15 лева, представляваща
неустойка за забава за периода от 16.08.2015г. до 31.01.2018г., които вземания
са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца по силата на договор за цесия.
В законоустановения срок за отговор, ответникът не
изразява становище по предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между „4финанс“ ЕООД и ответника по договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, предаване на заемната сума на
заемополучателя, настъпила
изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не
са изпълнени, че заемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на
информация на потребителя по смисъла на глава трета от ЗПФУР и
настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на
прехвърляне на процесните вземания чрез действителен договор за цесия, и че
предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както
и валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка и размера
на вземането.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от
твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР,
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправяне на предложение до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис
(в действащата редакция към 2015 година, като към настоящия момент същият е с
изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). В настоящия случай,
за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени
неподписани документи – договор за кредит № ********** от 24.06.2015 г.,
01.07.2015 г. и 22.07.2015г., и общи условия към него, за които се твърди, че
са сключени с ответника посредством натискане на бутон на интернет страницата
на дружеството „4финанс“ ЕООД и неподписани разписки за извършено плащане
посредством EasyPay.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП ( в редакцията му към 2015 г., т.е. преди
изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Законът придава значение на подписан саморъчно
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК),
а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността
на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК.
В този смисъл – Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. по описа на
ВКС, IV ГО, Определение № ***/*.**.**** г. по ч. т. д. № 672/2017 г. по описа
на ВКС, I ТО. Следва да се посочи, че по делото липсват данни за наличие на
уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена
стойността на саморъчен.
В разглеждания случай по делото не са ангажирани
доказателства, че ответникът е подписал посредством квалифициран електронен
подпис процесния договор за кредит. Извод за наличие на облигационно
правоотношение, произтичащо от заемно съглашение не би могъл да бъде изведен от
представените по делото разписки от EasyPay, тъй като същите не нося подпис на
соченото като заемател лице, поради което и не удостоверяват по надлежен ред
предаване на заемната сума. В подкрепа на изложеното разбиране е и Решение №
199/07.06.2019 г. по в. гр. д. № 95/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 против М.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 462 лева, представляваща главница по сключен чрез
средства за комуникация от разстояние с „4финанс“
ЕООД Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба на 17.08.2018г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 566.15 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
16.08.2015г. до 31.01.2018г., които вземания са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца по силата на договор за цесия.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Н. Габровски“ № 79, ет. 2
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: