Решение по дело №6327/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4673
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20171100106327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                /                      2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 6327 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на В.К.И. срещу Н.П.М., И.В.М. и З.В.М. – тримата като наследници на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., за присъждане от всеки по 9105,44лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и от всеки по 894,56лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена стойност за медицински консумативи и лечение, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., който на 13,02,2014г., около 09,00ч, в недвижим имот стопанисван от „М.А.**“ ЕООД, находящ се в гр.София, кв. „Захарна фабрика“, кв. 14, УПИ І, в качеството си на физическо лице наело работници, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на дясната бедрена кост и десния фибуларен глезен, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, за което е постановено влязло в сила решение по НАХД № 13077/2016г. на СРС, както и от всеки по 3328,67лв., които са обезщетение за забава върху  главниците представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени, вреди считано от датата на инцидента - 13,02,2014г., до 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди считано от 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане.

Твърди, че в резултат на получените травматични увреждания търпял множество медицински интервенции, включително оперативни такива, дълъг период на лечение, през голяма част от който бил изцяло зависим от помощта на трети лица, т.к. не можел сам да се обслужва, дълъг период на възстановяване с период на рехабилитация, през който търпял и продължава да търпи интензивни болки и страдания.

Ответниците Н.П.М., И.В.М. и З.В.М. – тримата като наследници на В.С.М., поч. на 17,11,2018г. възразяват, че исковете като недопустими, т.к. В.С.М. не е действал виновно и противоправно, както и защото ищецът е декларирал инцидента като трудова злополука пред НОИ и следва да получи обезщетение по реда на чл. 200 КТ, което изключва обезщетение за вреди по реда на чл. 45 ЗЗД.

В отношение на евентуалност оспорват исковете като неоснователни.

Възразяват, че инцидента не е настъпил на работното място и в работно време за ищеца. Той дошъл доброволно за да помага за преместване на машината, която го затиснала. Не е бил наеман, молен или ангажиран по някакъв начин от В.С.М., поради което и не е налице виновно поведение на последния довело до вредоносният резултат.

Възразяват, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия, който допуснал груба небрежност. Той сам, доброволно, без това да е свързано с трудовите му ангажименти и без да е канен се явил при преместване на машината, и настоявал той да определя по какъв начин да се повдига, казвал на останалите какво да правят и как.

Оспорват причинната връзка между инцидента и твърдяните вреди.

Оспорват претенциите по размер. Възразяват, че В.С.М. платил на ищеца като обезщетение за претърпените в резултат на инцидента вреди общо сумата 4000,00лв., като първоначално му дал 2000,00лв., след това 1000,00лв. и след това два пъти по 500,00лв.

Претендират исковете да бъдат отхвърлени или уважен но в редуциран размер.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от  решение по НАХД № 13077/2016г. на СРС влязло в сила на 06,01,2017г., В.С.М., поч. на 17,11,2018г. е признат за виновен в това, че на 13,02,2014г., около 09,00ч, в недвижим имот стопанисван от „М.А.**“ ЕООД, находящ се в гр.София, кв. „Захарна фабрика“, кв. 14, УПИ І, в качеството си на физическо лице наело работници, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на дясната бедрена кост и десния фибуларен глезен, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

В деня на инцидента ищецът участвал заедно с други работници за преместване на фрез-машина. По време на преместването имал за задача след повдигане на машината да подложи дървени талпи. При полагане на една от талпите „получил удар в главата, паднал и бил затиснат от фрез-мешината“.

В резултат на претърпяната злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: „Открито счупване на дясната бедрена кост. Счупване на левия глезен на малкия пищял. Рана на дясното ухо.“. Уврежданията са с доказан характер.

По своя вид и тежест уврежданията имат следната медико-биологична характеристика:

Открито счупване на дясната бедрена кост е довело „средна телесна повреда изразяваща се в „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая 1 година и 6 месеца.

Счупване на левия глезен на малкия пищял е довело „средна телесна повреда изразяваща се в „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая 3 месеца.

Рана на дясното ухо е довело да „лека телесна повреда“, изразяваща се във „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

След приема в болнично заведение и надлежни изследвания ищецът е претърпял две оперативни интервенции на счупените кости, с открито наместване, стабилизиране на костни фрагменти и стабилизиране с метални елементи. След изписване е претърпял нови две оперативни интервенции за изваждане на металните стабилизиращи елементи.

Съгласно заключението лечебният и възстановителен период за ищеца е бил продължителен – 1 година и 6 месеца. Поради множествените травматични увреждания е освидетелстван от ТЕЛК, двукратно, като първоначално с решение то 20,05,2015г. е определена 28% нетрудоспособност за сок от две години, а с решение от 23,07,2015г. трайната нетрудоспособност е променена на 32%.

Причинените телесни увреждания са довели болки и страдания за период повече то година, като най интензивни са били през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката, както и около 2-3 месеца по време на проведената рехабилитация. През останалия период болките са били периодични, при обща преумора на ставите съседни на фрактурите, както и при рязка промяна на времето, когато ищецът е ползвал седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 3 месеца ищецът не е могъл да се обслужва сам и провеждал лечение повече на постелен режим. След третия до шестият месец се е придвижвал с помощта на патерици с леко натоварване на долните крайници. Това е нарушило комфорта му при придвижване и обслужване в ежедневието. Към момента ищецът се придвижва без помощни средства. Предстои изваждане на металния пирон от зарасналата вече бедрена кост.

При ищеца не са налице негативни последици и усложнения от процесните увреждания. Към момента търпи периодични, при обща преумора на ставите съседни на фрактурите, както и при рязка промяна на времето болки, които успешно се повлияват от аналгетици.

От показанията на свидетелите Н.В.К. и К.В.К. – синове на ищеца се установява, че инцидента с баща им бил доста тежък. Затиснала го машина. Претърпял четири операции, после още две. Престоял в болницата около 15 дни в тежко състояние. После около два месеца не излизал от домът си, защото не можел. Не можел сам да се обслужва и двамата свидетели му помагали. Още 6 месеца след инцидента ходел с патерици. Имал много болки. После не можел да си намери работа. От показанията на двамата се установява, че Н.В.К. познава работодателя на баща си – И.М.. От него получил на два пъти по 500,00лв. след инцидента, но те били за неплатеното му трудово възнаграждение.

От показанията на свидетеля Д.С.Н.се установява, че е бивш колега на ищеца. От шефа си И.М. узнал, че машина затиснала ищеца при пренасянето и. След като И.излязъл от болницата началника му И.М. му наредил да даде на И.3000,00лв. и свидетеля му ги занесъл и му ги дал в работилницата на бащата на И., където имали среща. Ставало въпрос нещо за лечението, да си покрие разходите, което разбрал от работодателят си. И.дошъл сам, взел парите и по предположение на свидетеля разбрал за какво са. Парите били в пачка. При предаването не му обяснявал за какво са. Той знаел и чакал тези пари. От И. узнал, че след това давал пари на И.три пъти по 500,00лв. и 1000,00лв. или общо му дал 4000,00-5000,00лв.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че същите са допустими, т.к. пострадалият има право на избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреса – срещу прекият причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД или срещу работодателя, с иск по чл. 200 КТ /така Решение № 354/30,08,2010г., по гр.д. № 714/2009г., ІІІто г.о. на ВКС/. Дали наследодателят на ответниците е действал виновно и противоправно е въпрос по основателност на исковете.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на наследодателя на ответниците В.С.М., поч. на 17,11,2018г. Вината на последният се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

С влязлото в сила решение по НАХД № 13077/2016г. на СРС В.С.М., поч. на 17,11,2018г., е признат за виновен в това, че на 13,02,2014г., около 09,00ч, в недвижим имот стопанисван от „М.А.**“ ЕООД, находящ се в гр.София, кв. „Захарна фабрика“, кв. 14, УПИ І, в качеството си на физическо лице наело работници, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на дясната бедрена кост и десния фибуларен глезен, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на наследодателят на ответниците В.С.М., поч. на 17,11,2018г., и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия процес.

Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Цени показанията на разпитаните свидетели Н.В.К. и К.В.К. – синове на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, т.к. ги намира за последователни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено, че в резултат на претърпяната злополука, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните травматични увреждания: „Открито счупване на дясната бедрена кост. Счупване на левия глезен на малкия пищял. Рана на дясното ухо.“,  със следната медико-биологична характеристика:

Открито счупване на дясната бедрена кост е довело „средна телесна повреда изразяваща се в „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая 1 година и 6 месеца.

Счупване на левия глезен на малкия пищял е довело „средна телесна повреда изразяваща се в „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“, в случая 3 месеца.

Рана на дясното ухо е довело да „лека телесна повреда“, изразяваща се във „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Ищецът е претърпял две оперативни интервенции на счупените кости, с открито наместване, стабилизиране на костни фрагменти и стабилизиране с метални елементи. След изписване е претърпял нови две оперативни интервенции за изваждане на металните стабилизиращи елементи.

Лечебният и възстановителен период за ищеца е бил продължителен – 1 година и 6 месеца. Поради множествените травматични увреждания е освидетелстван от ТЕЛК, двукратно, като първоначално с решение то 20,05,2015г. е определена 28% нетрудоспособност за сок от две години, а с решение от 23,07,2015г. трайната нетрудоспособност е променена на 32%.

Причинените телесни увреждания са довели болки и страдания за период повече от година, като най интензивни са били през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката, както и около 2-3 месеца по време на проведената рехабилитация. През останалия период болките са били периодични, при обща преумора на ставите съседни на фрактурите, както и при рязка промяна на времето, когато ищецът е ползвал седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 3 месеца ищецът не е могъл да се обслужва сам и провеждал лечение повече на постелен режим. След третия до шестият месец се е придвижвал с помощта на патерици с леко натоварване на долните крайници. Това е нарушило комфорта му при придвижване и обслужване в ежедневието.

Към момента оздравителният процес е завършен.

Поради изложеното съдът приема, че исковете за неимущестени вреди са доказани по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението, което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай съобрази следното: касае се за мъж на възраст 57 години към датата на инцидента; в резултат на инцидента е получил травматични увреждания – „Открито счупване на дясната бедрена кост. Счупване на левия глезен на малкия пищял. Рана на дясното ухо.“. Претърпял е две оперативни интервенции на счупените кости, с открито наместване, стабилизиране на костни фрагменти и стабилизиране с метални елементи. След изписване е претърпял нови две оперативни интервенции за изваждане на металните стабилизиращи елементи. Лечебният и възстановителен период е бил продължителен – 1 година и 6 месеца. Поради множествените травматични увреждания е освидетелстван от ТЕЛК, двукратно, като първоначално с решение то 20,05,2015г. е определена 28% нетрудоспособност за сок от две години, а с решение от 23,07,2015г. трайната нетрудоспособност е променена на 32%. Причинените телесни увреждания са довели болки и страдания за период повече от година, като най интензивни са били през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката, както и около 2-3 месеца по време на проведената рехабилитация. Наред с претърпените болки в продължение на първите 3 месеца ищецът не е могъл да се обслужва сам и провеждал лечение повече на постелен режим. След третия до шестият месец се е придвижвал с помощта на патерици с леко натоварване на долните крайници.

При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай обезщетение  е в размер на 27316,32лв. или от всеки от ответниците по 9105,44лв.

Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Факта, че не е бил наеман, молен или ангажиран по някакъв начин от В.С.М., както и, че на мястото на инцидента е давал указания на останалите как да извършват действията по повдигане на машината не обосновава обратен извод и не сочи на виновно поведение на пострадалия довело до вредоносният резултат.

Въз основа събраните доказателства съдът намира за доказан и искът за присъждане на имуществени вреди до размер на сумата общо 2683,68лв. или от всеки от ответниците по 894,56лв., изразяващи се в заплатена стойност за медицински консумативи и лечение.

Съобразно направеното искане главниците следва да се присъдят заедно с обезщетение за забава, като всеки от ответниците следва да заплати по 3328,67лв., които са обезщетение за забава върху  главниците представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени, вреди считано от датата на инцидента - 13,02,2014г., до 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска. Главниците следва да се присъдят  ведно със законната лихва върху тях считано от 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане.

Съдът намира за недоказано и възражението за изплащане в полза на пострадалия, преди предявяване на исковете на част от дължимото обезщетение за вреди. В тази връзка са събрани единствено показанията на свидетеля Д.С.Н.които съдът намира за недостатъчно конкретни, вътрешно противоречиви и в несъответствие с останалите доказателства по делото, респ. с факта, че непосредствено след изписване от болницата ищецът е бил в невъзможност да се придвижва самостоятелно, а съгласно показанията на Ненов при срещата им за предаване на парите ищецът е дошъл сам, без да се сочат затруднения при придвижване. Поради изложеното не им дава вяра. Други доказателства за плащане не са събрани.

По отговорността за разноски:

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски, които са в размер на 1700,00лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1600.00лв.,  както и сумата 400,00лв., представляващи заплатен хонорари за вещо лице от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********, И.В.М., ЕГН ********** и З.В.М., ********** – тримата като наследници на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., със съдебен адрес:***, сутерен, адв. К.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на В.К.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, всеки по 9105,44 /девет хиляди сто и пет, 0.44/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и всеки по 894,56 /осемстотин деветдесет и четири, 0.56/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена стойност за медицински консумативи и лечение, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., който на 13,02,2014г., около 09,00ч, в недвижим имот стопанисван от „М.А.**“ ЕООД, находящ се в гр.София, кв. „Захарна фабрика“, кв. 14, УПИ І, в качеството си на физическо лице наело работници, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на дясната бедрена кост и десния фибуларен глезен, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, за което е постановено влязло в сила решение по НАХД № 13077/2016г. на СРС, както и всеки от ответниците по 3328,67лв., които са обезщетение за забава върху  главниците представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени, вреди считано от датата на инцидента - 13,02,2014г., до 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди считано от 23,05,2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********, И.В.М., ЕГН ********** и З.В.М., ********** – тримата като наследници на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., със съдебен адрес:***, сутерен, адв. К.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на В.К.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 1700,00 /хиляда и седемстотин/лв., представляваща сторенитев  производството съдебни разноски за защита от адвокат.

ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********, И.В.М., ЕГН ********** и З.В.М., ********** – тримата като наследници на В.С.М., поч. на 17,11,2018г., със съдебен адрес:***, сутерен, адв. К.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1600.00 /хиляда и щестотин/лв.,  както и сумата 400,00 /четиристотин/лв., представляващи заплатен хонорар за вещо лице от бюджета на съда.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: