№ 20156
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110109203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за недопустимост на искането за установяване на „действителния
размер на главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба“, за нередовност
на исковата молба, поради не посочване на банкова сметка, а по същество за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като повторно се запозна с исковата молба намира за необходимо да даде
указания на ищците да обосноват правния си интерес от предявеното искане в т.III от
петитума на исковата молба, а именно: „да бъде установен действителния размер на
главницата по кредита към датата на подаване на исковата молба“. В случай, че
поддържат подобно искане, то същото следва да бъде конкретизирано и приведено в
съответствие с изискванията на чл.127 ГПК.
Неоснователни съдът намира доводите на ответника за нередовност на исковата
молба поради не посочване на банкова сметка. Действително с нормата на чл.127, ал.4 (Нова
- ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата на подаване на исковата молба, е въведено
изискването за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск
за парично вземане. Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено
със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на съдържанието на
исковата молба, посочено в чл.127, ал.1 ГПК, и на приложенията на исковата молба по
чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК). Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда, се
налага заключението, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин
на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма
основание да бъде задължен да стори това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна
последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. При
положение, че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане) се посочи в хода на
производството и при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в решението си (чл.236,
1
ал.1, т.7 ГПК) - в този смисъл е определение № 2054/07.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
2204/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК 4 с-в. С оглед предходното на
ищците следва да бъдат дадени указания да посочат банкова сметка или друг начин на
плащане, но не може да бъдат задължени да стори това.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Като относимо към предмета на спора съдът намира доказателствените искания и на
двете страни за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. При запознаване с
поставените от ищците въпроси съдът възприема изразеното от ответника становище, че
част от поставените въпроси са от правно естество, съответно от компетентността на съда.
Следва да се има предвид, че е недопустимо и поставяне на задачи на вещото лице да
приспада надвнесени суми по главницата. С оглед предходното, вещото лице следва да
отговори единствено на поставените в исковата молба задачи № 1, № 2, № 3, 1-ви въпрос от
задача №5, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12, 1-ви въпрос от задача № 14, № 15, № 16, №
17, № 19, 1-ви въпрос от задача № 21 , № 25, № 26, № 27, както и на всички поставени от
ответника в писмения отговор въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл.129, ал.4 ГПК на ищците, че в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение с писмена молба до съда, с препис за ответника
следва да обосноват правния си интерес от предявеното искане в т.III от петитума на
исковата молба, а именно: „да бъде установен действителния размер на главницата по
кредита към датата на подаване на исковата молба“. В случай, че поддържат подобно
искане, то същото следва да бъде конкретизирано и приведено в съответствие с
изискванията на чл.127 ГПК, като бъде посочена цена, обстоятелства, на които се основана и
бъде формулиран прецизен петитум.
НАПОМНЯ на ищците, че при неизпълнение в срок на дадените указания
производството по делото ще бъде прекратено в тази му част.
УКАЗВА на ищците, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
след***сочат по делото банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4
ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, включително
2
в счетоводството на ответника, да даде отговор на поставените в исковата молба задачи № 1,
№ 2, № 3, 1-ви въпрос от задача №5, № 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12, 1-ви въпрос от
задача № 14, № 15, № 16, № 17, № 19, 1-ви въпрос от задача № 21 , № 25, № 26, № 27, както
и на всички поставени от ответника в писмения отговор въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: счетоводство, тел: ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 1200,00 лв., вносими от двете страните в едноседмичен срок от
уведомяването им, както следва: сумата от 600,00 лева от ищците и сумата от 600,00 лева
от ответника.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищците за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза в останалата му част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.07.2024 г. от 11:30 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищците и препис от отговора от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
В исковата молба се твърди, че ищецът *** сключил Договор за предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г. с „***“ АД, по силата на
който получил кредит в размер на 38 000 евро. Погасяването на кредита трябвало да стане
на 240 равни месечни анюитетни вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер
на 383,22 евро всяка. Сочи се, че съгласно чл.9, ал.1 от договора кредитополучателят се
задължава да заплаща на банката годишна лихва, която се формира от тримесечния
EURIBOR плюс надбавка от 6,65%, като в чл.10 от договора е посочено, че стойността на
тримесечния EURIBOR се актуализира със стойността на индекса установена през първия
работен ден на съответното тримесечие. За обезпечение на кредита в полза ва банката била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Поддържа се още, че на 25.02.2010г. е
подписан Анекс №1 към гореописания договор, съгласно чл.1, ал.1 от който банката
капитализира към главницата просрочени задължения на стойност 1410,68 евро, съгласно
ал.2 на същата разпоредба главницата става 39180,39 евро, като се променя и приложимия
между страните лихвен процент, който е определен на 11,10 % и се определя от Базовия
лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% - чл.2, ал.3 от Анекс №1.
Съобразно ал.3 на горния член, страните постигнали съгласие кредитополучателят да
заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 6.10%, през който
гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.4 ГПР е
определен на 6.2735%. Поддържа се още, че на 09.03.2011г. е подписан Анекс №2 към
Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007r. от дата 26.04.2007
г., с който вторият ищец - *** става солидарен длъжник по договора за кредит. На същата
дата 09.03.2011г. е подписан и Анекс №3 към Договора за кредит, с който просрочените
3
задължения от 1115 евро се прибавят към главницата, при което същата нараства на
41460,74 евро. Запазва се приложимия между страните лихвен процент, който е определен
на 11.10% и се определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от
5.35% - чл.2, ал.3 от Анекс №3. Съобразно ал.3 на горния член, страните се договарят
кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на
5.81%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно
чл.4 ГПР е определен на 11.79%. На 09.03.2011г. е подписан Анекс №4 към Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит, с който страните се договарят да бъде еднократно
намалена фиксираната надбавка е 2%; ГПР е определен на 10.09%, а общата сума по кредита
е изчислена на 65 366,36 евро. На 30.10.2017г. е подписан Анекс №5 към Договора за
кредит, с който просрочените задължения от 2100,86 евро се прибавят към главницата, при
което същата нараства на 36970,18 евро, ГПР е определен на 12.22%, а общата сума по
кредита е изчислена на 67 135,97 евро. Ищците поддържат, че на 01.06.2020 г. след вливане
на „***” АД в „***” АД с ответното дружество е подписано Допълнително споразумение
към Договора за кредит, с което главницата е определена на 31 304.5 евро, а просрочените
лихви такси и застраховки в размер на 1424,39 евро, която сума ще се погасява с
анюитетните вноски, уговорен е и едномесечен период на облекчено погасяване, в който
кредитополучателите ще заплащат само дължимата месечна лихва.На 01.06.2020г. е
подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е
определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1427,38
евро, която сума ще се погасява на 60 равни месечни вноски, уговорен е и тримесечен
период на облекчено погасяване, в който кредитополучателите няма да заплащат вноски по
кредита. На 25.05.2021 г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит,
с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки
в размер на 2844,13 евро. Уговорен е 12 месечен период на облекчено погасяване, през
времетраенето на който кредитополучателите следва да заплащат сума в размер на 45 евро.
За първите 12 месеца е договорена годишна лихва в размер на референтен лихвен процент
ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 1,121%, а за периода от 13-ия месец до края
на договора - годишна лихва в размер на референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро
плюс фиксирана надбавка от 16.03%. стойността на ПРАЙМ е определена на 0,65%. Според
ищците, сумите платени над договорената месечна анюитетна вноска са недължимо платени
и следва да бъдат върнати. Такива са и платените суми за месечна такса и застраховка.
Изразяват становище, че вследствие на завишените месечни вноски, поради едностранното
вдигне на лихвата и неактуализирането на месечните анюитетни вноски съобразно
действителните уговорки между страните, ищците не могат да погасяват ефективно
главницата по кредита, като на вместо последната да намалява с времето, тя се е
увеличавала, като вместо месечната вноска да покрива все по-голяма част от главницата се
случва точно обратното — погасяват се предимно лихви и все по-малка част от главницата.
Поддържат, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за банков кредит за
преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез
прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е
4
практика, която противоречи на морала и добрите нрави и е забранена от закона. Излага се,
че едностранното увеличение на вноската е въз основа на неравноправни каузи от процесния
договор за кредит, а именно: чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 Ищците считат за
неравноправни, съответно нищожни и клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и
чл.12 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г., чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г., чл.1, ал.2 и ал.3,
чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г., чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2,
чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г., чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5,
чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г., чл.8 от допълнително споразумение от
01.06.2020 г., чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г., чл.3, ал.2, чл.3, ал.3,
чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12, 2.13, 2.14,
2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за отпускане и
обслужване на кредити на физически лица в *** АД. Поддържа се, че едностранната
промяна на БЛП от страна на банката е въз основа на непредвидено в договора основание, а
в последния не се съдържат клаузи за метода на изчисляването му и условията, при които
може да се променя. Ответникът не е изпълнил изискванията на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и не е
предоставил безплатно и в писмена форма на кредитополучателите метода за изчисляване
на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита. Освен това, кредитополучателите не са имали възможност да повлияят върху
съдържанието на посочените клаузи и са поставени в неравностойно положение спрямо
банката, която е установила условия в тяхна вреда. Поддържа се и становище, че
сключването на анекси и допълнителни споразумения към договора от 2007г, не санира
нищожните му клаузи и не опровергава извода за липса на индивидуално договаряне на
клаузите в него, доколкото представлява спогодба върху нищожен предмет. Аналогични
доводи се изразяват и по отношение на индекса Прайм, с изключение на методологията.
Поддържа се нищожност на разпоредбите, уреждащи начина на формиране процента на
лихвата за забава към момента на сключването му, тъй като противоречи пряко на
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК която гласи, че когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва,
тоест 10%. В настоящия случай наказателната лихва се формирала от размера на редовната
лихва по кредита плюс наказателна надбавка, която към датата на сключване на кредита е
16%, поради което се явява и необосновано високо обезщетение или неустойка,
противоречащо на ЗПП и на добрите нрави. Поддържа се, че в случая нищожната клауза за
наказателна лихва не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, тъй като липсва
такава, поради което платената от ищците възнаградителна лихва е без основание и подлежи
на връщане от банката. По отношение на предвидените в договора такси и комисионни,
както и тези в анексите към него също се изразява становище, че са нищожни поради
противоречие със закона. В договора за кредит неправилно и погрешно е посочена
стойността на ГПР, което е в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води до
недействителност на договора по чл.23 ЗПК. Освен в противоречие с нормите на
националното законодателство, ищците поддържат , че клаузите на процесния договор,
анексите и допълнителните споразумения към него противоречат на Директива 93/13/ЕИО,
5
която е част от вътрешното ни законодателство и е била в сила към датата на сключване на
договора за кредит. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците
обуславят правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като молят
съда да постанови решение, с което: 1)Да обяви за нищожни като неравноправни
клаузите на чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 от Договор за предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г.; клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3,
чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г.; чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011
г.; чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г.; чл.3, ал.1, 4 и
5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г.; чл.1, ал.2 и 3,
чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г.; чл.8 от допълнително
споразумение от 01.06.2020 г.; чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г.; чл.3,
ал.2, чл.3, ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и
чл.2.12, 2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за
отпускане и обслужване на кредити на физически лица в *** АД; 2)Да бъде осъден
ответника да заплати солидарно на ищците сумите, както следва: сумата от 2500 евро,
представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените
от ищците завишени такива за периода от подписването на договора 26.04.2007г. до
19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;
сумата от 30 евро, представляваща надплатена годишна такса за управление на кредита, за
периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане и сумата от 20,00 евро, представляваща недължимо платена
наказателна лохва, за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. В условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове за горепосочените суми, представляващи недължимо платени,
поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 26.04.2007г. до
19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост
на предявените искове по т.III от исковата молба, за нередовност на исковата молба поради
непосочване на банкова сметка по предявените осъдителни искове, а по същество за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищците, че същите са
действали като потребители при сключване на процесния договор, като се изразява
становище, че след като желаят да се ползват от потребителска защита, те трябва да докажат,
че са имали такова качество. Поддържа се, че ищцата Д. Н. не е плащала вноски по кредита,
поради което не може да претендира суми обратно от банката. Оспорват се твърденията на
ищците, че лихвата по кредита е изменяна едностранно и своеволно с доводи, че самите
ищци представят анекси и допълнителни споразумения, които съдържат двустранни
6
уговорки, направени по взаимно съгласие в писмена форма. Твърди се, че първоначално
лихвата се е определяла при сключване на договора като сбор от плаваща компонента
Euribor и конкретно посочена надбавка, като измененията в индекса Euribor не зависят от
волята на банката и настъпват обективно за всички страни по кредита. С последващите
анекси е договорен нов размер на лихвата като сбор от БЛП и надбавка. Действително, БЛП
е бил индекс на Банка Пиреос, само че лихвата не е била повишавана поради едностранно
изменение на БЛП. Размерът на лихвата е била променяна по взаимно съгласие с
подписване на анекс или споразумение. С последващи споразумения е договорен конкретно
определен размер на лихвата (конкретно посочено число, а не като сбор от компоненти), а
след това страните са уговорили референтния лихвен процент Прайм, за който е договорена
и подписана конкретна методология - математическа формула за изчисляване на стойността
му. Формулата използва официални индекси, които са публично оповестени, така че
кредитополучателят да може самостоятелно да изчисли във всеки един момент колко е
лихвата му. Няма как такава уговорка да се приеме за неравноправна, тя отговаря на всички
изисквания на закона. Оспорват се и твърденията на ищците, че лихвите, които не са
заплатени към ответната банка, са били добавени към главницата на кредита, като се
поддържа, че в случая не става въпрос за начисляване на лихва върху лихва, а за
преструктуриране на просрочени задължения по банкови кредити, което е нормална и
обичайна практика, допустима съгласно действалата към процесния период Наредба на БНБ
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск. Дори и съдът да прецени, че оспорените клаузи от
допълнителните споразумения представляват анатоцизъм, считаме, че следва да намери
приложение чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва, ако
е уговорена, като в случая съгласието на ищците е дадено с допълнителните споразумения.
Изразява се и становище, че до увеличаване на главницата се е стигнало, защото
задължените лица по кредита не го обслужвали редовно, поради което, за да осуетят
принудително изпълнение срещу себе си, са предпочитали да преструктурират
просрочените лихви в главница. В отговора се поддържа и становище, че по отношение на
сключените между страните допълнителни споразумения разпоредбата на чл.366 ЗЗД е
неприложима. Изразява се становище за неоснователност на оплакванията на ищците
относно таксите и разходите по кредита, тъй като последните не са променяни едностранно,
ясни и разбираеми са. Сочи се, че процесния договор е сключен през 2007 г., докато ЗПК, на
който се позовават ищците е приет през 2009 г., поради което разпоредбите на последния са
неприложими. Изразява се становище за неоснователност и на оплакванията по отношение
приложимите към договор общи условия. Поддържа се, че съгласно методологията,
разписана от ищците, Прайм се определя по математическа формула, която е официално
оповестена в методологията. Всеки един от компонентите във формулата е със стойност,
която може да бъде проверена чрез публични източници на информация като интернет сайта
на БНБ. Използваните компоненти са обективни и не зависят от волята на ответника „***“
АД. Нормално и очаквано е при промяна в Прайм да се промени годишният лихвен процент
по кредита, който е дефиниран като сбор от Прайм и надбавка, а при промяна на лихвата - да
7
се промени и вноската по кредита, както и размерът на ГПР. Напълно в съответствие със
закона е и уговорката, че ако стойността на индекса Прайм стане отрицателна, за целите на
изчисление на лихвата по кредита ще се приема, че референтният лихвен процент е със
стойност нула. Съгласно чл. 430 от Търговския закон, лихвата е неотменим елемент от всеки
договор за банков кредит. Договорът за кредит е винаги възмездна сделка, а лихвата е
цената, която кредитополучателят плаща на банката. Уговорката е направена, за да се
гарантира, че лихвата по кредита няма да има нулева или отрицателна стойност, което би
довело до нищожност на договора за кредит. Излага се и доводи, че не е налице забрана да
се уговаря, че клиентът ще сключи застраховка, което се счита за допълнителна гаранция по
кредита, че задълженията ще бъдат обслужени дори при наличие на застрахователно
събитие. Плащанията за застраховка са в полза на застрахователя, а не на банката, която
изпълнява единствено платежната операция за плащане. Прави се възражение за изтекла 3-
годишна давност по отношение на претендираните суми, а при условията на евентуалност –
за изтекла 5-годишна давност, като се поддържа, че с подписването на всяко споразумение и
анекс, в което се описва размера на задълженията по кредита, ищците признават своите
задължения и давността е прекъсвана. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищците, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в тяхна тежест е да докажат
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на
заявените правни основания.
УКАЗВА на ищците, че по исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване извършена в полза на
ответника престация на определено благо – в случая процесните парични суми, при начална
липса на основание за това
По наведеното в писмения отговор възражение за давност, в тежест на ищеца е да
докаже, че са били налице предпоставки за нейното спиране или прекъсване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
8
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9