№ 21
гр. Габрово , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200061 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Д. Р. М. като управител на „МАК ДАР” ЕООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление с. Стоевци, Община Габрово, е обжалвал
Наказателно постановление № 35-0000001, издадено на 07.01.2021 година от Директор на
РД „АА” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 6, ал. 7, т.
3, б.”Б”, пр. 1-во от Наредба № 11/31.01.2002 г. за международен превоз на товари, издадена
от Министъра на транспорта (Обн. ДВ брой 108 от 19.11.2002 година) на представляваното
от същият дружество е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 200 лева, на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателя е
счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като
такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които
произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което
жалбата е изпратена до съда, от същата е направено искане за потвърждаване на
обжалваното постановление.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е управител на „МАК ДАР” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление с. Стоевци, Община Габрово. Дружеството притежава
лиценз за превоз на товари в Общността № 3459/22.12.2014 г., който е бил със срок на
валидност до 22.12.2024 година.
1
На 21.12.2020 година жалбоподателя подал пред ОО „АА” Габрово документи за
доказване на финансова стабилност на представляваното от него дружество. При
извършената проверка и съпоставка на посочените данни в справка, представляваща
приложение № 3 от Наредба № 11 от 31.01.2002 г. на МТИТС, се установило, че тя не е била
подадена преди изтичане на срока, за който е бил сключен договора за застраховка – до
19.11.2020 година. Поради изложеното и след като отчел, че документите за доказване на
тази финансова стабилност са били подадени след края на упоменатия срок, актосъставителя
е приел, че е извършено нарушение по по чл. 6, ал. 7, т. 3, б.”Б”, пр. 1-во от Наредба № 11 от
31.01.2002 г. за международен превоз на товари. Във връзка с това на 21.12.2020 г., в
присъствието на посочения управител, против дружеството е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с упоменатата правна квалификация, който на
същата дата е бил връчен на това лице. Въз основа на този акт и на останалите материали в
административно-наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 5
от делото, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от същото е получен лично от
жалбоподеля на 13.01.2021 година. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган
на същата дата, или в рамките на изрично определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен
срок, започнал да тече от датата за получаването на съответния препис. С оглед на
изложеното и поради това, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме
за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на постановлението, макар и не само по съображенията, които се
поддържат във връзка с него.
По делото не е предмет на спор, че представляваното от страна на жалбоподателя
дружество е попадало между категорията на лицата по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.01.2002 г., които (от аспект на извършваната дейност по международен превоз на товари,
за която е бил издаден и посочения лиценз) е било задължено (съобразно чл. 6, ал. 7, т. 3, б.
„Б”, пр. 1-во от този нормативен акт) да доказва финансовата си стабилност през всяка
година, и то преди преди изтичане на срока, за който е бил сключен договора за застраховка.
Доказателствените материали не съдържат данни, които да установяват кога е изтичал този
срок, но доколкото в подадената жалба липсват възражения против посочената в
обстоятелствената част на акта и постановлението дата – 19.11.2020 година, следва да се
приеме, че срока е изтичал на нея, както и че това обстоятелство също не е предмет на спор.
След като това е така, а по делото не се спори, че установеното в чл. 6, ал. 7, т. 3, б.”Б”
задължение е било изпълнено на 21.12.2020 година, може да се приеме, че нарушението е
налице от обективна страна, както и че неговата правна квалификация се явява правилно
определена. Актът за установяване на това нарушение съдържа необходимите констатации
2
за времето и мястото, при които то е извършено и установено, свързаните с него
обстоятелства и съответните доказателства, послужили за формиране на констатациите.
Посочени са нарушените разпоредби от материалния закон, както и всички останали
реквизити, предвидени като задължителни в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е бил
съставен от компетентно лице преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на
нарушителя. Обжалваното наказателно постановление (което по отношение на неговото
съдържание отговаря на предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от компетентен
(по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и приложената на л. 8-9 Заповед № РД-80-30 от
24.01.2020 година на Министъра на транспорта и съобщенията) орган, преди изтичане на
предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от датата за съставяне на акта.
Въпреки че прие нарушението не само за осъществено, но и за установено според
предвидения за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление следва да се уважи. От съдържанието на същото не личи наказващия орган да
е отчел формалния характер на самото нарушение, както и факта, че (при липса на посочени
данни за обратното) то очевидно е било първо по ред за жалбоподателя, който до момента не
е бил санкциониран за други нарушения на норми от ЗАвП и останалите подзаконови
нормативни актове, издадени въз основа на него. Не е отделено никакво внимание и на
обстоятелствата, описани в подаденото възражение против акта за установяване на това
нарушение, които (с оглед на представеното на л. 4 предписание на РЗИ Габрово за
поставяне под карантина на представляващото дружеството лице до 21.11.2020 година)
установяват наличие на уважителни причини, довели до невъзможност за изпълнение на
предвиденото задължение до изтичане на предвидения в чл. 6, ал. 7, т. 3, б.”Б” от Наредба №
11 от 31.01.2002 г. срок. Не е отделено внимание и на факта, че (макар и със закъснение)
същото все пак е било изпълнено от дружеството след един сравнително непродължителен
период за закъснение, който възлиза на един месец. Въз основа на изложените обстоятелства
съдът прие, че установените данни в конкретния случай са формирали заключение за
наличие на предпоставки, обуславящи необходимостта от приложението на чл. 28, б. ”А” от
ЗАНН, тъй като поради тях извършеното нарушение се е отличавало с определено по-ниска
степен на опасност в сравнение с тази при типичните случаи на такива от неговия вид.
Посочените обстоятелства не са отчетени от наказващия орган, тъй като въз основа на тях
(съгласно задължителните указания, дадени за приложението на закона с Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС, НК) той е следвало не да издава
обжалваното наказателно постановление, а да отправи писмено или устно предупреждение
към нарушителя, че при повторен случай на такова нарушение ще го накаже. Доколкото
поради това жалбоподателя е бил санкциониран в разрез със законовите изисквания, които
са изключвали тази възможност заради маловажния характер на извършеното нарушение,
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, и като такова ще следва
да се отмени.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0000001, издадено на 07.01.2021
година от Директор на РД „АА” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за
нарушение по чл. 6, ал. 7, т. 3, б.”Б”, пр. 1-во от Наредба № 11/31.01.2002 г. за
международен превоз на товари, на „МАК ДАР” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление с. Стоевци, Община Габрово, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на основание
чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4