Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.05.2021год.
град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести април Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание ,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Красимира Николова
Прокурор:Елеонора Иванова
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Гр.д.№8 по описа на съда за 2021год,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 8/2021 г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 260057/05.01.2021г., подадена от Ф.В.Ч. против Прокуратурата на Република България. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,ведно със законната лихва считано от 03.07.2020г. и за сумата в размер на общо 4 247,74лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,от които 1 700лв.-платено адвокатско възнаграждение по водено наказателно производство и 2 547,74лв.,представляващи пътни разходи от гр.Свиленград до гр.София и обратно ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба -05.01.2021г. до окончателното изплащане на главницата.Предявените главни искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ-Ф. В.Ч. твърди,че на 20.01.2016г. в гр.София,с постановление на разследващ полицай при ГДБОП-МВР по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-София бил привлечен в качеството на обвиняем за това,че :От неустановена дата на месец май 2015г. до момента на привличането на територията на страната участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления,за което е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години,с ръководител Х.А.М. и участници Е.Б.,В.Ж.Д.,М.Ц.Ц.,М.Х.М. и В.М.В.,като групата е създадена с користна цел-получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК.Привличането на посочената дата било предшествано от извършването на обиск и изземване с разрешение на съда от 19.01.2016г.,което било осъществено в гр.Свиленград.Въпреки,че при извършения обиск и претърсване не били намерени каквито и да е вещи,държането на които е забранено, бил задържан и отведен в ареста в гр.София,като след привличането бил задържан от прокурор от Специализираната прокуратура за 72 часа .От упълномощения си адвокат разбрал,че е поискано и вземането на мярка за неотклонение “задържане под стража“.При разглеждане на искането на прокуратурата в съда не била му била взета мярка за неотклонение,нито „задържане под стража“,нито по-лека такава.Определението на съда било протестирано пред по-горната инстанция,което наложило отново с упълномощения си адвокат да се яви в гр.София по делото,на което определението на съда,с което не му била взета никаква мярка за неотклонение било потвърдено.Към онзи момент,в края на месец януари 2016г. си бил намерил работа,но поради медийното отразяване на задържането му и извършената специализирана акция в гр.Свиленград,включително и спрямо него се притеснявал,че няма да го вземат на работа.През м.февруари 2016г. сключил трудов договор с „Гейминг планет ентъртеймънт“ЕАД,където бил назначен за крупие,но поради съображения на работодателя,че може да му отнемат лиценза поради това,че срещу него е предявено обвинение, започнал работа като шофьор в казиното.По повод извършването на работата като шофьор на казино на 11.05.2016г. трябвало да напусне пределите на страната през ГКПП Капитан Андреево,но се оказало,че има наложена забрана да напуска пределите на страната,като му бил издаден и предупредителен протокол.Почувствал се ужасно неловко,не знаел как да уведоми работодателя си,че не може да пътува в чужбина.В последствие се свързал с адвоката си,който предприел действия по отмяна на забраната за пътуване в чужбина,като с определение от 06.06.2016г. на Специализирания наказателен съд тази забрана била отменена.
Твърди,че през лятото на 2016г. отново получил призовка да се яви в гр.София за прецизиране на обвинението,като с Постановление от 29.08.2016г. било прецизирано вече предявеното му обвинение по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-София .До началото на 2017г. не бил търсен и призоваван по посоченото дело и въпреки очакванията му,че воденото срещу него наказателно производство ще бъде прекратено,получил обвинителен акт,изготвен от Специализираната прокуратура,ведно с разпореждане за предаване на съд.Съдебният процес продължил почти три години,като за всяко съдебно заседание пътувал с кола до гр.София и изразходвал значителни средства за гориво.Воденото дело срещу него му попречило да упражнява труд,тъй като често работодателите прекратявали трудовите му договори,поради това,че срещу него се водело наказателно дело. Започването на държавна служба също било невъзможно.С присъда от 17.06.2020г. бил оправдан и едва след влизане на присъдата в сила успял да отпътува за Нидерландия,където си бил намерил работа.
В резултат на действията на Прокуратурата на РБългария и воденото срещу него наказателно производство в продължение на почти 4 години, в което имал положението на обвиняем и подсъдим, , по обвинение в тежко умишлено престъпление за деяние, което не бил извършил, с всички възможни и непредвидими последици от това, претърпял и продължавал да търпи душевни болки и психически страдания с траен ефект, което давало своето отражение слагайки отпечатък върху целия му досегашен живот, а и за в бъдеще. Коренно се били променили душевният му мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки оправдателната присъда,по воденото срещу него наказателно производство , добрата му репутация в обществото, била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в него, градените с години приятелства, доброто му име и уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и приятели, били разрушени, а възвръщането им щяло коства много усилия и дълъг период от време, още повече, че настъпилите в него следствие повдигане на обвинението, поведенчески и характерови промени в негативна насока, правели невъзможно възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане.От обвинението изпитал силен стрес,а мисълта за вероятност от осъждане го тормозела психически.
Предвид изложените фактически твърдения в исковата молба, претендира от съда да постановите решение, с което осъди Прокуратура на Република България, да му заплати 50 000 лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 03.07.2020г. до окончателното й изплащане.Претендира и осъждането на Прократурата на Република България да му заплати 4 247,74лв.,от които 1700лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство и 2 547,74лв,представляващи пътни разходи от гр.Свиленград до гр.София и обратно,ведно със законна лихва от подаване на исковата молба-05.01.2021г. до окончателното й заплащане .Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор,с който оспорва като неоснователни и недоказани исковите претенции. Твърди,че липсват доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малкото населено място,каквото е гр.Свиленград. Ответникът счита,че не следва да носи отговорност и за уволнението на ищеца от работа.Оспорва размера на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната. Продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия. При преценка разумната продължителност, се отчитали фактическата и правна сложност на делото и фазата, на която било приключило.
Хасковският
окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,а това се установява и от приетото като доказателство копие от Постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2016г. на разследващ полицай при ГДБОП-МВР по ДП №167/2015г.,пр.пр. №485/2015г. по описа на Специализирана прокуратура-гр.София ,че ищецът Ф.В.Ч. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК за това,че: От неустановена дата на месец май 2015г. до настоящия момент на територията на страната,участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с ръководител Х.А.М., и участници: Е.Б., В.Ж.Д.,М.Ц.Ц.,М.Х.М. и В.М.В.,като групата е създадена с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК .Със същото Постановление спрямо ищеца е наложена мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72 часа“.С Постановление от същата дата-20.01.2016г. на прокурор при специализираната прокуратура-гр.София е постановено задържането на ищеца за срок от 72 часа и до довеждането му в съда,считано от момента на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.От протест на прокурор от Специализираната прокуратура от 25.01.2016г. се установява,че по отношение на ищеца прокуратурата е направила искане за вземане на мярка за неотклонение“задържане под стража“ ,но искането не е било уважено и по отношение на ищеца не е била взета никаква мярка за неотклонение по ч.н.д.№167/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд.Няма спор между страните,че определението на Специализиран наказателен съд по посоченото частно наказателно дело е било потвърдено,а протеста не е бил уважен.
С Постановление на прокурор при Специализираната прокуратура-София от 29.08.2016г. обвинението спрямо ищеца е било изменено по следния начин,а именно:От неустановена дата на месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията на РБългария участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,с ръководител Х.А.М. и участници:Е.Б.,В.Ж.Д.,М.Ц.Ц.,М.Х.М. и В.М.В.,като групата е създадена с користна цел получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321 ал.3 пр.2,пр.3 ,т.2 вр. ал.2 от НК
От определение от 06.06.2016г. на Специализиран наказателен съд по ч.н.д.№1549/2016г. се установява,че спрямо ищеца по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-МВР,пр.пр.№485/2015г. по описа на Специализирана прокуратура ,с Постановление от 25.01.2016г., на основание чл.68 ал.1 от НПК е наложена принудителна административна мярка „забрана да напуска пределите на РБългария“,която мярка е била отменена с посоченото определение на съда.Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
От приетите като доказателства протоколи за претърсване и изземване и за обиск и изземване ,с разрешение на съдия от 19.01.2016г. се установява,че още преди привличането на ищеца като обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство спрямо него са били извършени процесуално следствени действия,при които не са били намерени предмети и вещи,държането на които да е забранено.
От НОХД №3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд се установява,че срещу ищеца е внесен обвинителен акт,с който спрямо него е повдигнато обвинение за това,че от неустановена дата на месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията на РБългария участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,с ръководител Х.А.М. и участници:Е.Б.,В.Ж.Д.,М.Ц.Ц.,М.Х.М. и В.М.В.,като групата е създадена с користна цел-получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321 ал.3 пр.2,пр.3 ,т.2 вр. ал.2 от НК.Обвинителния акт е внесен в Специализиран наказателен съд на 14.11.2017г.С Присъда №20/17.06.2020г.,постановена по НОХД №3318/2017г. на Специализиран наказателен съд ищецът Ф.В.Ч. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.Оправдателната присъда на ищеца не е била обжалвана,поради което същата е влязла в сила на 03.07.2020г.
С оглед твърденията на ищеца,че във връзка с воденото срещу него наказателно производство ,че е осъществил 28 пътувания от гр.Свиленград до гр.София и обратно с колата на упълномощения си адвокат марка „БМВ Х 5“ ,като горивото/дизел/ е било зареждано от бензиностанция „Газпром“ съдът назначи съдебно-икономическа експертиза.От заключението на тази експертиза,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява,че размера на пътните разходи на л.а. марка „БМВ Х 5“ ,дизел 3000 куб,съобразено със стойността на горивото за 28 пътувания при зареждане от бензиностанция „Газпром“ е 2 547,74лв.В изпълнение на задачата си експертът се е запознал с приложения по делото Талон за регистрация на автомобила,съпоставил е пълните му технически характеристики и разход на гориво ,като е установил, че разходът на гориво при извънградско пътуване е 6,9 л. на 100 км.,а при градско пътуване е 10,2л. на 100 км.Стойността на горивото е била определена от вещото лице след съобразяване с датите на пътуванията по приложените по делото протоколи от съдебни заседания в Специализиран наказателен съд по НОХД №3318/2017г. ,на които заседания са присъствали ищецът и неговият защитник.В устния си доклад вещото лице сочи,че при определянето на разхода на гориво на описания автомобил се е съобразила с факта,че по-голяма част от пътуването е при извънградски условия,където разхода по-малък от разхода в градски условия.Установява още,че само по техническа характеристка на автомобила разхода на гориво би бил по-висок от посочения в заключението,поради което стойността на горивото е определено при съобразяване пробега на автомобила в градски и извънградски условия.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка С.К.А. установява,че живее на семейни начала с ищеца.Сочи,че един ден,за който не си спомня датата,през 2016г. ,надвечер се опитала да се свърже по телефона с ищеца ,но не успяла.Звъняла няколко пъти,но той не отговарял и тъй като била на работа на следващия ден вече се притеснила за него,какво се случва.Тогава отишла до полицията в гр.Свиленград,където разбрала,че Ф. е задържан и не се намира в полицията ,а са го закарали „нагоре“.Тогава отишла при адв.Б.Й. от АК-Хасково,с който се опитали да разберат какво се случва с Ф..С помощта на адвоката успяла да разбере,че Ф. е задържан и се намира в ареста в гр.София ,като вечерта самият Ф. й се обадил.Веднага с адвоката заминали за гр.София и се видели с Ф.,който бил много притеснен,като това се случило на третия ден от задържането му.На следващия ден трябвало да се гледа и мярката му за неотклонение в съда,но тъй като такава не била взета Ф. бил освободен и се прибрали в гр.Свиленград.Свидетелката сочи,че Ф. работел като крупие в казино „Роял“ в гр.Свиленград,но тъй като срещу него се водело дело бил преназначен за шофьор в същото казино.Един ден бил изпратен до РТурция във връзка с работата си,но бил върнат от границата,тъй като се установило,че има наложна забрана да напуска пределите на страната.В последствие забраната отпаднала.След известно време казиното в което работил ищеца затворило,поради пандемичната обстановка в страната ,поради което Ф. следвало да си търси друга работа,но не можел да си намери такава дълго време,поради което се депресирал,не искал да излиза от къщи,спял да излиза с приятели,защото го разпитвали за обвинението,което не му било приятно и му създавало неудобства.Сочи също,че ищецът започвал работа за по 1-2 месеца и след като работодателите му разбирали че е следствен му прекратявали трудовия договор.По повод участието на ищеца във воденото срещу него наказателно производство свидетелката установява,че същият пътувал заедно с адвоката си от гр.Свиленград до гр.София и обратно,с колата на адвоката марка „БМВ Х 5“.По време на пътуванията до гр.София Ф. винаги бил много притеснен,както поради делото,така и поради обстоятелството,че не можел да си намери постоянна работа,за да се издържат.По време на воденото срещу него наказателно производство били подпомагани финансово от родителите си.Едва след приключване на дето Ф. могъл да си намери работа в Холандия.По повод воденото срещу него наказателно производство Ф. се депресирал,започнал да страда от безсъние,станал избухлив,започнал да повишава тон,станал раздразнителен.Свидетелката установява също,че срещу ищеца се води друго наказателно производство,което още не е приключило.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата,които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело.Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2,пр.3 ,т.2 вр. ал.2 от НК,за което престъпление е оправдан с присъда по НОХД №3318/2017г. на Специализиран наказателен съд,влязла в сила на 03.07.202г. Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства,съдът намира ,че по делото е безспорно установено и доказано,че е осъществен фактическия състав визиран в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ-отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи.Налице е обвинение в извършването на престъпление,по което обвинение ищецът е оправдан.Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите,от чиито действия са произтекли вредите.В този ред на мисли съдът счита,че са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца , извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване.
За определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът счита,че следва да се има предвид тежеста на повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2,пр.3 ,т.2 вр. ал.2 от НК,общественото положение на ищеца,продължителността на наказателното производство и извършваните процесуални действия в продължение на четири години ,произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук,изразяващ се в коментари ,относно образуваното срещу ищеца наказателно производство,претърпения стрес и отрицателните последици за психическото му състояние на него и на семейството му и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен,служебен и професионален план.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 пр.2,пр.3 ,т.2 вр. ал.2 от НК, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК съставлявало тежко умишлено престъпление. За посоченото престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" от три до десет години .Въпреки тежестта на повдигнатото обвинение по отношение на ищеца не е била взета никаква мярка за неотклонение ,поради което не е налице ограничаване на личността на привлеченото към наказателна отговорност лице.По отношение на ищеца е било приложено задържане за 72 часа с Постановление на прокурор,до вземането на мярка за неотклонение от съда. От момента на привличането като обвиняем на ищеца обаче е била наложена ограничителна мярка-забрана за напуска пределите на РБългария , която не му е позволявала да напуска пределите на страната. Тази мярка ограничава правото на свободно придвижване и трябва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. В случая е без значение дали ищецът е имал намерението да пътува извън страната и дали мярката е препятствала тази му възможност,достатъчно е да се установи,че такава принудителна административна мярка му е била наложена.В случая обаче по делото е и безспорно установено,че ищецът е направил опит да пътува извън страната,но е бил върнат от границата на 11.05.2016г. Принудителната административна мярка е била наложена с Постановление на прокурор при Специализираната прокуратура на 25.01.2016г. и отменена с определение на Специализирания наказателен съд от 06.06.2016г.Т.е. забраната да напуска пределите на страната е била наложена за период от около 5 месеца.
От голямо значение за определяне на размера на обезщетението е и периодът, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда, който в случая е четири години.Ищецът е привлечен като обвиняем на 20.01.2016г. и оправдан с влязла в сила присъда на 03.07.2020г. В този период ищецът е понесъл всички негативи на това бъде обвиняем, съответно подсъдим за извършване на престъпление от общ характер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение участието на подсъдимия в съдебната фаза на производството е задължително,а в тази фаза на производството са проведени повече от 10 съдебни заседания .
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и личността на пострадалия и начина, по който му се е отразило наказателното производство,негативното отражение върху живота и психиката му.
Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства ,съдът счита,че предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника Прокуратурата на Република България,която следва да отговаря за вредите,които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство,по което в последствие е бил оправдан.При определяне размера на дължимото обезщетение,съдът изхожда от факта,че срещу ищеца Ф.В.Ч. е било поддържано обвинение за престъпление,за което впоследствие е бил оправдан след четири години.Това ,водено срещу ищеца наказателно производство безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен мир,като в резултат на това обвинение ищецът е преживял множество негативни емоции.В тази връзка показанията на разпитаната по делото свидетелка не се опровергават от ангажирани от ответника такива,поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни.От тези гласни доказателства се установява,че ищецът е изживял тежко повдигнатото срещу него обвинение.В резултат на воденото срещу него наказателно производство е било нарушено душевното му спокойствие.Обвиненията спрямо него са предизвикали психологически проблеми-неспокойство, тревожност, неувереност.Ищецът е понесъл морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно производство,поради обстоятелството,че е бил третиран като престъпник.В тази връзка следва да се посочи,че самия факт на повдигане на обвинение е свързан с отрицателни емоции,които са индивидуални за всеки човек,а в случая се касае за човек,който е водил един нормален живот.Негативите и емоциите са продължили по време на разследването и са се изразили в стрес,страх,потиснатост и други психични състояния,който период е бил продължителен- четири години.Нормално е да се приеме,че по време на воденото наказателно производство ищецът,обвинен в извършването на престъпление изпитва неудобство,чувства се унизен,а също така и депресиран,несигурен,накърняват се моралните и нравствените му ценности,както и социалното му общуване.Безспорно това му състояние е в причинна връзка от повдигнатото му обвинение.
Предвид принципа на справедливост,залегнал в чл.52 от ЗЗД,съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,съдът приема,че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи частично-в размер на 20 000лв.Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,така и на обществените представи за справедливост.Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,но с различни по степен на тежестта им вреди,така,че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение,а за по-леките-по-ниско.В настоящия случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение , продължителността на наказателното производство-досъдебна и съдебна фаза продължили четири години,отчита и личностните качества на ищеца,общественото положение,което същият е заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно производство в семейството .При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид и фактите,които се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.К.А.. От показанията на тази свидетелка се установява, че извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, влошено психическо състояние, неспокойство, неудобство при общуването с близки и познати, безсъние, подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора.Най -големият стрес за ищеца е било обстоятелството,че същият е бил притеснен относно близките си,за които е следвало да се грижи,предвид невъзможността да си намери постоянна работа,поради незаконното обвинение,още повече,че в периода на воденото срещу него наказателно производство му се е родило и дете.
Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените по-горе факти и обстоятелства,съдът намира,че размер от 20 000лв. е достатъчен, за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди,в резултат на незаконното обвинение срещу него,по което обвинение в последствие е бил оправдан.Определеният размер 20 000лв.,според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот,както и да компенсира претърпените от него през периода от привличането му като обвиняем до влизането в сила на опрадвателната присъда отрицателни емоции,преживяно напрежение,нервност и тревожност,които е следвало да превъзмогва в период от четири години.При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и обстоятелството,че на ищеца при повдигане на обвинението не е била взета никаква мярка за неотклонение. Ето защо съдът счете,че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Ф.В.Ч. сумата в размер на 20 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 03.07.2020г./датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №3318/2017г. на Специализиран наказателен съд до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени вреди представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 700лв. ищецът е представил два договора за правна защита и съдействие,сключени с адв.Б.Й. и адв.А.Й.,които са били упълномощени да го защитават съответно по досъдебното и съдебно производство.В Договора за правна защита и съдействие от 21.01.2016г. ,сключен между между ищеца и адв.Б.Й. от АК-Хасково е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.,за представителство по ДП №167/2016г.,за която сума е отразено ,че е платена на ръка.В Договора за правна защита и съдействие от 14.12.2017г. ,сключен между ищеца и адв.А.Й. *** е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по НОХД 3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд в размер на 1000лв.,за която сума е отразено,че е платена на ръка.При тези данни по делото и факта,че договорените между ищеца и упълномощените му адвокати адвокатски възнаграждения са платени на ръка,налагат извода,че ищецът е доказал извършените плащания на договорените адвокатски възнаграждение и начина, по които те са направени.Това е така,тъй като договорите за правна защита и съдействие и отразените в тях плащания имат характер на разписка за извършено плащане,чиято доказателствена стойност не е оборена от ответника. Така уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения не следва да бъдат намалявани,тъй като същите са съобразени с фактическата и правна сложност на воденото срещу ищеца наказателно производство,както и с изискванията на Наредба №1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи също,че Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Под страх от дисциплинарна отговорност адвокатът не може да уговори възнаграждение за съответния вид дело в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/09.07.2001 година да минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи дължимата се грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Не може да се изисква обвиняемия да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той може да уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и правна сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши само ако превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Това в случая не е така,поради което и договореното между ищеца и адвокатите му адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното и съдебно производство.В този смисъл претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство/досъдебна и съдебна фаза/ ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба- 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата е основателна и следва да бъде уважена.
За основателна и доказана съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 547,74лв.,представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.Свиленград до гр.София и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва,считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.Тази претенция съдът намира за основателна,поради обстоятелството,че от представените по делото писмени доказателства-постановление за предявяване на обвинение,протокол за предявяване на разследване и протоколи от съдебни заседания пред Специализиран наказателен съд и самото приложено НОХД №3318/2017г. по описа на този съд се установява,че ищецът и неговият защитник са взели участие както по досъдебното производство при предявяването на обвинението и предявяване на разследването,така и в проведените в съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния процес.Първото по делото съдебно заседание е било насрочено на 15.12.2017г. и до постановяването на оправдателната присъда на ищеца на 17.06.2020г. са изминали почти три години,през които ищецът се е явявал лично и със защитника си,като не е ставал причина за отлагане на делото.От твърденията в исковата молба,подкрепени и от събраните гласни доказателства се установява,че ищецът,ведно със защитника си е пътувал от гр.Свиленград до гр.София и обратно 28 пъти с лекия автомобил,собственост на адв.Й. в режим на СИО,марка „БМВ Х5“-дизел 3000 куб.м.,като именно ищецът е поемал разходите за пътуването,чрез заплащане на горивото.Установено е също,че ищецът не разполага с касови бележки или фактури за зареденото гориво,тъй като същите поради изминалия период от време са избледнели и са нечетливи.Именно в тази връзка,тъй като очевидно ищецът е пътувал всеки път за съдебните заседания до гр.София с посочения по-горе автомобил съдът назначи съдебно-икономическа експертиза,която в заключението си е установила стойността на направените разходи за гориво .Размерът на тези разходи,съобразен със стойността на дизеловото гориво за 28 пътувания при зареждане от бензиностанция „Газпром“ възлиза на сумата от 2 547,74лв.По отношение стойността на направените разходи за осъществени пътувания на ищеца от гр.Свиленград до гр.София и обратно/28 пътувания,от които две по досъдебното производство и 26 по съдебното/ съдът кредитира заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза като компетентно и безпристрастно дадено,тъй като същото не е и оспорено от страните.В случая съдът счита,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.162 от ГПК тъй като предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство ,представляващи направени разходи за пътувания от гр.Свиленград до гр.София и обратно е установен по своето основание,но няма достатъчно данни за неговия размер,предвид липсата на конкретни писмени доказателства,поради което съдът определя неговия размер като взема предвид заключението на съдебно-икономическа експертиза.Тъй като определения от вещото лице-икономист размер на пътните разходи съвпада с размера на предявената искова претенция,иска за тези разходи ще следва да бъде уважен в пълния предявен размер.Ето защо ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 547,74лв.,представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.Свиленград до гр.София и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва,считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата .
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда ,че ответникът Прокуратура на Република България следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-МВР,поддържано по НОХД №3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 03.07.2020г.-датата на влизане в сила на оправдателната присъда по посоченото наказателно дело до окончателното й изплащане,като искът за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 50 000лв.,следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Ответникът Прокуратура на Република България ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на общо 4 247,47лв.,от които 1 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-МВР и НОХД №3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд и 2 547,74лв. представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.Свиленград до гр.София и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 05.01.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважената част на исковата претенция на ищеца ще следва да се присъдят съразмерно направените по делото разноски в общ размер на 900лв. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано,тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,като в този смисъл възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на Ф.В.Ч., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***.Й. ,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 20 000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-МВР пр.пр. №485/2015г. по описа на Специализирана прокуратура-София поддържано и по НОХД №3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд ,по което е оправдан,ведно със законната лихва считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата ,като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 20 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. ,като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на Ф.В.Ч., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***.Й. ,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 4 247,74лв.,от които 1 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №167/2015г. по описа на ГДБОП-МВР и НОХД №3318/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд и 2 547,47лв. представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.Свиленград до гр.София и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 05.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на Ф.В.Ч.,
ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***.Й.
направените по делото разноски,съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 900лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: