Р Е Ш Е Н И Е

No-

гр.Варна, 07.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публично заседание, проведено на тринадесети март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.Д.

 

при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. т.д.№1067 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове от „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цароградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. срещу Г.Й.И., ЕГН-********** *** и М.К.О., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** за признаване за установено, в отношенията между страните, че дължат солидарно сумата от 181957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анекси към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 14.11.2013 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, на осн. чл.422 ГПК.

В исковата си молба от 12.06.2014 година ищецът „Банка Пиреос България” АД излага, че по силата на сключен договор за жилищен кредит 2512/R/2008 година банката е предоставила на кредитополучателите парична сума в размер на 138 000 евро, като договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Поради невъзможност за изпълнение на задълженията по договора за кредит между банката и кредитополучателите са подписани анекси. Сумата е усвоена на 04.09.2008 година.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя е упражнено правото за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит от страна на банката и до длъжниците са адресирани нотариални покани за доброволно изпълнение на задълженията. Поради липса на доброволно изпълнение на 20.09.2013 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 14.11.2013 година банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се снабдява с изпълнителен лист.

Длъжникът е възразил в срок срещу заповедта, поради което за ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

Ответниците изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като нотариалните покани не са изпратени на постоянния им адрес. Поради умишлено едностранно увеличаване лихвения процент и пълно нежелание за постигане на реално предоговаряне се стига до невъзможност за плащане на вноските. Налице са множество неравноправни клаузи, които са нищожни. Възможността за едностранна корекция на лихвата, определена едностранно от банката, без възможност за договаряне, както и едностранно изменение на дължимата месечна вноска, размер на лихвите, таксите по договора, без това да е обвързано от ясни и предварително дефинирани критерии за това кога и с какъв размер може да се изменят вноски, лихви и такси. Оспорва се размера. 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.16635/2013 година по описа на ВРС, 30-ти състав, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Установява се от представените доказателства, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008, по силата на който банката е предоставила на ответниците, в качеството им на кредитополучатели сумата от 138 000 евро като ответниците са  поели задължението да върнат заетата сума, в сроковете и по реда, съобразно уговореното в договора. Видно от представените анекси с дати 18.01.2010 година; 31.05.2011 година; 23.01.2012 година; 27.01.2012 година страните са предоговорили частично условията по договора.

Представените нотариални покани са оформени връчени, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и извършено след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че кредитът е усвоен на 04.09.2008 година по разплащателна банкова сметка *** Г.Й.И.. Дължимите към банката суми, към датата на подаване на заявлението-14.11.2013 година са както следва: главница в размер на 181 957.87 евро; лихва в размер на 31172.29 евро за периода 10.01.2012 година до 19.09.2013 година включително; наказателна лихва в размер на 39410.73 евро за периода 10.02.2012-13.11.2013 година. Дължимите към банката суми при съобразяване на първоначалния погасителен план са както следва: главница в размер на 138000 евро; лихва в размер на 24611.84 евро за периода 10.01.2012 година до 19.09.2013 година включително; наказателна лихва в размер на 15779.44 евро за периода 10.02.2012-13.11.2013 година.

Датата, на която кредитът е прехвърлен като предсрочно изискуем е 13.11.2013. Редовното погасяване на кредитните задължения е преустановено на 10.02.2012 година, като е допусната забава съгласно погасителния план на 20 поредни падежни вноски.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Съдът намира, че не е налице признание на иска по смисъла на ГПК, тъй като признанието на иска следва да е недвусмислено. Признанието на фактите не следва да се приравнява на признание на иска, защото при признание на фактите, ищецът дължи доказване на предпоставките, водещи до основателност на претенцията.

Вземането по отношение на ответника се основава на възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за кредит.

Наведено е възражение, че клаузите на договора, касаещи правото на банката едностранно да променя лихвения процент са неравноправни, поради което съдът дължи първо произнасяне по валидността на договора.  

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.

Съдът намира, че договорът за ипотечен кредит представлява финансова услуга по смисъла на ЗПП, тъй като дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на ЗЗП.

Твърдението за наличие на клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.10 ЗПП, но съдът приема, че неизпълнението на задълженията по договора за кредит е извършено от ответника след подписване на анекс, в който е уговорен гратисен период, лихвения процент е намален и е под този, уговорен в договора, поради което клаузите са индивидуално уговорени и не може да намери приложение чл.143 ЗЗП.

Съобразно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при не плащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако кредитора не е упражнил правото си обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Основният спорен въпрос е дали е налице валидно връчване на поканите.

Видно от представените данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците и двамата са с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна, ул.”Любен Каравелов”, 11, вх.Б, ет.1.

Видно от представените нотариални покани уведомление е залепено след като не е намерено лице за Г.И. ***3, а за ответника М.К.О. ***.

Няма пречка нотариусът да връчва нотариални покани, чрез залепване на уведомление. В тези случаи обаче същият е обвързан от правилата за връчване, чрез залепване на уведомление, като за да се извърши връчването, същият следва да се увери, че залепването е осъществено на постоянния или настоящ адрес на лицето. Само тогава залепването и изтичането на срока следва да се приемат като предпоставки за приемане връчването за редовно. Удостоверяването на нотариуса има качеството официален свидетелствуващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила досежно факта, че връчването е редовно. При проведеното оспорване от ответниците на това удостоверяване, в тежест на страната, която се ползува от документа е да установи, че връчването е редовно. Видно от извършеното отбелязване е, че уведомлението не е залепено на постоянния и настоящ адрес на лицата, поради което при липса на предпоставките по чл.47 ГПК връчването не може да се приеме за редовно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че към датата на депозирането на заявлението по чл.417 ГПК изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем не е достигнало до длъжниците.

Съобразно т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, при постановяване на решението по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК, съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. Прието е още, че изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл.417 ГПК се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване. Посоченият в нормата на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене.

     Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че при постановяване на решението по делото следва да съобрази всички факти и обстоятелства, които са настъпили в хода на производството и да зачете същите, включително и това по получаване от длъжника на изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на исковата молба.

     Съдът счита, че не са налице законови пречки да приеме, че с връчване на препис от исковата молба ищецът може да упражни свое преобразуващо право – например за разваляне на договор, респ. за упражняване на правото да преобразува договора за кредит, като отнеме преимуществото на срока, тъй като в този смисъл е трайно установената практика на съдилищата. От друга страна със зачитане на посочения факт, не се извършва промяна на основанието на иска, посочено и в заявлението за издаване заповед за изпълнение, а само се съобразява момента, в който същото е настъпило, ведно с всички последици от това.

     Гореизложеното обуславя извода, че се променя датата, на която е настъпила изискуемостта и длъжникът е изпаднал в забава, която в процесния случай за М.О. е 08.08.2014 година, а за Г.И. 14.10.2014 година. Солидарните длъжници имат качеството обикновени другари, поради което няма пречка спрямо тях да има различие в установяването на факта на забавата.

Налице е неизпълнение на договорното задължение на длъжника за заплащане на главницата, поради което банката е обявила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което и е възникнало задължение на длъжника за заплащане на сумата по кредита.

С оглед гореизложеното главния иск се явява основателен до размера, посочен от вещото лице в размер на 181957.87 евро.

С оглед уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на договорна и наказателна лихва в размера, посочен от вещото лице.

На осн. чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България” АД сумата от 22496.64 лева, направени разноски.

Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът разглеждащ иска по чл.422 ГПК следва да постанови осъдителен диспозитив по отношение на разноските в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че Г.Й.И., ЕГН-********** *** и М.К.О., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** дължат солидарно на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. сумата от 181957.87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за жилищен кредит No-2512/R/2008 от 02.09.2008 година и анекси към него; сумата от 31172.29 евро, представляваща възнаградителна лихва от Анекс 1 за периода от 10.01.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 3940.73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 10.02.2012 година до 13.11.2013 година; сумата от 1901 евро –месечна такса за периода 10.02.2012 година до 19.09.2013 година; сумата от 151.20 лева – нотариални такси, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав, на осн. чл.422 ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Й.И., ЕГН-********** *** дължи на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. законната лихва върху главницата от 14.10.2014 година до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.О., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** дължи на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. законната лихва върху главницата от 08.08.2014 до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Й.И., ЕГН-********** *** и М.К.О., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** да заплатят на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. сумата от 9168.46 лева, представляваща разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.16635/2013 година по описа на Варненски районен съд, 30-ти състав.

ОСЪЖДА Г.Й.И., ЕГН-********** *** и М.К.О., ЕГН-********** с постоянен адрес:*** да заплатят на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе”, 115Е, представлявано от А. А. К., Е. А. А. и М. Д. П.-К. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 22496.64 лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: