Решение по дело №729/2013 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 230
Дата: 9 юли 2013 г. (в сила от 9 август 2013 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20134310100729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 09.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осми юли, две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №729/2013 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила молба /допълнена и уточнена с молба 4076/10.05.2013 г./ за защита от домашно насилие, упражнено от Нешо Х.Н. спрямо Р.С.А., Х.Н.Н. и С.Н.Н..

            Навеждат се твърдения, че първият молител и ответникът са живели на семейни начала, а от съвместното им съжителство са родени децата Х. и С. Нешкови /втори и трети молител/.

            А. и Н. живеели разделено, а грижа за децата им полагала А.. На 12.11.2012 г. Н. взел малкия си син С. от детска градина, след което заживял с него, а големия му син Х. заживял със своята майка. Ответникът живеел заедно с молителя С. и приятелката си в жилището на родителите на молителя А.. Въпросът относно местоживеенето на децата Х. и С. се твърди, че е предмет на спор, по повод на което пред РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г.

На 14.04.2013 г. се твърди, че майката на молителя А. се прибрала в жилището, в което живее ответникът и молителя С., придружена от молителя Х.. Към 22,00 часа същия ден в жилището се прибрал и ответникът, заедно с молителя С. и приятелката си. Ответникът и приятелката му се нахвърлили върху майката на молителя А., като я съборили на земята и започнали да я бият. Молителят Х. се обадил на молителя А., като я уведомил за случващото се и я помолил да повика полиция. А. подала сигнал на телефон 112 и поела към жилището на родителите си. Когато наближила блока видяла ответникът и приятелката му Зорница, които започнали да я ругаят и отправят обидни думи срещу нея, като я пресрещнали и спрели. Ответникът нанесъл удар в лицето на А., при което от устата й потекла кръв. А. твърди, че се захванала за Н., за да не падне, при което той я дръпнал рязко и тя паднала. След падането на А. ответникът се твърди, че започнал да й нанася удари в главата, а след като тя прикрила главата си с ръце, той започнал да я рита, където свари. Молителите Х. и С. се показали на прозореца на жилището, от където виделя всичко, като започнали да пищят „пребиха мама”. Х. тръгнал да спасява молителя А., а на входа срещнал повиканите полицаи, след което заедно дошли на мястото на свадата. Там все още лежала молителя А.. Ответникът и приятелката му били задържани, а молителят А. и нейната майка отведени в болница. За причинените травматични увреждания А. твърди, че й е издадено от медицинско свидетелство.

Ответникът не спори, че с молителя А. са живели на семейни начала, а от съжителството им са живели децата Х. и С., че до датата на твърдения акт на насилие децата са живели разделено – Х. при майка си, а С. при баща си, както и че относно местоживеенето им има спора, по повод на който пред РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г. Ответникът оспорва да е осъществил акта на насилие спрямо бабата на децата Х. и С. в тяхно присъствие, както и да е упражнявал акт на насилие спрямо молителя А.. Твърди, че насилието е осъществено от неговата приятелка Зорница.

В хода на делото молителят А. участва лично с адв. И.К., която по същество излага становище за основателност на молбата, като излага съображения в тази насока.

В хода на делото молителите Х. и С. Нешкови се представляват от служебно назначен им процесуален представител – адв. В.Н., която излага становище за упражнено насилие спрямо тях и моли за издаване на заповед за защита.

Ответникът Н. се представлява по делото от адв. Г.Г., които по същество излага становище за неснователност на молбата, основание за нейното отхвърляне, като развива съображения в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, и взе предвид становището на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че първият молител и ответникът са живели на семейни начала, а от връзката им са родени децата Х. и С.. Последното се установява и от приложените по делото удостоверения за раждане, издадени от Община Ловеч на база актове за раждане № ра 293/03.08.2006 г. и 294/14.06.1999 г.

Не се спори също така, че към 14.04.2013 г. децата Х. и С. Нешкови са живели разделно, като Х. е живял заедно с майка си, а С. заедно с баща си.

Не е спорно също така, че между А. и Нашков е налице спор относно местоживеенето на децата Х. и С., по повод на който през РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г.

В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Р.С.А. е декларирала, че на 14.04.2013 г. около 22,00 часа в ж. к. “Младост”, в близост до бл. 324, Н.Х.Н., с който е живяла на семейни начала, от което съжителство са редени децата им Х. и С. Нешкови, й е нанесъл побой с ритниици в главата, лицето и по цялото тяло, в следствие на което лицето й е обезобразено, има охлузвания на кожата и оток на дясното коляно. В декларацията е посочено, че побоят на декларатора е нанесен пред погледа на децата й, които са гледали през прозореца на третия етаж.

От съдебно медицинско свидетелство № 34/2013 г., издадено от д – р Мери Атанас Газемба, се установява, че същото е изготвено във връзка с извършен преглед на Р.С.А. на 15.04.2013 г. При прегледа са установени охлузвания и кръвонасядания по главата на А., ръзкъсно контузна рана на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на лявата ушна мида и дясна колянна става, причинили й временно и неопасно разстройство на здравето. В медицинското е направено извод, че уврежданията по А. са от травматично естество и отговарят да са получени от по време и начин, съобщен от прегледаната /побой с ритници и ръце на 14.04.2013 г. около 22,00 часа/.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 14.04.2013 г. се установява, че същият е издаден на името на Геновева С.С. с отразена в него ананамнеза – след побой, с оплаквания от болка в окосмената част на главата. В листа са отразени следните данни за обективно състояние на С. – добро общо състояние; RR 140/80, пулс 76; бял дроб – чисто везикуларно дишане – двустранно; сърце – ритмична сърдечна дейност, ясни тонове; корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика, липсват данни за периотонални дразнения и мускулна защита; локален статус без охлузни рани на окосмената част на главата и хематоми. Назначени са изследвания ЕКГ, при които не са констатирани отклонения.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 14.04.2013 г. се установява, че същият е издаден на името на Р.С.А. с отразена в него ананамнеза – след побой, с оплаквания от болка в главата и виене на свят. В листа са отразени следните данни за обективно състояние на А. – добро общо състояние; RR 150/80, пулс 74; бял дроб – чисто везикуларно дишане – двустранно; сърце – ритмична сърдечна дейност, ясни тонове; корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика , липсват данни за периотонални дразнения и мускулна защита; локален статус: умерено кървяща рана от вътрешната страна на горната устна и охлузни рани по лицето. В листа за преглед е отразено, че е необходимо продължаване на диагностиката и лечението в извънболнична помощ.

На името на Р.С.А. е издаден болничен лист на 15.04.2013 г. с предписан в него режим на лечение домашен – амбулаторен, за срок от пет дни с вписана в него диагноза – повърхностна травма на подбедрицата, неуточнена. Приложеният по делото втори болничен лист от 24.04.2013 г. не се коментира от съда при очертаване на фактите. Видно от същия, той е първичен, с дата на издаване 24.04.2013 г. - издаден е десет дни след твърдения акт на насилие и не се установява връзката му с фактите по делото.

От показанията на свидетеля С. и изслушването на детето Х.Н. се установява, че на 14.04.2013 г. С. ***, за да остави на внука си Х. якето, което той е забравил на село Драгана. С. посетила жилището, в което живее молителя А. и сина й Х. и след като се навечеряли, около 21,00 лв. тя и Х.Н. се отправили към жилището в бл. 324, в кв. “Младост”. В това жилище, собственост на С. и съпруга й, живеели други внук на свидетеля С. и баща му Н.Н.. В жилището С. и Х. не заварили никой. С. полегнала на леглото, а Х. започнал да играе на компютъра. След известно време входната врата на жилещото се отключила, като в него влязъл по – малкия внук на С. - С., който обявил, че баща му Н. и приятелката му Зорница се връщат, но баща им е отишъл до мазата за дърва. Н. запалил печката в хола, след което, излизайки в коридора на жилището започнал да разговаря със свидетеля С.. По това време от хола се показала свидетеля А.. Последната оскубала свидетеля С. за косата и започнала да я удря. Последното се потвърждава и показанията на свидетеля А., която не отрича да е оскубала С. и да я е ритала. Това тя твърди, че е сторила в отсъствието на ответника Н., но в тази част показанията й не се подкрепят от останалите доказателства /показанията на свидетеля С. и обясненията на молителя Х.Н./ и не се кредитират от съда. Безучастен свидетел на случилото се станал ответникът Н.Н.. Свидетелят С. дала указания на молителя Х.Н. да се обади на майка си и на полицията и когато той започнал да звъни по телефона ответникът Н. и свидетеля А. напуснали жилището в бл. 324, кв. “Младост”. След напускане на жилището от Н. и свидетелят Атанасов, молителите С. и Х. Нешкови се прибрали в стаята си. Х. говорил с майки си и погледнал през прозореца. Молителят Х.Н. видял, че ответникът Н. и свидетелят А. минават зад магазина “Данито”, а от майка си по – телефона научил, че тя се намира пред същия магазин и трябва да затвори, за да дойде при него. След като затворил телефона молителят Х.Н. видял, че свидетелят А. и ответника Н. отиват да пресрещнат майка му. Видял също, че последната избягала на светло, в страни на магазина. Ответникът Нешев нанесъл удар по лицето на Р.А. с ръка – по челото и устата, след което двамата със свидетеля Зорница Атанасов започнали да я ритат. Молителят Х. Нешев извикал “Тати и Зорница бият мама”, при което в саята се отзовала свидетелката С.. Тогава и тя видяла, как ответникът и сведетеля А. бият молителя Р.А.. Свидетел на случилото се станал и молителят С.Н., като той заедно с молителя Х.Н. и свидетеля С. наблюдавали случващото се от прозореца на детската стая на жилището в бл. 324. За това, че описаната по – горе се е случило в страни до магазин “Данито” свидетелстват и показанията на свидетеля А.. Последните не се кредитират в частта, в която тя заявява, че ответникът Нешев не е участвал в сбиването, а се е опитвал да разтърве молителят Р.А. и свидетеля Зорница А. /не уточнява как се е опитвала да ги разтървава/. В тази част показанията не се подкрепят от останалия доказателствен материал /декларация от молителя А., показания на свидетеля С. и обяснения на молителя Н./. Наред с това, изложеното от Зорница А. е изпълнено с вътрешни противоречия. Тя твърди, че е повалила Р.А. на земята и е започнала да я рита, като тя също и отвръщала на удалите, но не успяла да я нарани. Несериозно е твърдението, че паднал на земята човек е в състояние да нанася удари на противника си. Свидетелят А. не отрича, че мястото на което се е случило сбиването е било осветено, но въпреки това прави изводи, че от прозореца на жилището в бл. 324 не може да се види случващото, т. е. нейните показания се градят единствено на предположения, а не на реално възприето факти.

Отново от показанията на свидетеля С. и обясненията на молителя Х.Н. се установява, че последния, след като е видял, че бият майка му, е тръгнал да посрещне полицията, като преди това в дома им са дошли двама съседи, единият от които полицая. Излизайки от блока Х.Н. е пресрещнал пътрулката и е отвел полицаите до мястото на боя. Х.Н. заварил майки си на тротоара, като видял кръв по устатата й и одраскано по челото й.

За случилото се Р.А. е подала жалба до Началника на РУП Ловеч, във връзка с която са снети обяснения от ответника Н.Н. и свидетеля Зорница Атанасов, като на двамата са издадени предупредителни протоколи с указания в тях да се въздържат от саморазправа с Р.С.; да не упражняват физическо насилие над нея, а всички спорове да решават чрез съда или прокуратурата. Изложеното се установява от приложената по делото преписка вх. № 3825/2013 г., за образуването на която и резултатите, молителят Р.А. е уведомена с писмо от 22.04.2013 г. от началника на РУП Ловеч. Дадените обяснения пред органите на полицията от страните и свидетели в настоящото производство, не се коментират от съда, тъй като ползването им е недопустимо.

По делото е представен социален доклад, в който освен констатации досежно условията, при които живеят молителите в производството са възпроизведени и твърденията на страните, които те са потвърдили пред социалния работник.

            С оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с молби за вземане на мярка за защита срещу домашно насилие с правна квалификация чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЗДН.

Молителят Р.А. и ответникът Н.Н. са живели на семейни начала, а от съвместното им съжителство да родени децата Х. и С. Нешкови, които също са молители в производството по делото. Изложеното дава основание на съда да приеме, че страните в настоящото производство са активно и пасивно материално правно легитимирани да търсят защита за упражнено спрямо тях домашно насилие, респективно да отговарят по молби за защита от упражнено такова.

Спрямо молителят Р.А. на 14.04.2013 г. е осъществен акт на физическо насилие. Ответникът, заедно с приятелката си Зорница А., е нанесъл на молителя побой, в следствие на което същата е получила охлузвания по тялото и главата и ръзкъсно контузна рана на лицето. Актът на насилие е безспорно установен от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства от молителя А. се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля С. и обясненията на молителя Х. Нешев. Последният, макар и непълнолетен, е възприел пряко случилото се, като изложението му е последователно и кореспондира с останалите доказателства. Казаното не дава основание на съда, възприетото от молителя Х. Нешев да бъдат игнорирани като доказателства, едствено на база неговата емоционална незрялост, в каквато насока възражения са изложени от представителя на ответника.

Недоказани останаха възраженията на ответника, че същият не е упражнил физическо насилие над молителя А.. В тази насока като доказателства той е ангажирал само показанията на свидетеля А., които, както съдът заяви по – горе в мотивите, са изпълнени с нелогични и противоречиви тези, а и не кореспондират по никакъв начин с останалите доказателства. Дори да приемем, че насилието е упражнено единствено от свидетеля А., то едва ли поведението на ответника, като безучастен свидетел на случвалото се, не е укоримо. Недопустимо е поведение, при което свидетел на акт на насилие не реагира, още повече, че се касае за мъж. Ако ответникът действително не е искал да се стига до сблъсък с молителя А., той е можел да предотврати това, като избере друг път по който да напусни района на бл. 324. Несъстоятелна в тази връзка е тезата на ответника, изложена от представителя му в хода по същество, че молителят А. е станала повод за конфликта, тъй като е поела към жилището в бл. 324, още повече, че там вече е повикана полиция. Действията на Р.А. са естествени и логични. Последната е научила, че в жилището на нейните родители майка й е нападната и бита, а децата й са станали свидетели на побоя. При тези данни разбираемо е, че тя е поела към мястото на случката. Там тя е може да се информира пряко и да укаже първа помощ на близките си. Възприемането на различно поведение по скоро може да бъде повод за отправяне на укор към нея. За това, че молителя А. ще тръгне към мястото на конфликта ответникът е имал знание, тъй като молителят Х.Н. пред него е започнал й да звъни. В този случай, както съдът по – горе посочи, по правилната позиция от страна на ответника е била да се опита да избегне срещата, но такова поведение той не е възприел.

По отношение на децата С. и Х. Нешкови също е осъществен акт на насилие. Те са станали свидетели на упражнено физическо насилие от страна на техния баща спрямо майка им - Р.А.. Неоснователни в тази връзка са доводите на ответника, че той не е разпоредил на децата да стоят на прозореца, а те трябвала да са легнали в леглата си. Часът, в който се е разиграла случката, действително е такъв, че деца на възрастта на молителя С.Н. е следвало да са в леглото. Отговорността за това, че те не са си легнали, не може да бъде прехвърлена на бабата им по майчина линия, каквато теза се излага от представителя на ответника. Молителите С. и Х. Нешеви са били превъзбудени от случилото се в апартамента в бл. 324. Пред техните очи баща им е допуснал неговата приятелка да се саморазправя с баба им, като я скубе и удря. В този ситуация Н.Н. е бил безучастен наблюдател. Поведението на Зорница А. и бездействието на Н.Н. е разтроило децата. Не може да се очаква в това състояние децата легнат спокойно, а грижата за това да се поеме от една жена, която е станала обект на насилие, незавидимо от това, че то не може да се третира като домашно, доколкото пострадалия и насилника не се намират в разписната в закона връзка. Молителите Х. и С. Нешкови са се свързали по телефона с майки си и естествено е те да очакват нейното пристигане, включително и да я очакват на прозореца на жилището. Това ответникът е можел да допусне напускайки жилището. Не е необходимо той да не е знаел, че децата са на прозореца, за да си позволи да насилва физически тяхната майка. Актовете на насилие поначало са недопустими, като средство за общуване между хората, без значение дали те се разиграват или не пред децата. Поведението на ответника е укоримо без оглед на това дали той е имал знание, че децата му стават свидетели на насилието или не. Фактът, че те са станали свидетели на насилието, а той е можел да допуска това, поради това, че те са били растроени от побоя над тяхната баба, прави поведението му още по укоримо.

Съобразявайки установените по делото факти, съдът намира, че спрямо молителите Р.А., Х. и С. Нешкови са извършени актове на физическо, психическо и емоционално насилие, за което следва да бъдат взети мерки, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН.

Ответинкът следва да бъде задължена да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите.

На ответника следва да се ограничи достъпа до жилището, в което живеят молителите, находящо се на адрес гр. Ловеч, бл. 308, вх. Г, ет. 6, ап. 16, местоработата на молител Р.А. ***, общежитие ”Иванка Дачева” – цех за шивачки, както и местата за отдих и социални контакти на Р.С.А., Х.Н. Нешкови С.Н.Н.. Ограниченията следва да се наложат за срок от осем месеца.

Съдът взе предвид, че в рамките на един кратък отрязък от време ответникът е осъществил два акта на насилие спрямо различни лица, две от които малолетни /към дата на извършване акта на насилие/. Наред с това, съдът отчита, че две от пострадалите лица и насилника се намират в родствена връзка деца – родител. Пострадалите са момчета, като същите се нуждаят от подкрепата на своя баща и от контакти с него. Върху последният несъмнено следва да се въздейства със средствата на закона, така че за в бъдеще той да не осъществява актове на насилие. Това не означа, че мярката следва да се налижи за срок такъв, че вместо да поправи поведението му, да го отчужди от децата му и тях от него. С тази цел съдът определя срок на мярката около средата на максимално определения /максималния срок е осемнадесет месеца/.

Наред с това, определянето на по – дълъг период от време на тази мярка, няма да повлияе благотворно върху отношенията между родителите, тъй като между тях също може да настъпи пълно отчуждение. Последните, макар и да не живеят заедно, имат родени от съвместното си съжителство две деца и по отношение на тяхното бъдеще ще трябва да взимат доста общи решения до навършване на пълнолетие на децата. По изложените съображения ограничения за доближаване местоживеенето, местоработата и местата за социални контакти по отношение на молителя А. също трябва да бъдат рамките на период от 8 месеца. Ограниченията следва да се наложат начиная от дата на постановяване на решението /08.07.2013 г./.

Съдът не счита, че ограниченията трябва да обхвата и жилището в бл. 324, в кв. “Младост”. Последното е собственост на родителите на молителя А.. По отношение на тях не са постановени мерки за закрила в настоящото производство. Фактът, че А. инцидентно ще посещава това жилище, не дава основание на съда да наложи ограничения на ответника и спрямо него. Налагането на такива ограничения спрямо ответиника ще създаде затруднения за него по – големи от необходимите. Той и молителя А. живеят в едни и същи кварта. Ако се ограничи достъпа на ответника до повече обекти в рамките на квартала, практически може да се стигне до такова ограничаване свободата му на придвижване, че наложената мярка ще се укаже прекомерна. При това не само, че няма да се постигнат целите на закона – ответникът да поправи поведението с, но може да се стигне и да там, че тя не може да се изпълни. Решенията на съда винаги трябва да възлагат такова поведение на задълежениете субекти, че те да може да се изпълнят. Неизпълнимите решения не могат да постигнат целения с тях ефект.

Между молителя А. и ответника има висящ спор относно местоживеенето на децата им Х. и С.Н., поради което и на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН не може да бъде наложена.

Ответникът е напуснал жилището в бл. 324, кв. “Младост”, поради което спрямо него не може да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН. Наред с това, той не живее съвместно с нито едно от пострадалите лица.

На ответника следва да бъде наложена глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗСДН в размер на 400,00 лв. Глобата съдът налага в размер над минимума, като съобразява, че се касае за два акта на насилие, осъществени спрямо различни лица. Отчита също, че две от пострадалите лица са деца, които към датата на извършване акта на насилие са малолетни. Отчита също така, че принос за настъпване травматичните увреждания на пострадалата А. има не само ответника, но и трето лице, от което не може да се търси отговорност по реда на ЗЗДН.

В тежест на ответника, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, следва да се възложи дължимата държавна такса за образуване на гражданско дело по неоценяем иск в размер на 80,00 лв. Таксата се определя при максимума, като се отчита, че пострадали в производството са три лица, т. е. обема от процесуална дейност на съда е по – голям, а от там и разходите са в по – голям обем.

Молителят А. е заявила искане за разноски. Това искане, с оглед изхода на делото, се явява основателно. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 150,00 лв. /платено адвокатско възнаграждение/, които следва да се възложат на ответника. Останалите молители не са заявили искания за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Ответникът също е заявил искане за разноски, което с оглед изхода на делото, не следва да бъде уважавано.

По изложените по - горе съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес:*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.С.А., с ЕГН **********, Х.Н.Н., с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН ********** тримата с адрес: гр. Ловеч, бл. 308, вх. Г, ет. 6, ап. 16.

ЗАБРАНЯВА на Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес:*** да приближава жилището на Р.С.А., с ЕГН **********, Х.Н.Н., с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН **********, находящо се на адрес: гр. Ловеч, бл. 308, вх. Г, ет. 6, ап. 16, местоработата на Р.С.А., находящо се на адрес:***, общежитие ”Иванка Дачева” – цех за щивачки, както и местата за отдих и социални контакти на Р.С.А., Х.Н. Нешкови С.Н.Н. за срок от 8 месеца, считано от 08.07.2013 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕД заповед за защита, съгласно решението, като се ПРЕДУПРЕДИ Н.Х.Н., ЕГН ********** за последиците при неизпълнението й, предвидените в чл. 21, ал. 2 от ЗЗСДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване на прокуратурата.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес:*** глоба в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за това, че на 14.04.2013 г. е осъществил акт на физическо насилие /побой/ спрямо Р.С.А., с ЕГН **********, като й е причинил охлузвания и кръвонсядания на главата, разкъсно контузна рана на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на лява ушна мида и дясна колянна става и за упражнено на същата дата психическо и емоционално насилие спрямо Х.Н.Н., с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН **********, изразяващо се в упражнено физическо насилие в тяхно присъствие спрямо тяхната майка Р.С.А..

ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати по сметка на РС Ловеч сумата от 80,00 лв. - държавна такса.

ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на Р.С.А., с ЕГН **********, с адрес:*** сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ сторени разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Х.Н., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

 

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва в 7 - дневен срок от връчването му с въззивна жалба, пред ЛОС.

Препис от заповедта и решетието да се връчи на страните и на РУП Ловеч.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: