РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4173 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.
258 и чл. 205 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, срещу
Д.С.С., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №8887/26.11.2018г., постановена по ч.гр. дело № 16888/2018г. на ВРС, 47 състав,
сумите, представляващи незаплатени задължения за периода
от 01.12.2016 г. до 31.03.2017 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 17.08.2013 г., новиран с допълнителни споразумения
от 25.11.2015 г. и 28.07.2016 г., както следва: сумата от 277.37 лв. /двеста седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/
– незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 299,94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и
сумата от 579.84 лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ – неплатени
лизингови вноски.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът е призован по реда на чл. 47
от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
По повод Договор за мобилни услуги от дата 17.08.2013 г.,
сключен за мобилен номер 08********ответникът Д.С.С. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД с абонатен номер № ********
за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до
17.08.2015г.
На 29.01.2015г. абонатът е сключил Допълнително
споразумение за мобилен номир 08********с абонаментен план Резерв 34.99лв. със
срок до 29.01.2016г.
На 14.07.2015г. абонатът е сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер 08********с абонаментен план Резерв с отстъпка
23.99лв. промо със срок но 14.07.2017г.
На 25.11.2015г. абонатът е сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер 08********с абонаментен план НонСтоп 49.99лв.
промо със срок до 25.11.2017г. На същата дата абонатът е сключил и Договор за
лизинг с мобилен номер 08********, като е взел на изплащане мобилно устройство
марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose Gold посредством 23 месечни вноски в
размер на 30.89лв.
На 25.11.2015г. абонатът е сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер 08********с абонаментен план НонСтоп 49,99лв.
промо със срок до 25.11.2017г. На същата дата абонатът е сключил и Договор за
лизинг с мобилен номер 08********, като е взел на изплащане мобилно устройство
марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose Gold посредством 23 месечни вноски в
размер на 41.59лв.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилени
номера 08********и 08********е фактурирано под абонатен номер № ********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
01.12.2016 г. до 31.03.2017 г. Теленор е издал следните фактури с абонатен
номер № ********.
- фактура №**********/01/01/2017г. за отчетения период на
потребление 01/12/2016-31/12/2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 440.89лв /с ДДС/, от които:
-за мобилен номер 08********- 41.65лв./без ДДС/-за
абонаментен план НонСтоп 49.99лв., 1.24лв./без ДДС/-временно възстановяване на
изходящия трафик, 30.89лв-вноска лизинг, 1.00лв./без ДДС/-дарения, отстъпка
-1.66лв.
-за мобилен номер 08********- 41.65лв./без ДДС/-за
абонаментен план НонСтоп 49.99лв., 1.24лв./без ДЦСАвременно възстановяване на
изходящия трафик, 41.59лв.-вноска лизинг, 1.00./без ДДС/-дарения, отстъпка
-1.66лв, 0.50лв./без ДДС/- гласова поща, 16.32лв./без ДДС/-кратки текстови
съобщения (SMS), 7.74лв./без ДДСЛмеждународни разговори.
Дължимата сума е платима в срок 16.01.2017г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/01/02/2017г. за отчетения период на
потребление 01/01/2017-31/01/2017г., от които:
-за мобилен номер 08********- 41.65лв./без ДЦС/-за
абонаментен план НонСтоп 49.99лв, 41.59лв.-вноска лизинг, отстъпка -1.66лв,
0.10лв./без ДДСАгласова поща, 0.02лв./без ДДСАразговори към „Грижа за
клиента".
-за мобилен номер 08********- 41.65лв./без ДДСАза
абонаментен план НонСтоп 49.99лв., 30.89лв-вноска лизинг, отстъпка -1.66лв.
Дължимата сума е платима в срок 16/02/2017г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 233.45лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец 01/2017г., месец 02/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/01/03/2017г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -28,56лв./с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 72.48лв. и е
отразен незаплатения баланс в размер на 233.45лв., за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
277.37лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 277.37лв., на
основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалния договор на за ползвания абонамент на Д.С.С.
и е издал по абонатен номер № ******** на дата 01.04.2017г. крайна фактура №
**********/01/04/2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 1626.16лв.
Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък
в размер на 277.37лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 768.95лв., както и
незаплатени лизингови вноски в размер на 579.84лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е
2.02.2017г. , като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.П от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с
Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка е в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. Следователно
дължимата се неустойка е по програма НонСтоп 49.99лв. за мобилен номер 08********(3
х 49.99лв.=149.97лв.) и по програма НонСтоп 49.99лв. за мобилен номер 08********(3
х 49.99лв.=149.97лв. Следователно дължимата се неустойка е в размер на
299.94лв./двеста деветдесет и девет лева и 94ст./
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от
Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната устойства марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose Gold,
са предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер 08********и 08********, „Месечните лизингови вноски
се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б."
ЕАД".
При сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 04/2017г, когато е
издадена крайната фактура №**********/01/04/2017г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- За устройство марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose
Gold, взето във връзка с мобилен номер 08********, се дължи цената в размер на
332.72лв. след месец 04/2017г. Съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м. 04/2017г. до м.10/2017г.
За устройство марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose Gold,
взето във връзка с мобилен номер 08********, се дължи цената в размер на
247.12лв. след месец 04/2017г. Съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м. 04/2017г. дом.10/2017г.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни, като се оспорват същите по основание и размер.
Сочи, че доколкото ответника има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, той се ползва от защитата на същия закон. Твърди наличие на
„неравноправни клаузи" в договора, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди,
че представените с исковата молба договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна - доставчикът на далекосъобщителни мобилни
услуги, същите са бланкови и не са предмет на предварително договаряне между
страните, респективно ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, съгласно чл.146 , ал.2 от ЗЗП. Поради тази причина сумата 299,
94 лева, която е претенция за неустойка, не се дължи от нея. Сочи още, че
неустоечните клаузи са нищожни, защото създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Очевидно от така
представения договор потребителят няма право да прекрати съответния договор и
да получи неустойка в негова полза. Самите клаузи не уреждат правила за
изчисляване на неустойката според вида на неизпълнението и вида на
задължението, а винаги потребителят дължи неустойка в размер на сумата от три
стандартни за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията
на страните по договора и на практика гарантира на оператора печалба дори
когато едностранно прекрати ползването на услугите.
Също така в случая операторът
претендира и сумата за предоставени услуги в размер на 277.73 лв. Съобразно
законовите разпоредби и константната съдебна практика когато кредиторът
предпочете прякото изпълнение на задължение считам, че той не следва да иска и
договорената между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение в размер от
299.94 лв., нито прякото изпълнение, заедно с действителните си вреди от
неизпълнението защото по този начин би получил дължимото два пъти - като
неизпълнение и като равностойност на неизпълнението - Решение №159 от
22.02.2016 година на ВКС по т. д. №********* година, II т.о.
Твърди, че ищцовото дружество не
е изпълнило договорните и законоустановени действия по обявяване на договорите
за лизинг и за далекосъобщителни услуги за предсрочно изискуеми и по тази
причина твърденията за дължимост на сумите по тях, представляващи сбор от
главница и лихви се явяват необосновани предвид и липсата на данни
за надлежно връчване за уведомяване на длъжника за възникналата
предсрочна изискуемост, както и на покана за доброволно изпълнение.
Оспорва представените по дело
фактури, отразяващи претендираните задължения. Същите са частни свидетелстващи
документи, едностранно издадени от ищцовото дружество и съдържащи изгодни за
автора факти (за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова
полза парични вземания), поради което същите не следва да се ползват с
материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения, а
формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото
изявление и неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника и не
съдържат негово признание за дължимостта на сумите, а установяват само
наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не доказват
реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане.
Сочи за неоснователна и
претенцията за заплащане на сумата от 579, 84 лв., претендирана като
незаплатени лизингови вноски по двата посочени лизингови договора. От една
страна при прекратяване на договорите за лизинг /на твърдяна дата
В съдебно заседание ищецът с
писмена молба поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им,
а особения представител на ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на суми,
представляващи цена на предоставени услуги от мобилния оператор,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги и остатък от лизинговите вноски до края на срока на договора.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по сключените между страните договори, че е предоставил твърдяната
от него услуга в твърдяното количество и
стойност, че е предоставил лизинговата вещ за ползване, цената на
ползването, че сключените договори са валидно прекратени, че е налице валидна
неустоечна клауза при прекратяване на договора на соченото основание.
В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
Не се оспорва по делото валидното възникване на договорните
правоотношения между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 17.08.2013 г., новиран с Допълнителни споразумения от 29.01.2015г., 14.07.2015г.
и 25.11.2015г., и Договор за лизинг с мобилен номер 08********, от
25.11.2015г. за мобилно устройство марка Apple модел iPhone 6s 64GB Rose Gold и
Договор за лизинг с мобилен номер 08********от 25.11.2015г. за мобилно устройство марка Apple модел iPhone
6s 64GB Rose Gold
Не се оспорва предоставянето на услугите за процесните периоди,
както и предоставянето на лизинговите вещи на ответника.
Поради това съдът намира, че не следва да излага мотиви
за дължимостта на сумите, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги
/и вноски по договора за лизинг/ за процесните периоди от 01.12.2016 г. до
31.12.2016г. и от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. – редовни месечни задължения за
два последователни месеца.
Оспорва се валидността на клаузата за неустойка и за
предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски.
Видно от договорите за лизинг и инкорпорирания в тях
погасителен план до дата на подаване на заявлението в съда /07.11.2018г./ е
настъпил падежа и на последната вноска по договорите за лизинг /25.10.2017г./, като
няма твърдение от страна на ответника, че лизинговите вещи са върнати преди
изтичане на срока на договора /25.10.2017г./, поради което съдът не следва да
обсъжда възраженията за неравноправността на клаузата за предсрочна изискуемост
на лизинговите вноски.
Отделно от това съдът намира, че договорите за лизинг не
са били валидно прекратени преди изтичане на срока на договорите, поради което дължими
се явяват именно сумите, представляващи цена на ползването на вещта.
Договорите за лизинг не са били прекратени преди изтичане
на срока на договорите поради следното:
Макар ищецът да използва термина предсрочно прекратяване,
всъщност се касае за разваляне на договора по вина на другата страна по смисъла
на чл. 87 от ЗЗД.
Съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
Налице са два различни фактически състава на
едностранното прекратяване на двустранните договори – със и без даване на
подходящ срок за изпълнение.
За да е налице възможност за разваляне на договора без да
е необходим срок за изпълнение на задължението, е необходимо доказване и на
други предпоставки по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, каквито в настоящият случай не са
наведени, съответно не са доказани. Няма и твърдение, съответно доказателства и
че е даден подходящ срок за изпълнение, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Дори и да
се приеме, че правилата на ЗЗД като диспозитивни се дерогират от волята на страните
и важат правилата на подписания помежду им договор, то във всички случаи, за да
е налице разваляне на договора /едностранни прекратяване от едната страна по
вина на другата/, то е необходимо да е налице изрично волеизявление на едната
страна, достигнало до другата, че разваля договора. Изявлението следва да бъде
писмено, когато сключеният договор е писмен, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.
Договорите могат да се прекратява с конклудентни действия
САМО когато прекратяването на договора е по взаимно съгласие на страните,
съгласно трайната практика на ВКС. Прекратяването по взаимно съгласие, включва
две насрещни съвпадащи волеизявления, когато и двете страни по договора са
достигнали до извода, че той вече не отговаря на техните интереси. В конкретния
случай обаче се касае за разваляне на договора – едностранно изразяване на
воля, че едната страна не желае повече съществуването на договора и това е по
вина на другата страна. Поради това е необходимо изрично и писмено
волеизявления, отправено и достигнали до другата страна, за да е налице
разваляне.
В конкретния случай липсва такова изявление - липсва
писмена форма, липсва изпращане, липсва приемане на изявление. Издаването на
фактура с основание предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски е
конклудентно действие, което не може да служи за заместване на изричното
писмено волеизявление за прекратяване на договора.
Поради това съдът приема, че не е изпълнен фактическия
състав на развалянето на договора от страна на ищеца по вина на ответника,
което да е извършено преди изтичане на срока на договора. За първи път
волеизявление за разваляне може да се приеме, че е получено от ответника с
получаване на исковата молба от особения му представител, което е далеч след
датата, на която договорът е бил вече прекратен поради изтичане на срокът му.
Датата на фактуриране от страна на ищеца на задължението
за заплащане на лизинговите вноски е ирелевантна за възникване на задължението
/доколкото представлява просто счетоводна операция/, поради което е без
значение за преценката за дължимост на лизинговите вноски. /Би имало значение
единствено при преценка на евентуално искана мораторна лихва върху вземането/.
Поради това съдът намира, че на ищеца се дължат сумите,
представляващи лизинговите вноски до края на срока на договорите за лизинг.
По отношение на претендираната сума за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, съдът намира, че същата не се дължи.
На първо място поради по-горе наведените мотиви за липса
на валидно разваляне /прекратяване поради неизпълнение/ на договорите за
предоставяне на мобилни услуги, на основание чл. 87 от ЗЗД.
На втори място съдът намира, че клаузата в подписания от
страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора – т. 4
от сключения между страните договор, е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и не поражда задължения за ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат
да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса /евентуално и допълнителни услуги/, а потребителят – да
заплати цената на предоставената му услуга/услуги. Уговорената в договора
неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора по вина на
ответника, е в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до
края на срока му, което означава, че мобилният оператор по прекратения договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса,
а не въз основа на индивидуално договорена между страните преференциална
месечна такса, то би се получило, че при непредоставяне на услугата от страна
на мобилния оператор, същият би получил плащане в по-голям размер от това,
което би получил при предоставяне на услугата. Следователно уговорената по този
начин неустойка излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е в
разрез и с принципа за справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС, I т.о.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора,
касаеща заплащането на неустойка за нищожна и с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а чл.
143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги.
Видно е от самия договор и приложенията към него, че същите са бланкови и не са
били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Както беше подробно изложено
по-горе, уговорката води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и до съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира още, че тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави, както и нормите на ЗЗП, е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договорите. С други думи нищожността на клаузата за неустойка по
процесния договор е изначална и не може да бъде санирана чрез последващо намаляване
на претенцията от страна на ищеца /претендирането само на част от неустойката –
на три последователни месечни абонамента, предвид санкцията на Комисията за
защита на потребителите/.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноските в
полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, както за исковото,
така и за заповедното производство, а ответникът, доколкото не е сторил
разноски, няма претенции за такива. В този случай ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 188.53лв. /съразмерно
на 254.50 лева/ - разноски в заповедното производство и сумата от 668.88лв. /съразмерно на 902.92лв./ разноски в исковото
производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ********, по Заповед за изпълнение №8887/26.11.2018г., постановена по
ч.гр. дело № 16888/2018г. на ВРС, 47 състав, сумите,
представляващи незаплатени задължения за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2017
г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.08.2013 г.,
новиран с допълнителни споразумения от 25.11.2015 г. и 28.07.2016 г., както
следва: сумата от 277.37 лв. /двеста
седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ – незаплатени
далекосъобщителни услуги, и сумата от 579.84
лв. /петстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ –
неплатени лизингови вноски, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, против Д.С.С., ЕГН **********,***, да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение №8887/26.11.2018г., постановена по
ч.гр. дело № 16888/2018г. на ВРС, 47 състав, сумата от 299.94 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
17.08.2013г., новиран с допълнителни споразумения от 25.11.2015 г. и 28.07.2016
г., на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, сумата
от 188.53лв. /сто осемдесет и осем лева и 53 ст./,
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, за които е издадена Заповед за изпълнение № 8887/26.11.2018г., постановена по
ч.гр. дело № 16888/2018г. на ВРС, 47 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, сумата
от 668.88лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и 88ст./, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: