Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК ********* от гр. Велико Търново, чрез адв. М. М., срещу Решение №66/11.02.2024г. по АНД №20234110200248/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №04-2200176/22.12.2022г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, вр.чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Счита че нарушението, за което е санкционирано, не е недоказано от фактическа страна. Позовава се на съдебна практика. Необсъждането от АНО на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в издаденото НП намира за допълнително основание за незаконосъобразност. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателно постановление. В съдебни заседание, чрез упълномощения адвокат поддържа касационната жалба и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на НП. Претендира разноски за две съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски.

Ответникът по касация – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в представения отговор на касационната жалба заема становище за нейната неоснователност. Счита нарушението за безспорно доказано и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира фактическата обстановка за правилно установена от РС, а нарушението за безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение №66/11.02.2024г. по АНД №20234110200248/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №04-2200176/22.12.2022г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което за извършено от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр.чл. 414, ал. 3 във вр. чл. 415в, ал. 2 от същия закон му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

За да постанови съдебния си акт, Районен съд – Велико Търново е приел за установена следната фактическа обстановка:

От служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново била извършена проверка на работодателя „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД по документи на 05.10.2022г. и на 27.10.2022г. и по работни места на 28.09.2022г. относно спазване на трудовото законодателство от дружеството в стопанисвания от него обект – паркинг, находящ се в град Велико Търново, [улица]. В хода на проверката било установено, че между „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, в качеството на работодател, и А. М. И., в качеството на работник, бил сключен срочен трудов договор №9/17.08.2022г. във връзка с програма/проект „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания“, за длъжността „отчетник“, с място на работа горецитирания паркинг в гр. В.Търново при пълен работен ден (8 часа). Констатирано е, че работникът постъпил на работа на 17.08.2022 година в 08:00 часа и е отработил 8 часа до 17:00 часа, като е ползвал почивка от 12:00 ч. до 13:00 часа. От компетентната ТД на НАП е издадена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх.№04388223028467/17.08.2022г., удостоверяващо, че трудовият договор на работника е регистриран там на 17.08.2022 година в 18:27:02 часа. Прието е, че с това поведение работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство, а именно, че е допуснал до работа А. М. И. на длъжност „отчетник“ преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, за сключения трудов договор. За резултатите от проверката е съставен Протокол №ПР2232463/02.11.2022г., в който са отразени и цитираните по-горе обстоятелства и на работодателя са дадени писмени предписания. От участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е съставен АУАН №04-2200176 от 02.11.2022г. за допуснато от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, връчен на работодателя на същата дата. Подадено е възражение, което е прието за неоснователно и от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ВТРС НП №04-2200176/22.12.2022г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, в качеството му на работодател и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева. НП е връчено на законния представител и управител на санкционираното дружество на 18.01.2023г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд-Велико Търново.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Великотърновският районен съд е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е, че от момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения, не му е било представено уведомлението за регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново, като по този начин е осъществено от обективна страна нарушението по чл.62, ал.3 от КТ. Изложени са мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН с оглед разпоредбата на 415в, ал.2 от КТ. РС е потвърдил обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение е неправилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Въпреки горното, според настоящата касационна инстанция изводите на районния съд за безспорна доказаност на вмененото на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД деяние са неправилни. Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник /А. М. И./, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, че трудовият договор е регистриран. Задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ - за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. От друга страна, задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му предостави копие от регистрираното в НАП уведомление цели охраняване правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 17.06.2022г. между „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД и А. М. И. е сключен срочен трудов договор, като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани с постъпването на работа, в т.ч е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа, връчена му е длъжностна характеристика. Още на същия ден – 17.06.2022г., сключеният между страните трудов договор е бил регистриран в ТД на НАП - В. Търново, макар и в 18:27:02 часа (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). Т.е. договор е сключен и е подадено уведомление за него, което е заверено на същата дата, като от същия ден лицето е започнало да престира труда си. Същевременно, в самия трудов договор изрично е посочено, че работникът е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ. Тук следва да се отбележи, че не може да бъда да направен категоричен извод, че именно в 8:00 часа на 17.06.2022г. лицето А. И. е започнал да престира своя труд за работодателя, както са приели АНО и РС. Представените при проверката по документи отчетна форма по програма/проект „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания“ за явяването/неявяването на работа за месец август 2022 г. и график за работното време на А. И. по сключен договор с работодател с рег. №401-0291-22-11009 от 08.08.2022г., според които работното време на този работник е от 08:00 часа до 17:00 часа (с обедна почивка от 12:00 до 13:00 часа) и е постъпил на работа на 17.08.2022г. не са подписани от работника, при което нямат възприетата от съда доказателствена стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименована „Начало на изпълнението“, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В настоящият случай постъпването на работа не е удостоверено писмено с подписа на страните. Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че изобщо не е установен по делото точния час на началото на изпълнението, поради което и само на това основание не е доказано да е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Това обосновава извод, че санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след инструктаж, като на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление и всичко това безспорно е станало в един и същи ден - не по-късно от първия за работника такъв. С оглед на това правата на работника, в частност - тези по възникналото трудово правоотношение, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отменено Наказателно постановление №04-2200176/22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Велико Търново.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Такива се претендират за двете съдебни инстанции. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за касационната инстанция (съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024г.) и в размер на 900 лв. разноски за производството пред ВТРС (съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023г.). В случая по силата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение е съобразно наложената имуществена санкция и приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но съдът не е обвързан с посочените в подзаконовия акт минимални размери. Имайки предвид ниската фактическата и правна сложност на делото /липсата на множество доказателства за анализ и множество спорни факти/, обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, броя на проведените заседания, за двете инстанции адвокатското възнаграждение следва да се определи на сумата от общо 800 лева.

Видно от приложения списък с разноски /л.33 от делото/, се претендира и заплащане на разходи за гориво по фактури от 17.04.2023г. и от 05.06.2023г. на обща стойност 197,43 лева за транспорт на упълномощения от касатора адвокат пред РС и пътуване във връзка с явяването му съдебни заседания на 18.04.2023г. и 06.06.2023г. , което искане не следва да бъде уважено. Подобен вид разноски не са предвидени в разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, а освен това не са представени доказателства, че за да се яви за проведените заседания пред ВТРС процесуалният представител е пътувал с МПС от град София до град Велико Търново. Дори да се приеме, че е използвал за придвижването си МПС, не е доказан точният размер на изразходеното гориво във връзка с явяването в съдебното производство пред районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №66/11.02.2024г. по АНД №20234110200248/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №04-2200176/22.12.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново да заплати на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, [улица], вх. “А“, сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.