РЕШЕНИЕ№ 262437
гр. Пловдив, 02.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 4506 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.И.А.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
10884/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 19806/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, представляващо претендирана продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
13.03.2018 г. до 11.11.2019 г. в размер на сумата от 758, 51 лв. за обект,
находящ се в ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 31.05.2018 г. до 31.10.2019 г. в
размер на сумата от 41, 83 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответната страна,
потребител с № ***, не заплатил за периода от 13.03.2018 г. до 11.11.2019 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в ***–
собственост на ответницата. Сочи, че процесният имот бил собственост на
наследодателя на ответната страна – И. С. П.. След като в дружеството постъпили
данни за смъртта на титуляря на партидата, последната била сменена на името на
ответната страна – в качеството й на негов наследник. Поддържа, че по данни на
инкасатора в имота живее ***та на потребителя – М.Л.С. – *** на потребителя,
която ползва имота, поставяла е подписи в карнетите, получавала е покани за
доброволно изпълнение, като е подписала споразумение за разсрочване на
задължението. Твърди, че в имота на потребителя има монтирани два броя
измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството: водомер с № ***
и водомер с № ***. Твърди, че за периода от 13.03.2018 г. до 06.07.2018 г.
отчетът за водомер с № *** е осъществяван при условията на неизправно
измервателно устройство, а след това по показанията на измервателното
устройство, тъй като последното е подменено на 18.06.2018 г., отразено в
карнета. Поддържа, че срещу отчетените количества са поставени подписите на ***та
на потребителя. Сочи, че за водомер с № *** е извършван отчет по показанията на
измервателното устройство, тъй като последното е било подменено на 07.10.2017
г., което обстоятелство е отразено в карнета, като подписите срещу отчетите
били поставяни от ***та на потребителя. Поради неизпълнение на задълженията в
срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове.
Ответната
страна С.И.А., чрез назначения й от съда особен представител адв. И.П., е
депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим, тъй като е
насочен срещу ненадлежна страна, с оглед въведените в исковата молба твърдения,
че ползвател на имота е друго лице – М.Л.С., която в качеството си на реален
ползвател отговаря за задълженията за заплащане на потребените услуги. На
следващо място твърди, че следва да се приеме, че предявената искова претенция
е частично недопустима, тъй като видно от представеното удостоверение за
наследници И. С. П. има трима наследници, поради което следва да се приеме, че
за 2/3 от задължението искът е недопустим. При условията на евентуалност излага
съображения за неоснователност на предявения иск. Счита, че е допуснато
нарушение на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, тъй като
отчитането на потребените услуги се удостоверява с подпис на потребителя или
негов представител, каквото качество на представител не притежава М.С.,
положила подпис на карнетните листове. Твърди, че ответната страна няма
качеството на потребител. Оспорва обстоятелството, че наследодателят на
ответната страна е собственик на водоснабдения имот. Оспорва и служебното
прехвърляне на партидата на ответната страна, която не е изразила писмено желание
за това, нито е с най-голям наследствен дял. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземането, доколкото от представените по делото
доказателства не се установява реалния период, за който задължението е
начислено. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното
материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за
търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне
на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и
канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за
неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване
на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени
от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-027/09.06.2006
г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ***,
т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв.
на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни
задължения.
В производството по делото е
представено Удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив, от което
се установява, че ответната страна С.И.А. е *** и наследник на починалия на ***
г. И. С. П.. От така представеното удостоверение за наследници се установява,
че И. С. П. е оставил за свои наследници ответната страна и още две *** – Н. П.а
и К. Д..
Представено е становище,
изготвено от служители на ищцовото дружество, с което е взето решение за
служебно прехвърляне на задълженията за водомер № ********** и водомер № *** на
адрес ***, на абонат С.И.А..
В производството по делото е
представена декларация вх. № *** г. по чл. 14 и чл. 27 ЗМДТ, която е депозирана
от И. С. П., който е декларирал, че е единствен собственик на жилище,
представляващо aпартамент, находящ се в ***, придобито на
основание договор за покупко-продажба от *** г.
Наистина данъчната декларация е била подадена
за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели
към 1998 г., но последната е достатъчно доказателство за установяване правото
на собственост по отношение на процесния недвижим имот, а именно, че последното
е собственост на наследодателя на ответната страна И. С. П., със смъртта на
който последният е преминал по силата на универсалното наследствено
правоприемство в полза на неговите наследници, които са придобили собствеността
върху имота съобразно наследствените си дялове. От ответната страна не са
представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът
претендира цената на доставени услуги, ответникът продължава да е съсобственик
на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в
собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН
децата на починалия наследяват по равни части, поради което след смъртта на
наследодателя на ответната страна, който е оставил за свои наследници три ***,
всяка от тях е станала носител на 1/3 ид.ч. от правото на собственост по
отношение на процесния имот.
Следователно от така
представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на
1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По така изложените съображения следва да се
приеме, че ответникът в качеството си на наследник на И. С. П. е станал
собственик на съответната идеална част от правото на собственост, и има
качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение,
в който смисъл съдът намира възражението на ответника за неоснователно.
В исковата молба са изложени твърдения, че
изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите
условия на дружеството по отношение на водомер № *** за периода от 13.03.2018
г. до 06.07.2018 г., тъй като водомерът не отговарял на Закона за измерванията.
За останалия период и предвид осъществената смяна на водомера количеството
питейна вода е начислено на основание отчети в имота. На основание реален отчет
е начислена и претендираната стойност по отношение на водомер № ***.
В производството по делото са
приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество
потребена питейна и отведена канална вода по Тарифа за водомер с № *** до
07.07.2018 г., а в останалия период и за водомер с *** – по отчетено количество
питейна и отведена канална вода, като карнетните листове в по-голямата част от
полетата носят подпис в графата „подпис на потребителя“.
В исковата молба е посочено, че
подписите в карнетите са положени от страна на лицето М. Л.С., като от
приложеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че
ответната страна е майка на М. Л.С., която е навършила пълнолетие към процесния
период.
В производството по делото са
представени два броя покани за доброволно плащане, приложени на л. 18 и л. 19
по делото, които са относими за процесния период и в които е отбелязано, че са
получени от М. Л.С..
Представено е известие за
неизправен водомер от 18.01.2018 г., отправено до ответната страна по отношение
на водомер с № ***, за което не са налице данни да е получено от ответната
страна.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетеля К.Н.Б. – служител при ищцовото дружество,
заемащ длъжността “***” от 2019 г. Свидетелства, че е обслужвала адреса на ***
от м. февруари 2019 г. до настоящия момент. Свидетелства, че в имота има
монтирани измервателни устройства, като й е осигуряван достъп, а ако не намери
лице на адреса се е чувала с тях по телефона и е получавала данните от
водомерите. Сочи, че в имота има два водомера – за топла и за студена вода,
които са монтирани през 2016 г. и 2019 г. и са годни измервателни устройства,
тъй като са в периода на метрологичния контрол. Твърди, че в карнетите се е
подписвала или ответната страна С.А. или нейната *** или *** – младо момиче,
което живее в имота и чиито имена не знае. Сочи, че не се снемат лични данни на
потребителите, които се подписват в карнетите, не се изисквала лична карта, тъй
като инкасаторите нямали такова задължение. Свидетелства, че по често в имота й
отключвала не ответната страна, а другото момиче, което работило на смени.
Сочи, че е връчвала и на двете жени покани за доброволно плащане, но последните
са й отговаряли, че ще заплатят задълженията си, когато имат възможност за
това.
Съдът цени показанията на
свидетелката на основание чл. 172 ГПК и приема последните за достоверни и
житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м
при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените
количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
В случая съдът намира, че
количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по
посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред за периода от 13.03.2018 г. до
06.07.2018 г. по отношение на водомер № ***, доколкото в производството по
делото се установи, че водомерът за посочения период е бил неизправен, в който
смисъл е отбелязването в карнетите, че количеството е начислявано служебно по
Тарифа. По делото е приложено и известие за неизправен водомер, изготвено на
18.01.2018 г., като макар в производството по делото да не са налице данни за
получаването му от ответната страна – в последното липсва посочване, че
известието е получено, следва да се приеме, че потребителят е бил уведомен за
неизправността на водомера, тъй като последният е бил подменен с изправно
устройство. По така изложените съображения съдът намира, че са били налице
условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна вода е
било коректно начислено от ищцовото дружество, при спазване на нормативно
установените за това правила, предвид липсата на монтирано измервателно
устройство и неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране на изправен
водомер в имота на ответника.
Съдът намира, че в
производството по делото е установено, че до обекта, собственост на ответника е
доставено и потребено количеството питейна вода, за което са издадени фактури от
ищцовото дружество по отношение на двата, монтирани в имота водомера за
процесните периоди по отчет. Това обстоятелство се установява от приложените по
делото карнетни листове, които съдържат подпис на ответната страна –
потребител, респ. на представител на потребителя – пълнолетно лице от
домашните, а именно - ***та на ответната страна. В този смисъл са показанията
на свидетелката К.Б.. По така изложените съображения следва да се приеме, че в
производството по делото е установено реално доставено количество питейна вода,
чиято цена се претендира в производството, в който смисъл съдът не възприема
възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
От изслушаната в производството
по делото съдебно-счетоводна експертиза, осъществила проверка в счетоводството
на ищцовото дружество, се установява, че в последното е открита счетоводна
партида на клиент С.И.А. с кл. № ***. Вещото лице е установило, че за периода
от 13.03.2018 г. до 11.11.2019 г. са начислени задължения в размер на сумата от
758, 51 лв., като сумите по фактурите са изчислени съобразно с приложените
копия на карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, действащи за периода м. 02.2018 г. – м. 11.2019 г. Вещото
лице е посочило, че за задълженията на потребителя са издадени фактури,
намерили счетоводно отражение в счетоводството на дружеството. Вещото лице е
установило размерът на законната лихва за забава за периода от 31.05.2018 г. до
31.10.2019 г. за сумата от 41, 83 лв. При изготвяне на заключението вещото лице
не е установило от страна на потребителя да са постъпили плащания.
В случая към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав е настъпила
изискуемостта, т.е. падежът на заплащане на задълженията по всички фактури,
което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК.
Следователно и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът намира исковата претенция за заплащане
на цената на доставените водоснабдителни е доказана по основание и размер.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в
30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което
задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
В отговора на исковата молба,
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото
следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните за това срокове,
установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите
на водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от
консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС
С оглед изложеното, в
конкретния случай следва да се приеме, че погасени по давност биха били
задължения с настъпил падеж в периода от три години преди датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, депозирано на 05.12.2019
г., т.е. в периода преди 05.12.2016 г. Предвид обстоятелството, че в
производството по делото не се претендират задължения за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги с настъпил падеж преди 05.12.2016 г.,
неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията по
давност.
Съдът намира, че ответникът,
като установен собственик на 1/3 ид.ч. от имота носи отговорност за
задълженията във връзка с ползването на имота, съобразно дела му в
съсобствеността.
При предявен от кредитора срещу
един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни
разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия
установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови
нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно
която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно
с дела си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази и постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че
следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не
бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“.
В
случая при съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по
делото не са ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за
доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците, който
да е депозирал заявление за откриване на партида на негово име. Напротив – в
производството по делото са представени доказателства, че партидата е служебно
сменена от ищцовото дружество на името на един от съсобствениците, в който
смисъл е представеното по делото становище, изходящо от служител на ищеца – л.
23. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 288 ГПК с Определение № 476/21.06.2017 г. по т.д. № 1063/2015 г.
на ВКС, ТК, II т.о., с което се приема, че
единствено наличието на искане за откриване на партида от един от
сънаследниците създава облигационно отношение само между него и доставчика. Следователно
страни по продажбеното правоотношение в качеството си на потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са всички съсобственици по силата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В
производството по делото не са представени доказателства, че по заявление на
ответника е открита партида на негово име, поради което следва да се приеме, че
последният в качеството му на собственик на съответната идеална част, отговаря
съобразно дела си в съсобствеността.
По така изложените съображения задължението
за заплащане на продажната цена за доставените услуги за релевантния период до
процесния имот, следва да бъде заплатено от ответника съобразно притежаваната
от него идеална част от правото на собственост върху този имот (разделно) – до
1/3 ид.ч., т. е. 252, 84 лв., до
който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
тази сума до претендираната от 758, 51 лв.
По този начин следва да се
определи и отговорността за заплащането на обезщетение за забава. В разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора, в случая за претендирания период от 31.05.2018 г. до
31.10.2019 г. Следователно по отношение на начисленото обезщетение за забава от
41, 83 лв., чийто размер е установен от вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, предявеният иск е основателен за сумата от 13,
94 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 41, 83 лв. следва
да се отхвърли.
При този изход на правния спор,
с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 19806/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на
75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 27, 61 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв., депозит за назначаване на особен
представител на ответника от 200 лв., депозит за вещо лице в размер на 120 лв.,
както и депозит за свидетели от 30 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в
размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 455 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 167,
52 лв.
При този изход на делото в
полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито
не следва да се присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, че
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 10884/10.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19806/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, II граждански
състав, както следва: сумата от 252, 84
лв. – главница, представляваща продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 13.03.2018 г. до 11.11.2019 г. за
обект, находящ се в ***, и сумата от 13,
94 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.05.2018 г. до 31.10.2019 г.,
дължими от ответната страна съобразно
дела й в съсобствеността от 1/3 ид.ч., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019
г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 252, 84 лв. до
пълния предявен размер от 758, 51 лв. за главница и за разликата над
установения размер от 13, 94 лв. до пълния предявен размер от 41, 83 лв. – за
лихва.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,
да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27, 61 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 19806/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав и сумата от 167, 52 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 4506/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ