№ 835
гр. Русе, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. В.
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. В. Административно
наказателно дело № 20234520201772 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Р. В. В. против Наказателно постановление № 22-
1085-002320/16.09.2022г. на Началника група при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
– Русе, с което са му наложени наказания „глоба“ в размер на 1 000лв. и ЛПУМПС за срок
от три месеца за нарушение по чл.175 ал.5 от ЗДвП. Същият моли съда да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано. Алтернативно се предлага
преквалификация на нарушението в такова по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като кумулативните
наказания бъдат ориентирани към минимума, предвиден в закона.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура - Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 14.07.2022 год. По пътя Русе –
Варна на км 33 настъпило ПТП. Във връзка с него била въведена временна организация на
движението ( ВОД ), по силата на която товарни автомобили с тегло над 12 т. следвало да
спират в крайната лява лента, а за леките автомобили бил предвиден обходен маршрут през
1
с.Писанец. Спазването на така създадената ВОД било възложено на полицейските
служители С. С. и П. П., а Т. Г. следял спазването на въведените мерки след разклона на
с. Писанец. Същия ден, около 14ч. жалбоподателят управлявал т.а. влекач
„Волво“ с ДК№ Р 44 51 ВТ и прикрепено към него полуремарке с ДК№ Р 23 27 ЕЕ.
Полицейският служител С. му дал знак със стоп-палка да спре, но жалбоподателят не
изпълнил това разпореждане и продължил покрай колоната със спрени товарни автомобили.
След това жалбоподателят подминал покрай Т. Г., но последният не го спрял, тъй като в
този участък пътят бил много тесен.
Били сигнализирани и други полицейски служители и камионът, управляван от
жалбоподателя бил спрян за проверка, като Т. Г. му съставил АУАН за извършеното
нарушение, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което му били наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и ЛПУМПС за срок от три
месеца за нарушение по чл.175 ал.5 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е частично основателна.
Делото се разглежда за втори път пред въззивната инстанция доколкото Решение по
АНД № 1779/2022г. по описа на Районен съд – гр. Русе, с което наказателното
постановление е потвърдено изцяло е отменено с Решение № 196/25.08.2022г. на
Административен съд - гр.Русе и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В съдебно заседание защитата изрично заявява, че не оспорва фактическата
обстановка, възприета в обстоятелствената част на наказателното постановление, а
съответно преди това хронологично, описана и в АУАН, и не държи на разпит на
актосъставителя, поради което и последният е заличен от списъка на призованите лица. При
това положение съдът намира, че няма никакво противоречие в доказателствените
материали и не е нужно да излага съображения, защо една част от тях приема, а друга
отхвърля.
В случая действително нарушението следва да се преквалифицира, като се приложи
закон за по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението. Действително от събраните по делото
доказателства се установява, че към момента на нарушението не е била въведена ВОД,
съобразно изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. това е така, тъй като от една страна тя
е приложимият нормативен акт по силата на чл.1 ал.2 от нея доколкото е настъпило ПТП, а
от друга и при това положение пътният участък в който е въведена ВОД е следвало да бъде
обозначен със затваряща табела С 19 и съответните пътни знаци по чл.54 и сл. от Наредбата.
2
В тоз смисъл действително за жалбоподателя не е налице субективна страна за извършване
на нарушението, тъй като интелектуалната страна на умисъл не е обхващала представите за
въведена ВОД предвид липсата на всякаква надлежна (нормативно установена)
сигнализация за това.
В случая, при така установените факти, АНО е дал неправилна правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.175 ал.5 от ЗДвП, като е приел, че има
извършено нарушение по тази разпоредба, вместо по чл.175 ал.1 т. 4 от с.з. Така
допуснатото нарушение следва да се санира, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.1 пр.3
от ЗАНН нарушението следва да се преквалифицира, т.е. налице е хипотеза за изменение на
наказателното постановление, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без
съществено да се изменя обстоятелствената част на нарушението. Нарушението е по-леко
наказуемо по смисъла на разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят
е нарушил именно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, която има по-нисък максимум
по отношение на наказанието „глоба“ (от 50 до 200 лв.) спрямо абсолютно определеното
такова в чл.175 ал. 1 т.5 от ЗДвП (1 000 лв.). Нарушението по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП
(ЛПУМПС от 1м. до 6 м.) е „по-леко“ наказуемо и при сравнение на размерите на
кумулативните наказания ЛПУМПС спрямо това по чл.175 ал.5 от ЗДвП ( 3 м. ), тъй като
първото е с по-нисък минимум. Отделно от това не се нарушава забраната да не се изменят
съществено обстоятелствата на обвинението, тъй като същите са посочени ясно,
недвусмислено и разбираемо в наказателното постановление – „водачът отказва да
изпълни нареждане на младши автоконтрольор….“, т.е. очевидно деецът е наказан за това,
че не е изпълнил нареждане на овластен от закона орган за контрол и регулиране на
движението. По този начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като
то е имало възможност да се защитава по тези факти, т.е. промяната на обстоятелствата по
обвинението не възниква за пръв път в тази фаза на процеса.
От субективна страна жалбоподателят е знаел, че му се отдава разпореждане от лице,
оправомощено да контролира и регулира движението да напусне кръговото кръстовище, но
вместо да стори това той е продължил движението си през него, с което не е изпълнил
разпореждането.
При така извършеното преквалифициране на нарушението в по-леко наказуем състав
следва да бъде индивидуализирано и наказанието, съобразно параметрите посочени в
санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. При индивидуализацията на това наказание
съдът отчита, като отегчаващо отговорността обстоятелство и то с много висока
относителна тежест броя на административните нарушения, извършени от жалбоподателя и
установени с влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове –
общо 28. Само по себе си това говори за водач, който поначало не съобразява поведението
си с установените правила за движение и от тази гл.т. очевидно се налага извода, че с
поведението си на пътя той застрашава във висока степен останалите участници в
движението. При това положение съдът намира, че наказанието следва да се определи около
средните размери на двете кумулативни санкции – глоба в размер на 150 лв. и ЛПУМПС за
3
срок от три месеца, като по преценка на съда тези наказания в максимална степен биха
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН и са съобразени с критериите по чл.27 ал. 2 от с.з.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като бъде преквалифицирано в по-леко наказуем състав на административно
нарушение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал. 2 т.4 вр. ал.7 т.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-002320/16.09.2022г., издадено от
Началника група при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Р. В. В.,
с ЕГН ********** са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000
лв. и „ЛПУМПС“ за срок от три месеца на основание чл.175 ал.5 от ЗДвП, като го
ПРЕКВАЛИФИЦИРА в такова по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и му налага наказания „глоба“ в
размер на 150 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Адмнистративен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4