Р Е
Ш Е Н
И Е № 260028
гр. Пловдив, 21.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 248/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Ю.в.б.“
ООД *** против решение № 97/23.01.2020 г., постановено по гр.д. № 355/2019 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с. Жалбоподателят твърди, че
решението е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение
на материалния и на процесуалния закон по изложените в жалбата съображения,
поради което моли съда да го обезсили, а ако не възприеме това негово
становище, да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска.
Претендира разноски за двете инстанции.
Постъпила е и въззивна частна
жалба от „Ю.в.б.“ ООД *** против определение № 425/04.03.2020 г., постановено
по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на постановеното решение в частта, в която на ищцата е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със задължителната практика на Върховния
касационен съд, поради което моли съда да го отмени и да намали присъдените
разноски за първата инстанция със сумата 800 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Р.К. счита, че
доводите във въззивната жалба са неоснователни, необосновани и неправилни, а
обжалваното решение е законосъобразно, допустимо, правилно и постановено в
съответствие с материалния закон и събраните по делото писмени доказателства,
поради което моли съда да го потвърди. Не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения от Р.К., гражданин на Р., против „Ю.в.б.“ ООД *** иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба от 22.07.2002 г., сключен с н.а. № … г. на нотариус И. Г., е
придобила правото на собственост на апартамент „Д“, находящ се на
мезонетния етаж от четири и пететажната жилищна сграда, построена в дворно
място, застроено и незастроено, цялото от 285 кв.м., съставляващо УПИ .. от кв.
23 по плана на гр. П., кв. „У.“, ул. „Ц.“ № 1, който апартамент е със застроена
площ от 117,58 кв.м. и се състои от първо ниво: дневна, кухненски бокс,
коридор, баня с тоалетна, антре, перално помещение и второ ниво: две спални,
коридор, баня с тоалетна, при описани в исковата молба граници на дворното
място и на апартамента, ведно с 8,928 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и изба № 8 от 24,01 кв.м. в сутеренния етаж на сградата,
ведно с 0,749 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и
гараж № 6 от 16,98 кв.м. в партерния етаж на сградата, ведно с 1,392 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, които имоти по кадастралната
карта на П. са: самостоятелен обект с идентификатор № …, който се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № …, предназначение на обекта – жилище,
апартамент, брой нива на обекта 2, с площ от 117,58 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 8 с площ от 24,01 кв.м. и общо 9,677% ид.ч. от общите части
на сградата, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № …, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № …, предназначение на обекта –
гараж в сграда, брой нива на обекта, с площ от 16,98 кв.м., прилежащи части – 1,392
% ид.ч. от общите части на сградата. В исковата молба се твърди също, че К. е
заплатила изцяло посочената в договора продажна цена по предвидения в него начин,
поради което се е сбъднато уговореното отлагателно условие и тя е станала
собственик на недвижимите имоти, но продавачът й отказва необходимото
съдействие по издаване на нотариално заверена декларация, която да бъде вписана
в Агенцията по вписванията, като по този начин оспорва правото й на собственост,
а по тази причина опитът на ищцата да продаде имотите през 2018 г. завършил
неуспешно. Предвид изложеното К. моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на гореописаните
имоти. Претендира разноски.
Ответникът
„Ю.в.б.“ ООД *** оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Признава, че ищцата
му е платила част от продажната цена, но е останала неизплатена такава от 75
лв., поради което, както и предвид факта, че тя не го е информирала за
извършеното плащане, а това е наложило той да плаща данъците на имотите за
годините след сключване на договора, които разходи е отказала да му възстанови,
оспорва правото й на собственост. Претендира разноски.
С решение № 97/23.01.2020
г. е признато за установено по отношение на „Ю.в.б.“ ООД ***, че Р.К. е
собственик на процесните недвижими имоти на основание на цитирания договор
за покупко-продажба, като „Ю.в.б.“ ООД е осъдено да заплати на Р.К. 1970,19 лв.
разноски по делото.
Решението е
обжалвано от ответника и то е предмет на въззивна проверка изцяло.
С определение №
425/04.03.2020 г. е оставена без уважение молбата на „Ю.в.б.“ ООД, с която се
иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта, в която на
ищцата е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Това определение е
обжалвано от ответника и също е предмет на въззивното производство.
Съдът намира, че предявеният
от ищцата иск е допустим, като тя има правен интерес да иска установяване по
съдебен ред правото й на собственост върху описаните недвижими имоти при
отричане на това нейно право от страна на ответника.
Невписването от
продавача на декларацията, предвидена в сключения между страните договор, удостоверяваща
плащане на продажната цена, което е условие за преминаване на собствеността
върху купувача, е пречка същият да упражни правата си в пълен обем, в т.ч. да
се разпореди с имота, ако желае, поради което той може да се защити единствено
с установяване на правото си в исков процес.
Настоящият състав
счита, че решението е допустимо, доколкото окръжният съд се е произнесъл точно
с иска, който е бил предявен пред него, тъй като в исковата молба петитумът е
ясно дефиниран – установяване спрямо ответника със сила на пресъдено нещо, че
ищцата е собственик на описаните имоти с оглед сбъдване на отлагателното
условие, посочено в сделката, т.е. предявеният иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК
за установяване на правоотношение по повод сключения договор за покупко-продажба
и придобитите от него права, а не за установяване на факт, както се твърди във
въззивната жалба.
По тази причина и
на база на данъчната оценка на имотите окръжният съд е бил компетентен да
разгледа спора, като той се е произнесъл в рамките, с които е бил сезиран.
Неоснователно е
възражението на ответника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, оставяйки исковата молба без движение след даване ход на
устните състезания по делото.
Действително с
определение № 1087/05.06.2019 г. съдът е отменил определението си от 18.04.2019
г. за даване ход на делото по същество и е оставил без движение исковата молба
с даване на възможност на ищцата да индивидуализира процесните имоти съгласно
действащата кадастрална карта на гр. П..
Настоящият състав
намира, че за да се произнесе по установителен иск за собственост на недвижим
имот, този имот трябва да бъде определен с всички негови индивидуализиращи
белези към настоящия момент, а не според документа за собственост, с който той е
бил придобит, тъй като така се дефинира обектът на собственост, а ако това не е
станало с исковата молба, няма пречка тази нейна нередовност да бъде отстранена
до приключване на устните състезания по делото.
За да бъде основателен иск по чл.
124, ал. 1 от ЗС, е необходимо да бъде установено, че ищецът е собственик на описаните
недвижими имоти на претендираното в исковата молба придобивно основание.
Като такова К. е
посочила договор от 22.07.2002 г., сключен с н.а. № … г. на нотариус И. Г.с
рег. №.. и с район на действие района на Районен съд – Пловдив, с който „Ю.в.б.“
ООД е продало на Р.К. процесните недвижими имоти срещу заплащане на продажна
цена от левовата равностойност на 28 700 евро, която към момента на
сделката е 56 131,46 лв., към този момент е заплатена левовата
равностойност на 22 000 евро, а е уговорено, че остатъкът от 6 700
евро ще бъде платена по следния начин: в срок до 15.10.2002 г. – левовата
равностойност на 2 200 евро, в срок до 15.11.2002 г. – левовата
равностойност на 2 200 евро и в срок до 15.12.2002 г. – левовата
равностойност на 2 300 евро, като страните са се споразумели, че
собствеността върху обектите ще премине от продавача към купувача след
изплащане на цялата дължима сума, който факт ще бъде удостоверен с нотариално
заверена декларация от продавача.
По делото са
представени три вноски бележки, както и извлечение от сметката на „Ю.в.б.“ ООД
в „У.. Б..“ АД, от които се установява, че К. е извършила плащания по сметка на
ответното дружество, както следва: на 21.10.2002 г. – 4 275,04 лв., на
22.11.2002 г. – 4 275,04 лв. и на 17.12.2002 г. – 4 479,25 лв., или
общо 13 029,33 лв., като плащанията на тези суми не се оспорват от
ответника.
Доколкото
предвидената в закона нотариална форма е била спазена, имотите, предмет на
договора са индивидуализирани в достатъчна степен, и съгласието на договарящите
се е ясно, конкретно и пълно, съдът намира, че посоченият договор е породил
правни последици.
С нотариална
покана, връчена редовно на управителя на „Ю.в.б.“ ООД на 28.05.2018 г., ищцата
е уведомила ответника, че с трите вносни бележки от 21.10.2002 г., 22.11.2002
г. и 17.12.2002 г. му е превела дължимата левова равностойност на 6 700
евро, като го е поканила да й предостави нотариално заверена декларация за
удостоверяване на цялата платена по нотариалния акт цена в едноседмичен срок,
като в противен случай ще предприеме необходимите законови средства за защита
на правата си.
За да се даде
отговор на въпроса дали ищцата е заплатила в предвидените срокове уговорената
продажна цена в пълен размер, респ. дали се е сбъднало отлагателното условие по
договора за прехвърляне правото на собственост, и доколкото договорът е бил
сключен в България и страните не са уговорили нещо специално, съдът счита, че
при определяне левовата равностойност на остатъкът от 6 700 лв. следва да
се използва курсът на Българската народна банка, като и към трите посочени
момента е действал официален фиксиран курс от 1,95583 лв. за евро.
Следователно след
подписване на договора К. е трябвало да плати на „Ю.в.б.“ ООД остатъкът от
цената от 13 104,06 лв., а тя е платила 13 029,33 лв., т.е. със 74,73
лв. по-малко.
При даване на
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК пред окръжния съд в съдебно заседание на 18.04.2019
г. управителят на ответното дружество П. Б. е признал, че то оспорва
претенцията на ищцата не поради това, че сумата 74,73 лв. не е платена, а заради
факта, че дружеството е платило вместо К. данъци за недвижимия имот в големи
размери, които не са му били възстановени.
Наличието на
облигационен спор между страните относно друго правоотношение, макар и свързано
с първоначалното, не се отразява на релевантния по делото въпрос – дали е била
платена продажната цена и дали се е сбъднало отлагателното условие за
прехвърляне на правото на собственост, поради което съдът не следва да обсъжда
събраните в тази връзка писмени доказателства по делото.
С платежно
нареждане от 24.08.2020 г. ищцата е заплатила на „Ю.в.б.“ ООД още 227 лв.,
представляващи остатъка от продажната цена от 74,70 лв., ведно със законната
лихва за забава върху тази сума за периода
17.12.2002 г. – 24.08.2020 г., изчислена с интернет програмата „Лихвен
калкулатор“, който размер не се оспорва от ответника, както и не се оспорва
фактът на плащане на сумата.
При съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства е безспорно установено, че
към датата на последното по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция
/докогато се събират доказателства относно формирания спор между страните/ К. е
изпълнила задълженията си по договора за покупко-продажба изцяло, поради което
тя е станала собственик на процесните недвижими имоти.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че настоящият състав напълно възприема извода
на окръжния съд, че неплатената част от задължението към момента на
постановяване на първоинстанционното решение /74,73 лв., явяващи се 0,57 %
неизпълнено задължение от общата сума от левовата равностойност на 6 700
евро/ е незначително с оглед интереса на кредитора, поради което то не е
основание за мотивиране на извод за неизпълнение на задължението и невъзможност
за прехвърляне на правото на собственост, а тази сума е можела да се търси от
кредитора като реално изпълнение.
Този извод
първоинстанционният съд е направил не служебно, а при обсъждане на направеното
от ответника възражение за неизпълнен договор, по което е бил длъжен да се
произнесе, изследвайки в цялост отношенията между страните, като не е допуснал
процесуално нарушение.
На база на
установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи
съдът приема, че се е сбъднало предвиденото в договора за покупко-продажба
отлагателно условие, вследствие на което ищцата е станала собственик на
описаните недвижими имоти, поради което искът
й е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото първоинстанционният съд
е стигнал до същия правен извод, решението му е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането на
ответника за присъждане на разноски в негова полза при приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не е налице нито една от двете предвидени в
нея предпоставки – с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото /доколкото не е представил за вписване необходимата нотариално заверена
декларация за изплащане на дължимата продажна цена, което е условие за
преминаване на собствеността върху купувача, и чиято липса може да бъде
преодоляна само по исков път/ и не е признал иска, в т.ч. пред въззивната
инстанция.
По делото не е установено и
твърдението на „Ю.в.б.“ ООД за извършена злоупотреба с право от К. чрез
предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като такъв извод не може да бъде
изведен само на база на това, че към датата на завеждане на исковата молба
ищцата не е внесла продажната цена на имота в пълен размер, което обстоятелство
би имало значение за основателността на иска, но не и за мотивиране на
прекомерна или недобросъвестна употреба на предоставени на К. процесуални
права, водещо до санкция за възлагане в нейна тежест на направените от
противната страна разноски.
Предвид уважаване
на иска на ищцата са се дължали разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
определени правилно от окръжния съд на 1 970,19 лв. В тези разноски е
включена и сумата 800 лв., представляваща заплатено възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата адвокат А.Б.. По делото на районния съд е
приложено пълномощно /л. 17/, с което Р.К. е упълномощила адвокат Б. да я представлява
пред надлежните съдебни органи, като извършва всякакви правни и фактически
действия от нейно име и за нейна сметка във връзка с образуване на производство
по чл. 124 от ГПК до окончателното приключване на делото във всички инстанции,
за което е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Договорът за
поръчка /какъвто по същността си е договорът за правна защита и съдействие/ е
неформален такъв, като страните могат да уговорят възнаграждение, дължимо от
клиента на адвоката, без за това да е необходимо спазването на специална форма,
в т.ч. договор или разписка, а съгласието на адвоката може да бъде изразено с
конклудентни действия, в случая използване на пълномощното за образуване на
гражданско дело и претендиране на разноски в полза на К. въз основа на него.
Предвид изложените
мотиви настоящият състав намира, че правилно са присъдени тези разноски на
ищцата, определението от 04.03.2020 г. на окръжния съд, с което е оставена без
уважение молбата на „Ю.в.б.“ ООД за изменение на постановеното решение в
частта, с която на ищцата е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв., е правилно и подадената против него частна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Предвид отхвърляне на жалбите на
въззиваемата по принцип се дължат разноски, но доколкото тя изрично чрез
процесуалния си представител адвокат Б. е заявила, че не претендира такива за
въззивната инстанция, разноски не се присъждат.
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/23.01.2020
г., постановено по гр.д. № 355/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV
гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
„Ю.в.б.“ ООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК .., със съдебен адрес:***,
партер /чрез адвокат С.Б./ частна жалба вх. № 8926/13.03.2020 г. против определение
№ 425/ 04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 355/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.