№ 12222
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110141339 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Х. И. за осъждане на Р. Е. Б. да му заплати
сумата в размер на 5000 лв., за претърпени неимуществени вреди за изнесени неверни
обстоятелства от ответника в искова молба до СРС и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, въз
основа на които е образувано гр. д. № 14802/2020 г. на 92 състав на СРС и е издадена
заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до
окончателното изплащане.
С молба с вх. № от 07.03.2022 г. е уточнено основанието на претенцията. С
определение от 24.05.2022 г. е направено разграничение между уточнение и изменение на
исковата молба, като е прието, че с молба с вх. № от 07.03.2022 г. се отстраняват
нередовностите на исковата молба. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се
смята за редовна от деня на подаването.
Ищецът сочи, че в молба за издаване на заповед за незабавна защита с вх. № от
28.04.2020 г. и уточнителна молба към нея се съдържали неверни твърдения за нанесен
побой и домашно насилие. Ответникът бил посочил „след употреба на значително
количество алкохол от страна съпруга ми“ и „след това започна да ме блъска и удря по
цялото тяло с юмруци и накрая ме удари няколко пъти много силно с юмрук в лявата област
на черепа ми – лявото око“. Въз основа на тези твърдения от ответника било образувано
дело по ЗЗДН. Делото по ЗЗДН било прекратено на основание чл. 232 ГПК. Твърденията
били неверни и били изложени умишлено и целенасочено с цел увреда на ищеца. Ищецът
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, уронено самочувствие, унижено
достойнство, срам, неудобство, временно психотравматично разстройство. Датата на
деликта била 29.04.2020 г., тъй като на тази дата била издадена заповед за незабавна защита
срещу него. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от Р. Е. Б.. Оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че не е излагала неверни твърдения в молбите си до съда. Оспорва
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Липсвало причинно-следствена връзка между
действията на ответника и твърдените от ищеца вреди. Намира размера на претенцията за
значително завишен. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че са налице противоправни действия от ответника,
а именно, че е подадена молба по ЗЗДН до СРС и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като
ответникът е знаел, че обстоятелствата в молбата и декларацията са неверни и е подал
документите, за да навреди на ищеца, както и, че ответникът му е причинил неимуществени
вреди и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
С определение от 03.01.2022 г. като безспорни и признати между страните са
отделени обстоятелствата, че ответникът е подал молба за незабавна защита и молба по
ЗЗДН, въз основа на които е образувано гр. д. № 14802/2020 г. на 92 състав на СРС и е
издадена заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г.
По делото е приложено гр. д. № 14802/2020 г. по описа на СРС. От същото се
установява, че Р. Е. Б. е подала молба за незабавна защита с вх. № от 15.04.2020 г. до СРС,
уточнена с молба с вх. № от 28.04.2020 г. По образуваното гр. д. № 14802/2020 г. по описа
на СРС е издадена Заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г., с която е задължен Г. Х. И.
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие по отношение на Р.
Е. Б., както и е предупреден на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г. Х. И., че при неизпълнение
на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата. Установява се, че в уточнителната молба за издаване на заповед за
незабавна защита ответникът е изложил следните обстоятелства „след употреба на
значително количество алкохол от страна съпруга ми“ и „след това започна да ме блъска и
удря по цялото тяло с юмруци и накрая ме удари няколко пъти много силно с юмрук в
лявата област на черепа ми – лявото око“. Производството по гр. д. № 14802/2020 г. по
описа на СРС е прекратено в третото о. с. з. на основание чл. 232 ГПК като Г. И. е дал
изрично съгласие за прекратяването на производството поради оттегляне на молбата за
защита от домашно насилие. Протоколното определение за прекратяване на производството
е влязло в сила на 16.02.2021 г.
По производството са разпитани свидетелите Елена Г.ева Бъчварова, Богомил
Емилов Богомилов, Красимир Петров Андонов и Валентина Славейкова Ангелова-
Самуилова.
2
Свидетелят Бъчварова излага, че в края на месец април, началото на месец май,
разхождала кучето си в парка и видяла Г. с неговото куче там. Тогава той й казал, че жена
му е завела дело срещу него за домашно насилие и се е заканила, че ще го съсипе, ще го
унищожи, ще го остави без нищо. Г. изглеждал стресиран, блед. Бил си загубил работата,
тъй като неговият работодател го е накарал да си подаде молба за напускане, защото нямал
желание да работи с човек, срещу когото се води дело. Заради делото никъде не искали да го
вземат на работа.
Свидетелят Богомилов /брат на ответника/ твърди, че на 09.04.2020 г. към 21:00 ч.
получил обаждане от сестра си, която му казала, че съпругът й Г. я е пребил и изгонил от
семейното жилище. На 09.04.2020 г. към 21:30ч. сестра му отишла при него. На 10.04.2020 г.
с убеждения от страна свидетеля, отишли в болница „Пирогов“, където освидетелствали
ответника. Твърди, че сестра му не искала от страх да подава жалби, наложило се да я
убеждава и придружава, за да го направи. Сестра му прекратила делото за домашно насилие
поради факта, че тя искала да прекрати всякакви взаимоотношения, за да не провокира
агресията в Г..
Свидетелят Андонова сочи, че по време на завеждане на делото за домашно насилие
Г. И. е работил като шофьор към охранителна фирма, като са го изгонили от работа. Били го
изгонили от работа заради това, че има заведено дело за домашно насилие срещу него. Г.
изпаднал в депресия, издържал майка си.
Свидетелят Ангелова-Самуилова /колега на ответника/ твърди, че през 2020 г. вече
работили от вкъщи /хоум офис/ поради пандемията и една вечер Р. Е. Б. й звъннала, плачела.
Обяснила й, че е станал побой и се е наложило да се изнесе при друга колежка. Казала й, че
е принудена да се върне при брат си, понеже при колежката живеят много хора.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения
и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки
гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси,
като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Затова подаване на жалби/сигнали, молби до компетентни органи представлява признато от
закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови
отговорност за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да
възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице
злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – виж решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д.
№ 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г.
о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС.
Подаването на молба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Молителят/жалбоподателят е
добросъвестен и, когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато молбата/жалбата не е
3
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато молителят/жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава молбата/жалбата, за да
навреди другиму или, за да накърни друг обществен интерес – виж решение № 53/04.04.2018
г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на ВКС.
С решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. е проведено
разграничение между подаването на жалби/молби с оглед защита права и законни интереси
и оправянето на обиди и разпространяването на клеветнически твърдения. Съдържащите се
в жалбата/молбата позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е
подадена до надлежен орган, а не до трето лице, респ. изложените в молбата за незабавна
защита обстоятелства няма как да има характер на клеветнически твърдения. За
предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на неоснователна жалба от
едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна
неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Гражданите имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни, като жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи.
Още повече, следва да се търси баланс между разпоредбите на чл. 32, ал. 1 КРБ и чл.
56 КРБ. Правото по чл. 32, ал. 1 КРБ може да търпи ограничения. Съдържанието в
подадената молба за незабавна защита, може да отразява факти и обстоятелства от значение
за разкриване на противоправни прояви засягащи права и интереси на подалото молбата
лице, в такъв случай на правото на личен живот се противопоставя обществения интерес и
следва да се търси баланса между двата конкуриращи се интереса. Именно поради това и
правото на защита на всеки гражданин е конституционно уредено.
Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод, че е налице
злоупотреба с право от страна на ответника, а именно същият да е инициирал посоченото
по-горе производство по ЗЗДН и да е подал декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, знаейки, че
твърдените факти са неверни, но въпреки това да ги е заявил с единствена цел да увреди Г.
Х. И.. Не е противоправно подаването на молба/жалба, когато деецът е положил дължимата
грижа, за да се убеди във верността на изнесената от него информация и е действал със
съзнанието, че чрез сезирането на компетентните органи търси защита на свои или на
определени от закона чужди субективни права и интереси, дори посочените от него факти да
се окажат неверни. В случая по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
направи извод, че подаването на молба за защита по ЗЗДН и поддържането й пред съда е
било мотивирано от единствената цел ответникът Р. Б. да навреди на ищеца. Независимо от
изрично разпределената доказателствена тежест с определение от 03.01.2022 г., ищецът не е
ангажирал доказателства за противоправност на извършеното от ответника действие,
произтичаща от твърдяната злоупотреба с право, извършена от него.
Свидетелските показания на свидетеля Бъчварова, че Г. й е казал, че жена му се е
заканила, че ще го съсипе, ще го унищожи, ще го остави без нищо, не се кредитират, а и не
установяват, че подаването на молба за защита по ЗЗДН и поддържането й пред съда е било
4
мотивирано от единствената цел ответникът Р. Б. да навреди на ищеца. Същите са
производни, преразказват чуто от самия ищец. Освен това показанията са неконкретизирани
не става ясно кога се твърди ответникът да се е заканил на ищеца преди подаването на
молбата за защита или след това. Липсват други доказателства в тази насока.
Напротив, по делото са представени медицински документи. От съдебномедицинско
удостоверение от 10.04.2020 г. се установява, че при прегледа на Р. И.а се е установило
мозъчно сътресение, отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето и по двете ръце. От
лист за преглед на пациента от 10.04.2020 г. от УМБАЛСМ Пирогов също се установява, че
при прегледа Р. И.а е имала рана на лява околоочна област. Настоящият съдебен състав
намира, че посочените документи са изготвени от длъжностно лице, в кръга на службата му,
и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, като имат
обвързваща формална доказателствена сила за съда относно състоянието на лицето на
10.04.2020 г.
От приложените по делото писмени доказателства се установяват влошените
отношения между страните по спора. Действително адресът в гр. София, ж. к. Илинден, бл.
14, вх. 9, ет. 3, ап. 6 е посетен няколко пъти на 08.04.2020 г. и 09.04.2020 г. във връзка със
сигнали за домашно насилие. По делото обаче не са представени всички докладни записки
във връзка с посещенията на адреса, а и същите следва да бъдат ценени с оглед всички
събрани по делото доказателства. Съдът намира, че именно констатираното състояние на
лицето към 10.04.2020 г. и субективната му преценка, че се нуждае от защита от домашно
насилие, са довели до подаване на молбата за защита по ЗЗДН и издадената заповед за
незабавна защита. Подобно поведение не е укоримо, доколкото намира опора в чл. 56 КРБ.
Дори да се приеме, че изложеното в молбата за защита от Р. И.а не отговаря напълно
на действително случилото, то обстоятелството, че по делото не се установява злоупотреба
с права, е достатъчно за отхвърлянето на предявения иск. Наличието дори на отхвърлително
съдебно решение по ЗЗДН само по себе си не е достатъчно за установяване фактическия
състав на деликтната отговорност, а по гр. д. № 14802/2020 г. на СРС не се е стигнало до
разглеждане на твърдения за домашно насилие по същество. Самият ищец е дал съгласие за
оттегляне на молбата в третото поред открито съдебно заседание като не е претендирал
разноски по производството.
При събраните в процеса доказателства не може да се приеме, че производството по
ЗЗДН е било инициирано от ответника с единствената цел да навреди на ищеца, вкл. че
такава е била целта и на изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът намира, че
поведението на ответника в случая не е противоправно, и, че същият е предприел
законосъобразни действия по защитата на собствените си права и интереси. Доколкото
ищецът не доказа пълно и главно първият елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане - ответникът да е обективирал противоправно деяние, извършвайки злоупотреба
с право, то обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенцията и
събраните във връзка с тях доказателства е безпредметно. Претенцията е неоснователна и
5
следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат
единствено на ответника. Ответникът е сторил разноски в размер на 600 лв.- заплатен
адвокатски хонорар /л. 33/. Сумата от 600 лв. ще се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. И., ЕГН **********, гр. София, ж. к. Илинден, бл.
14, вх. 9, ет. 3, ап. 6, срещу Р. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Опълченска“
№ 38, вх. В, ет. 6, ап. 23, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД за
осъждането на Р. Е. Б. да заплати на Г. Х. И., сумата в размер на 5000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради подадена от Р. Е. Б. молба /в която
молба са изнесени неверни обстоятелства/ за иницииране на производство по ЗЗДН до СРС,
въз основа на която е образувано гр. д. № 14802/2020 г. по описа на СРС и е издадена
заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Х. И., ЕГН **********, гр. София, ж. к. Илинден, бл. 14, вх. 9, ет. 3, ап.
6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Опълченска“ № 38, вх. В, ет. 6, ап. 23, сумата 600 лв., представляващи разноски
по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6