№ 596
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100442 по описа за 2022 година
Жалба с правно основание чл.149, ал.5 от АПК
Жалбоподателката СВ. К. ЕН., чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК
твърди, че с Решение № 1820В от 28.09.2000 г. на Общинска служба
земеделие –Велико Търново административният орган е определил
обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева на
наследниците на **** . Излага, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
1646/2009 г. на ВТРС са отменени решенията на ОСЗ-В.Търново №
1820В/20.10.1998 г. и № 1820В/31.03.2000 г. Твърди, че административният
орган продължава да се позовава на оспорваното от нея решение, макар
същият да се основава на отменени от съда предходни негови
административни актове.Счита, че решение № 1820В/28.09.2000 г. е нищожно
и моли съда да го отмени. В съдебно заседание се представлява от
адв.И..Поддържа направеното искане.
Ответникът Общинска служба Земеделие –В.Търново редовно призован
се представлява от Сн.Александрова-началник на службата. Счита жалбата за
процесуално недопустима , тъй като е подадена от лице, което не е
заинтересована страна , не е адресат на издадените актове, не е страна по
1
реституционното производство, не е наследник, или правоприемник. Заявява,
че жалбоподателката не е от кръга лица посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ и имащи
право на жалба по чл.14,ал.2 от ЗСПЗЗ .Счита за недопустимо
преразглеждане на реституционното производство , което е завършено с
атакуваното решение , по силата на което наследниците на **** са получили
обезщетение с ПКБ и и са се разпоредили. Моли съда да прекрати
производството, като процесуално недопустимо.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства приема за установено следното:
С Решение № 1820В//28.09.2000 г. на ПК-Велико Търново наследниците
на ****, бивш жител на с.Присово, Община В.Търново са обезщетени за 4,100
дка земя на стойност 3362 лева с 3362 броя поименни компенсационни бонове
на стойност 3362 лева. Решението е издадено при разглеждане на преписка за
обезщетение вх.№ 1820В/6.01.2000 г. на основание Решение №
1820В/31.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на наследниците
на **** и заявения начин на обезщетение. С цитираното по-горе Решение №
1820В/31.03.2000 г. ПК- В.Търново е определила на наследниците на ****
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи- 4,100 дка, трета категория с Решение №
1820В/20.10.1998 г. за обезщетяване със земя и /или поименни
компенсационни бонове на обща стойност 3362 лева. С Решение №
526/10.07.2009 г. по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС, потвърдено с Решение №
253/9.10.2009 г. по касационно НАХД № 10215/2009 г. на Административен
съд Велико Търново , влязло в сила на същата дата, е прогласена
нищожността на Решение №1820 В/20.10.1998 година на ОСЗ В.Търново, с
което поземлената комисия е признала правото на собственост на
наследниците на **** да възстановят в съществуващи стари реални граници
нива от 1,300 дка в м. „Дълга лъка” и нива от 2,800 дка в м.”Дълга лъка” в
землището на град В.Търново и е отказала да се възстанови правото на
собственост върху нивите с мотив, че ще бъде възстановено след
представяне на удостоверение и скица от Община В.Търново, както и на
Решение 1820 В/31.03.2000 година на ОСЗ В.Търново, с което поземлената
комисия е определила на наследниците на **** правото на обезщетение със
2
земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но не възстановено
право на собственост върху земеделските земи, посочени в Решение № 1820
В/ 20. 10. 1998 г. на ПК В.Търново. От приложеното удостоверение за
наследници на **** , починал на 10.03.1979 г. е видно, че същият е оставил
като свои законни наследници съпругата си Станка Стоянова Енчева и
синовете си ***** След смъртта на Станка Стоянова Енчева законни
наследници са ***** С договор за продажба на наследствени права и
задължения от 25.10.1999 г. *****са продали на **** наследствените си права
и задължения, останали след смъртта на ****, б.ж. на с. Присово и Станка
Стоянова Енчева ,б.ж. на с.Присово. С договор за продажба на наследствени
права и задължения от 18.01.2010 г. **** е продал на *** ½ ид.ч. от
наследствените си права и задължения придобити с договор за покупко-
продажба от 25.10.1999 г. След смъртта на *** негова законна наследница е
**** която с договор за продажба на наследствени права и задължения от
9.08.2013 г. продава на СВ. К. ЕН. наследствените права и задължения
останали след смъртта на ***, само придобитите по договор за продажба от
18.01.2010 г. от ****.
С писмо изх.№ РД-12-02/1533-2/25.11.2021 г. ОД „ Земеделие“
В.Търново уведомява СВ. К. ЕН. относно това, че процесното Решение №
1820В/28.09.2000 г. не е обезсилено и че наследниците на **** са получили
удостоверение за поименни компенсационни бонове серия А №
0191175/1.11.2000 г. на стойност 3362 лева и са се разпоредили в полза на
„Булимекс“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. От приетите документи се
установява, че жалбоподателката е придобила чрез договор за продажба на
наследствени права и задължения от 9.08.2013 г. 1/2 ид.ч. от наследствените
права и задължения на **** и Станка Иванова Енчева , б.ж. на с.Присово и
като такава , както се установява от многобройните водени и от нея и от друг
приобретател на тези наследствени права и задължения е била инициатор на
множество административни и съдебни производства.
Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК административните актове могат да се
оспорват от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
3
интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които той поражда
задължения. В конкретния случай се оспорва решение на ПК с искане за
обявяване на нищожност, което няма ограничение във времето според чл.
149,ал.5 от АПК, а жалбоподателката, предвид продажбата на наследствени
права и задължения с договор от 9.08.2013 г. има право да оспорва и може да
атакува решението на ПК.Същата противно на твърденията на ответната
страна притежава активна процесуална легитимация, като притежател на
идеална част от наследствените права на ****, към които впоследствие са
включени възстановена собственост и съответни заместващи обезщетения. С
оспореното Решение № 182В0/28.09.2000 г. на ПК-В.Търново наследниците
на **** са обезщетени за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 ПКБ на
стойност 3362 лева. Това решение е издадено въз основа на Решение №
1820В/ 31.03.2000 г., с което е определено право на обезщетение за признато ,
но невъзстановено право на собственост върху 4,100 дка земеделски земи ,
със земя и / или с поименни компенсационни бонове. Безспорно се установи
по настоящото производство, че това решение на ПК е прогласено за
нищожно с Решение № 526/10.07.2009 г. по гр.д.№ 1646/2009 г. на ВТРС,
влязло в законна сила на 9.10.2009 г. , след като е потвърдено с Решение №
253/9.10.2009 г. по касационно НАХД № 10215/2009 г. на Административен
съд Велико Търново, тъй като то от своя страна е било издадено въз основа на
прогласено преди това за нищожно Решение № 1820В/20.10.1998 г. Според
теорията и съдебната практика административният акт е нищожен, когато са
допуснати особено тежки нарушения на визираните в чл.146 от АПК
основания за незаконосъобразност на административните актове. При
нищожността административният акт страда от съществен порок от момента
на издаването си и не поражда целените правни последици изначално, поради
което съдът при направено оспорване следва да прогласи тази нищожност. В
конкретния случай оспореното решение е издадено от компетентен орган , в
установената от закона форма. Не се твърди и не се констатира да е издадено
в нарушение на административносъдопроизводствените правила. Установи се
обаче, че е налице друг тежък порок , изразяващ се в нарушение на
материалния закон и водещ до нищожност на административния акт- липсва
законово и правно основание за издаването на това решение, доколкото
същото е основано на административен акт, прогласен за нищожен. Жалбата
е основателна и следва да се уважи , като се прогласи за нищожно Решение №
4
1820В/28.09.2000 г. на ПК-В.Търново. Видно от мотивите на приложеното
Решение №12481/7.12.2021 г. по адм.д.№ 8101/2021 г. на ВАС към момента е
налице висящо производство по връщане на изплатеното обезщетение
постановено с процесното Решение № 1820В/28.09.2000 г., в резултат на
което наследниците на Марин Енчев са получили поименни компенсационни
бонове на стойност 3362 лева и са се разпоредили с тях в полза на трето лице.
В административната преписка е приложено копие от удостоверение за
притежаване на поименни компенсационни бонове издадено въз основа на
Решение № 1820В/28.09.2000 г. на ПК В.Търново , което е анулирано , като са
изпратени писма до заинтересованите страни за откритата сметка в
Централен депозитар АД София, по която да се възстанови сумата от 3362
лева по издаденото удостоверение за притежаване на 3362 ПКБ серия А №
0191175. , като към момента на приключване на устните състезания няма
доказателства, че обезщетението е върнато. При тези данни съдът счита, че
не е необходимо да дава указания за обезсилване на издаденото
удостоверение съгласно атакуваното и прогласено за нищожно решение.
При този изход на делото на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът
следва да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в
размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 1820В/28.09.2020 г. на
ПК Велико Търново , с което поземлената комисия е обезщетила на
основание Решение № 1820В/31.03.2020 г. на ПК В.Търново наследниците
на **** б.ж. на с.Присово за 4,100 дка земя на стойност 3362 лева с 3362 броя
поименни компенсационни бонове на стойност 3362 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба Земеделие –Велико Търново , гр.Велико
Търново, пл.“Център“ № 2 да заплати на СВ. К. ЕН. с ЕГН ********** от
гр.*** направените по делото разноски в размер на 500 / петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6