Р Е Ш Е Н И Е
№57/3.2.2020г.
гр.
Пазарджик, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1392 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268, вр.
чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е образувано по жалба от ЕТ „Р. Ц.“ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Б. К.“ № .. против Решение
№ 447 от 11.11.2019 г. на Териториален директор на НАП Пловдив,
с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 70-00-13160/28.10.2019
г. по описа на ТД на НАП Пловдив, срещу Разпореждане за присъединяване с изх. №
С190013-105-0337101/14.10.2019 г., издадено от С. И. на длъжност публичен
изпълнител в ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Поддържа се, че претендираните публични задължения по РА №
16001319001495-091-0011/17.09.2019 г. не отговарят на действителните и са
неправомерно начислени осигурителните вноски за минал период. Сочи се, че се касае
за счетоводен пропуск, които обаче поради пренебрежително отношение не били
взети предвид и са отхвърлени механично, поради непредставяне на доказателства.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата, не ангажира доказателства и представя писмено
становище с искане за отмяна на атакуваното решение.
Процесуалният представител на ответника
- директор на ТД на НАП Пловдив, оспорва жалбата. Ангажира писмени доказателства.
Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че
по повод установени и изискуеми публични вземания срещу ЕТ „Р.
Ц.“ ЕИК ********* е
образувано изпълнително дело № *********/2019 г. На 14.10.2019 г. е издадено
Разпореждане за присъединяване с изх. изх. № С190013-105-0337101, с което към
образуваното вече изпълнително дело са присъединени задължения в размер на 30021,73
лв., установени с издаден РА № 16001319001495-091-0011/17.09.2019 г. Срещу така
издаденото разпореждане е подадена жалба с вх. № 70-00-13160/28.10.2019 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив. Решаващият орган се е произнесъл по нея с
обжалваното в настоящото производство Решение № 447 от 11.11.2019 г., с което е оставена без уважение
като неоснователна подадената жалба.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 268, ал.
1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от
закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
Решение
№ 447 от 11.11.2019 г. е
мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.
Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на
публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и
кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както
и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с
разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните
суми – ал. 2 от същата разпоредба. От цитираната правна уредба следва, че при
събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов
взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице
нормираните от закона предпоставки, сред които и новият взискател да е
публичен, какъвто е процесният случаи, и да не е изготвено разпределение на
събрани суми. Без съмнение, присъединяването се допуска по вече образувано
изпълнително дело. В случая е налице образувано изпълнително дело срещу
длъжника за събиране на установени и изискуеми публични вземания.
По отношение приложението на
материалния закон съдът намира, че е налице съответното правно основание за
издаване на процесното разпореждане, потвърдено с решението на ответника. При
очертаната фактическа обстановка е налице годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба:
„Принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо
дали е обжалван“. В конкретния случай е налице издаден ревизионен акт, който се
явява годно изпълнително основание. Публичният изпълнител е съобразил, че към
датата на издаване на разпореждане за присъединяване, публичните вземания не са
заплатени и предвид липсата на предприети действия от страна на длъжника до
момента за погасяване на задълженията, е направен извод, че същите следва да
бъдат присъединени в производството по събиране на публични вземания по
образуваното против длъжника изпълнително дело № *********/2019 г.
Разпореждането е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в
съответствие с правомощията му по чл. 12, ал.
4, т. 1 и чл. 226, ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 217 от ДОПК. В същото време съдът намира доводите в жалбата за
неоснователни. Всички те касаят доводи за законосъобразността и правилността на
издадения РА. В настоящото производство съдът не изследва правилността на
издадения РА, а само дали последният се явява годно изпълнително основание,
какъвто е. Още повече, че по делото се събраха данни и за влизането в сила на
РА, макар и за суми в по-малък размер.
По изложените съображения,
настоящата инстанция намира оспорваното решение на директора на ТД на НАП Пловдив
за правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него и потвърденото с
него разпореждане за присъединяване следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
крайния изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника
на ответника за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт, което следва да се определи
на 100 лв. на основание § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на ЕТ
„Р. Ц.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Б.
К.“ № .. против Решение № 447 от 11.11.2019 г. на Териториален директор на НАП
Пловдив, с което е
оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 70-00-13160/28.10.2019
г. по описа на ТД на НАП Пловдив, срещу Разпореждане за присъединяване с изх. №
С190013-105-0337101/14.10.2019 г., издадено от С. И. на длъжност публичен
изпълнител в ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.
Ц.“ ЕИК ********* да
заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.
2 ДОПК.
СЪДИЯ:/П/