Решение по КНАХД №1505/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „А. геймс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, чрез адв. Х., против Решение № 541/08.05.2025 г. постановено по а.н.д. № 266/20204 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено НП № 03-02300747 от 16.08.2023г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда „Варна срещу „А. Геймс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл.153, ал.2 КТ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 2000.00 лева до 1500.00 лева и е потвърдено наказателното постановление в останалата част на осн. чл. 63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т. 4 ЗАНН.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че НП е издадено в нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН. Сочи се, че изводът за извършено нарушение е направен от административнонаказващият орган след представен от дружеството план-график/работен проект за работното време за м.12.2022 г., който е примерен. Уточнява, че проверката е била само по документи, като въззивният съд не е съобразил, че в графика, е допусната техническа грешка, а утвърденият график е този, представен с жалбата, по който се изготвя ведомост за присъствена форма и по който се начислява трудовото възнаграждение. В потвърждение на своите твърдения, касаторът се позовава на свидетелските показания на С. и Д., според които Д. е работила 5 дни последователно. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна (ДИТ), чрез процесуален представител ст.юриск. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, като отправя искане за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане да се намали адвокатски хонорар, поискан от касатора, в минимума, определен в наредбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Предлага решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.07.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – павилион за занимателни игри и каравана за понички и палачинки в увеселителен парк в гр. Варна, Морска гара, „Варна Фън Порт“. Проверката била обективирана в Протокол №ПР2326298 от 31.07.2023 г., в който било констатирано, че Т. Д. на длъжност „продавач -консултант“ е полагала труд в периода от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. включително, с което за съответния период на същата не била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа съобразно чл.153, ал.2 КТ при установено сумирано изчисляване на работното време с Правилника за вътрешния трудов ред. Съставен бил АУАН № 03-2300747/31.07.2023 година за неизпълнение на изискването по чл.153, ал.2 от КТ. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-2300747/16.08.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5 вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

При така установената фактическа обстановка съставът на ВРС приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и съдържание. Като се е позовал на представените графици, въззивният съд е приел, че Т. Д. е работила в 8 последователни дни без почивен ден от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. включително, което осъществява фактическия състав на чл.153, ал.2 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 28.12.2022 г., доколкото това е датата, от която е следвало да започне седмичната почивка на Т. Д., защото при сумирано изчисляване на работното време е допустимо да се работи на шестия ден от работната седмица. Пояснил е, че събирайки часовете след края на работното време на шестия ден с тези от седмия ден от работната седмица, е следвало да се осигури на работника най-малко 36-часова седмична почивка. Съдът е приел, че не са налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждане на допълнително разследване, предвид, че доказателства колко часа е работило лицето се съдържат в представените пред административнонаказващият орган документи. Пояснил е, че приобщените график за работа и присъствена форма за м.12.2022 г., представляват частни писмени докумменти. Графикът е съставен и утвърден от управителя, представен е от него в хода и за целите на процесната проверка, и удостоверява факти относно действително отработеното време от Т. Д. за съответния период. Отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на проверката, поради което е прието, че се ползват с материална доказателствена сила в производството. Предвид, че последващо представеният график съдържа различна от първоначално представената информация, целяща саниране на вече констатираното нарушение, въззивният съд не го е кредитирал. Приел е, че от нарушението са произтекли вредни последици за работника, който е бил лишен от възможността да се ползва от междуседмичната си почивка, поради което не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно по чл.28 от ЗАНН, така и по чл.415в КТ. Предвид липсата на мотиви в наказателното постановление относно размера на наложената имуществена санкция, въззивният съд е намалил санкцията към минимума, с който размер ще бъдат постигнати целите по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложени от въззивния съд са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Нормата на чл. 153, ал.2 от КТ въвежда императивно правото на работника или служителя при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка не по-малко от 36 часа.

Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил правилно, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени са относимите правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.

Неоснователно се твърди, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да събере необходимите доказателства за извършено административно нарушение.

Неоснователно се твърди от касатора, че въззивният съд не е съобразил, че в графика, установен при проверката е допусната техническа грешка, а утвърденият график е този, представен с жалбата. В мотивите на оспореното решение много ясно е посочено, че доколкото последващо представения график съдържа различна от изначално представената информация, целяща саниране на вече констатираното нарушение, то съответният документ не е бил кредитиран като източник на достоверни данни. Пояснено е от въззивния съд, че последващо представеният график съдържа различна от изначално представената информация, целяща саниране на вече констатираното нарушение, с което се опровергават твърденията на касатора.

Неоснователно касаторът се позовава на чл.142, ал.4 от КТ, според която при сумирано изчисляване на работното време, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Следва да се отбележи, че текста на разпоредбата е неправилно цитиран – чл.142, ал.6 от КТ, а не ал.4, според която максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В случая безспорно не е осъществен фактическия състав на чл.142, ал.6 от КТ, защото видно от график за работа и присъствена форма за м.12.2022 г. за всеки един работен ден от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. включително е работила по-малко от 12 часа, съответно работната седмица не надвишава 56 часа. Правилно се твърди, че в наказателното постановление липсва описание по какъв начин е установена продължителността на работната седмица и по колко часа е работила Д. за процесния период, но тези данни се установяват от график за работа и присъствена форма за м.12.2022 г. В случая нарушението е не защото е надвишена максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време от 12 часа, както и продължителността на работната седмица от 56 часа по чл.142, ал.6 от КТ. Нарушението е по чл.153, ал.2 от КТ, защото при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е по-малко от 36 часа. Съгласно чл.153, ал.1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В случая Д. е работила последователно 8 работни дни, от които 22.12.2022 г. е четвъртък, съответно е следвало при сумирано изчисляване на работното време, след шестия работен ден, да има най-малко седмична почивка от 36 часа след 27.12.2022 г., а тя в случая е имала само 20 часа.

От описанието на работното време в графика се установява, че смените в легендата са Р- 7 часа, 1 – 8 часа и 2 – 4 часа. С така регламентираните смени с работно време от по 4, 7 и 8 часа, дружеството-работодател е въвело 4, 7, и 8 часов работен ден на смяна, което се разминава с уговорения от него 8 часов работен ден в трудовия договор на работника Т. Д. и се явява непълно работно време.

По аргумент от чл. 138, ал. 1 от КТ за непълно работно време може да се уговорят страните по трудовия договор, като определят продължителността и разпределението на работното време. Такава уговорка за непълно работно време няма в сключения трудов договор между „Ангелов геймс“ ЕООД и Т. Д.. В чл. 138а от КТ е предвидена възможността едностранно от работодателя да се въведе непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, когато намалява обема на работа и то за период до три месеца в една календарна година. В случая такава хипотеза не е налице, тъй като със Заповед №4 от 01.05.2022 г. е определено сумирано изчисляване на работното време за работниците, считано от 01.05.2022 г., когато е активния туристически сезон, през който не намалява, а се увеличава обема на работата. В случая през декември месец също е активен сезон, предвид Коледните и Новогодишните празници и предназначението и разположението на обекта на касатора.

Основателно се твърди, че в Заповед №4/01.05.2022 г. на управителя на „Ангелов Геймс“ ЕООД не е посочена продължителността на работния ден и работната седмица. Но, работния ден и работната седмица могат да бъдат определени от датите на които служителите са били на работа, съответно да се изчисли колко дни са отработили, като се съобрази чл.136, ал.1 от КТ за петдневна работна седмица.

Неоснователно се твърди в жалбата, че не става ясно в НП по какъв начин е установена продължителността на работната седмица. От представения пред административнонаказващият орган график, ясно се установява каква смяна е Д., съответно от легендата, може да се проследи колко часа е работила за посочения период.

Твърдението, че проверка на място в обекта, която да установи нарушението не е била извършена, а само по документи, с което не е доказан фактическия състав на чл.153, ал.2 от КТ е неоснователно. Нарушението е установено по документи през м.07.2023 г. Предвид изминалия дълъг период от време от проверката по документи – 07.2023 г. и датата на нарушението 28.12.2022 г., по обективни причини не може да бъде извършена проверка на обекта. Разпоредбата на чл.402, ал.1, т.2 от КТ предвижда, че контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.

Неоснователни са отправените в касационната жалба доводи относно извършената от ВРС оценка на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано е посочил защо кредитира същите.

Правилно ВРС е оценил съответната доказателствена стойност на представените в хода на проверката график за работа и присъствена форма за м. 12.2022 г. и присъствената форма, и присъствените листи, представени впоследствие. И едните, и другите документи са частни, без обвързваща съда материална доказателствена сила. При тази им характеристика, от съществено значение за доказателствената им стойност са моментът на тяхното представяне, и фактите, които установяват – изгодни или неизгодни за позоваващия се на тях. Доколкото първите документи са представени именно от наказаното дружество, при това в хода на самата проверка, и от тях се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства, а вторите – едва впоследствие, след съставяне на АУАН, и обслужват защитната теза на санкционираното лице, правилно въззивният съд е кредитирал график за работа и присъствена форма за м. 12.2022 г. представени пред административнонаказващия орган. Възраженията за допусната техническа грешка при попълването им са, от една страна, неоснователни и недоказани, а от друга – отново обслужващи защитната теза на касатора. Предвид наличието на тези писмени доказателства, основателно първостепенният съд е игнорирал свидетелските показания като доказателства за същите обстоятелства, включително предвид материалната обвързаност на свидетелите с дружеството, респективно – евентуалната им заинтересованост.

За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че липсват мотиви за определяне на по-високо от минималния размер наказание. В хода на производството не са събрани доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева, да се намали в рамките на минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500 лева е справедлива, съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на наказанието, както визира чл. 12 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 541 от 08.05.2025 г. постановено по а.н.д. № 20243110200266/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Ангелов Геймс“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя К. Е. А., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна сумата от 80. 00 (осемдесет) лева, представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.