Р
Е Ш Е Н И Е № 260555 / 18.12.2020г.
гр.
Перник, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Т., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4379
по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ЧСИ Ш.Ш.Д., в която се сочи, че срещу „НД Мениджмънт“ ООД е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1811/202019 г. по описа на Районен съд
Перник.
Ищецът твърди, че при него е било
образувано изпълнително дело № *** с взискател ответника. Твърди също, че по
повод на възложените му и извършени действия по изпълнение, ответникът не му е
заплатил авансово дължимите разноски по чл. 79 ЗЧСИ, за които са издадени
съответните сметки и фактури.
С
оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи
сума в общ размер на 246,00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2020 г.,
представляваща авансово дължими разноски по изпълнителното дело с взискател
ответника.
Претендира разноски.
Отчетникът депозира отговор в срок. Намира
предявения иск за недопустим, тъй като с договор от 05.03.2020 г. е цедирал
всички вземания, предмет на горепосоченото изпълнително дело.
В защитната си теза по същество оспорва
размера на исковата претенция, тъй като я представените по делото сметки и
фактура не са индивидуализирани вземанията. Оспорва извършването на остойностените
от ищеца действия в рамките на изпълнителното дело. Поддържа, че е налице
нарушение на чл. 80 и чл. 29 ЗЧСИ и т. 29 ТТЗЧСИ, тъй като са извършени действия
преди заплащане на дължимите се разноски. Позовава се на съдебна практика на
ВКС, касаеща дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител и възможността
му да прекрати изпълнителното дело в случай на незаплащане на авансовите такси.
Намира, че в нарушение на данъчното законодателства ищецът е издал фактура през
2020 г. за действия извършени в периода 2015 – 2017 г. Допълва, че не е
включило процеснара фактура в дневника на покупко – продажбите си, не е
ползвало данъчен кредит , поради което не е налице извънсъдебно признание на
задължението. Твърди, че на 06.04.2020 г. е уведомил ищецът, че считано от
05.03.2020 г. е прехвърлил вземанията си , предмет на изпълнителното дело.
Намира, че ищецът е следвало да събере дължимите му се такси и разноски от длъжника
по делото.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно страните не се явяват, не се
представляват. Депозират писмени становища, с които всяка една от страните
поддържа изложената теза.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78
и чл. 80 ЗЧСИ.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки – наличие на валидно специално правоотношение,
възникнало на основание чл. 426 ГПК, вр. чл. 18 ЗЧСИ, че е възложено извършването
на определени действия в рамките на изпълнителното дело, както и че ищецът е
извършил посочените от него действия (изпращане на съобщения, налагане на
запори), както и справки в съответните институции, на стойност, поне равна на
исковата претенция и начислена съобразно Тарифа за таксите и разноските към
закона за частните съдебни изпълнители.
По делото не е спорно, че ищецът е
частен съдебен изпълнител, на когото ответникът като взискател е възложил
извършване на действия по изпълнение срещу трето по спора лице. Спорно между
страните е твърдението на ищеца, че в качеството си на съдебен изпълнител е
извършил конкретни действия, остойностени по Тарифа за таксите и разноските към
закона за частните съдебни изпълнители и равняващи се на исковата претенция.
По делото са събрани писмени
доказателства, с които ищецът се домогва да установи исковата си претенция по
основание и размер. Така с исковата молба е представена сметка по чл. 79 ЗЧСИ.
Съгласно алинея 1 от тук посочената разпоредба за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице. По делото обаче липсват данни задължението за връчване да е
изпълнено.
По делото е изслушана и приета ССЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. В нея вещото лице, изследвайки счетоводните записвания при ищеца и
ответника е посочило, че процесната сума е осчетоводена в счетоводството на
ищеца, като е издадена фактура, която е включена в дневниците за продажби. Тази
фактура обаче не е включена в дневниците за покупка на ответника, както и в
справка декларацията му за ползване на данъчен кредит.
По делото е представено и удостоверение,
издадено от ищеца в качеството му на съдебен изпълнител, с което същият се
домогва да установи извършване на действия по изпълнение на стойност -
процесната сума. Представена е обосновка, че в качеството си на длъжностно лице
не би могъл да представи копие на изпълнителното дело извън кантората си без
съдебно или прокурорско разпореждане.
При тези обективни данни, настоящият
състав приеме, че предявения иск е недоказан в своето основание и следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото представената сметка е
едностранно подписана от издателя – ищец, същата представлява счетоводен
документ и предвид конкретното оспорване не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила.
Не се установява доказаност на
претенцията и от приетата ССЕ. Същата е изследвала (в рамките на поставените
задачи) счетоводствата на страните по делото, но след като исковата сума и
издадената за нея фактура не е включена в дневниците за покупка на ответника,
както и в справка декларацията му за ползване на данъчен кредит, не би могло да
се приеме, че същият с извън съдебното си поведение признава задължението.
Относно представеното удостоверение,
съдът намира следното. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален е документът,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, кат
същият съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от
него и пред него действия. Въпреки това, издаденото от ищеца удостоверение,
макар и формално да покрива критериите за официален свидетелстващ документ,
също не установява основателност на исковата претенция. Този извод съдът
извежда от правилото на чл. 434 ГПК, съгласно който за всяко предприето и
извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който
посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и
заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. В конкретния
случай това не е извършено. Представеното по делото удостоверение е изготвено
през месец октомври 2020 г. (за целите на процеса) за действия, за които се
поддържа, че са извършени през 2015 – 2016 г. Същевременно този съд приема, че
ищецът (макар и длъжностно лице, на което държавата възлага принудителното
изпълнение на частни притезания – чл. 2 ЗЧСИ), в настоящото производство е
страна и да се приеме, че издаденият от самия него документ за изгодни
обстоятелства обвързва съда би нарушили принципа за равенство на страните в
исковото производство.
Неоснователен е доводът, че съдебният
изпълнител е възпрепятстван да докаже исковата си претенция по основание и
размер с оглед на законово ограничение да изнася копие на дела от кантората си
– чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ. В конкретния случай на ищецът е била разпределена
доказателствена тежест и е уведомен за кои от твърдените факти не сочи
доказателства. Въпреки законовото ограничение е могъл да поиска от съда разрешение
да представи съответното доказателства, съхранявано в неговата кантора, но това
не е сторено. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите,
релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно, като по правило главното доказване трябва винаги да е
пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността
на съответното твърдение. Релевантните факти биха могли да бъдат установени
чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на
доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV
г.о.; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о.;
Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о.).
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и въпреки предоставената му възможност, съдът намира, че
ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява при условията на
пълно и главно доказване, че е извършил конкретно посочените действия в рамките
на изпълнителното производство. Не е налице и такава система от доказателствени
факти, която да създаде необходимата сигурност, че индицираният факт наистина
се е осъществил, поради което не се установява, че твърдяното субективно
материално право съществува в полза на ищеца. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаният факт се счита неосъществил се (така Решение № 136 от 8.05.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
При липса на пълно доказване на един от
правопораждащите спорното материиално право юридически факти, съдът е длъжен да
приеме, че спорното вземане не е възникнало и е безпредметно обсъждането на
останалите елементи от фактическия състав, както и правоизключващите възражения
на ответника.
Поради липса на една от материалните
предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, същите следва
да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът
няма право на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Право на разноски има ответникът по
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на 450,00 лева в
исковото производство (150,00 лева депозит за вещо лице и 300,00 лева хонорар
за процесуално представителство) и следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ответника се дължат по 50,00
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Своевременно въведеното възражение на
ищеца за прекомерност на платените адвокатски хонорари е неоснователно,
доколкото същите са уговорени в минимален размер, съгласно относимата редакция
на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЧСИ
Ш.Ш.Д., рег. № *** Булстат **********
срещу „НД Мениджмънт“
ООД, ЕИК ********* искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78
и чл. 80 ЗЧСИ, за признаване на установено в отношенията между страните, че в
полза на ЧСИ Ш.Ш.Д. съществува изискуемо вземане срещу „НД Мениджмънт“ ООД в
размер на 246,00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, представляваща авансово дължими
разноски по изпълнителното дело № ***, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 1811/2020г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ЧСИ Ш.Ш.Д. да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, сума в
размер на 450,00 лева разноски в настоящото производство и сума в размер на 50,00
лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 1811/2020г. по описа
на Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________