Решение по дело №713/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 140
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20197100700713
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

140

гр.Добрич, 19.06.2020 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Добричкият  административен съд,в  публично съдебно  заседание  на  двадесети май  две хиляди  и деветнадесета година Втори състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  съдия М. Георгиева административно дело № 713 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,  взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,във връзка с чл.38 от Закона за висшето образование.

           Делото е образувано по жалба от М.И.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника й адв. С.Г., срещу Заповед № РД 05-212/17.10.2019 г., издадена от Председателя на Селскостопанска академия София, с която е отчислена като редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културните растения” , професионално направление 6.1 "Растениевъдство" към Земеделски институт Шумен, без право на защита.

          В жалбата се излага следната фактическа обстановка:

           На 07.06.2017г. жалбоподателката е получила уведомително  писмо изх.№ РД-62/05.06.2017г. на Директора на Земеделски институт гр.Шумен, който е част от структурата на Селскостопанска академия гр.София,с което е уведомена, че НС при ЗИ-Шумен я отчислява без право на защита като редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културни растения”, поради неуспешно положени изпити и изтичащ срок на доктурантурата.

           Същевременно Н.  обжалва Заповед № НП 08.67/08.06.2017г. на Председателя на ССА гр.София, в която е обективирано нейното отчисляване. Заповедта е отменена с влязло в сила решение на АдмС-Шумен по адм.д.376/ 2017г. След влизане в сила на решението, жалбоподателката подава Заявление до Директора на ЗИ-Шумен, в което изразява гатавност да завърши обучението. Прави и писмено запитване относно статута й, индивидуалния й план на обучение и представяне на дисертационния й труд.Вместо отговор, получава процесната Заповед, с която отново е отчислена без право на защита като редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културни растения”.

            Жалбоподателката счита,че неправилно е отчислена като редовен докторант без право на защита,поради неизпълнение на учебния план и неположени успешно изпити по него, на основание чл.52,ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България в Селсткостопанска академия.Съгласно чл.8 от закона обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. Случаите, в които докторантът се отписва от докторантура, са изчерпателно посочени в чл.74,ал.1 от Закона за висшето образование.Настоява, че основанията на които докторантът се отстранява от научната организация,но за определн срок,са уредени в чл.74,ал.2 от ЗВО.Цитира и други правни норми, като особено настоява,че успешно е положила изпитите. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Г..Претендира разноски.

           Ответникът по жалбата,Председателят на Селскостопанска академия гр. София,в писмен отговор,  чрез процесуалния си представител адв. В. К.,  в съдебно заседание, както и с представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави  искане за присъждане на разноски по приложен списък.

           Съдът, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото писмени доказателства, прие за установено следното:

           Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.38 от ЗВО. Жалбата е депозирана от името на лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него, поради което е налице правен интерес от обжалване.Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           Между станите по делото не се спори,че М.И.С. е била редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културните растения” , професионално направление 6.1 "Растениевъдство" към Земеделски институт Шумен. Не  е спорно също,че СА е научна организация по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗРАСРБ.

           Със Заповед на Председателя на ССА №НП-08-67/08.06.2017г. С. е отчислена като редовен докторант. С. е оспорила заповедта и по жалбата й е образувано адм.д. 376/17 по описа на АдмС-Шумен.На л.75 от делото е оспорваната заповед. Със свое Решение №126/19.10.2018г. по адм.д.№ 376/17г., Адм.С-Шумен, Заповед №НП-08-67/08.06.2017г. на Председателя на ССА е отменена. Решението на АдмС-Шумен е потвърдено с Решение № 5086/ 05.04.2019г. на ВАС-Седмо отделение,постановено по адм.д.№585/2019г.

           На 07.05.2019г. Н. е подала заявление до Директора на ЗИ-гр. Шумен за продължаване на обучението си като редовен докторант.Уточнила е, че има готовност това да стане след 20.05.2019г.Приложила е копие на ЕР на ТЕЛК с определена трудова неработоспособност-100% и е помолила за разрешение обучението й да се проведе в облекчен режим – л.7 и л.8.Последвало е и запитване от страна на Н. относно статута й, индивидуалния й план на обучение и представяне на дисертационния й труд.Запитването е с индекс № 33/28.05.2019г.-л.10.

           На 19.08.2019г. е проведено заседание на Дирекционния съвет на ЗИ-Шумен. Видно от съставения протокол на л.34, е взето Решение, с което предлага на ССА да отпише докторантката Н. без право но защита. Мотивите за решението са,че не е представен отчет за извършената раота по индивидуалния учебен план и проект за дисертационен труд.Докторантката не е положила успешно изпита по докторантския минимум.

           На 22.08.2019г. е съставен доклад от Ръководителя на отдел Растиеневъдство-л.31.Последвало заседание на НС по „Зърнени фуражи технически култури“ към ССА за който е съставен протокол на л.26. По т.4 от дневния ред е разгледано предложение за отчисляване на редовен докторант М.С..По предложението са направени изказвания,като краен резулта е Решение, за отчисляване на жалбоподателката.Въз основа на това решение е издадена и оспорваната Заповед № РД 05-212/17.10.2019 г., на Председателя на Селскостопанска академия София, с която Н. е отчислена като редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културните растения” , професионално направление 6.1 "Растениевъдство" към Земеделски институт Шумен, без право на защита.

           При така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

           Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга и пределите на предоставената му власт. Съгласно чл.3,ал.3 от Закона за Селскостопанската академия,  както и чл. 7 от Устройствения правилник на ССА. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие със съдебното решение, с което е отменена предходна заповед за отчисляване на жалбоподателката като редовен докторант. 

           Съпоставяйки данните по двете съдебни производства (приключилото и настоящото) и мотивите към двете заповеди съдът приема, че оспорената в настоящото производство заповед не е съобразена с влязлото в сила решение на АдмС – Шумен, постановено по адм. дело № 376/2017г., с което е прието, че Заповед № НП-08-67/08.06.2017г., с която жалбоподателката е отчислена като редовен докторан е незаконосъобразна. За да отмени заповедта АдмС-Шумен е приел,че основанията на административния орган "неизпълнение на дейностите по обучението и неуспешно положени изпити от докторантския минимум", могат да бъдат основания за отстраняването на докторанта за определен срок, през което време същият губи статута си на докторант, съгласно чл.67 от ЗВО, но не могат да бъдат основания за отчисляване /отписване/ на докторанта без право на защита, както е било сторено.

           При наличие на тази законова регламентация не може с правилник висшето учебно заведение да въвежда правила за отписване на докторантите, противоречащи на чл.74 от ЗВО, във връзка с чл.8 от ЗРАСРБ. Допустимото от закона отстраняване на докторанта не може да бъде без право на защита, тъй като то се изпълнява за определен срок. Последицата на чл.74,ал.2 от ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който, той може да продължи академичната дейност, съответно - да упражни правото си на защита.В мотивите си съдът е преценил, че в чл.44, т.3 от Правилника за приложение на ЗРАСРБ в ССА  е предвидена хипотеза, която не фигурира в изброяването по чл.74,ал.1 от ЗВО - докторантът да бъде отписан изобщо, ако има неизпълнени дейности от индивидуалния учебен план или да бъде отстранен, но безсрочно. Това е  наложило съдът да направи извода, че оспорената пред него заповед е издадена при съществено противоречие със ЗВО, доколкото в случая следва да намери приложение принципът на чл.5, ал.1 от АПК.Съдът е направил и извода,че в случая е налице хипотезата на доразвиване, конкретизиране или детайлизиране на заложена в закона обща и изчерпателна уредба. Така, както е формулирана, нормата на закона не предоставя възможност за разширяване на приложното й поле с разпоредба от по-нисък ранг, в случая в чл.44,т.3 от ППЗРАСРБ. По силата на чл.177, ал.1, изр.2-ро от АПК това решение има действие по отношение на всички, поради което Председателят на ССА като административен орган не е имал право да преценява същите факти и обстоятелства.Обстоятелството, че в новата заповед,предмет по настоящото дело, са доразвити и конкретизирани мотивите и правните основания, посочени в първата/отменена/ заповед, не променя извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, защото фактическите основания за издаване на повторната заповед са идентични с изложените в отменения акт, т.е. двата акта са с еднакво съдържание, тъй като с тях е постановено  едно и също-отчисляване на Н. като редовен докторант. Това има правна за последица нищожността на повторната заповед на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Настоящият съдебен състав счита, че от влизане в сила на отменителното решение,до издаване на процесната заповед не са налице новонастъпили обстоятелства, които не са обхванати от предмета на адм. дело № 713/2017г. по описа на АдмС-Шумен. Вярно е,че след влизането в сила на отменителното решение е проведено заседание на Дирекционния съвет на ЗИ-Шумен и  е взето Решение, с което се предлага на ССА да отпише докторантката Н. без право но защита. Съставен е също и доклад от Ръководителя на отдел Растениевъдство и е било проведено заседание на НС по „Зърнени фуражи технически култури“ към ССА на което е разгледано предложение за отчисляване на редовен докторант М.С..Тези действия обаче не са свързани с нови действия на жалбоподателката по доктурантурата. Напрактика се обсъждат факти и обстоятелсдтва, обсъждани при първоначално издадената заповед и това е установимо от приложените към адм.д.№376/17 на АдмС-Шумен писмени доказателства.

           С оглед изложеното, процесната заповед е издадена в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, и само на това основание следва да се обяви нищожността й, без да се преценяват останалите доводи за нейната незаконосъобразност, като без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателката не е претендирала нищожност на оспорения акт, защото съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като на основание чл.168, ал.2 от АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

           С оглед изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателщата има право на разноски по делото в размер на 670 лева, от които 10,00 лева – платена държавна такса по жалбата, и 660, 00 лева - платено възнаграждение за един адвокат. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, но съдът счита същото за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид претендирания размер на разноски от ответника, който надвишава претендирания от жалбоподателя размер.

            Така мотивиран, АдмС-Добрич

 

Р Е Ш И :

 

           ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № РД 05-212 от 17.10.2019г. на Председателя на ССА с която М.И. С. е отчислена като редовен докторант по докторска програма “Селекция и семепроизводство на културните растения” , професионално направление 6.1 "Растениевъдство" към Земеделски институт Шумен, без право на защита.

           ОСЪЖДА Селскостопанската академия град София да заплати на М.И. С. – Н. с ЕГН **********, направените по делото разноски общо в размер на 670.00 /шестстотин и седемдесет/ лева.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с 138 от АПК.

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: