№ 447
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900187 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1
ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени три преки иска на пострадали лица,
предявени от: ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от ********, Р. Н. ИВ., ЕГН ********** от
******** и ИВ. Н. М., ЕГН ********** от ********, всички действащи чрез адв. Н. (САК)
служ. адрес гр. София, ул. Ив. Денкоглу, бл.7,ет.5,ап.9(**********) срещу „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47А,
бл. В, ет.3, представлявано от изп. директор Б. и прокурист М., чрез юрисконсулт З. за
заплащане на обезщетение в размер на по 80 000лв за всеки от ищците по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на техен брат,
причинена от водач - застрахован собственик на МПС с ДКН ******** при ПТП в района
на с. Детелина на 02.10.2018г., ведно със законна лихва от дата на настъпване на
увреждането до окончателно плащане на обезщетението по банкова сметка по чл. 39 ЗАдв.
на пълномощник на ищците адвокат В.Н. в Интернешънъл Асет Банк АД с IBAN: ********.
Ищците твърдят, че застрахован с полица серия GО/62827056 за периода на покритие
14/07/2018 – 14/07/2019 водач М.А.М. на 02.10.2018 г. при управление на МПС л.а. Форд
Фиеста с ДКН ******** в с. Детелина с престъпно поведение по непредпазливост причинил
смърт на П.Н. И.. Като сестри и брат на починалия ищците твърдят, че всеки от тях
поотделно изживява загубата на брат си като изключително тежка лична трагедия, тъй като
е загубена силна емоционална връзка, изградена приживе между членовете на семейството,
които са полагали взаимна грижа при израстването им от детска възраст до
преждевременната смърт на своя близък. Ищецът Р.И. посочва, че е живял с починалия в
едно домакинство, а двете ищци описват ежедневното си общуване със своя брат и твърдят,
че понасят и понастоящем болезнена тъга поради непреодолима празнота в семейството,
1
породена от края на това топло емоционално общуване в родствения им кръг.
По същество, представителят на ищците излага съображения за доказани претенции,
които конкретизира в писмено становище. Счита че са установени обстоятелствата по
правопораждащия фактически състав, без съпричиняване от пострадалия, като наред с
причиняване на смъртта от застрахования са доказани и множеството страдания и
огромните затруднения на осиротялото семейство след загуба на изключително близката
връзка между братя и сестри, описана от свидетелите по делото. Позовава се и на
несъответствие на съдържанието на нормативния текст, синхронизиращ националната
уредба с общоевропейска директива с изискванията за минимален стандарт при
обезщетяване на жертви от престъпления, отчитащ понесените вреди от всички членове на
семейството на починалия, без ограничения на размера на обезщетението в рамките на общ
лимит на застрахователно покритие, както и тълкуването на този стандарт от СЕС(С-
277/12). Претендира за пълно уважаване на претенциите, предявени в размер, съобразен с
обективния критерий за справедливост и акцесорния характер на обезщетението на забава,
включено в обема на покрита от застрахователя отговорност на делинквента.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсулти оспорва интензитета на
съществуваща приживе емоционална връзка между братя и сестри и съответно
изключителния характер на понесените от загубата на починалия мъка и страдания, като
основание за ангажиране на отговорност на застрахователя. Евентуално оспорва
претендираните от ищците парични еквиваленти като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на вредите с поведението на починалия, който
се бил поставил съм в безпомощно състояние(легнал на земята в състояние на тежко
алкохолно опиване), което е препятствало възможността му да възприеме опасността и да
предотврати вредите. Оспорва претенцията за лихви, начислени преди 28.10.2020г., като се
позовава на ограничената отговорност на застрахователя за забава само след изтичане на
тримесечен срок за предварително разглеждане на претенция на трети лица.
По същество ответникът бланкетно моли за пълно отхвърляне на претенциите. В
писмени бележки пълномощникът развива доводи за недоказано основание на
отговорността на застрахователя, покриващ вреди на опечалените родственици в
изключителни случаи на трайна и дълбока емоционална привързаност. Сочи, че описаните
от свидетелите форми на печал като последици от смъртта на родственика съответстват на
обичайни, а не особени прояви на близост в традиционно българско семейство, обуславяща
самостоятелно обезщетяване на нетипична загуба по критериите на задължително тълкуване
с ТРОСНГТК1/2016г на ВКС. Пледира за отхвърляне на претенцията в цялост поради
недоказан по убедителен начин фактически състав на лимитираната отговорност на
застрахователя.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списък само от
ответника ( л.182).Пълномощникът на ищците е обявил в исковата молба претенция за
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга, но в последно
2
заседание е заявил, че не претендира за присъждането на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени
в нарочно определение №1161/07.09.2021г.(л.170), а окончателната правна квалификация на
претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в доклада,
обявен за окончателен в открито съдебно заседание(л. 183) по неоспорен проект, съобщен на
страните( л. 172).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между страните са безспорно установени обстоятелствата, за които съобразно
разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на гражданския съд, поради което и
настоящият състав приема за установени противоправността и механизма на причиняването
на вредата - смърт на брата на ищците, с поведение на виновен водач, участник в ПТП,
като елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по НОХД
1333/19г. на ВОС за фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 5 и пр. 6 б.
„б“, пр.1 вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК: на 02.10.2018 г. водачът М.А.М. при
управление на МПС л.а. Форд Фиеста с ДКН ******** без необходимата правоспособност в
с. Детелина, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1 т.1 и чл. 20 ал.1 ЗДвП(като вместо
да контролира и управлява безопасно автомобила, го засилил на централен площад на
селото и въртял волана едновременно с употреба на спирачка за да предизвика „дрифт“, при
който се качил през бордюр на тротоара пред хранителен магазин), като с това свое
поведение по непредпазливост причинил смърт на спящия в нетрезво състояние П.Н. И.,
който лежал на паважа пред оградата на магазина.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните по
отношение на така установените факти, в настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извод за размера на вредите да се изследва и степента на
причиняване на резултата от поведението на починалия. Твърдяното привнасяне на
поведението на пътника в причинно-следствената верига на настъпване на вредоносните
последици не се доказва по делото. Въпреки категорично установеното при разследването
на престъплението безпомощно състояние на пострадалия в резултат на алкохолно опиване,
само по себе си то не е определящо нито за увреждането, нито за степента и интензитета му.
Това така, защото самия факт на пребиваването на лице в зона извън пътна лента (тротоар
пред магазин) не представлява никаква опасност за движението и не провокира излизане на
МПС от предназначена за движението му част от пътя. Няма законово правило, което да
забранява на лицата да престояват на такива места, поради което дори и поведението на
пострадалия да е адекватно на грижа за собствено здраве, не е доказано прякото
рефлектиране на това небрежно поведение в причинно-следствената връзка по причиняване
на смъртта.
Безспорно установени са и родствените връзки между всеки от ищците и починалия
техен брат.
3
За установяване на конкретното съдържание на емоционалните връзки между
роднините, ищците се позовават на гласните доказателства, депозирани от други техни
роднини и близки. Показанията на лелята на ищците св. Г. (л. 52) описват типични
отношения на близка привързаност между членове на голямо семейство в по-широк
роднински кръг извън самостоятелните домакинства, формирани от семействата на
пълнолетни братя и сестри. Свидетелката описва формирането на емоционална близост в
предходен момент (преди 20-30г.), когато петте още непораснали деца са живеели заедно с
родителите си в една къща в с. Долен Чифлик в съседство с лелята и поетапно отделяне на
порасналите братя и сестри, като само П., който останал несемеен, последвал майката при
преместването й в друго село и живял само с нея до смъртта си. Тези обстоятелства се
потвърждават и от свидетеля М.(съпруг на една от ищците), който описва последователното
отделяне на домакинствата на членовете на голямото семейство – заемането на фамилната
къща от новото семейство на най-големия брат, преместването на всяка от сестрите след
сватбите им, отделянето на преживялата майка с неженения син в другото село след
смъртта на бащата и заминаването на най-малкия брат в чужбина. За периода, след
разделянето на домакинствата и непосредствено преди внезапната смърт на П., настъпила
на възраст 54 г., и двамата свидетели сочат съхранени типични отношения между близки
роднини на взаимопомощ от битов характер (услужвали си с пари при необходимост,
помагали си с труд и грижи при болест) и емоционални контакти (събирали се за празници,
посещавали се при възможност), като по-интензивно било общуването на П. с най-големия
брат Ради и роднините, които останали в близост до бащината му къща в Долни Чифлик,
която посещавал с майка си около веднъж седмично. Наред с това и двамата свидетели
споделят за обща реакция на целия роднински кръг на печалната новина за внезапната смърт
на обичания брат. Лелята излага впечатленията си за общата скръб, споделена между всички
родственици, като включва и себе си в близкото обкръжение на опечалените, без да
откроява определено поведение на някой от роднините при отделянето на почит към
починалия на помените, посещенията на гроба, споделянето на спомени и мъка между
преживелите роднини. Свидетелят М. посочва като по-изявена само мъката на майката на
починалия, като посочва че въпреки общото „шоково“ преживяване на новината за смъртта
на брата, само майката се е нуждаела от медицинско лечение за успокояване от преживяната
загуба, а останалите понесли смъртта „тежко“ като организирали и изпълнили ритуалите по
погребението, поставянето на паметник и периодични посещения на гроба, както и
понастоящем в общи срещи и разговори поддържали добрия спомен за починалия.
Макар да отчита близостта на родство на свидетелите, съдът преценява, че
показанията им могат да бъдат кредитирани, тъй като само лице в толкова близки
отношения би могло да има преки впечатления от емоционални интимни изживявания в
тесен семеен кръг.
Въз основа на така установеното със събраните показания на свидетелите, съдът
приема, че връзката между починалия брат и всеки от преживелите ищци съответства на
типичното уважение, доверие и взаимна привързаност към роднини, съществуващи в
4
рамките на обща емоционална среда на родствени връзки извън непосредствен семеен кръг.
Същевременно само починалия е съхранил тесен контакт с родител след пълнолетието си и
е последвал овдовялата майка в новото, създадена в друго населено място домакинство, а
всички останали братя и сестри от първоначалния семеен кръг са създали нови по-
интензивни емоционални и битови връзки в собствени нови семейни общности със свои
съпрузи и деца. От една страна, не се установява братът да е бил „приет“ в този по-тесен нов
кръг на семейството на който и да е от ищците, по начин, по който да е приобщен като член
в него с интензитет равен на общуване с децата им. Напротив, общуването и посещенията
му са възприемани като взаимопомощ, „ходене на гости“, типични за традиционните за
българското общество контакти с роднини от по-далечен от непосредствения сееемен кръг.
В тази насока е особено показателно отношението на лелята, която също се причислява към
този по-широк кръг, без да отграничава особено отношение на починалия с който и да е от
братята и сестрите. От друга страна, не се установява и самият починал да е възприемал
себе си като част от новото семейство на който и да е от ищците, докато ясно е
демонстрирал връзката със самотната си майка, към която е полагал грижи в общото тяхно
домакинство и по-интензивни контакти, дори и когато е посещавал братя и сестри в стария
им дом. За съда няма съмнение, че именно тази връзка е изпълвала емоционалната сфера на
починалия ерген, като е замествала в цялост несъздадено друго семейство в тесен смисъл.
При така установеното съдът прави извод за неоснователност на предявения иск.
На първо място, съдът споделя доводите относно тълкуване в синхрон с европейските
стандарти на нормативната уредба, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на
риска „гражданска отговорност”. Задължителната застраховка е сключена при действието на
КЗ, който според пар.7 имплементира стандарт, въведен с Директива 2009/103/ЕО относно
застраховката "Гражданска отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на
правата на пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на
минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция, така че да бъдат
покривани напълно и справедливо всички пострадали, получили много сериозни телесни
увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският брой произшествия с няколко
пострадали и малкото произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни
увреждания в рамките на едно и също произшествие(пар. 12 от преамбюл); третирането на
пострадалите лица различни от водачите на МПС като „слаба страна“ при произшествията
на пътя и обхващането на понесени от тях вреди от задължителната застраховка на
превозното средство, участващо в произшествието, когато те имат право на обезщетение
съгласно националното гражданско право; относителна самостоятелност на уредбата на
отговорността на застрахователите, която следва да се хармонизира на Европейско ниво от
принципната уредба на гражданската отговорност, установена независимо във всяка от
държавите членки на национално ниво( пар. 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения
на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на територията
на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в тази област, дадено с
решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е подчертал категорично, че държавите членки
5
по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност
подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са
длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба
на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките
членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от
задължителната застраховка до въведените лимитни суми, посочени в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5 ( респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции
тълкуване на общоеврепейския стандарт изключва прилагане на национална уредба, която
да лимитира принципно допустимо в държавата членка обезщетение за неимуществени
вреди, дължимо на пострадали за смъртта на близки членове на семейството до специален
подлимит, по-малък от общата рамка на отговорността на застрахователя.
В настоящия спор съдът възприема това тълкуване и прилага като норми,
определящи застрахователното правоотношение по задължителната застраховка
националните правила по чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД, определящи граници на гражданската
отговорност за непозволени увреждания до справедлив еквивалент на пряко и
непосредствено засягане на неимуществена сфера на родственици, понесли предвидими и
непредвидими страдания поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек.
Точното съдържание на националнтата ни уредба, интерпретирана в съответствие с
европейските достижения съдът извежда от насоките, дадени с ТРОСНГТК№ 1/2016 г.
Обезщетяването на неимуществените вреди понесени от роднини поради загуба на член от
по-широк семеен кръг е обусловено от наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия. Отношенията между братя и сестри, принципно са приети за традиционни за
българското общество семейни отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Само те обаче не могат са обосноват справедливо
увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на
обичайния непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е
алеаторно, задължението на застрахователя следва да бъде поне до известна степен
предвидимо, поне що се отнася до задължително покритие, поето срещу унифицирано в
значителна степен плащане от всички лица, служещи си с общоопасните пътни превозни
средства. Затова няма да е съответно на принципа на справедливостта и добросъвестността
на насрещните страни по застрахователно правоотношение (към които се причисляват и
ползващите се от застраховката увредени лица), ако се изисква от застрахователите да
покрият без ограничение всички негативни последици от вредоносно поведение на
участници в ПТП. За да е обществено оправдано задължителното застраховане, е
необходимо отговорността, покрита от застрахователя да бъде съобразена не с всички, а
само с обществено значимите социални последици от засягането на една семейна общност
при отчитане на конкретни национални особености и традиции на държавите членки.
Такива са последиците в най-тесен социален кръг, независимо от основанията на които е
възникнал той (било поради биологична близост между низходящи или възходящи
родственици или поради битова фактическа, емоционална или икономическа близост
6
изместваща по интензитета си роднинска връзка). Затова и не е адекватно поставянето на
фиксирани нормативно критерии както за очертаването на кръга от пострадалите, така и на
обема на компенсацията за неимуществените им вреди.
Предвидената в чл. 493а КЗ методика за определяне на обезщетения, замествана
временно с фиксирано обезщетение не следва да се прилага. Тази норма не може да се
възприема и като гарантиран минимум на презумптивни вреди, който да бъде присъждан
винаги при наличие на родство, доколкото според § 96 ал.1 КЗ обещетението до
фиксираната сума се определя изрично не винаги, а само при изключителни случаи.
Съдът счита, че във всеки отделен случай се налага да изследва конкретните
житейски обстоятелства и само ако се установи необичайно силна привързаност, която
съответно да може обективно да причини обществено значими морални болки и страдания,
те следва да бъдат оценявани по справедливост. Обратно, ако отношенията приживе между
увредените и починалия не са надхвърляли по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната по-далечна родствена връзка, те не следва да се компенсират от
застрахователя като преки последици от застрахователно събитие, тъй като покритият от
застрахователя деликт е нарушил друг по-тесен семеен кръг. Критерии за такива
изключения не са въведени в тълкувателния акт, но съдът съобразява по-новата практика на
съдилищата, квалифицирали като случаи на изключителна привързаност отношенията
„заместващи“ липса на пряко родство: грижи от баба и дядо поради продължително и
трайно отсъствие на родители, отглеждане на невръстни деца от по-големи братя или
сестри, приемане на несемеен възрастен брат в тесен семеен кръг на общо домакинство
(решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 92/17.11.2020 г. по т. д.
№ 1275/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая обаче нито връзката между братята и сестрите с
техните семейства (непосредствен семеен кръг) е била разрушена и заместена от
отношенията с брат им приживе, нито след смъртта му привързаността им в по-широкия
общ роднински кръг на общуване с преживялата им майка и помежду им е накърнена. Като
фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост следва да се
преценява естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините
занапред (Решение №158/22.03.2016 по т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). Съдът отчита, че в
конкретния случай, най-съществената част от емоционалната връзка е била изживяна в
детски и младежки години на ищците и положителните спомени за общуването в общото
домакинство и общия семеен дом между братя и сестри са изцяло съхранени, като дори
неоженилият се брат да не беше починал преждевременно, отделянето му заедно с майката
вече е било факт и центърът на социални и емоционални контакти на ищците вече е бил
пренесен в новите им семейства. Естественото развитие на емоционалната връзка с
напредването на възрастта на братята и сестрите е следвало да премине към все по-осезаема
зависимост на всеки от тях с неговите съпруг и деца, а не обратното. Само за починалият и
майка му връзката е съхранена в типичен за семейство интензитет и тя не е била
трансформирана и заместена от друг тип общуване до смъртта му. Затова, макар несъмнено
7
да е налице загуба на общуването с брат занапред, тя не може да се третира като
изключителен случай, налагащ компенсиране без да се накърни справедливостта, отчитана
като зачитане на интересите и на двете насрещни страни в застрахователното
правоотношение.
В случая съдът не установява и прояви на по-продължително емоционално
изживяване на тъгата от загуба на близкия родственик като изключително тежка последица
за преживелите ищци. По делото не се установиха убедително нито изживяна психо-травма
с изключителен интензитет, нито необичайна промяна в поведението на опечалените.
Скръбта на присъстващи на погребение и периодични възпоменателни траурни събития
родственици е типична реакция на обичайна стресова ситуация от внезапна загуба на близък
член от семейството и не обосновава накърняване на личен негативен интерес до степен на
обществена значимост(Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т.
о., ТК).
По тези съображения съдът намира, че в настоящия казус няма основание да се
третират болките и страданията на ищците като вреди, подлежащи на обезщетяване от
застрахователя и претенциите и на тримата ищци следва да се отхвърлят.
При този резултат отговорността за разноски следва да се понесе от ищцовата страна.
Ответникът е получил правното си обслужване от юрисконсулт, като заявената в списъка
претенция за този разход не надхвърля минимума за три съединени иска, определен по
НЗПП, поради което и следва да се присъди в поискания размер от 300лв.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ съединени искове, предявени от ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от
********, Р. Н. ИВ., ЕГН ********** от ******** и ИВ. Н. М., ЕГН ********** от
******** срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47А, бл. В, ет.3, представлявано от изп. директор Б. и
прокурист М., за заплащане на обезщетение в размер на по 80 000лв за всеки от ищците
по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на
техен брат, причинена от водач - застрахован собственик на МПС с ДКН ******** при ПТП
в района на с. Детелина на 02.10.2018г., ведно със законна лихва от дата на настъпване на
увреждането до окончателно плащане на обезщетението по посочена банкова сметка по чл.
39 ЗАдв. на пълномощник на ищците, на осн. чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА ЕЛ. Н. В., ЕГН ********** от ********, Р. Н. ИВ., ЕГН ********** от
******** и ИВ. Н. М., ЕГН ********** от ********, да заплатят на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47А, бл.
В, ет.3 общо сумата от 300лв (триста лева), представляваща направените от ответника
разноски за защита чрез юрисконсулт, на осн. чл. 78 ал. 3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните, чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
8
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9