Р
Е Ш Е Н И Е
№
260248 / 5.3.2021г.
гр.
Перник, 05.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1226
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл
файненс “ С.А, клон България срещу К.Р.И.,*** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 2999,17 лв. главница по Договор за
револвиращ паричен заем, издаване и ползване на кредитна карта CARD - ***
(Договора), ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението; 747.45 лева
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г. и 180,67 лв. обезщетение за забава върху
непогасената главница от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***по описа на Районен съд Перник.
Конкретно сочи, че страните са обвързани
от посоченото договорно основание, че е изпълнил своето задължение да предаде
заемната сума, но ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 1 и чл. 14 от
Договора за заплащане на минимална месечна вноска, като на 01.09.2018 г. е
преустановил плащанията. Предвид твърдяната забава, твърди че е обявил договора
за предсрочно изискуем. Прави изявление за обявяване на договора за предсрочно
изискуем с връчване на препис от исковата молба.
В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми и на същото
основание. В тази част производството по делото е прекратено, като
определението на съда е влязло в сила като необжалвано.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца, тъй като е клон на търговско дружество и не
притежава самостоятелна правосубектност.
По същество на спора намира исковите
претенции за недоказани, тъй като отпуснатия кредит не е усвоен в цялост.
Намира уговорката от договора за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
35% за нищожна, както и уговореното ГПР в размер на 44,90%. Оспорва твърдението
на ищеца , че обявената предсрочна изискуемост е надлежно обявена, както и
възможността тя да бъде съобщена с исковата молба на особен представител.
Намира Договора и договор за застраховка „Сигурност на плащанията плюс“ за нищожни
на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗЗП – текста е в размер под минималния
определен в закона размер – 12.
С оглед на изложеното моли съда да
прекрати производството като недопустимо, респективно да отхвърли предявените
искове.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените
искове.
Ответникът се представлява, като оспорва
исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за
потребителски заем CARD – ***/***(Договора) се установя, че заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя кредит в размер на 3000,00 лева,
определен в Договора като „револвиращ“. Уговореният ГЛП е в размер на 35%, а
ГПР е 44,90%.
Към договора е представен документ със
същия номер - CARD – ***/***г., в който е посочено, че от разполагаемата сума е
усвоена такава в размер на 1980,00 лева за закупуване на преносим компютър – ***и 760.32 лева за застраховка „Сигурност
на плащанията“. Представен е погасителен план, съгласно усвоената сума следва
да се заплати на 48 равни месечни вноски по 84,48 лева всяка, като са
определени ГЛП е в размер на 20,58%, а ГПР е 22,64 %.
Представен е Сертификат № ***за сключена застраховка между ответника
като застрахован и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“. Представени са и общи условия на застраховка
„Защита на плащанията Плюс“, представляващи неразделна част от групов
застрахователен договор за застраховка, сключен между двамата застрахователи
чрез техните клонове от една страна и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от друга
страна. В застраховката не е уговорен конкретен размер на застрахователната
премия за плащанията, съобразно конкретните параметри на договора за кредит. В
табличен вид е указано процентно измерение на застрахователната премия,
съобразно размер и срок на кредита, като размерът на застрахователната премия е
посочен като 0,8% от финансираната сума, умножена по продължителността на
кредита в месеци и дължима еднократно. В чл. 7 от Общите условия е посочено, че
застрахователната премия се финансира от Застраховащия – ответника и се заплаща
от Застрахования.
Представен е и сертификат № CARD-***. за
сключена между същите страни застраховка „Защита на плащанията по кредитни
карти“, като в заключителната част е отбелязано, че ако „БНП Париба“ не издаде
и не предостави на застрахования кредитна карта, застраховката „не се активира
и сертификатът се счита за невалиден“. Уговорено е, че застрахователната премия
е 0,602% от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на
месечно извлечение за съответния месец като се начислява като задължение по
нея. В чл. 7 от Общите условия е посочено, че застрахователната премия се дължи
от Застрахования – ответника, като се начислява, събира и плаща от
Застраховащия – ищецът на Застрахователя.
По делото е представен касов бон,
съгласно който сумата в размер на 1980,00 лева е заплатена от ищеца, като
клиента – ответникът е закупил преносим компютър – ***на ***г.
Представено е писмо от ищеца до
ответника „последна покана“, с което го информира за текущото му задължение и
указания за погасяване на същото, без данни за изпращане и получаване.
По делото е представена и приета ССЕ ,
съгласно която задължението на ответника по договора за револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, по данни на ищеца (с уточнението, че не
е предоставена цялата информация по всички транзакции, начислени лихви и такси
по усвоения кредитен лимит по револвиращия кредит), е в размер на 2740,32 лева
главница начислени за покупката на преносим компютър и застрахователна премия.
Установено е, че има извършени плащания в размер на 437,94 лева. В заключение
вещото лице е изчислило, че непогасената част от задължението е в размер на 2554,85
лева главница, 318,02 лева възнаградителна лихва и 151,87 лева обезщетение за
забава. В съдебно заседание е дадено алтернативно заключение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да
установи: 1). валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател
и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж
на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване
на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост на
кредита; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията.
В
тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след
като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е подадено
възражение по чл. 414 ГПК от ответника, поради което за ищеца е налице правен
интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация, тъй като
е клон на търговско дружество. В конкретния случай ищец е „БНП Париба пърсънъл
файненс“ С.А. Париж, действащ чрез своя клон - „БНП Париба пърсънъл файненс “
С.А, България, като правосубектността на ищеца се установява от представеното
извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.
По делото са представени две отделни
съглашения, но с идентични номера и дата на сключване, както и застрахователни
полици. Съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземането на ищеца
по издадената на ответника кредитна карта, тъй като именно на това основание се
позовава ищеца в рамките на заповедното и настоящото исково производство. Приема,
че представеният по делото документ със същия номер - CARD – ***/***г., в който
е посочено, че от разполагаемата сума е усвоена такава в размер на 1980,00 лева
за закупуване на преносим компютър – ***и 760.32 лева за застраховка „Сигурност
на плащанията“ при определени ГЛП е в размер на 20,58%, а ГПР е 22,64% представлява
конкретна уговорка по параметрите на Договора. Това обстоятелство обаче дава
основание на съда да приеме, че не се касае за договор за револвиращ кредит,
както ищецът го именува , а потребителски такъв с разсрочено изпълнение, с
твърдението, че е финансирано закупуване на преносим компютър и е изплатена
застрахователна премия, по договор за застраховка със застрахован – ответникът.
Друг аргумент в тази насока е и представения погасителен план, в който са
предвидени месечни анюитетни вноски, при изплащането на които задължението би
било погасено изцяло, независимо, че е предвидена възможност за минимална
такава, която съгласно приетата от ищеца за усвоена главница – 2740,32 лева, би
следвало да е в размер на 180,00 лева месечно.
Както бе посочено, в ССЕ се установи
забава на ответника. Този правен извод се подкрепя и от представения по делото
касов бон за заплащане в полза на ответника на сумата в размер на 1980,00 лева
и липсата на доказателства, а и твърдения за погасяване на вземането, вкл.
заплащането на минимални месечни вноски. В чл. 17 от общите условия към
Договора е предвидено, че при просрочване на две и повече вноски настъпва
автоматична предсрочна изискуемост, считано от падежната дата на втората
падежна вноска без да е необходимо уведомяване на ответника. Тези конкретни
договорки обаче са неприложими. Този съд съобрази дадените с т. 18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като доказана по делото е само първата с оглед кредитираното
заключение, дадено от вещото лице. Съдът приема, че кредиторът следва да обяви
на длъжника предсрочната изискуемост, като направи изявление за това,
адресирано до длъжника във всички хипотези, при което страните са предвидили,
че забавата на длъжника води до предсрочна изискуемост на цялото вземане. Както
многократно е имал случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В конкретния случай по делото липсват доказателства
за надлежно съобщена предсрочна изискуемост, тъй като писмото – „последна
покана“ не е връчено на ответника, а и в него няма изявление в тази насока. Такова
изявление обаче е направено с връчването на препис от исковата молба на
назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Касае се за процесуално представителство по силата на закона с произтичащите от
това права за представителя в рамките на производството, включително и да
получи препис от исковата молба и да направи възражения по нея в установените
процесуални срокове. Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5,
вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради което настоящият
съд приема, че съобщаването на предсрочната изискуемост е надлежно извършено и
с връчване на препис от исковата молба, а възражението на особения представител
е неоснователно.
При този извод, следва да се разгледа
исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца
и направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Ищецът е предявил иск за признаване за
установено дължимостта на вземане, произтичащо от Договора. Исковата претенция
намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно която с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. За да бъде уважен искът, ищецът следва в
условията на пълно главно доказване да установи, че между него и ответника е
налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор за заем, че е
предал сумата, предмет на договора именно във връзка с това правоотношение,
както и настъпването на изискуемостта на задължението.
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. От представения по делото Договор се установява, че
същият е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.Р.И.. Съгласно чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства
се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В
договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита, носи подпис на
ответника, което обстоятелство не се оспорва.
Договорът за заем е реален договор,
поради което е необходимо да бъде установено и действителното предаване на
сумата на кредитополучателя. Видно от представения
по делото касов бон от ***„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изплатил сумата в
размер на 1980,00 лв. за закупения от ответника преносим компютър. При тези
обективни данни, настоящият състав приема, че ищецът е предал на ответника сума
в размер на 1980,00 лева, поради което за последният е възникнало задължението
да я върне.
Същевременно обаче по делото не са
ангажирани доказателства, че сумата в размер на 760,32 лева (равняваща се
изчислена – 1980 х 0,8% х 48 ) да е реално „финансирана“
изплатена на застрахователя - „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ от ищеца – Застраховащ, съгласно чл.
7 от Общите условия към договора за застраховка, поради което и с оглед реалния
характер на договора за заем, не може да се приеме, че за ответника е
възникнало задължение за връщане на посочената сума.
Съдът намира, че предвид съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл
Файненс" ЕАД и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК, което е основание за недействителност на договора, поради
следните съображения:
В процесния договор е инкорпориран
погасителен план, на който са посочени 48 падежни дати, размера на вноската от 84,48
лв. и оставащият размер на главницата след погасяване. На практика обаче липсва
разбираема информация относно това каква част от погасителната вноска погасява
отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др.,
доколкото след приспадане на съответната вноска по изчислителен път посоченият
по плана оставащ размер на главницата се разминава с изчислената сума. В
договора е посочен единствено размерът на годишния лихвен процент, но не е
посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Аналогично, годишният процент на
разходите също е представен единствено с цифрово изражение, но липсва уточнение
какви точно разходи се включват в същия. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Задължението на потребителя е
извъндоговорно: то възниква по силата на закона, който е определил точно
неговото съдържание: "потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита" – чл. 23 ЗПК.
Освен констатираните противоречия с
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК, не е спазено и
изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК – всички елементи на договора да се
представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт, не по малък от 12, доколкото
шрифтът на условията по договора, както и общите условия за застраховки „Защита
на плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитна карта“ са с шрифт, по-малък
от изискуемия по закон.
Друг аргумент в тази насока е посоченото
от вещото лице В., че не е предоставена цялата информация по всички транзакции,
начислени лихви и такси по усвоения кредитен лимит по револвиращия кредит –
задължение за ищеца съгласно чл. 9, 12 от Договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът отговаря единствено за връщане на получената заемна сума, т.е. за 1980
лв. Остатъкът до пълния претендиран размер от главницата, включващ и размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, следва да бъде
отхвърлен по вече изложените съображения за липса на доказателства кредиторът
реално да е престирал сумата от 760,32 лв. на посоченото основание – в полза на
длъжника или на застрахователя. От приетата по делото ССЕ, неоспорена от
страните ответникът е заплатил сума в размер на 437,94 лв. По изложените
съображения за недължимост на договорната лихва, посоченото плащане следва да
бъде отнесено за погасяване на главницата (1980 лв.), поради което след
приспадане на същото се дължи главница в общ размер на 1542,06 лв. За горницата
до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от 06.09.2017 г.,
следва да бъде уважен частично. При условията на чл. 162 ГПК и при съобразяване
на определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с
10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от 1542,06 лева
за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., възлиза на 92,95 лева. За този
размер акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата следва да бъде
уважен, и отхвърлен – за разликата до пълния претендиран размер от 180,67 лева.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 141,42
лева за ДТ, 180,00 лева депозит вещо лице и 255,00 лева депозит за особен
представител, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство
в размер от 100.00 лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
намира, че следва да бъде уважено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При
този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в общ размер на 269,18 лева
от доказания, които следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 53,58 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК, че в полза на „БНП
Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България ЕИК ********* съществува изискуемо вземане срещу
К.Р.И., ЕГН **********,*** в
размер на 1542,06 лева - главница по Договор за револвиращ паричен заем,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – ***/***г., ведно със законна лихва
за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 92,950 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу К.Р.И. искове за приемане за установено, че в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А.
Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А, клон България съществува изискуемо вземане за сумите от 747,45
лева възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г. – иск с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД; главница по Договор за револвиращ паричен
заем, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ***/***г. за разликата над
1542,06 лева до пълния предявен размер от 2999,17 лева – иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и обезщетение за забава за разликата над 92,95
лева до пълния предявен размер от 180,67 лева – иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за които суми била издадена заповед а изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Р.И. да заплати в полза „БНП
Париба пърсънъл файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс “ С.А,
клон България сумите в
размер на 269,18 лева – разноски в исковото производство и 53,58 лева – разноски в заповедното производство , съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________