МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48, постановена на 14.03.2014г.
по НОХД № 2404/2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е внесла
обвинителен акт срещу Н.М.Л., за това, че на 26.04.2013г. в гр. Стара Загора
отнел чужди движими вещи: 1 бр. златен синджир от 14 каратово злато с тегло 11 грама на стойност 462
лева от владението на Е.П.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Н.М.Л.. Според представителя на обвинението от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, по безспорен и категоричен начин се
установява фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния
акт – време, място, начин на извършване на деянието и авторство. Моли съда да
признае подсъдимия Л. за виновен, като предлага да му бъде определено и
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. По отношение на направените по делото разноски счита, че същите следва
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Частният обвинител Е.П.Д. предоставя решението на
съда.
Защитниците на подсъдимия Н.М.Л. - адв. А. и адв. М.
заявяват, че повдигнатото срещу него обвинение не е доказано. От събраните по
делото доказателства можело да се направи извод, че на 26.04.2013г. около 12.30
часа в гр. Стара Загора пострадалата Е.Д. е нападната от непознат млад мъж, който
й отнел златния синджир, но не и че този млад мъж е именно подсъдимият Л.. Адвокатите
правят подробен анализ на доказателствения материал и молят подзащитният им да
бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Н.М.Л. заявява, че в хода на досъдебното
производство са допуснати редица процесуални нарушения и разследването не е проведено
съобразно чл. 107 НПК. Моли да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
В последната си дума Л. моли съда да бъде оправдан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Н.М.Л., с ЕГН: **********
е роден на ***г*** Михайловски № 36, вх. Б, ет. 7, ап. 89. Българин е. Български
гражданин. Със средно образование. Неженен. Осъждан е както следва:
Със споразумение от 28.05.2013г. по НОХД № 1185/2013г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено 19.02.2013г.
е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
На 26.04.2013г., пострадалата Е.Д. и свидетелката Р.Г.
се разхождали в централната градска част на гр. Стара Загора.
Около 12:30 часа те се придвижвали по южният тротоар на
ул. Св. Княз Борис в посока запад.
Докато били между пресечките на
ул. Княз Борис с ул. Кирил и Методий и ул.
П.Р.Славейков., непознат млад мъж наблюдавал придвижването им. Той видял, че Д. носи като украшение на врата си синджир от 14
каратово злато с тегло 11
грама и решил да го отнеме като употреби за това сила.
Двете свидетелки го забелязали. Той бил с тъмна тениска с бели кантове на
ръкавите, с дънки с дължина под коляното, с черна шапка с козирка. Когато се приближили
до него, той си сложил и слънчеви очила, за да скрие лицето си.
След като Д. и Г. подминали младия
мъж, той тръгнал след тях. Доближил се към Д., хванал с ръка носения от нея
златен синджир и го скъсал от врата й, като употребил за това сила - дръпнал
рязко синджира с ръка към себе си. Синджирът се скъсал и останал в ръката му. Той
побягнал в посока юг - в междублоковото пространство на блок 122.
Въпреки изненадата и уплахата от
посегателството, пострадалата се опитала да го догони, но не успяла. След това тя
се върнала при свидетелката Г. и се обадила на телефон 112, за да съобщи за случилото
се.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на заключението на съдебно оценителната експертиза и показанията
на пострадалата Е.П.Д. и свидетелката Р.С.Г.. Съдът ги кредитира, тъй като са
последователни и непротиворечиви.
Същевременно, намери за основателни възраженията на
защитата, че в хода на настоящото производство не са събрани достатъчно
доказателства, от които по един безспорен и категоричен начин да се установи,
че именно подсъдимият Н.М.Л. е извършил инкриминираното деяние.
Действително на 12.09.2013г. в хода на досъдебното
производство е извършено разпознаване на лица, като в
изготвените протоколи е отразено, че свидетелките Д. и Г. са посочили
подсъдимия Л. като мъжът, който на 26.04.2013г. е отнел златния синджир на Д..
Това процесуално следствено действие обаче не е
извършено по предвидения от закона ред – чл. 171 НПК, поради което и не може да
бъде използвано като годно доказателствено средство в наказателния процес.
От една страна, разпознаването е извършено в
нарушение на чл. 171, ал. 6 НПК - от двете свидетелки едновременно, а не
поотделно.
Това се установява, както от техните показания, така
и от тези на поемното лице Н.И.Д..
Пострадалата Д. разказва: „Двете с моята позната,
като влезнаха четиримата човека и в един глас го разпознахме и си казахме: „Ето
го, ето го!”. Впоследствие свидетелката Г. заявява: „В стаята бяхме аз и Е..
Ние чакахме да доведат Н.. Доведоха го с още трима. Ние бяхме от другата страна
на прозореца. Аз, Е. и други двама души и полицайката, която записваше. Видях
четири човека с четири номерца.” Техните показания се подкрепят от разказа на поемното
лице: „Вкараха ме в една тъмна стая да се разпознават тая госпожа, мисля, че тя
беше /посочва частния обвинител/ да разпознава това момче /посочва подсъдимия/.
Имаше две жени и другите бяхме мъже.” Съдът кредитира показанията им, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
Същевременно не възприема като достоверни показанията
на свидетеля И.П.Т. – служител при ОД на МВР – Стара Загора, който заявява, че
лично той е въвел всяка от свидетелките поотделно в стаята за разпознаване.
Неговите показания са изолирани и съдът намира, че те са свързани по-скоро със
неговото познаване на закона досежно реда за извършване на законосъобразно
разпознаване на лица.
От друга страна, разпознаването е извършено в
нарушение на чл. 171, ал. 2 НПК – разпознаваното лице е поставено заедно с три
други лица, с които не е било сходно по външност.
Свидетелките Д. и Г. заявяват, че хората, които им
били представени за разпознаване не си приличали, били различни – по възраст и
външност, като подсъдимият Л. най-много приличал на извършителя.
Пострадалата дори заявява, че й е било трудно да
разпознае нападателя без шапка с козирка.
Във връзка с изложеното следва да бъде обсъдено и
изявлението на свидетелката Д.: „Мога да кажа, че на 100 процента съм сигурна,
че момчето, което посочих на разпознаването е моя нападател”. Същото действително
изразява категоричност, но съдът намира, че то е силно повлияно от последващите
й разговори със свидетелката Г. за случилото се и фактът, че двете са го
разпознали заедно в Първо „РУП”, гр. Стара Загора.
В тази връзка следва да се отчете заявеното от Д.: „Познатата
ми го е видяла по-добре, защото тя го е видяла, когато е бил зад нас”. Нейните
думи, съпоставени с тези на свидетелката Г.: „Тук в залата е човек, който
прилича на него, много.”, сочи на една несигурност относно това дали точно
подсъдимият Л. е нападателят на пострадалата.
В случая следва да се отбележи и че разпознаването е
извършено около пет месеца след датата на инкриминираното деяние, което при
всички случаи влияе на способността на разпознаващите да посочат с
категоричност съответното разпознавано лице.
В хода на наказателния процес са разпитани в
качеството на свидетели Н.С.П. и К.К.К., които заявяват, че на 26.04.2013г.
около 12,30 часа подсъдимият Л. е бил заедно с тях в с. Маджерито, Община Стара
Загора.
Двамата свързват тази дата със смъртта на своя близък
– Койчо К.К. – съпруг на Н.П. и баща на К.К. /вж. препис-извлечение от акт за
смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0676 от 25.04.2013г. от Община
Стара Загора/
Те заявяват, че на 26.04.2013г. – деня след
погребението на Койчо К. подсъдимият Л. бил неотлъчно с тях като им помагал да
открият ключове и документи на починалия.
Тези техни показания не са изолирани. Те се подкрепят
от показанията на свидетелката К. и от справка с изх. № 4063/17.02.2014г. на
Космо България Мобайл ЕАД. От последната се установява, че всички телефонни
обаждания, проведени от мобилния номер на Н.М.Л. - +359 898 22 42 00, на 26.04.2013г.
до 14,28 часа са проведени от с. Маджерито, Община Стара Загора, вкл. и в 12.29
часа, 12,31 часа и 12,42 часа.
Действително пред разследващите органи свидетелката П.
е заявила, че на инкриминираната дата не е виждала подсъдимия Л., но в хода на
съдебното следствие тя разясни, че това е така, тъй като разбрала, че
разследващите я питат за датата 27.04.2013г., а не за 26.04.2013г.
Във връзка с личността на подсъдимия са представени
справки за съдимост с рег. № 3506/23.08.2013г., рег. № 4984/04.12.2013г., рег.
№ 340/30.01.2014г. и с рег. № 944/11.03.2014г., всички по описа на Районен съд
– Стара Загора, ведно с бюлетин за съдимост и преписка № СЛП/2-4/04.03.2014г. с
гриф „служебно ползване”
От тях е видно, че подсъдимият Л. е осъждан за престъпление
по чл. 198, ал. 1 НК. При внимателен прочит на НОХД № 1185/2013г. на Районен
съд – Стара Загора обаче, се установява, че деянието е било извършено от Л. с
други мотиви - по-скоро самоуправство – отнел е чуждата движима вещ – златен
синджир от владението на Радостин Митков Радев като е използвал сила, за да
обезпечи свое вземане. Фактическата обстановка е била различна от тази по
настоящото обвинение. Поради това и съдът приема, че това осъждане на Л. не
може да се приеме като индиция за трайно установени престъпни навици у
подсъдимия за извършване на такъв вид престъпления.
В приложената преписка № СлП/2-4/04.03.2014г. с гриф
„служебно ползване” ****.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК, присъдата не
може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния случай, водим от горните мотиви, съдът призна
подсъдимия Н.М.Л. за невинен в това, че на 26.04.2013г. в гр. Стара Загора
отнел чужди движими вещи: 1 бр. златен синджир от 14 каратово злато с тегло 11 грама на стойност 462
лева от владението на Е.П.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и на основание чл. 304 НК го оправда по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Съдът прие, че в хода на настоящото производство не бе
установено по несъмнен начин авторството на деянието, а именно че същото е
извършено именно от подсъдимия Л..
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Тъй като подсъдимият Н.М.Л.
е признат за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът намери че са налице
предпоставките на чл. 190, ал. 1 НПК и направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: