Решение по дело №1227/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на тридесети юни 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Мирослав Георгиев,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1227 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ****, представлявана от Р.П.Р. срещу Решение № 490/07.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110205243/2021г. по описа на ВРС, 32състав,  с което е потвърдено НП № 03-013236/07.04.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 490/07.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110205243/2021г. по описа на ВРС,  с което е потвърдено НП № 03-013236/07.04.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП е наложена на „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ****, представлявана от Р.П.Р. имуществена санкция  в размер на 2000лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1от КТ.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

В периода от 11.11.2020г. до 19.11.2020г. служители на ДИТ Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ****. В хода на проверката въз основа на представените ведомости било установено, че не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за мес. Юли 2020г. в размер на 1845.94 лева на К. М. М. на длъжност „лекар началник на отделение“ със специалност анестезиология и реанимация. За констатациите от проверката бил съставен протокол № ПР2033141/19.11.2020г., с който в пункт 3 е дадено задължително предписание на дружеството, в качеството му на работодател да изплати възнаграждението на работника, като е и посочен срок за изпълнение на предписанието -15.12.2020г. Протоколът е връчен на управителят на дружеството на 03.12.2020г. На 12.02.2021г. била извършена проверка за изпълнението на дадените предписания, при която било установено от представените ведомости за заплати, че предписанието не е изпълнено. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове, намерил деянието за съставомерно на посочената в НП разпоредба и потвърдил НП.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, като съдът е извел съответни на фактите изводи и е приложил правилно материалния закон.

Касаторът оспорва съдебното решение с довод, че НП е издадено след изтичането на тримесечния срок от извършване на нарушението и, че неправилно съдът е приел, че за АНО преклузивният срок започва да тече от установяването на нарушението. Намира за незаконосъобразна извършената от АНО проверка, по съображение, че подателят на сигнала за неизплатените трудови възнаграждения, към момента на подаването на сигнала не е бил работник в болничното заведение. Тези доводи не са нови, изложени са във въззивната жалба, като на първият от тях въззивният съд е дал мотивиран отговор в съдебния си акт. Касационната инстанция намира, че мотивите на районния съд са съответни на процесуалния закон, тъй като разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН предвижда срокът за издаването на АУАН да започва да тече от датата на откриване на нарушителя (три месеца) или от датата на извършване на нарушението (една година). Не е предвиден специален срок за съставяне на АУАН при неизпълнение на дадено от контролен орган предписание. Нарушението и нарушителя са открити на датата на извършването на проверката за изпълнението на предписанието и от тази дата (по-краткия срок) е започнал да тече срока за издаване на АУАН. Неоснователен се явява и доводът на касатора за незаконосъобразност на НП, поради започване на проверката по сигнал на лице, което вече не работи в болницата. Контролният орган има правомощието да извършва проверки на трудовото законодателство по сигнал на всяко лице, което работи, напуснало е или никога не е полагало труд при даден работодател, както и по собствена инициатива.

Касаторът не сочи и не представя доказателства, че е изплатил трудовото възнаграждение на посоченото в НП лице след издаването на предписанието, поради което е налице съставомерност на деянието и НП се явява законосъобразно. Като е стигнал до същите правни изводи въззивният съд е постановил правилно материалнозаконосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Постъпило е в срок искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е основателно и следва да бъде уважено в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 490/07.04.2022г. постановено по НАХД № 20213110205243/2021г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ **** да заплати на директора на ДИТ Варна 80лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2. 

                                                            /подписвам с особено мнение:

                                                            Марияна Ширванян/

 

 

Особенно мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за правилност на съдебния акт. Намирам, че НП е издадено в противоречие с изискванията за мотивираност на същото заложени в ЗАНН. Съображенията за това са следните:

1./НП е издадено при наличие на нарушение във формата, изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени само изводи в вид на съобщително изречение относно качеството на наказаното дружество. Липсва пълно описание на констатираните факти – напр. не е посочено има ли някакви твърдения направени в хода на административнонаказателното производство от болничното заведение за причините, поради които не е извършено заплащането на конкретно само едно трудово възнаграждение – това на д-р Маринова; също как – по какъв ред се изплащат трудовите възнаграждения – по банков път или в брой; както и за какъв период е полагала труд д-р М., доколкото името й отсъства във ведомостите за м.май и след м.август. Описанието на всички факти е необходимо с цел установяването на механизма на извършване на административното нарушение.

Липсата на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му и в този аспект на процесуалните правила за издаването му.

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. дали фактите са настъпили в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6, т.3, б. а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция не е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

 

2./Намирам за противоречаща на разпоредбите на КТ практика, като тази използвана от контролния орган, при която вместо да образува административнонаказателно производство за вече извършеното към момента на проверката нарушение на чл.128, т.2 от КТ е издал предписание за изпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ в определен от контролния орган срок.

Този подход е използван с цел налагане на имуществена санкция на работодателя, т.к. в разглеждания случай не може да се приложи санкционната разпоредба на чл.414, ал.7 от КТ поради липсата на едно от поставените в нея условия – нарушението да е системно.

Даването от контролния орган на предписание с определяне на срок за изпълнение на императивно предвидено в закона (чл.128, ал.2 от КТ) задължение, с установен съгласно закона срок на заплащането в трудовия договор между работодателя и работника, представлява по същността си от една страна изменение на императивна законова разпоредба (разписана в КТ), което не е в компетентността на административния орган и от друга – промяна на съществен елемент от трудовия договор, по който не е страна административния орган, поради което и няма правомощието да извършва такава промяна.

Предписанието, в частта, в която „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ **** е задължена да заплати трудовото възнаграждение на д-р М. на посочените съображения е нищожно и неизпълнението му не се явява нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

На горните съображения намирам НП за процесуално и материално незаконосъобразно.

 

Съдия: