№ 322
гр. Плевен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430200677 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-004380 от 15.12.2022г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 пр.4от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Б. П. Н.
от с. М. ,обл. Плевен, ул.“*** “ №14, ЕГН**********за нарушение на чл.
25,ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.в
от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. П. Н. редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично, явява се и упълномощен представител адв. Н.Х. АК-Плевен.
Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за
неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя Б.
П. Н. за това, че на 06.12.2022г.около 17ч. в гр. Плевен, ж.к „Сторгозия“ зад
1
бл. 39 в близост до офис на „Спиди“ с посока на движение към бл.31, като
водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** извършва следното:
1. При маневра за включване в движението от лява пътна лента към дясна
не пропуска правилно движещ се по път с предимство л. а. Пежо 208 с
рег.номер *** с водач Е.Д.Г. родена на *** и го удря странично като
допуска ПТП с материални щети по двата автомобила.
2. Като участник в горе посоченото ПТП, не остава на мястото, не
уведомява службата за контрол на МВР, при липса на съгласие относно
обстоятелствата между страните. Водачът установен в дома си заедно с
автомобила в 20,30ч . на 06.12.2022г.
С което виновно е нарушил чл. 25,ал.2пр.1 и чл.123, ал.1,т.3,б. „в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер
761929 от 06.12.2022г. съставен от свидетел А. Х. – на длъжност
мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в
присъствието на свидетеля Николава- служител при ОД на МВР Плевен,
сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението
посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви
имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, не е подписан от него,като отказът ми у удостоверен с
подписа на един свидетел,актът е подписан от другите посочени в него лица.
На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 04.03.2023г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 15.03.2023г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят А.Х., който
сочи, че заедно с неговия колега са получили сигнал за ПТП. Установили
пострадалият автомобил и предприели действия за установяване на
нарушителят.Установили собственика на автомобила и след посещение на
мястото на което го бил паркирал по категоричен начин установили по
автомобила имало следи от боята на пострадалият автомобил ,както и че
водачът на виновният автомобил е жалбоподателят.
Като след9 настъпилото ПТП същият го напуснал и не подал сигнал до
службите за контрол на пътното движение. Твърди, че с колегата си не са
очевидци на реализираното ПТП и след като се обадил водача на
пострадалият автомобил на мястото като са пристигнали,заварили само този
автомобил.Като водача на пострадалият автомобил е обяснила че въпросното
ПТП е станало при маневра за десен завой, жалбоподателят отъркал колата
която управлявала тя и без да спре и да намали продължил. Това отъркване
Е.Георгиева го обяснила като охлузване.
Актосъставителя обяснява че установили вината след като огледали двата
автомобила, сравнили охлузванията ,измерили ги с рулетка и установили че
те съвпадат. Като пред съда твърдят,че жалбоподателят след като пристигнал
на място където бил станал удара ,сподели че минал от там въпросната вечер
но не е усетил за инцидента.
2
В същата насока са и свидетелските показания на неговата колежка св.
Л.Н.,тя преповтаря казаното от колегата и.
На място е имало и други хора- очевидци, като единият от тях е пътувал с
жалбоподателят М.Д. По искане на процесуалният представител на
жалбоподателят жалбоподатят е разпитан в хода на съдебното следствие
,като твърди че като пасажер на жалбоподателят,не е усетил да има
съприкосновение между двата автомобила Жената на пострадалият
автомобил била спряла,после минала покрай тях с автомобила си и след като
ги подминала след 20,30метра спряла.Те също спрели тъй като от дясната им
страна идвал друг автомобил ,а те били спрели от лявата страна на пътя и в
момента в които видял жената с автомобила,спрял. После отишли до един
блок и малко по късно жалбоподателят му се обадил ,че за някакво ПТП го
търсят станало въпросната вечер да отидат до мястото заедно.
В хода на съдебното следствие е разпитан и собственика на автомобила на
жалбоподателят св. Т. Х. . Твърди, че му е продал преди година,но не са я
прехвърляли и че този автомобил е продаден на жалбоподателят с драскотини
по боята на колата по броните.Като му казали какво е станало той отишъл и
след като огледал колата твърди пред съда че по същата няма нови драскоти и
щети.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана
от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
3
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетелите А.Х. и Л.Н. не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Х. и св.
Н. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като
свидетел по акта Н. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че
на място е имало друг свидетел който е очевидец и който е пътувал в колата
на жалбоподателят по време на настъпилото ПТП за което твърди
пострадалата .
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция Плевен ,който не е
очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а
липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
4
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно
обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на
обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци
на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на
актосъставителя Х., който заявява,че на място са установили само единия
автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на
място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че водачите
са участвали в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито
механизмът на сблъсъка по безспорен начин , нито че жалбоподателят е
извършител нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП.
Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във
фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи
който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или
нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице
множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5
следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в
размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но
наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и
единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието
на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е
твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били
последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само
имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от
съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите
по чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за
водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в
зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или
са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП.
5
Отделно от това прави впечатление, че в обстоятелствената част на АУАН и
НП е добавен допълнителен елемент към нарушението, а именно „не
уведомява МВР”. Тук следва да се отбележи, че последното вменява
задължение на участник в ПТП при причинени имуществени вреди, но в б.
„В” на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между
участниците в същото, каквото в случая не се установява от събраните по
делото доказателства. Като в АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1 т3
б.“В“.Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на
които е извършено, както и правилното посочване на законовите разпоредби,
които се твърди, че са били нарушени.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено и в тази му част.
На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин дали
липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са
пристигнали служителите на ПП е с цел да напусне мястото на
произшествието без да уведоми контролните органи или липсата му към този
момент се дължи на друго обстоятелство, защото с оглед на събраните
доказателства може да се направи повече от един извод защо жалбоподателят
не е бил на мястото на произшествието към момента, когато контролните
органи са пристигнали. За да е налице нарушението, за което на
жалбоподателят е ангажирана отговорността, освен фактите, изпълващи
обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с
материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата
свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да
уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да бъде доказан
субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на
деянието. В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото
липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод,
че нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието именно
защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като
между него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата
свързани с ПТП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват
описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят
нарушение, които представляват и част от предвидените от закона
задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това,
че поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в
акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от съда и
приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са описани
нанесени щети от ПТП.. Попълване на празнотите в акта и наказателното
6
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по
делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е
гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано,
съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното
постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика
тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на
закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
Мотивиран от горното Плевенки районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004380 от 15.12.2022г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 пр.4от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Б. П. Н.
от с. М. ,обл. Плевен, ул.“*** “ №14, ЕГН**********за нарушение на чл.
25,ал.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.в
от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7