Р Е Ш Е Н И Е
№………… 27.02.2020
г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански
състав
на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: П. П.
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 948 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 176/11.10.2019 г., К.нски районен съд по
гр. дело № 487/2019 г. по описа на същия съд е развалил сключения между „***”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. К., общ. К., ул. „***”
№33. ЕИК ***, представлявано от И.Г.С. с ЕГН **********,
с адрес за връчване на книжа и документи по делото чрез адвокат С.Ч. от ПлАК, със съдебен адрес: ***, ст.2, от една страна като
арендатор, а от друга страна С.С.И., с ЕГН **********,
а в последствие заменен от Ц.Г.М. с ЕГН ********** и В.Г.Ц. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес:***, чрез адвокат С.Т.Ш., ПлАК,
с адрес за връчване на книжа и документи по делото: гр. К., ул. „***” №48, Тел.
***, Договор за аренда на земеделска
земя за селскостопанско производство, с per. №***/26.06.2013г. на нотариус В.Р., с per. №550 на НК, с район на действие PC
К., вписан с акт №218, том VII, входящ per. №***/2013г.
на AB-К., респективно Анекс №263 от 06.02.2017 г. на
нотариус В.Р., с per. №550 на НК към посочения
Договор, вписан в Служба по вписванията при PC - К.,
том II, №78, дв, вх. р. №545/07.02.2017 г. по
отношение на :
-Нива с
площ от 18.833 дка., четвърта категория, находяща се
в местността „***” с №***, произлизаща от имот с №***, по плана за
земеразделяне на землището на с. ***, общ. И.,
-Нива с
площ от 3.862 дка., трета категория, находяща се в
местността „***”, съставляваща имот с №***, по плана за земеразделяне землището
на с. *** и
-Нива с
площ от 1.406 дка., трета категория, находяща се в
местността „***”, съставляваща имот с.№***, по плана за земеразделяне землището
на с. ***, а съгласно кадастрална карта одобрена със Заповед №РД-18-
79/31.01.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК-Плевен
имоти обозначени със следните идентификатори:
-Поземлен
имот Овощно градина с площ от 18.833 дка., четвърта категория, находяща се в местността „***” с нов идентификатор №*** и
номер по предходен план №***, произлизаща от имот с №***, по плана за
земеразделяне на землището на с. ***, общ. И., оставащ до съседи: № ***, № ***,
№ ***, №***, № ***, № ***, ***,*** и № ***
-Поземлен
имот НИВА с площ от 3.862 дка., трета категория, находяща
се в местността „***”, с нов идентификатор №*** н номер по предходен план №***,
по плана за земеразделяне землището на с. *** общ. И., оставащ до съседи: № ***, №***,№*** и
№ *** и
-Поземлен
имот Нива с площ от 1.405 дка., трета категория, находяща
се в местността „***”, с нов идентификатор №*** и номер по предходен план №***,
по плана за земеразделяне землището на с. ***, общ. И., оставащ до съседи: № ***,
№ ***, № ***, № *** и № ***.
Осъдил е
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.К., ул.“***“ № 33, представлявано от И.Г.С., с ЕГН **********,
чрез адвокат С.Ч. ***, с адрес на връчване на книжа и документи по делото: гр. К.,
ул. „***“ №11, ет.2, ст.2 да заплати на: Ц.Г.М. с ЕГН ********** и В.Г.Ц. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес:***, чрез адвокат С.Т.Ш., ПлАК, с адрес за връчване на книжа и документи по делото:
гр. К., ул. „***” №48, направените деловодни разноски както следва: 371,08 лева
деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева: 50 лева – държавна такса и 21,08 лева – такса за изготвяне на
скици.
Постъпила
е въззивна жалба от адв. С.Ч. от Адвокатска колегия –
гр. Плевен, като процесуален представител на „***“ ЕООД, в която се излага
становище, че първоинстанционното решение е изцяло недопустимо,
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита,
че тъй като е направено искане за разваляне на Договор за аренда на земеделска
земя, респективно Анекс към Договора, който е сключен за срок от 10 години,
същият не подлежи на съдебно разваляне по реда на чл.18 ал.2 от ЗАЗ. По делото са представени два отделни договора за
аренда, като първия касае стопанските години от 01.10.2013 г. до 01.10.2023 г.,
сключен за период от 10 стопански години, респективно искането за разваляне на
този договор по съдебен ред се явява недопустимо и по отношение на същия
производството следва да бъде прекратено. По отношение на Анекса, същият касае
стопанските години от 01.10.2023 г. до 01.10.2034 г., т.е. той е сключен за
период по-дълъг от 10 стопански години и подлежи на разваляне по съдебен ред,
но доколкото срокът за изпълнение на задълженията на която и да е от страните
все още не е настъпил, по делото няма как да се установи и докаже незаплащане
на арендните вноски, за която и да е от стопанските години, обхванати от този
договор. В този смисъл, искът по чл.28 от ЗАЗ за
развалянето на този договор се явява преждевременно предявен и като такъв е
недопустим. Въззивникът моли Окръжния съд, да
обезсили първоинстанционното решение, като недопустимо, респективно да го
отмени като неправилно. Претендира направените разноски за двете инстанции.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв.
С.Ш. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, като процесуален представител на въззиваемите Ц.Г.М. и В.Г.Ц.. В същия се изразява
становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като допустимо,
правилно и обосновано. Досежно твърдението на въззивника за недопустимост на
иска, въззиваемите излагат становище, че в конкретния
случай със сключения от „***“ ЕООД и С.С.И. Анекс от
06.02.2017 г. се променя както срока на договора, като същият се удължава за
още 11 стопански години, така и размера на арендното
плащане. С оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, следва категорично
да се приеме, че сключения между страните Анекс не представлява изменение на
Договора по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а продължаване
на арендния договор по смисъла на чл.18 от ЗАЗ. Съгласно чл.28 ал.2 от ЗАЗ
развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или
пожизнено става по съдебен ред. В конкретния случай, от доказателствата по
делото се установява, че процесният Договор за аренда
от 2013 г., макар и първоначално сключен за срок от 10 години е бил продължен с
Анекс до 2034 г., предвид на което същият се явява със срок, по-дълъг от 10
години и подлежи на разваляне по съдебен ред. Въззиваемите
молят Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение на К.нския районен съд, като допустимо, правилно и обосновано.
Претендират се направените разноски.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно
и обосновано на събраните по делото доказателства РС-К. е приел за установена
фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:
Безспорно е, че на 26.06.2013 г. между АРЕНДОДАТЕЛ - С.С.И., като
съсобственик и АРЕНДАТОР - „***“ ЕООД се сключва договор за аренда на
земеделска земя за селскостопанско производство, с нот.
заверка на подписите с per. № ***/26.06.2013 г. от
регистъра на Нотариус с per. №550 - В.Р. с район на
действие PC-К. и вписан при Служба по вписванията АВ при Районен съд -К. под вх. Рег.№***/2013 год. под акт
№218, том VII, за срок от 10 стопански години- до 01.10.2023г. Обект на
арендуване са овощна градина в м.“***“ от 33.159дка имот №*** кат.ІV; нива в
м.“***“ с площ от 0.400дка имот №*** кат.ІІІ; нива в м.“***“ с площ от 3.862дка
имот №*** кат.ІІІ; нива в м.“***“ с площ от 1.406дка имот №*** кат.ІІІ; нива в
м.“*** с площ от 8.751дка имот №*** кат.ІV; нива в м.“***“ с площ 3.178дка имот
№*** кат.ІІІ и нива в м.“***“ с площ 3.345дка имот №*** кат.ІІІ.
Безспорно е и видно от представения нотариален акт
№172/04.04.2013г., на В.Р. - Нотариус с район на действие
Районен съд – К., че към сключване на арендния
договор С.И. е притежавал качеството на съсобственик на земеделските земи дадените
под аренда зем. земи.
Съшо така не се спори, че на 06.02.2017г. към договора за
аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 26.06.2013г.,
страните сключват анекс, вписан в Службата по вписванията при PC - К., вписан в Служба по вписванията при PC - К., том II, №78, дв. вх. р,
№545/07.02.2017г., в които се договарят и изменят същия за 11 стопански години, като срока на договора
се удължава считано от 01.10.2023г. до 01.10.2034г. а размера на арендното плащане се увеличава от 20лв. на 35 лева за
декар.
С договор за преаренда на
земеделска земя към договор за аренда в земеделието вписан в Районен съд гр. К.
по № 218, дв.рег. № ***/28.06.2013г. том VII, -„***“
ЕООД, като преарендодател и П.Ц.В. от с.***, като преарендатор, се споразумели овощната градина от 33,159
дка, имот с №*** да се работи от В. за срок от 5 години, с 32 лева годишен наем
за един декар.
С Решение №152/29.09.2017 г. на Кнеженски
районен съд, постановено по гр. дело №257/2016 г. на КРС, с предмет делба на
имотите обект на договора за аренда на земеделска земя за селскостопанско
производство от 2013г. ; анекса към него от 2017г. и договор за преаренда на земеделска земя, на съделителите се възлагат в
реален дял част от съществуващи земеделски земи и новообразувани такива от
разделяне на овощната градина. На въззиваемите, в съсобственост
се възлагат следните земеделски земи, а именно:
-НИВА с площ от 18.833 дка., четвърта категория, находяща се в местността „***” с №***, произлизаща от имот
с №***, по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. И.;
-НИВА с площ от 3.862 дка., трета категория, находяща се в местността „***”, съставляваща имот с №***,
по плана за земеразделяне землището на с. *** и
-НИВА с площ от 1.406 дка., трета категория, находяща се в местността „***”, съставляваща имот с.№***,
по плана за земеразделяне землището на с. ***
Видно от приложените скици, същите съгласно
кадастрална карта одобрена със Заповед №РД-18- 79/31.01.2019 г. на Изпълнителен
директор на АГКК-Плевен са обозначени със следните
идентификатори:
-Поземлен имот Овощно градина с площ от 18.833 дка.,
четвърта категория, находяща се в местността „***” с
нов идентификатор №*** и номер по предходен план №***, произлизаща от имот с №***,
по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. И., оставащ до съседи: №***,
№***, №***, №***, №***, №***, ***,*** и №***
-Поземлен имот НИВА с площ от 3.862 дка., трета
категория, находяща се в местността „***”, с нов
идентификатор №*** н номер по предходен план №***, по плана за земеразделяне
землището на с. *** общ. И., оставащ до съседи: №***,№***,№*** и №*** и
-Поземлен имот НИВА с площ от 1.405 дка., трета
категория, находяща се в местността „***”, с нов
идентификатор №*** и номер по предходен план №***, по плана за земеразделяне
землището на с. ***, общ. И., оставащ до съседи: №***, №***, №***, №*** и №***.
Също така не се оспорва с
отговора, а е и видно от приложените писмени доказателства, че с нотариална
покана /ведно с препис от делбеното решение/ рег.№326
от 15.03.2018г. са уведомили управителя
на въззивното дружество – арендатор и преарендатора П.Ц.В. за настъпилото придобиване на
собствеността на арендуваните обекти, които са им възложени по делбеното решение. Тази покана е връчена на въззивника на 16.03.2018г. и на 21.03.2018г.
на П. В..
Спорни по делото са въпросите –
налице ли са предпоставките на чл.28 ал.2 вр. с ал.1
от ЗАЗ – договор за аренда със срок повече от 10
години и забавяне на арендно плащане повече от три месеца?
Възведените
оплаквания относно неучастието на лице в производството, което е страна по
договора за аренда като арендодател са неоснователни.
В случая не са налице предпоставките по чл.216 ал.2 от ГПК, за да се обуслови
т.н. необходимо другарство и съответно участието на всички страни по договора.
В случая се иска разваляне на договор за аренда, поради неплащане на арендна вноска. След прекратяване на съсобствеността между
първоначалния арендодател С.И. и въззиваемите
М. всеки от тях е получил в реален дял и индивидуална собственост конкретни
земеделски имоти, обект на договора за аренда. Със настъпилото по чл.17 ал.2 от
ЗАЗ заместване всеки един от тези собственици е
станал сам арендодател при условията описани в
договора. Т.е. арендодателите са станали трима и
всеки от тях е отдал под аренда собствените си имоти. Всеки от тези арендодатели има сомостоятелни
права, макар и произтичащи от съществуващия вече договор, включително и правото
да иска развалянето му. Материалното му право на иск се простира само до
размера на притежаваните от него имоти. Развалянето има действие занапред и ще
се разпростре само в облигационната връзка между отделния арендодател
и арендатора и само върху притежаваните права и имоти от този арендодател. По отношение на останалите арендодатели
и притежаваните от тях земеделски земи договорът продължава да действа във
редакцията, в която съществува, докато не бъде изменен или прекратен на
предвидените в закона основания. Поради това, тъй като с настоящия иск и
съответно решение не могат да се засегнат правата на другия арендодател
С.И., макар и първоначално само той да е вписан като такъв, не е налице и
необходимо другарство, което да обуслови обезсилване на решението и връщане на
делото за конституирането му като страна в процеса. /Такова щеше да е налице
при иск за обявяване на нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД./
По отношение на
първата предпоставка, която обуславя и допустимост на иска съдът съобрази, че
договорът за аренда от 26.06.2013г., сключен между АРЕНДОДАТЕЛ - С.С.И.,
като съсобственик и АРЕНДАТОР - „***“ ЕООД е за срок от 10 стопански
години- от 01.10.2013г. до 01.10.2023г. Несъмнено чрез него като обект на арендуване са предоставени овощна градина в м.“***“
от 33.159дка имот №*** кат.ІV; нива в м.“***“ с площ от 3.862дка имот №*** кат.ІІІ и нива в м.“***“ с площ от
1.406дка имот №*** кат.ІІІ. Последните две са приобретени по силата на възлагането на двамата въззиваеми
в съществуващия си вид по договора, а първата след разделянето й на два отделни
имота е възложена като нива с площ от 18.833 дка., четвърта
категория, находяща се в местността „***” с №***, произлизаща от имот с №***, по плана за земеразделяне
на землището на с. ***, общ. И.. След прекратяване на съсобствеността
двамата ищци-въззиваеми Ц.М. и В. М. са станали индивидуални собственици на
тези имоти. С
анекса от 06.02.2017г. към
договора за аренда на земеделска
земя за селскостопанско
производство от
26.06.2013г., страните се договарят и изменят същия като продължават срока за 11 стопански
години, считано от 01.10.2023г. до
01.10.2034г. а размера на арендното плащане
се увеличава от 20лв. на
35 лева за декар. Това изменение е изцяло
допустимо и съответно на чл.18 от ЗАЗ.Това действие не представлява
изменение на договора по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване на договора, по смисъла
на чл. 18 от ЗАЗ.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е спазена предвидената
в същата разпоредба форма за действителност
- писмена форма с нотариална заверка на подписите, както
и вписване в Службата по вписванията с оглед противопоставимостта му на трети
лица. Анексът е сключен преди
изтичане на деветия месец на
стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за
аренда, в съответствие с предвиденото в чл.18, ал.2 ЗАЗ.
Въззивният съд не споделя възраженията във въззивната жалба, че
със сключване на съответния анекс между страните се е породила нова,
самостоятелна облигационна връзка за посочения в него срок, която не е
продължение на първоначалния договор за аренда. Настоящият съдебен състав не
възприема доводите, че фактът на продължаването на договор за аренда, по
смисъла на чл. 18 ЗАЗ, с оглед на предвидената за него форма за
действителност, идентична с тази за сключване на договор за аренда, е приравнен
на сключването на нов договор между същите страни, а не представлява изменение
на съществуващ вече такъв.
Действително законодателят е предвидил, че изменението
на арендния договор, под формата на неговото
продължаване, следва да бъде вписано в Службата по вписванията, като при
наличие на колизия на права, същата да бъде разрешена съобразно поредността на вписванията. Съдът намира обаче, че така
предвиденото води само до извода, че правното действие на вписването на
продължаване на договор за аренда – противопоставимост,
законодателят е приравнил на правното действие на вписването на сключен договор
за аренда. Това не води обаче до извод, че самият юридически факт на
продължаването на договора за аренда, предвиден в чл. 18 ЗАЗ, е приравнен на изцяло нов договор, като не следва да
бъде зачитана връзката между първоначалния договор и сключеното между страните
споразумение за това облигационната връзка между тях да бъде продължена за последващ период от време. Аргумент в подкрепа на това е и
граматическото и систематическо тълкуване на чл. 18 ЗАЗ, в който се говори именно за "продължаване на арендния договор", т.е. продължаване действието на
съществуващ такъв, както и че тази разпоредба е част от Глава трета от ЗАЗ, наименована -
"Изменение на арендния договор". Не води до
извод за наличието на нова, самостоятелна облигационна връзка и
обстоятелството, че страните са уговорили промяна в размера на арендното плащане, влизаща в сила от започване на новия
срок, за който арендния договор е продължен, без да
изменят размера на рентата за предходния период. Същото е в съответствие с чл. 9 ЗЗД
относно свободата на договаряне и при тълкуване на действителната обща воля на
страните, съобразно критериите на чл. 12 ЗЗД,
не води до извод за обвързване с нов, самостоятелен договор между страните. В
тази насока е и константната практика на настоящия състав. /Решение № 154 от
4.04.2018 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 103/2018 г. Решение от 2807.2016г.
по в.гр.д.№361/2016г./
С анекса се изменят
две от съществените характеристики на договора за аренда – срока и размера на арендното плащане. Не се променят нито обектите, нито
сроковете за плащане. С оглед на това, че първоначално договорът е за 10
години, а след това този срок е продължен с още 11 години, то несъмнено се
касае за договор за аренда, сключен за срок повече от десет години. Изменението
на договора е в сила от датата на сключването на анекса – 06.02.2017г. и именно
от нея неговия срок се е увеличил на над 10 години. Това обуславя наличието на
предпоставката по чл.28 ал.2 от ЗАЗ, обуславяща
едновременно допустимост на иска и една от предпоставките за неговата
основателност.
След като договорът е
изменен по този начин, чрез анекса двамата ищци-въззиваеми са приобретили в индивидуална собственост, чрез съдебна делба
част от имотите обект на арендата. По силата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ „Приобретателят на арендувания
обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако
същият е бил вписан, дори и обектът на договора
още да не
е предаден“. Това заместване настъпва ex lege / по силата на закона/ и след придобиването на правото на
собственост върху земеделските имоти, предмет на сключения с въззивника договор за аренда, страните
са обвързани в облигационно правоотношение по силата на
този договор и дължат изпълнение на всички съдържащи
се в него задължения. За да възникне обаче задължение за арендатора да заплаща рентата на приобретателя на земеделските земи следва последния да е
изпълнил вмененото от чл.17 ал.3 от ЗАЗ задължение за
уведомяване на арендатора за настъпилото заместване. Това задължение е
изпълнено от М., чрез изпращането на нотариалната покана, която е надлежно
връчена на представляващия дружеството „***“ ЕООД на 16.03.2018г. От тази дата за
дружеството арендатор възниква задължението да изпълнява договора за аренда по
отношение на придобитите от тях имоти /изрично описани в нот.
покана и в приложеното съдебно решение/ спрямо тях, в това число и арендно
плащане. В самата покана не е посочено искане за някакво конкретно плащане или
за изменение на условията по договора, поради което и следва да се приеме, че въззиваемите са заместили арендодателя
по отношение на придобитите имоти при посочените в този вече изменен с анекса
договор за аренда. Към момента на заместването арендното
плащане е в размер на 35лв. на декар и се дължи „след приключване на
съответната стопанска година, прибирането на реколтата и уточняването на добива
в периода 15 декември до 15 март на следващата стопанска година“, съгласно чл.8
от договора. Макар придобиването на собствеността на имотите от въззиваемите да е станало още през 2017г., то поражда
действие за арендатора от датата на съобщаването – 16.03.2018г. и следователно
по силата на сключения договор арендното плащане се
дължи на въззиваемите - ищци от стопанската 2017г. –
2018г. /след приключване на съответната стопанска година/ и следва да бъде
извършено в периода 15.12.2018г. – 15.03.2019г. Ако не бъде платено в този срок
с крайна дата 15.03.2019г. то започва да тече срока по чл.28 ал.1 от ЗАЗ от три месеца, като същият изтича на 15.06.2019г.
По делото ищците
твърдят, че до датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019г. това арендно
плащане не е направено, т.е. забавено е повече от три месеца. Въззивникът е направил възражение, че е изплатил арендата
за стопанската 2017/2018г., като е представил два броя разписки за приемане на
паричен превод от „***“ ЕАД с дата 26.07.2019г. Първоинстанционния
съд не е обсъдил така представените доказателства, независимо, че са налични
още с отговора. Окръжният съд счита, че дължи произнасяне и по тях, доколкото
са представени своевременно, относими са към предмета на спора и следва да
бъдат съобразени съгласно чл.235 ал.3 от ГПК. От тези записи е видно, че подател
С.С.И. е предоставил сумата от по 243.03лв. на
получатели В. М. и Ц.М.. Въззивната страна твърди, че
с тях е изпълнила задълженията си по договора. Това твърдение не може да бъде
възприето от съда. Първо липсват доказателства, че пощенските записи са
получени от адресатите. Според разпоредбата на чл. 75, ал.1 от ЗЗД, изпълнението /плащане в пари или предаване в натура/ трябва да бъде
направено лично на кредитора или на изрично овластено
от него, от съда или от закона лице. Пощенските станции следователно по никакъв
законов или договорен начин не са овластени по
смисъла на цитираната разпоредба, да получат изпълнението в пари и/или в
натура, арендното възнаграждение. До получаването на
паричните суми, изпратени чрез тези станции /както е в конкретния случай по
делото/, те са на разпореждане на изпращача, като ако бъдат върнати им обратно
на изпращача, не е налице изпълнение по арендния
договор. На второ място сумата, която е преведена е в общ размер от 486.06лв.
От делбеното решение е видно, че въззиваемите
са придобили в собственост зем. земи в общ размер на
24.101дка. Арендното плащане е от по 35лв. на декар
или дължими за една стопанска година са 843.54лв. Преведената сума е около
половината от дължимия размер. На трето място пощенския запис е депозиран от
подател С.С.И., който се явява също арендодател по отношение на притежаваните от него след
делбата имоти, а не на арендатора, който е задължен да направи това плащане по
договор - „***“ ЕООД. Няма никакви данни дружеството да е изпълнило
задължението си. На последно място, но не и по значение следва да се посочи, че
правото за разваляне на договора за аренда възниква с изтичането на три месеца
от крайния срок за изпълнение на арендното плащане,
т.е. в случая считано от 16.06.2019г. Искът е предявен на 24.07.2019г., когато
това плащане все още не е било направено, а според изложените по-горе аргументи
не е направено надлежно и досега /не са представени доказателства за това/.
С оглед на тези
съображения Плевенски окръжен съд счита, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки и искът с правно основание чл.28 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗЗД е доказан по своето основание. Поради това и правилно е бил
уважен от първостепенния съд, като е развален договор за аренда от 26.06.2013
г. /продължен с анекс от 06.02.2017г./ по отношение на придобитите от въззиваемите имоти по време на неговото изпълнение.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Кнеженски
районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение
или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено, като се отчитат изложените
в настоящето мотиви.
При този изход на процеса следва „***“
ЕООД да бъде осъдено да заплати на Ц.Г.М. и В.Г.Ц. разноски за настоящето
производство, в размер на 300лв. – адв. Хонорар.
Водим от горното на основание чл.272 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 176/11.10.2019г., постановено от К.нски районен съд по
гр. дело № 487/2019г., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.К.,
ул.“***“ № 33, представлявано от И.Г.С., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.М. с ЕГН ********** и В.Г.Ц. с ЕГН ********** деловодни разноски за настоящето
производство в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :