№ 111
гр. Габрово, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20214200100400 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова
молба предявена от И. К. К., ЕГН **********, с адрес на гр. С., ул. "***" **,
лично и като наследник на Й. К.а, починала на 12.11.2020 г., чрез адв. Т.Е. и
адв. К.Б., против Прокуратурата на Република България и Столична дирекция
на Министерство на вътрешните работи. Със същата се иска да се осъдят
солидарно ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както
и мораторна лихва за периода от 08.07.2019 г. до 06.10.2021 г. в размер на 4
566, 67 лв. и сумата от 34 420 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че с постановление на Специализираната
прокуратура от 19.12.2018 г. е образувано ДП **/2019 г. по описа на СП по пр.
пр. № 436/2018 г., за това, че от началото на 2017 г. в гр. С., група лица
участват в организирана престъпна група (ОПГ)- структурирано и тайно
сдружение на три или повече лица, създадена с користна цел и с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301 от Наказателния
кодекс, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода" повече от три
години, като в групата участват и длъжностни лица - престъпление по чл. 321,
an. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
На 08.07.2019 г., рано сутринта, в къщата, в която И. К. живее с жена си
и с двете си малолетни деца - на 7 години и на 41 дни, служители на Главна
дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма"
(ГДЖСОБТ), разследващ полицай от СП и лице, служител на КПКОНПИ,
1
започват процесуално следствени действия по претърсване и изземване. По
същото време претърсвания и изземвания се извършват в къщата на Й. К.а,
офиса на "***" АД, както и МБ- С.. След приключване на действията по
претърсване и изземване в дома на ищеца, полицейските органи разпореждат
на К. да ги придружи до офиса на фирма „***" АД, където бил паркиран бус
на ГДЖСОБТ, чиито служители не допускали никого в сградата,
включително и работещите в дружеството. По време на извършване на
процесуално-следствените действия, никой не информира ищеца, за какво се
извършва акцията, а единственото, което е изискано от него (след дадени по
телефон инструкции от прокурор) е да направи копия на всички документи,
издадени през 2019 г., във връзка с износи, осъществени от „***" АД.
Към този момент И. К. е съдружник в "***" АД и негов управител,
както и към настоящия, а майка му Й. К.а е била държавен служител на
длъжност "Началник на Митническо бюро- С." в ТД Дунавска на Агенция
"Митници".
След извършване на претърсване и изземване в офиса на фирмата,
около 12 часа, полицейските служители нареждат на К. да ги придружи до
Районно полицейско управление (РПУ) - С.. Пред районното управление
ищецът вижда 5-6 буса на ГДЖСОБТ и поне още 2-3 леки автомобила - общо
около 50 - 60 служители на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и на полицията.
Около 16 ч. на същия ден (4 часа след фактическото му задържане) на К. е
връчена заповед за задържане за 24 часа, иззет му телефона и личните вещи,
поставени са му белезници, а двама служители го хващат, съответно под
лявата и под дясната мишница и го отвеждат от втория етаж на РПУ - С. до
бусовете на жандармерията, паркирани пред сградата, за да бъде откаран в
трето РПУ - София. В този момент ищецът потъва от срам, особено когато по
коридорите на РПУ се разминава с много служители, които лично познава,
поради факта, че градът е малък.
При пристигането в трето РПУ - София К. помолил да му бъде
разрешено да си включи телефона, за да се обади или по друг начин да се
свърже с адвоката си, но му е отказано. В ареста той остава в килия пълна с
буболечки, миришеща на урина и фекалии с железни легла, без постелки.
Освен това, ищецът е изключително притеснен, тъй като не знае какво се
случва със семейството му и с майка му, за която също разбира, че е
задържана. Същата страдала от тежко заболяване.
На 09.07.2019 г., ищецът е освободен и му е връчена призовка за разпит
в Национална следствена служба, който трябвало да се проведе час по- късно
на същия ден. От баща си разбирал, че вечерта на предходния ден арестът му
и този на майка му били водеща новина във всички национални телевизии.
След като вижда в интернет изказването на говорителката на Главния
прокурор Сийка Милева, която декламирала, какви престъпници са
изобличени, ищецът рухва. Той не можел да повярва на чутото и у него се
породило усещане, че животът му е безвъзвратно пропилян.
Впоследствие ищецът разбира, че с постановление от 09.07.2019 г., майка
2
му е привлечена като обвиняем, в качеството й на Началник на МБ С., за
извършено престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
както и за престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК. На К.а е взета мярка за
неотклонение "парична гаранция" в размер на 100 000 лв., като нито едно от
двете обвинения не е свързано с дейността на „***" АД или с ищеца.
Описаните събития се случили два дни преди майката на ищеца да се
пенсионира и да получи обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Ден след
освобождаването й от ареста К.а подава заявление за прекратяване на
служебното й правоотношение, на основание придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но въпреки това със Заповед № 7292 от
11.07.2019 г., издадена от Директора на Агенция „Митници" служебното
правоотношение на г-жа К.а е прекратено, „поради обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.
103,ал. 1, т. 3 от ЗДСл - заради привличането й като обвиняем по ДП. Това е и
формалното основание да не бъде изплатено полагащото й се обезщетение
при пенсиониране. Заповедта за уволнение е отменена с решение № 131 от
06.08.2020 г., постановено по адм.д. № 206/2019 г. на Административен съд -
Габрово, потвърдено с окончателно решение № 2838 от 02.03.2021 г.,
постановено по адм.д. № 11552/2020 г. по описа на ВАС. В резултат на стреса
от действията на ответниците К.а, на 12.11.2020 г. умира и наказателното
производство против нея е прекратено. Въпреки положителното решение на
ВАС от 02.03.2021 г. с писмо per. № 32 - 194529 от 18.06.2021 г. Агенция
„Митници" отказва изплащане на обезщетението на нейните наследници, тъй
като правоимащото лице формално не е възстановено на работа, поради-
настъпилата междувременно смърт.
За период от една година и четири месеца от ареста до смъртта на майка
му, същият не е потърсен от Специализираната прокуратура.
Междувременно, в хода на образуваното ДП не са установени нарушения в
работата на „Агенция Митници". Не са установeни нарушения, незаконни
действия и недекларирани средства и при извършените ревизии на И. К.,
майка му и на „***" АД.
Обосновава ангажирането на отговорността на ответниците с лишаването
му от свобода в нарушение на чл. 5, § 1, т. „с“ от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, както и за нарушаване на правата му,
защитени по чл. 5, § 2- 4 от Конвенцията- ищецът не бил уведомен за
основанието за арестуването му. Твърди се и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ във вр. чл. 5, § 2 от Конвенцията. Твърди се и нарушение на чл. 2в от
ЗОДОВ във връзка с 24-часовото задържане и по - специално на Директива
2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и
Директива 2013/48/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на достъп до адвокат
в наказателното производство и производство по ЕЗА.
Неимуществените вреди, които ищецът претендира произтичали от
демонстративното полицейско задържане за 24 часа от специални служители,
наброяващи повече от 50 души, пред служители, близки и познати, с
белезници и държан физически от служители на МВР, и откарването му в
Столицата, като най- опасния престъпник, му причинява тежък емоционален
3
стрес. Същият се чувствал третиран като „измет", въпреки че не е направил
нищо нередно. Първият му контакт с полицейските органи и с Прокуратурата
породили у него усещане за слабост и безсилие, като жертва на крайна
несправедливост и произвол. Тези чувства били особено силни заради
създаденото у ищеца, още при извършване на претърсванията на жилището
му и „***" АД, впечатление за тенденциозност на действията срещу него и
семейството му. Същият изпитвал едновременно чувства на безпомощност,
ужас и гняв, тъй като не знае как да убеди служителите си и всички свидетели
на случващото се в своята невинност. Освен това ищецът бил силно
притеснен за майка си. Майката на децата му също преживяла силен стрес.
Опетняването на доброто име на семейството му също е сериозен
емоционален удар за ищеца. Отпечатани били многобройни статии в
различни печатни и електронни издания, свързани с проведеното ДП, в които
фигурира името на ищеца и на неговата майка. Те са станали достояние на
широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитвал продължително
време срам и неудобство. Заради проявения засилен интерес от страна на
местни и национални медии (има излъчвания по много телевизии), ищецът
бил принуден да направи пресконференция, на която да даде обяснения за
случилото се и да се опита да защити репутацията на семейството си в
обществото. Безспорно отговорността на Прокуратурата следва да се
ангажира не заради това, че трети лица /медии/ са изнесли информация за
случая, а заради това, че предприетите от нейните органи действия са дали
повод за тези публикации.
Твърди се, че при смърт на увредения неговото право на обезщетение за
имуществени вреди се наследява, като в този смисъл претендира
имуществени вреди на осн. чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, като наследник на своята
майка, а именно 13 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер на 21 420 лв., или общо 34
420 лв.
Обосновава, че исковете се предявяват при условията на солидарност,
тъй като е налице непозволено увреждане и съпричиняване на вреди и от
двамата ответници, а и на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. От една страна,
отговорност носи Прокуратурата на Република България, която, съгласно чл.
46 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ръководи разследването и
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, а
съгласно член 161, ал.2 от НПК подава искания до съда за одобряване на вече
извършени претърсвания и изземвания без предварително разрешение на съд.
От друга страна, преките действия, от които се оплаква ищецът, са извършени
от служители на другите ответници, в качеството им на наказателен
разследващ орган.
В постъпилия отговор от ответника СДВР, чрез юрисконсулт В. П., се
заема становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на
предявените искове, както и че същите са силно завишени. Моли се, исковете
да бъдат отхвърлени и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Възразява се, относно претендираната солидарност на исковата
претенция с ПРБ. Спрямо предявените искове към СДВР делото следва да се
4
прекрати, тъй като същото не е правосубектно по конкретното дело и се явява
ненадлежна страна. Обстоятелството, че претендираните вреди произтичат от
действия, извършвани по реда на НПК и същите са причинени от действията
на органите на Специализираната прокуратура, исковете предявени срещу
СДВР следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗМВР писмените
указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите
органи. Видно от приложените по делото материали всички предприети
действия във връзка с воденото досъдебно производство са ставали след
активното участие на прокурор. В наказателното производство именно
прокурорът ръководи разследването и като наблюдаващ такъв е длъжен да
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно
провеждане. В неговите компетенции е да дава задължителни за изпълнение
указания, да изисква, проучва и проверява всички материали. На основание
посочените законови разпоредби, ищецът е извел немотивирано заключение,
че ПРБ и СДВР следва да носят солидарна отговорност за вредите. По делото
не били представени доказателства в насока наличие на такава солидарна
отговорност от ответниците. Липсват материали доказващи извършени
самостоятелни действия от служители на СДВР. Не се установява и участие
на полицейските органи, които да са осъществили наказателна репресия или
други неправомерни действия спрямо ищеца или неговата майка.
В конкретния случай, видно от исковата молба е осъществена операция
ръководена от Специализираната прокуратура, в която участват служители на
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (
ГДЖСОБТ) и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ( КПКОНПИ). Това са 3 самостоятелни
юридически лица, различни от СДВР. Липсват данни и твърдения в самата
искова молба за незаконосъобразни действия на служители на СДВР, още
повече, че същите не са участвали в съвместната операция и не са издавали
заповед по чл. 72 от ЗМВР. По преписката липсва информация заповедите за
задържане да са били обжалвани в срок и същите да са били отменена от
съда. Задържането и съпътстващите го действия са били законосъобразни. За
правомерността на задържането, запознаването с правата на задържано лице,
среща с адвокат, отговаря издателят на заповедта за задържане и структурата
към която принадлежи, която в случая не е СДВР.
Съгласно исковата молба Й. К.а с постановление от 09.07.2019г. е
привлечена към наказателна отговорност, като воденото досъдебно
производство е прекратено поради смъртта на обвиняемото лице, а не поради
недоказаност или други причини.
По отношение на претендираното обезщетение за причинени на ищеца
вреди, искането е необосновано. Вредите следва да са в причинно-
следствената връзка с действията на полицейски органи на СДВР, каквито
безспорни доказателства не са представени с исковата молба и с оглед на това
същите са недоказани. В исковата молба не са посочени изрично
незаконосъобразни действия или бездействия на полицейски служители от
СДВР, които са били от естество да увредят ищеца. Не се представят
доказателства в подкрепа на твърденията му.
5
Неотносимо към предмета на спора е отмяната на заповедта за уволнение
на К.а. Същата касае предишни служебни отношения с Агенция митници. Не
следва СДВР да носи отговорност за незаконосъобразно наложени
дисциплинарни наказания на служители на друго държавно учреждение.
Дължимостта на обезщетение за прослужени 10 години не е предмет на
настоящото дела, а на съвсем друго производство и между други страни, като
не следва да се ангажира отговорността на ответниците във връзка с това
обстоятелство. Освен това по данни на ищеца г-жа К.а е подала заявление за
прекратяване на служебното й правоотношение и доброволно е напуснала
работа.
Не са представени доказателства за сключени валидни договори за
правна помощ и разписки за плащане във връзка с воденото наказателно
производство. В НПК е предвиден специален ред за тяхното възстановяване,
изключващ приложимостта на ЗОДОВ. Оспорват се претендираните разноски
като недоказани, завишени и необосновани.
Недоказани са и твърденията за опетняване доброто име на ищеца и на
неговото семейство в обществото, в резултат на публикации в печатни и
електронни издания, като приложените доказателства касаят г-жа К.а, докато
ЗОДОВ третира преките вреди, които ищецът сам е получил. Липсва правно
основание ищецът да претендира вреди по реда на ЗОДОВ от името на г-жа
К.а, която е разполагала приживе с подобна възможност. В производството не
е доказана и причинно-следствената връзка между вредите, полицейското
задържане и наказателното производство. По делото приложение следва да
намери и чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като именно ищецът е организирал
пресконференция, с което е допринесъл за публичността на случая.
В постъпилия от Прокуратурата на РБ отговор се взема становище, че
предявените искове са изцяло неоснователени и недоказани. Алтернативно ги
оспорват като недоказани и по размер. Моли се, да отхвърлите изцяло
иска на И.К. срещу Прокуратура на Република България за имуществени и
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност, се моли, да се постанови решение, да се определи обезщетение,
което е в значително по-нисък размер от предявения.
Възразява се за липсата на доказателства, че задържането на К. е
отменено от съда или признато за незаконно, както и доказателства относно
привличането на К. в качеството на обвиняем и че задържането му е било по
разпореждане и в изпълнение на прокурорски акт. Доколкото към настоящия
момент нито повдигнато спрямо ищеца обвинение, нито неговия арест са
обявени за незаконни, не би могло да се ангажира отговорността на
Прокуратурата по реда на ЗОДОВ.
Възразява се относно предявените срещу Прокуратурата на Република
България претенции по отношение задържането на ищеца за 24 часа, тъй като
то е осъществено от органите на полицията по реда на ЗМВР и не следва да
бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за осъществяването му. Не
са ангажирани никакви доказателства, че конкретно спрямо ищеца К. е
водено наказателно производство и то е било в причинно - следствена връзка
6
със сочените като преживени от самия него емоционални проблеми.
Възразява се срещу процесуалната легитимация на Прокуратурата на
Република България да отговаря за претендираното неизплатено на Й. К.а
обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 106 ла. 3 от Закона за държавния служител при прекратяване
на служебно правоотношение, тъй като Прокуратурата не е работодател на
починалата и е предвиден друг процесуален ред за удовлетворяване на това
искане. Алтернативно, се оспорва иска като недоказан и по размер.
Прокуратурата на Република България оспорва иска и по размерq като
неоснователно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта
заложен в чл. 52 от ЗЗД, като и социално - икономическите условия в
страната.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди се
възразява срещу доказателствената обезпеченост на иска за имуществени
вреди, тъй като не са представени никакви доказателства нито за
осъществявано процесуално представителство, нито за размера на
уговореното възнаграждение от 13 000 лв., нито, че то реално е платено. Ако
се приеме иска за основателен, то търсеното обезщетение следва да бъде
намалено, тъй като размерът му е прекомерно завишен. На основание чл. 78
ал. 5 от ГПК се възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй
като не е налице правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители
поддържат исковете, оспорват отговорите на насрещните страни молят да се
уважат същите и да им се присъдят разноските по делото. Ответниците
оспорват исковете и молят същите да бъдат отхвърлени, поддържат
подадените отговори и претендират разноските по делото.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ДП **/19 г., пр.пр. № 436/18 г. на Специализираната
прокуратура се установява, че с постановление 19.12.2018 г. е образувано
досъдебно производство, за участие на организирана престъпна група в гр. С.,
от началото на 2017 г. до настоящия момент, с цел да извършват съгласувано
престъпления (престъпления по чл. 301 от НК), за които се предвижда
наказание лишаване от свобода повече от 3 години.
Видно от заповед за задържане на лице с рег. № 6809-4 от 08.07.2019 г. на
МВР, Й. К.а е задържана на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. със
следствено дело 19 от 2019 г. (том ІІ от ДП **/19 г. на СП). С постановление
на прокурор при СпП от 08.07.2019 г. е разпредено Й. К.а, с мярка „задържане
под стража“ за срок от 24 часа, да бъде преведена от РУ- С. при ОДМВР-
Габрово до гр. София, СДВР- МВР.
От договор за правна защита и съдействие № 45/019 от 08.07.2019 г. е
видно, че адв. Н.Г. е бил упълномощен да указва правна защита и съдействие
на Й. К.а по ДП 19/19 г. На 09.07.2019 г. адв. Н. Г. е преупълномощил адв. Н.
К. да го представлява по ДП **/19 г. на СО- СП. Видно от приложени 2 бр.
платежни нареждания за хонорар на Н. К. са наредени два банкови превода за
7
по 5 000 лв., а на адв. Н. Г. е заплатена сумата от 3 000 лв. по договора за
правна защита и съдействие в брой (л. 162 -164 от гр. д. № 400/21 г. по описа
на ГбОС)
На 09.07.2019 г., с постановление на прокурор при СП, към наказателна
отговорност е привлечена Й. И. К.а за извършени престъпление по чл. 301, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 294, ал. 1 от НК, като спрямо същата е
взета мярка за неотклонение „Гранция“ в пари, в размер на 100 000 лв., която
е внесена.
С искане до Специализирания наказателен съд е поискано да се вземе
мярка за процесуална принуда „отстраняване на обвиняем от длъжност“ по
ДП **/19 г. по отношение на обвиняемата К.а. С разпореждане от 12.07.2019
г. съдът е прекратил образуваното въз основа на искането чнд № 2376/2019 г.
по описа на СпНС, тъй като делото е лишено от предмет, поради
обстоятелството, че със заповед на Директора на Агенция митници
служебното правоотношение с К.а е прекратено и същата е освободена от
длъжност.
Поради настъпила смърт на 13.11.2020 г., на привлечената като
обвиняема по досъдебното производство на Й. К.а, досъдебното производство
е прекратено на осн. чл. 21, ал. 1, т. 4 от НПК.
Не е спорно, че към дата 08.07.2019 г. Й. К.а е заемала длъжност
началник на Митническо бюро – С., Митница Свищов, въз осн. на заповед №
255/04.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“. Не се оспорва, че К.а,
след привличането й като обвиняема, е подала заявление за освобождаване от
длъжност при Агенция „Митници“ поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Видно от разпореждане № ********** на ТП на
НОИ Габрово, на същата е отпусната пенсия считано от 10.07.2019 г.
С решение № 131 от 06.08.2020 г., постановено по адм. д. № 206/20 г.,
Административен съд Габрово е отменил, по жалба на К.а, заповед № 7292 от
11.07.2019 г. на Директора на АМ при МФ, с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДС във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. ІІ от ЗМ, е
прекратено служебното правоотношение с К.а, считано от 11.07.2019 г. , като
незаконосъобразна. Въпреки, че е приел, че заповедта за прекратяване на
служебното й правоотношение с АМ на посоченото в нея основание е
незаконосъобразно, в мотивите на решението на съда е прието, че не е налице
основание за прекратяване на същото на друго основание, а именно на
твърдяното от жалбоподтелката осн. по чл. 105, ал. 2 от ЗДСл, тъй като в
разпоредбата на ал. 2 се предвижда, че в този случай то се прекратява с
изтичане на едномесечно предизвестие, което започва да тече от деня на
подаване на заявлението или в този случай на 10.08.2019 г., т.е. след
издаването на процесната заповед. Решението е потвърдено с решение №
2838 от 02.03.2021 г. постановено по адм.д. № 11552/20 по описа на ВАС.
С покана ищецът И. К.о, е претендирал пред Агенция митници (АМ) да
заплати дължимото на майка му обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в срок
от един месец, тъй като същата е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
8
С писмо с рег. № 32-*********.06.2021 г. на АМ е отказано да
изплащането на обезщетението, за което е изпратена поканата, тъй като
прекратяването на служебното правоотношение на наследодателката на К. е
прекратено едностранно от органа по назначението без предизвестие, което е
отменено от административния съд, но поради обстоятелството, че същата е
починала не е възстановена на работа и служебното й правоотношение не е
прекратено на друго основание по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, нито е издадена нова
заповед за прекратяването му на друго пр. основание.
Не е спорно, а видно от приложено удостоверение за наследници изх. №
ДД-1-А-07.2444/27.11.2020 г., И.К. е син и наследник на починалата Й. К.а.
От приложената справка за актуално състояние се установява, че същият,
като член на съвета на директорите, представлява фирма „***“ АД, ЕИК
*********.
Видно от том 27 на ДП 19/19 г. на СпП, със заповед за задържане на лице
с рег. № 68036-3/08.07.2019 г. на същата дата в 13:30 ч., на осн. чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, с посочено основание чл. 321 НК във вр. с чл. 304 от НК, е
задържан за 24 часа И.К. в помещение за временно задържане на РУ- С..
Видно от подписаната от задържаното лице заповед, същото е уведомено, че
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР има право да обжалва законността на
задържането и са му разяснение правата, че има право на защитник и че не
могат да бъдат ограничавани други негови права, освен правото на
предвижване. Задържаното лице е подписало разписка, че е получило препис
от заповедта.
Видно от декларация от 08.07.2019 г. подписана от И.К., същият е
посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, като
е посочен адв. Н.Г. и телефон, заявил е, че не желае адв. защита по ЗПрП,
посочил е, че страда от хипертония, но не желае медицински преглед, както и
не желае член от семейството му или друг заинтересован да бъде уведомен за
неговото задържане, като е заявил, че е уведомен за правото на свиждания, да
получава колети и храна. Декларирал е, че незабавно е бил уведомен за
правата му по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
С постановление № 4310 от 08.07.2019 г. на прокурор е постановено И.К.,
„задържан под стража“ за срок от 24 часа, да бъде преведен от РУ- С. до гр.
София, СДВР- МВР. Видно от протокол за разпит на свидетел от 09.07.2019 г.
И. К. е разпитан в качеството си на свидетел по досъдебното производство.
С определение по НЧД 2328/2019 г. по описа на СпНС, от 04.07.2019 г. е
дадено разрешение на орган на досъдебното производство за извърши
претърсване и изземване на недвижим имот – жилище, находящо се в гр. С.,
което е ползвано от И. К., като с определение от 04.07.2019 г. по ЧНД
2327/2019 г. на СпНС е дадено разрешение за претърсване и изземване в
офиса на фирма „***“, ползван от И. К..
От представените и приети по делото публикации в пресата е видно, че
извършеният арест на Й. К.а е отразен в медиите, както и обстоятелството, че
се предполагало, че прикривала фиктивен внос извършван от синът й,
управител на фирма „ ***“.
9
От публикация на Прокуратурата на РБ от 09.07.2019 г. (л. 147 от гр. д. №
400821 г. по описа на ГбОС) се установява, че същата публикувала
прессъобщение за повдигнатото обвените на Й. К.а.
От събраните гласни доказателства на св. Н.Ц., фактическа съжителка на
ищеца, се установява, че не знае мъжът й да е имал проблем с органите на
реда, освен на 08.07.2019 г., когато в къщата им влезли КОНПИ и
жандармерията. Било около 8 ч. сутринта, когато разбрала, че са влезли в
къщата, където била тя с двете им деца и мъжът й. Мисли, че пред спалнята й
са дошли около 5 човека, но на нея нищо не са й казали, като от къщата нищо
не са взели. Било като на филм и стрес за всички, мъжът й много се
притеснил. Извели я от стаята, като след това по- голямото дете много
разпитвало за случилото си. След като приключили претърсването те взели
мъжът й, доколкото разбрала за да отидат във фирмата. Около 15 часа й
написал, че са го задържали по вайбъра, като го освободили на следващия
ден. Бил съсипан и много разстроен. Искал да направи нещо за да опровергае
всичко. Тя разбрала от новините вечерта какво се случвало. Мъжът й искал да
емигрира, защото не можел да приеме случилото се. Уточнява, че сутринта на
претърсването един човек бил с тениска КОНПИ, другите не може да каже
дали са били в униформа. Когато мъжът й писал, че е задържан било около 15
ч., казал й че вероятно няма да имат връзка и ще е в София задържан.
Прибрал се около 11 ч. вечерта на следващия ден, защото ходил по разни
институции. На нея й обяснил, че бил задържан за фиктивен износ, а после не
го привлекли кат обвиняем. Разбрала от медиите, че свекърва й била част от
организирана престъпна група, в медиите обяснявали за синът й, който имал
фира. Не помни дали са казали конкретни имена. След като се върнал след
задържането, мъжът й бил много притеснен предимно за майка си, която била
с влошено здравословно състояние. Освен това той самият се чувствал
обиден. Искал да направи пресконференция за да опровергае всичко.
От показанията на св. С. Г. и св. Д. И., и двамата служители във фирмата
на ищеца, се установява, че извършените арести се отразили на имиджа, както
на К., така и на фирмата, като част от клиентите се отдръпнали за известно
време. И двамата твърдят, че ищецът бил много засегнат от ареста, притеснен
за здравето на майка си, тъй като същият е и обществено известен в града и
това е засегнало достойнството му. Свидетелстват, че сутринта на въпросната
дата, не са ги пускали в офиса на фирмата, имало униформени.
Свидетелката Т. З., свидетелства, че се е грижела за майката на ищеца,
която била с влошено здраве и хронично заболяване.
Свидетелят Н.Г., свидетелства, че е бил в служебни отношения с цялата
фамилия на ищеца, знае, че са имали проблеми с органите на реда, бил техен
адвокат. Било през 2019 г., но не помни кое време на годината, сутринта
преди осем часа му звъннал ищеца и му казал, че има някакви хора пред
фирмата и у майка му и да отиде да види какво става. Имало доста непознати
униформени с бадж КОНПИ и жнадармерия. След като отишъл във фирмата
те първоначално не го пуснали и той отишъл към дома на майка му. Там
имало синя кола Дачия. В дома на ищеца не е бил. Ищецът е с много добро
име в града, той бил задържан, както и майка му. Били му сложили някакво
10
безумно обвинение, но после не му го повдигнали. Сийка Милева направила
изявление, та после те трябвало да правят пресконференция и той правил
изявление. Бил задържан за 24 часа. Имало много полиция в града в деня на
арста, било мащабна операция. Ищецът бил съсипан.
От допуснатата и приета съдебно-психологическа експертиза се
установява, че по време на изследването се регистрират високи нива на лична
тревожност, като описаните събития – задържането, арестът и процесуално –
следствените действия, са се отразили негативно върху психо-
емоционалното му състояние. Сами по себе си, тези събития са стресиращи.
Личностните и характеровите черти, както и ценностната ориентация на
изследваното лице, предоставят една по – силна реактивност и дълбочина на
преживяванията, свързани с тези събития, както и последиците за самата
личност. В случая, тези действия са провокирали психо- емоционален стрес
на ниво PSM25 – средно ниво на стрес.
Останалите събрани доказателства по делото са неотносими към
предмета на предявените искове.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от ответниците и имуществени вреди, в качеството му
на наследник на майка си Й. К.а по реда на ЗОДОВ, против ответниците при
условията на солидарност на осн. §1 от ПР на ЗОДОВ.
С предявения иска за неимуществени вреди, с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 1,
предл. последно от ЗОДОВ – за нарушение на чл. 5 § 1 от КЗПЧОС и т. 2 –
нарушаване права, защитени от чл. 5 § 2 – 4 на Конвенцията, ищецът
претендира претърпени от него неимуществени вреди вследствие
задържането му под стража от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като се претендира, че е претъпял вредите от незаконосъобразност на
извършения арест, респ. че същият не е бил необходим, както и не му е
дадена възможност да ползва непосредствено след задържането си правна
помощ, нито е имал достъп до адвокат, нито е имал информация да разбере в
какво е обвинени, с което са нарушение и две Директиви 2012/13/ЕС и
2013/48/ЕС, с което са му причинени лично на него неимуществени вреди,
които са в пряка- причинно следствена връзка от действията на ответниците,
които отговаряли при условията на солидарност – тъй като на осн. чл. 46 от
НПК Прокуратурата ръководи разследването, а преките действия, от които
твърди, че са настъпили вредите, са вследствие извършените действия на
служители на другия ответник, в качеството им на наказателен разследващ
орган.
От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че
ищецът е бил задържан за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй
като, видно от заповедта за задържане, е бил заподозрян в извършването на
престъпление по чл. 321 във вр. с чл. 304 от НК. От досъдебното
производство **/19 г. СпП е видно, че същият е разпитан в качеството си на
свидетел и не му е повдигано обвинение за извършено престъпление от
11
Прокуратурата.
От правно значение за ангажиране на отговорността на държавата по чл.
2, ал. 1, т. 1, предл. последно и т. 2 от ЗОДОВ е да се установи лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС (Конвенцията), както и
нарушение на чл. 5 § 2-5 от Конвенцията.
Член 5, § 1 от Конвенцията предвижда, че всеки има право на свобода и
сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода, освен в случаите и
само в съответствие с процедури, предвидени в закона, като Конвенцията
сочи шест хипотези, сред която е и б. „с“, предвиждаща законен арест или
лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършено
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Общата цел на чл. 5 от Конвенцията е да осигури, че никой не
трябва да бъде лишен от свободата си по произволен начин.
За да се приеме, че е нарушено правото на свобода закрепено в чл. 5, § 1,
съгласно б. „с“ от Конвенцията следва да се установи дали местното право,
отговарящо на стандартите за законност, е спазено, както и да са налице
уредените две предпоставка, за да се допусне лишаване от свобода по
смисъла на Конвенцията в хипотезата на б. „с“, а именно арестът на лицето да
е с цел осигуряването на явяването му пред предвидената от закона
институция и обосновано подозрение за извършване на престъпление. Когато
е налице „обосновано подозрение“, лице може да бъде арестувано
добросъвестно за разпит с цел установяване на доказателства, необходими за
повдигане на обвинение, без този арест да нарушава чл. 5, § 1, т. „с“, когато
такива доказателства не са налице. Не е необходимо и в крайна сметка да се
повдигне обвинение срещу задържаното лице, както и властите да получат
достатъчно доказателства за повдигане на обвинение след ареста или по
време на задържането. Целта на задържането е преди повдигане на обвинение
да се проведе наказателно разследване, с което да се потвърдят или отхвърлят
подозрения, които дават основания за задържане. Въпреки това, ясното
условие подозрението да се базира на разумни основания „формира
съществена част от гаранцията срещу произволен арест и лишаване от
свобода (Gusinskiy v Russi 2004 – ІV; 41 EHRR 281 § 53). По делото Fox,
Campbell and Hartley срещу Обединеното Кралство Съдът отбелязва, че
„обосновано подозрение“ предполага наличието на факти или информация,
които биха убедили обективния наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъпление (л. 371, Право на Европейската конвенция за
правата на човека, изд. Сила).
От приетите по – горе доказателства се установява по безспорен начин,
че ищецът на 08.07.2019 г. е задържан на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за
срок от 24 часа, като в заповедта за задържане са посочени законовите
разпоредби на чл. 321 във вр. чл. 305 от НК, като липсва посочване на
каквито и да е фактически основания за задържането. Последното само по
себе си е достатъчно основание да се бъде направен изводът, че конкретното
лишаване от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол и
12
ангажира отговорността на Държавата поради нарушаване правата на ищеца
защитени по чл. 5 § 2 - 4 от Конвенцията по повод 24- часовото му задържане.
Чл. 5, § 1, б. „с“ изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“,
че е извършило престъпление, поради което такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно. Съдът в Страсбург приема, в § 47 от Решение от
24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България, че заповедта за
задържане трябва да има факти или информация, които биха убедили
обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило определено
престъпление и когато такива не са посочени, а има само позоваване на
законови разпоредби, какъвто е и настоящия случай, съдът може да направи
извод за нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията.
От изложеното следва, че с процесното задържане на ищеца за 24 часа
по реда на ЗМВР е извършено твърдяното нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията, както и че е извършено нарушение чл. 5, § 2 от Конвенцията,
което е условие за ангажиране на отговорността на ответните страни по чл. 2,
ал. 1, т. 1, предл. последно и т. 2 от ЗОДОВ, като настоящият състав на съда
намира, че същите отговарят при условията на солидарност по смисъла на чл.
4, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като уреждането е причинено едновременно от
действията и актовете на двамата ответници. Отговорността на СД на МВР
произтича от издадената заповед за задържане по реда на чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР, в която не са посочени фактическите основания за задържането, а
отговорността на Прокуратурата произтича от ръководната функция по
досъдебното производство,от което е видно, че е дадено указание
задържането лице да бъде приведено за разпит с постановление №
4310/08.07.2019 г. на Прокурора за извършване на действия по разследването
(л. 4 от том 27 на ДП 19/19 г. на СпП), като в този смисъл отговорността им е
солидарна по отношение на претендираните неимуществени вреди (решение
№ 157 от 21.12.2018 г по гр. д. № 4776/2017 г. на ВКС).
Не се установява твърдяното от ищеца за нарушаване правото му на
достъп до адвокатска помощ, като в този смисъл недоказано е, че са
нарушени нормите на чл. 3, чл. 4, чл. 5 § 1 и § 2 и чл. 7 от Директива 2012/138
ЕС свързана с правото на информация на заподозряно лице, с цел
ефективното им упражняване – правото на правна помощ и достъп до
адвокат. От събраните доказателства – л. 12 на том 27 от ДП 19/19г. на СпП е
видно, че на ищеца непосредствено след задържането му е била предоставена
писмена декларация за правата му, която той собственоръчно е попълнил, в
която са посочени правата му и той е заявил, от кои от тях ще се ползва,
както и че веднага след задържането му е бил устно запознат с правата му по
чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. Не се събраха доказателства, ищецът или посочения
от него адвокат Н., да са правили опити, да се свържат по време на
процесното задържане и това право да е било ограничено. От свидетелските
показания на адв. Н. е видно, че той е знаел, че ищецът е бил задържан за 24
часа в София и на другия ден си дошъл и разговаряли, т.е. същият не е правил
опит да се свърже с клиента си във връзка със задържането му. Т.е.
посоченото право на ищеца не е било ограничено по време на задържането
му.
13
Относно претърпените неимуществени вреди съдът намира, че безспорно
ищецът е претъпял негативни емоции във връзка с констатираните нарушения
при задържането му, изразяващи се в непредставяне на факти и обстоятелства
за задържането му. В рамките на житейската логика е да се приеме, че
нарушаване на правата му е предизвикало страх, объркване, притеснение,
несигурност и срам. От приетата съдебно –псхологическа експертиза
безспорно се установява, че се регистрират високи нива на лична тревожност,
като описаните събития – задържането, арестът и процесуално – следствените
действия, са се отразили негативно върху психо- емоционалното му
състояние. Сами по себе си, тези събития са стресиращи. Личностните и
характеровите черти, както и ценностната ориентация на изследваното лице,
предоставят една по – силна реактивност и дълбочина на преживяванията,
свързани с тези събития, както и последиците за самата личност. В случая,
тези действия са провокирали психо- емоционален стрес на ниво PSM25 –
средно ниво на стрес. От събраните писмени и гласни доказателства е видно,
че същият заема висока длъжност в частна фирма „***“ АД, като същият е
известен в град С., което допълнително е предизвикало негативни емоции у
ищеца и се е отразило на начина му на живот и работата му с клиентите,
които видно от показанията на свидетелите, са се отдръпнали от работата си с
тях за определен период от време.
Паричният еквивалент на моралните вреди следва да се прецени от
съда, освен въз основа на доказателствата по делото, така и от общоприетите
принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло
вредата, като същият се определя по справедливост. Справедливостта по чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е обусловено от преценката на
конкретни факти и обстоятелства. Отчитайки горните обстоятелства,
спецификата на казуса, а именно, че се касае за задържане на човек, който е
развивал местен бизнес, известен с доброто си име в обществото, чието име е
било медийно отразено наред с това на неговата майка, задържана по същото
досъдебно производство, което безспорно се е отразило на общественото му
положение, както и на личните му негативни емоции и възприятия по казуса,
се налага изводът, че справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди, като за горницата до пълния предявен
размер от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Предявеният иск за мораторна лихва върху претендирания размер на
обезщетението на неимуществени вреди, за периода от 08.07.2019 г. – датата
на увреждането до 06.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, като
акцесорен следва да се уважи за процесния период върху сумата от 6 000 лв.,
като съдът извърши пресмятане с ЕПИ калкулатор и установи, че същата е в
размер на 1 370 лв., като в останалата част на иска за лихва за забава до
пълния предявен размер от 4 566, 67 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По предявения иск за имуществени вреди с пр. осн. чл. 6, ал. 1, предл.
първо във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 53 от ЗОДОВ, настоящият
състав на съда намира следното:
14
Имуществената вреда е представлява разликата между имущественото
състояние на засегнатото лице след неблагоприятното въздействие върху
неговото имущество и имущественото състояние, което това лице би имало,
ако върху неговото имущество не бе осъществено неблагоприятно
въздействие. Или, това са вредите, които се изразяват в едно обективно
намаляване на имущественото състояние на увреденото от
незаконосъобразния акт лице и са два вида: претърпяна загуба, която се
изразява в пряко засягане на налични блага и пропусната полза -
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице,
което не е настъпило единствено по причина на незаконосъобразния акт.
Обезщетението за имуществени вреди е наследимо и безспорно ищецът е
наследник Й. К.а, спрямо която е било повдигнато обвинение и досъдебното
производство **/19 г. е прекратено поради настъпила смърт на
наследодателката му в хода на производството.
Настоящият състав на съд на първо място намира, че не е налице
солидарна отговорност на двамата ответници за претендираните имуществени
вреди, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносен резултат от страна
на СД МВР във връзка с тези претендирани вреди, в качеството му на
наследник на Й. К.а. Прокуратурата е ръководила досъдебното производство
спрямо майката на ищеца и същата не доказа, че наследодателката на ищеца е
извършила деяние, което да съставлява престъпление съгласно чл. 6, ал. 2 от
ЗОДОВ, т.е. същата е отговорна за причинената на наследодателката на
ищеца имуществени вреди, които са в пряко – причинно следствена връзка с
воденото досъдебно производство.
Съдът намира, че такива имуществени вреди, които подлежат на
обезвреда по реда на ЗОДОВ са заплатените от К.а адвокатски хонорари, за
които се представят доказателства по делото, а именно на адв. К. 10 000 лв. –
две платежни нареждания по 5 000 лв. и на адв. Н. 3 000 лв., като и двата са
били упълномощени да я представляват, видно от пълномощното на адв. Н. и
от преупълномощаването на адв. К.. С оглед така приетото, съдът намира за
основателно възражението на Прокуратурата за прекомерност на
адвокатските хонорари и по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК в настоящата
производство, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на
делото и същите следва да бъдат намалени на по 1 500 лв. или общо 3 000 лв.
В този размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи по
отношение на Прокуратурата на РБ, а по отношение на СД на МВР искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В частта, в която с иска за претърпени имуществени вреди се
претендира пропусната полза изразяваща се в неполучаване на обезщетението
при пенсиониране от Агенция Митници в размер на 21 420 лв. настоящият
състав на първо място намира, че не е налице солидарна отговорност на
ответниците, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултата
от страна на двамата ответници по смисъла на чл. 53 от ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР
на ЗОДОВ. Така заявената искова претенция за вреда – пропусната полза, не и
е в следствие действията на ответниците, а вследствие незаконосъобразност
15
на действията по прекратяване служебното правоотношение на
наследодателката от Агенция Митници, поради което не може да се ангажира
отговорността на двамата ответници по отношение на тази претенция.
Предвид гореизложеното искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 3 000 лв. спрямо Прокуратурата на РБ, като за горницата
до пълния предявен размер от 34 420 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените и
претендирани разноски за държавна такса в размер на 20 лв., на осн. чл. 10,
ал. 3, предл. първо от ЗОДОВ и адвокатски хонорар съразмерно на уважените
искове в размер на 1 191, 20 лв. с ДДС. В полза на ответника СД на МВР,
който е представляван по делото от юрисконсулт и са претендирани разноски
за производството, следва да се присъди възнаграждение за същия в размер
на 150 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 и Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи,
гр. София, ул. „Антим І“ № 5, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ИВ. К. К., ЕГН
**********, с адрес на гр. С., ул. "***" **, обезщетение в размер на 6 000 лв.
(шест хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди от извършеното
полицейско задържане на 08.07.2019 г. за 24 часа в нарушение на чл. 5, § 1 и
чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1,
предл. първо и т. 2 от ЗОДОВ, както и законна лихва за забава върху сумата в
размер на 1 370 лв. (хиляда триста и седемдесет лева), за периода от
08.07.2019 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за причинените му неимуществени вреди, за горницата над
6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен и
недоказан както и акцесорния иск за мораторна лихва за горницата над 1 370
лв. до пълния предявен размер от 4 566, 67 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. К. К., ЕГН **********, в качеството му
на наследник на Й. К.а, с адрес на гр. С., ул. "***" **, на осн. чл. 6, ал. 1 и ал.
2 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени от наследодателката му
имуществени вреди, в размер на 3 000 лв. – заплатен адвокатски хонорара по
воденото срещу същата ДП 19/19 г. пр. пр. № 436/18 г. на СпП, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за причинени на
наследодателката му имуществени вреди, за горницата над 3 000 лв. до
пълния предявен размер от 34 420 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВАРЛЯ предявения иска от ИВ. К. К., ЕГН **********, в
качеството му на наследник на Й. К.а, с адрес на гр. С., ул. "***" ** против
16
СД на МВР на осн. чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, за обезщетение за
претърпени от наследодателката му имуществени вреди по воденото срещу
същата ДП 19/19 г. пр. пр. № 436/18 г. на СпП в размер на 34 420 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 и Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи,
гр. София, ул. „Антим І“ № 5, ДА ЗАПЛАТЯТ на ИВ. К. К., ЕГН **********,
с адрес на гр. С., ул. "***" **, разноски по делото в общ размер на 1 211, 20
лв. (хиляда двеста и единадесет лева и 20 ст.), на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес на гр. С., ул. "***" ** ДА
ЗАПЛАТИ Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.
София, ул. „Антим І“ № 5, разноски по делото в размер на 150 лв. (сто е
петдесет лева), на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
17