Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076 / 1.2.2021г.
Гр. Перник, 01.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
19 .01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при участието на секретаря Т Тодорова,
като разгледа докладваното гр.
дело № 05305 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Д.В.П.
ЕГН ********** *** и чрез адв.К.П. БлАК
срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество
сумата 902.87 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и
отведени и пречистени отпадни води за периода 26.11.2011 г. до 23.10.2013 г. и
сумата
77.25 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.02.2012 г. до 25.11.2013
г.,
ведно със законната лихва върху посочената
главница от 09.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
ведно
със сумата 25 лв. – сторени разноски по делото за д.такса,
които суми представляват сумите
по изпълнителен лист ,издаден по ч. гр. дело № 8141/2013 г. по описа на Районен
съд – Перник и образувано изпълнително
дело № 606/2014г. на ЧСИ Бадев – поради
погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че е обвързан от облигационно
правоотношение с ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД във връзка с
доставката на питейна вода и отвеждане на канални води, тъй като бил потребител
на посочените услуги, като потребител.
Поддържа се, че в хода на ч. гр. дело № 8141/2013 г. по описа на Районен съд –
Перник е бил издаден срещу него ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 202014г. и образувано
изпълнително дело № 606/2014г. на ЧСИ Бадев
Оспорва дължимостта на същите с твърдението,
че са погасени по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.
Изтекъл е и общия 5 годишен давностен срок.
На основание чл. 119 ЗЗД следва да се считат
за погасени и вземанията за лихви и разноски, имащи акцесорен характер. С тези
съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД не е депозирал писмен отговор.
Ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Кичка Несторова, оспорва исковете с
твърдението, че не е налице правен интерес от предявяването им, доколкото няма
висящ изпълнителен процес и от страна на дружеството, в качеството му на кредитор,
не са предприети никакви действия за събиране на вземанията. Не отрича, че последните са погасени по
давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело на Районен съд – Перник и тези в приетото по
делото изпълнително дело на ЧСИ Ст.Бадев с район на действие Окръжен съд –
Перник се установява, че :
-в
хода на производството по гражданското дело е издадена ЗИПЗ № 6856 от
10.12.2013г. която е влязла в сила и
-е
издаден ИЛ от 29.01.2014г. въз основа на който е образувано изпълнителното дело
на ЧСИ Бадев .
Същото
е приложено в кс.копие.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на последния и за
събиране на материализираните в него вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване
и канализация“ ООД било образувано изпълнително дело .
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на
изпълнителния процес по разпореждане на органа по принудителното изпълнение били
изпратени писмо до Агенция за държавни
вземания – гр. София и писмо до Националната агенция по приходите – офис гр.
Перник за предоставяне на информация относно наличието на публични задължения
на длъжника, както и писмо до Община
Перник, отдел „Местни приходи и такси“ за предоставяне на справка относно притежавани
от него движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.
Други
относими доказателства не са приети по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, както е отразено в
проекто-доклада на съда, обявен за окончателен такъв, предвид наличните по
делото данни, че за събиране на процесните вземания е налице висящ изпълнителен процес, тъй като
производството по изпълнително дело № 20077520400987/2007 г. по описа на ЧСИ не
е било прекратено
По
своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е
проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Последният
има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и
може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи правния
си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието
на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество,
свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и
краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват
и процесуално допустими.
В
настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните
вземания са удостоверени в изпълнителен лист , издаден срещу ищеца – н производство по чл.419 ГПК.„
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
Съдът
намира, че вземането, представляващо цена на доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадни води има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения,
дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Тригодишният
давностен срок
е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на сумата от предвид характера му и регламентираното в
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания
като последица от погасяването по давност на главницата. Извън този случай
спрямо това притезание на самостоятелно основание е приложима тригодишната
давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва, включена в хипотезата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното
вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В
чл. 31 от публикуваните и с това
публично достъпни Общи условия на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ООД за предоставяне ва ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора /приложими към процесния период/ е предвидено, че потребителите следва
да заплащат месечните си задължения в 30 – дневен срок, считано от издаване на
фактурата за това, която от своя страна е ежемесечна.
От
изложеното следва изводът, че с изтичането на този срок вземането става
изискуемо, а до този момент същото е само ликвидно.
Същевременно, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения в мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС,
счита, че главницата е погасена по давност, а лихвата- като акцесорно
задължение – също.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест,
ответното дружество не установи извършването на други действия в хода на
изпълнителното производство, или след неговото прекратяване, които да са довели
до прекъсване на давността.
Такъв характер няма разменената кореспонденция между
частния съдебен изпълнител и ТД на НАП – гр. София, офис гр. Перник, Агенция за държавни вземания и
Община Перник, отдел „Местни приходи и такси“, тъй като последната касае
единствено проучване на имущественото състояние на длъжника/респ. ищеца , съответно
наличието на регистрирани трудови договори, което по характера си не представлява
същинско действие по принудително изпълнение.
В
мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС изрично е посочено кои действия в
изпълнителния процес имат характера на същински такива по принудително
изпълнение, съответно с предприемането на които се прекъсва давността, а
именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Предвид
изложеното, съдът приема, че процесните вземания за главница и лихва са
погасени по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на
такива за: 40.21лв. д.такса 24лв.такса за кс.копие от изп.дело и 300лв.адв.възн.
ОБЩО 364.21лв.
С оглед материалния интерес, адв.хонорар е изчислен по
Наредбата, ето защо, съдът намира за неоснователно релевираното от пълномощника
на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на това
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Д.В.П. ЕГН ********** *** и
чрез адв.К.П. БлАК
срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД
кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове - за признаване за установено в отношенията между
страните,
че
ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 902.87 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и
отведени и пречистени отпадни води за периода 26.11.2011 г. до 23.10.2013 г. и
сумата
77.25 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.02.2012 г. до 25.11.2013
г.,
ведно със законната лихва върху посочената
главница от 09.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
ведно
със сумата 25 лв. – сторени разноски по делото за д.такса,
които суми представляват сумите
по изпълнителен лист ,издаден по ч. гр. дело № 8141/2013 г. по описа на Районен
съд – Перник и образувано изпълнително
дело № 606/2014г. на ЧСИ Бадев – поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Д.В.П. ЕГН ********** *** и чрез адв.К.П.
БлАК -
РАЗНОСКИ в общ
размер 364.21лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: