Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 982 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Т.ф.” ООД, твърди, че между него и ответника - „П.О.” ООД, са възникнали облигационни отношения от сключени договори за продажба на стоки, представляващи базови масла. В изпълнение на тези договори продавачът доставил на ответното дружество стоки, за което са издадени следните фактури: 1) фактура № **********/ 17.03.2016 г., издадена за доставка на 117, 621 тона базово масло, чиято продажна цена е 144 502, 85 лв. с ДДС; 2) фактура № **********/ 29.06.2016 г., издадена за доставка на 24 тона базово масло, чиято продажна цена е 28 257, 82 лв. с ДДС, 3) фактура № **********/ 10.08.2016 г., издадена за доставка на 23, 54 тона базово масло, чиято продажна цена е 34 253, 81 лв. с ДДС. Ответникът заплатил част от така възникналото в негова тежест задължение за покупна цена съгласно фактура № **********/ 17.03.2016 г., като към настоящия момент продължава да дължи сума в размер на 32 000 лв. Той не е изпълнил нито на падежа, нито към момента каквато и да е част от задълженията по другите две фактури. Той изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху неплатените в срок задължения за периода от 27.05.2016 г. до 27.05.2019 г., която е в общ размер на 27 766, 19 лв. Поради изложеното ищецът моли „П.О.” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 94 511, 63 лв., представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на базови масла по фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/ 29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г., както и сумата от 27 766, 19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 27.05.2016 г. до 27.05.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът – „П.О.” ООД, оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за сключване на процесните договори за продажба, както и за това, че е доставил на ответника описаните в исковата молба стоки. Прави възражение за погасяване на исковете по давност. Позовава се на изтичане на кратката тригодишна давност. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца
за заплащане на цена, дължима от ответника по сключени между тях договори за продажба на стоки. За да бъде
същата уважена, на първо място, следва да се прецени дали от представените по делото доказателства
се установява, че между страните по спора е сключена тази сделка, която е посочена от ищеца като правопораждащ вземането за цена факт, който
ответникът оспорва да е осъществен.
Договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален. Той се счита за сключен в момента на постигане на съгласие между договарящите
страни относно всички присъщи на съдържанието му
съществени елементи – вида и количеството на вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която
купувачът се задължава да заплати на продавача.
В производството липсват писмени
доказателства, които да удостоверяват постигнато между „Т.ф.” ООД, в качеството на продавач, и „П.О.” ООД,
в качеството на купувач, съгласие за сключване на
договори
за продажба на стоки, представляващи базови
масла. Това не се установява от приетите по делото фактури - фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/
29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г. В тези счетоводни документи като доставчик
на стоките е посочено ищцовото дружество „Т.ф.” ООД, а като получател
на стоките - ответното дружество „П.О.” ООД, като в тях са описани по вид и количество
стоките, които са предмет на продажбата, както и покупната цена, която купувачът
се задължава да заплати за тях. Нито една от тези фактури, обаче, не е
подписана от купувача на стоките, поради което въпреки, че те съдържат
информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за търговска
продажба, следва да се приеме, че не доказват наличието на съгласие между
страните за поемане от тях на задължения със съдържание такова, каквото е
отразено в документите.
Писмената форма не е условие за действителност на
сделката за продажба, предвид неформалния й характер, поради което нейното
сключване може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на предоставената
от НАП информация за декларирани от ответника фактури, включени в дневниците за
покупки по ЗДДС се доказва, че процесните 3 броя фактури, които са издадени от „Т.ф.” ООД и са на обща стойност от 207 014, 48 лв., са
осчетоводени в счетоводството на купувача „П.О.” ООД, отразени са в дневника му за покупки за
месеците, през които са издадени и това дружество е ползвало данъчен кредит по тях.
Отразяването на задължението за заплащане на покупна цена към „Т.ф.” ООД в счетоводството на ответника, е такова действие,
което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на
купувач, е изразил съгласие да закупи, описаните в осчетоводените фактури
стоки, представляващи базови масла и да заплати на продавача покупна цена за
това в размер на 207 014, 48 лв. Това означава, че се доказа, че двете насрещни
страни по сделката са изразили воля за постигане на съгласие относно сключване
на договори за продажба на базови масла със съдържание на основните задължения
на страните по тези сделки такова, каквото е посочено в описаните от вещото лице
и приети по делото фактури.
За да възникне
задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки, която е
уговорена в общ размер от 207 014, 48 лв., освен постигане на съгласие по
основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това,
че продавачът му е доставил уговореното количество стоки.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от ищеца, което се установи от заключението на изготвената ССЕ, по своята същност представлява действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни действия и на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
С оглед горното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „П.О.” ООД е получило стоките, описани във фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/ 29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г., поради което и за продавача „Т.ф.” ООД, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да получи дължимата насрещна престация, а именно уговорената покупна цена, която възлиза на сумата от общо 207 014, 48 лв. и е дължима от купувача по договорите за продажба.
От изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, се установява, че част от това задължение е погасено преди завеждане на делото, като останалата неплатена част от него възлиза на 94 511, 63 лв. От ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства, че е погасил дълга си в посочения размер чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на парични задължения. Той, обаче, е направил в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за получаване на покупната цена на доставените стоки, което възражение следва да бъде разгледано.
Давностният срок за погасяване на претенцията на ищеца за реално изпълнение на задълженията за заплащане на покупната цена на доставените стоки по договор за продажба е общия - петгодишен, тъй като те няма характеристиките на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност. Задълженията за заплащане на покупната цена при различни доставки на стоки дори и в случаите, когато между страните по договора за продажба съществуват трайни търговски отношения, в рамките на които те са осъществени, възникват за купувача отделно, от момента на получаване на съответните стоки. Тяхното възникване и настъпването на падежа им не са обусловени единствено от изтичане на предварително уговорен между страните период от време, а от осъществяване и на други факти, като предаването от продавача на купувача на уговорените като вид и количество стоки.
Началото на давностния срок
съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая вземането за заплащане на покупната цена по сключения между страните договор за продажба е срочно. От съдържанието на представените по делото фактури
се установява, че във всяка една от тях е посочен срок, в който
купувачът се задължава да заплати цената на доставените стоки. Доколкото се доказа, че така издадените фактури са
подписани от представител на продавача „Т.ф.” ООД, а купувачът „П.О.” ООД ги е осчетоводил, то следва да се приеме, че между тези дружества е
постигнато съгласие, че денят, в който задължението за заплащане на покупна
цена, следва да бъде изпълнено, е именно този, конкретно посочен във всеки един
документ. Следователно това задължение става изискуемо и погасителната давност
за него започва да тече от деня на настъпване на падежа, който за задълженията
по отделните фактури е както следва: - падежът на задължението за заплащане на
цената на стоките, описани във фактура № **********/
17.03.2016 г. е 18.03.2016 г., от която дата започва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на 18.03.2021 г.; - падежът на задължението за заплащане на цената
на стоките, описани във фактура № **********/
29.06.2016 г. е 30.06.2016 г., от която дата започва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на 30.06.2021 г.; - падежът на задължението за заплащане на цената
на стоките, описани във фактура № **********/
10.08.2016 г. е 11.08.2016 г., от която дата започва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на 11.08.2021 г. Искът за
осъждане на ответника да заплати неплатената част от покупната цена, дължима по посочените три фактури, е предявен на 28.05.2019 г., което е преди 30.06.2021 г., когато изтича давността по
отношение на най-старото от предявените вземания. Това означава, че направеното възражение от ответника за погасяване по давност на
правото на иск на ищеца да претендира
заплащане на покупната цена по трите фактури, издадени на 17.03.2016 г., на
29.06.2016 г. и на 11.08.2016 г., е неоснователно.
С оглед всичко изложено, трябва да се заключи, че предявените искове за главница са изцяло основателни и следва да се уважат.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на покупната цена за доставените стоки, което възниква по договора за продажба в тежест на ответника е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение този субект дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Както беше посочено, задължението за заплащане на цена, което е обективирано във фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/ 29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г., е срочно, тъй като страните по договора за продажба са постигнали съгласие за деня, в който то трябва да бъде изпълнено от купувача. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
По делото се доказа, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на покупна цена по описаните в исковата молба фактури на падежа на всяко едно от тях. Ето защо, съдът приема, че по делото се доказа, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от ответника на тези негови парични задължения и той дължи да заплати на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на забавата. „П.о.” ЕООД е в забава от деня, следващ падежа на задължението, както следва: - от 19.03.2016 г. е в забава плащането на задължението за заплащане на цената на стоките, описани във фактура № **********/ 17.03.2016 г.; - от 01.07.2016 г. е в забава плащането на задължението за заплащане на цената на стоките, описани във фактура № **********/ 29.06.2016 г.; - от 12.08.2016 г. е в забава плащането на задължението за заплащане на цената на стоките, описани във фактура № **********/ 10.08.2016 г. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава за периода от 19.03.2016 г. до 27.05.2019 г. Ищецът претендира присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от по - късна дата, от тази, на която е настъпила забавата на ответника по отношение на задължението, обективирано в най-старата от трите фактури, поради което предявеният акцесорен иск е основателен за целия период, за който е заявен.
За претендирания период от 27.05.2016 г. до 27.05.2019 г. дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва възлиза на сумата от 27 766,
19 лв., която е определена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Това означава, че предявеният от „Т.ф.”
ООД искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и за пълния предявен размер.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 9 271, 11 лв., от които сумата от 4 891, 11 лв. – платена държавна такса, сумата от 400 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице и 3 980 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.О.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.ф.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, база „Т. ф.“, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 94 511, 63 лв. /деветдесет и четири хиляди петстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки, представляващи базово масло съгласно фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/ 29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 28.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 27 766, 19 лв. /двадесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетението за забавено плащане на главниците по фактура № **********/ 17.03.2016 г., фактура № **********/ 29.06.2016 г. и фактура № **********/ 10.08.2016 г., които са в общ размер от 94 511, 63 лв., което обезщетение е начислено за периода от 27.05.2016 г. до 27.05.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.О.” ООД да заплати на „Т.ф.” ООД сума в размер на 9 271, 11 лв. /девет хиляди двеста седемдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: