Решение по дело №18/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20197220700018
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е № 170

 

                               гр. Сливен 02.08.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 18/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от Ю.К.И.- С., и. н. „л. от с.” в З. С. срещу ГД ”Изпълнение на наказанията”, с искане за присъждане на обезщетение  в размер на 500 000 лева за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неосигурено медицинско обслужване в периода 29.05.2017 г. до 05.01.2018 г. Ищцата твърди, че з. а. и лекарите от медицинската  служба към З. С. са бездействали, като не са изпълнили дадените медицински предписания и препоръки от Медицински институт на МВР –Клиника по вътрешни болести, за и. й за прегледи и изследвания от к.. Ищцата твърди, че получавала откази и подигравателно отношение от служителите на З. С., които препятствали високоспециализираното й лечение. Изтъква, че същите я обричат на смърт, поради това, че е поставена в з. с., въпреки че има нужда от лечение на с.. Изтъква, че е била лишена от адекватно лечение след 29.05.2017г., била подложена на нечовешки страдания и на 05.01.2018г. получила и., за което била лекувана в МБАЛ “Хаджи Димитър“ ООД Сливен. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на получения и. и д. н.-Х.. Моли да бъде осъдена ГД “Изпълнение на наказанията“ да й заплати сумата от 500 000 лева обезщетение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява и  не изпраща представител.

Ответникът по иска – ГД “Изпълнение на наказанията“ чрез пълномощник –ст.юриск. П. С., счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли за отхвърлянето му. Изтъква, че по делото не са представени доказателства, че за ищцата са произлезли неблагоприятни последици от действия или бездействия на служителите на З. С. и на Медицинския център към него. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че здравословните проблеми на ищцата са били активно проследявани. Претендира разноски.

 Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за недоказаност на предявения иск. Счита, че липсват доказатества за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на действия или бездействия от страна на з. а. и на медицинските специалисти в здравната служба към З. С..

 От представената от ищцата епикриза към ИЗ № 6106 от 29.05.2017г. /л.33/ е видно, че Ю.С. е пролежала в Клиника по вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология, в периода 19.05.2017г. до 29.05.2017г. с диагноза – …. I-IIст. Х. в изостряне, състояние след …… /1998г./ограничена с. п., х. б. с. /к./  и придружаващи з. – ….. ….. …. IIст. Х. в д., Х. п., Д. на с.. Лекувана е, като са й извършени лабораторни и клинични изследвания, ЕКГ, рентгенография на б. д. и с., КТ на б. д., к. и м. т., УЗ на к. о., като в резултат от лечението е изписана в клинично стабилно състояние с подобрение. В хода на пролежаването е извършена консултация с к. и при ЕКГ е установен с. р., с. т., АН …/…., като е предложена терапия  с В. 3 х 40 мг., а при в. АН – Х. 2х1/2табл. Дадена е препоръка да се следи АН и СЧ, нова ЕКГ и консултация с к..

Видно от медицинско свидетелство, изготвено от и. д-р И., мл. и. ф. М. и мл. и. ф. П. /л.43 от дело на АССГ/, след завръщането на С. в з. С. за посещенията в Медицинския център са оформени съответни АЛ с амб. №3565/29.05.2017г.; амб.№3660/01.06.2017г. - отказва медицински преглед; амб. №3716/02.06.2017г. - отказва медицински преглед; амб. №3725/02.06.2017г. - РР110/65т.т.52,6кг.; амб.№3768 - РР 115/65 т.т. 52,2кг;  амб.№3822/07.06.2017г. бележка за н. к.;  амб.№3908/12.06.2017г.; амб.№3977/14.06.2017г. – отказва преглед; амб.№4037/19.06.17г.-Х.; амб.№4095/21.06.2017г. РР120/65 Т-36,6;  амб.№4180 РР115/70 преглед в н. к. без пристъп на з.; амб.№4205 – при прием на сутрешна терапия в н. к. – добро общо състояние; амб.№4358/29.06.2017г. ЕКГ в норма; амб. № 4624/12.07.2017г. –консултация по повод подадени документи за явяване на ТЕЛК; амб.№ 4844/20.07.17г. не споделя оплаквания; на 25.07.17г. посещение на екип на ЦСМП; амб.№5735/23.08.17г. РР120/80 т.т.36,9; амб.№5984/30.08.17г. РР120/80 температура -36,9; амб.№6103/01.09.17г. – получаване на и.; 20.12.17г. - получаване на и.. В удостоверението е отразено, че извън работното време на МЦ по повод оплаквания на С. са викани екипи на ЦСМП. На 05.01.2018г. отново е извикан екип на ЦСМП и С. е настанена в к. отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, установени са  ….. промени и е насочена за  СКАГ.

Видно от представената от ищцата епикриза /л.10/, в периода 06.01.2018г. до 11.01.2018г. С. е настанена в отделение по к. и и. к. към МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД гр. Сливен, където е диагностицирана с и. с. н. III функционален клас, с. и д. д. на ЛК, А. а.. …... ……. Състояние след преживян ….-п.; Придружаващи з. – Х. и ….. I-IIст.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК. Чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, л. от. с., при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

В конкретния случай ищцата твърди нанасяне на неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от медицинския център към з. и като ответник сочи Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 205 от АПК искът по чл. 203, ал.1 АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС ГД"ИН" е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за л. от с.. З., съгласно чл. 12, ал.3 от ЗИНЗС, са териториални подразделения на ГД "ИН". Пред съда се твърдят вреди от незаконосъобразно бездействие на служители от медицинския център на З. С., през визирания в исковата молба период, свързани с неизпълнение на предписания за извеждане на С. за провеждане на изследвания и консултации. Тази дейност е медицинска дейност, осъществявана от лечебните заведения, създадени към местата за л. от с.. Медицинското обслужване в местата за л. от с. е уредено в Наредба № 2 от 22.03.2010 г., издадена от Министерство на здравеопазването и Министерство на правосъдието, като съгласно чл. 3 от същата лечебните заведения в местата за л. от с. са част от националната система за здравеопазване и извършват дейността си в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието. В чл. 2, ал.2 от последния е предвидено, че дейността им се координира и контролира от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Тази дейност е административна по своя характер, доколкото осъществяваната от посочените органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложеното н. "л. от с." не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на н., а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от о. л. и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на лечебните заведения в местата за л. от с., следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.

С оглед изложеното, съдът намира исковата молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да се ангажира отговорността на държавата и общините по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо кумулативното наличие на няколко законово определени предпоставки:1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице; 2. Тези актове, действия и бездействия да са осъществени при или по повод извършване на административна дейност; 3. Настъпили вреди, които могат да бъдат имуществени или неимуществени; 3. Причинна връзка между незаконосъобразните акт, действие или бездействие от една страна и настъпилите вреди от друга.

При липса на която и да е от посочените предпоставки, не може да се реализира отговорността на държавата конкретно по чл. 284 от ЗИНЗС, като в тежест на ищцата е да установи и докаже кумулативното наличие на тези предпоставки с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства, като съгласно ал.5 от цитирания текст настъпването на вредите се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на лекарите от МЦ и от з. а. към З. С., изразяващо се в неосигуряване на медицинско обслужване и адекватно лечение в периода от 29.05.2017г. до 05.01.2018г. в резултат на което получила и. и Х.. Сочи, че е получавала откази и подигравателно отношение от служителите на З. С., които препятствали високоспециализираното й лечение.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за л. от с. (издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31/23.04.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на н. л. от с. се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на л. от с.. Според чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на з. или поправителния дом. Л. от с., които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при п. н.. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от н.-о. с.. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.

Съобразявайки цитираната нормативна регламентация съдът намира, че твърдението на ищцата С. за незаконосъобразно бездействие от страна на лекарите в МЦ към З. С. е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото. От представените по делото епикризи е видно, че тя е постъпила за лечение в Клиника по вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология със симптоми на з. Х., прегледана е, поставена й е диагноза, лекувана е със съответните медикаменти, провеждани са съответните изследвания и е изписана с подобрение. От представеното по делото медицинско свидетелство, изготвено от Медицински център към З. С., съдържанието на което не е оспорено в хода на делото по предвидения процесуален ред се установява, че ищцата С. е преглеждана многократно през претендирания период /29.05.2017г. -05.01.2018г. / в Медицинския център към З. С., като й извършено изследване – …. на 29.06.2017г. с отчетен резултат – „в норма“, редовно е измервано к. н., т.а и т. т., като четиринадесет пъти е подаван сигнал за преглед до екипите на ЦСМП, за което са оформени съответните фишове за с. м. п. /л.48 и сл. от дело на АССГ/. В този смисъл е недоказано твърдението на С. за незаконосъобразно бездействие на лекуващите лекари от МЦ към З. С. и на з. а..

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищцата, така както тя е описана в горецитираните нормативни актове. По делото не се установява на С. да е отказан амбулаторен преглед, напротив установява се, че на 05.01.2018г. С. е била в състояние, което изисква незабавен прием в ЛЗ и такова веднага е било осъществено с настаняването й в МБАЛ „д-р Иван Селимински“ АД и МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД. Установените з. пр. на С. са активно проследявани, като ищцата редовно е посещавала МЦ за извършване на амбулаторни прегледи, извеждана е за преглед и консултации при външни специалисти, за медико-диагностични изследвания, настанявана е във външни лечебни заведения, осигурявана е назначената й терапия, като многократно са ползвани и услугите на ЦСМП.

Следователно от ангажираните по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че С. е претърпяла твърдените неимуществени вреди и то от незаконосъобразно бездействие на служителите към МЦ към З. С.. По делото липсват данни, че увреждането на здравословното състояние на С. е причинено от действия или бездействие на служители на з. а. към З. С.. При липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл.284 от ЗИНЗС, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищцата е да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществила главно и пълно доказване на всяка една от кумулативно изискуемите предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявения от нея иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Съгласно чл. 143, ал.4 от АПК при отхвърляне на оспорването, в случая иска, ищцата заплаща на ответника всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото предявения иск е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.284 от ЗИНЗС, съдът намира, че ищцата следва да заплати на ответника разноски за процесуално представителство съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение на 100 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София деловодни разноски в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл. 285 от ЗИНЗС, и чл. 78, ал.8 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск от Ю.К.И.-С., и. н. „л. от с.“ в З. С., срещу ГД “Изпълнение на наказанията“, с цена от 500 000 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Ю.К.И.-С. с ЕГН ********** и. н. „л. от с.“ в З. С. да заплати на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София деловодни разноски в размер на по 100 /сто/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд Сливен.

 

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: