О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело
№470 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ”Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК Застраховане”” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София”
№7, ет.5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, действащи чрез адв.Т С, с адрес: ***1, против Решение
№670/13.02.2020г. постановено по гр.д.№12074/2019г. по описа на Районен съд
Варна, в частта, с която са уважени предявените от С.В.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис №90, чрез адв.Р Х, против
жалбоподателя, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 4000лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания,
в резултат от получени травми и преживян емоционален шок при ПТП, настъпило на
18.11.2018г., по вина на водача на МПС ”***”, с рег.№***, застрахован при
ответника по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица №BG/23/118000258525 от 30.01.2018г., със срок на
действие, покриващ датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
102.89лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, от които 80.90лв. за направени разходи за медицински
прегледи и 21.99лв., съставляващи разликата между получаваното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода 21.11.2018г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-30.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата се
излага, че в атакуваната му част, решението на РС Варна е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
извършил непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателствата, в
резултат от което неправилно и незаконосъобразно, е възприел, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че събраните по
делото доказателства установяват участието на ищцата като пострадало лице в
процесното ПТП. Поддържа се, че наличието на транспортен документ в държание на
ищцата, не е годно да установи, че същата е имала качеството на пътник в
застрахованото МПС към момента на процесното ПТП. Поддържа се още, че
отразените, в приобщената по делото медицинска документация, травми на ищцата,
е възможно да са получени при други обстоятелства, което е видно от
заключението на вещото лице по СМЕ. Сочи се, че опровергаването на твърденията
на ищцата за това, че към момента на ПТП е била с поставен предпазен колан и че
след ПТП пътниците са оставени няколко часа в студ и сняг, поставя под съмнение
достоверността и на останалите ѝ твърдения. Сочи се, че в съставеният за
процесното ПТП Протокол №1536957 от 19.11.2018г., който като официален документ
се ползва с материална доказателствена сила, не са отразени пострадали лица.
Твърди се, че липсата на пострадали при ПТП, се установява и от обективните и
безпристрастни показания на водача на застрахования автобус. Ето защо се
поддържа, че застрахователят правилно и законосъобразно, е отказал изплащане на
обезщетение на основание чл.496, ал.2, т.2, б.”б” от КЗ, респективно че
предявените искове са неоснователни, тъй като не е установен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, необходим за ангажиране на
отговорността на ответника, а именно причинна връзка между вредата и
противоправното поведение на деликвента. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че ищцата е претърпяла травми от процесното ПТП, се оспорват изводите
на съдът за характера, интензитета и времетраенето на понесените неимуществени
вреди, съответно за размер на дължимото обезщетение Сочи се, че понесените от
ищцата травматични увреждания по своята същност са леки, като понастоящем
същата е в добро общо състояние и без оплаквания. Сочи се, че за появяването у
ищцата на симптоми на посттравматичен стрес, е допринесло и самоволното ѝ
непредприемане на назначените психотерапевтична подкрепа и медикаментозно
лечение. Сочи се още, че провеждането на предписаното на ищцата лечение, би
скъсило периода на дезадаптация и би омекотило установените фобийни симптоми,
симптомите на посттравматичен стрес и кошмарните съновидения. Ето защо се
поддържа, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
неимуществените вреди, настъпили в резултат от неадекватно проведено лечение,
въпреки наличните препоръки от специалист и за последвалото задълбочаване на
симптомите, поради неспазване на тези препоръки. Поддържа се още, че процесният
инцидент не е нарушил съществено нормалния житейски ритъм на ищцата и не е
повлиял на възможността ѝ да води активен живот, поради което
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, се явява несъобразено
с критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика и с
установените данни за степента и характера на получените травми, както и с
обществените представи за справедливост. На следващо място се оспорват изводите
на съдът за основателност на иска за заплащане на имуществени вреди-разходи за
лечение, като се твърди, че представеният от ищцата касов бон от 19.11.2018г.,
не може да бъде отнесен към нито един от приложените амбулаторни листи за
извършени прегледи. Твърди се още, че касовият бон от 23.11.2018г., няма връзка
с ПТП и евентуално претърпени от него вреди, тъй като посочената в
разходно-оправдателния документ услуга ”Петрова психол.изследв.”, не е ползвана
от ищцата. С оглед липсата на причинно-следствена връзка между претърпените
вреди и процесното ПТП, се оспорва дължимостта ѝ на обезщетение за
имуществени вреди под формата на неполучено нетно трудово възнаграждение в
размер от 21.99лв. На последно място се оспорват изводите на съдът относно
началната дата на забавата на застрахователя. Сочи се, че в случая по реда на
чл.106, ал.3 от КЗ от увреденото лице, е изискан констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, който да удостовери връзка на уврежданията на ищцата и
процесният инцидент и тъй като такъв не е представен, застрахователят не е
изпаднал в забава. Евентуално, се твърди, че дори да се приеме, че увреденото
лице, е представило всички необходими доказателства със застрахователната си
претенция от 15.02.2019г., то застрахователят дължи лихва, едва след изтичане
на срока по чл.108, ал.1 от КЗ от 15 работни дни, т.е. от 11.03.2019г. В
заключение се моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова, в частта с която са уважени предявените искове или
в условията на евентуалност да бъде намален размерът на обезщетението за
неимуществени вреди при отчитане на действително претърпените болки и
страдания, техния характер и продължителност. Претендират се
съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недоказаност на
фактическият състава на деликта и за отсъствие на причинно-следствена връзка
между уврежданията на ищцата и инцидента. На следващо място, се оспорват
доводите на жалбоподателят за завишеност на присъдените обезщетения, като са
развити подробни съображения. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното
решение и за присъждане на деловодни разноски.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
От друга страна се констатира, че постъпилият отговор на въззованата жалба
е нередовен, тъй като адвоката, от който изхожда документа, не разполага с
правомощия да представлява страната във въззивното производство, доколкото
видно от приложеното по делото на РС Варна, пълномощно, адв.Р Х е преупълномощена да представлява
ищцата само в границите на първоинстанционното производство. Ето защо и предвид
етапа, на който се намира производството, делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание като на въззиваемата-ищца, се укаже да отстрани
нередовностите на представителната власт при подаване на отговора на въззивната
жалба, тъй като в противен случай подаването на отговор, няма да бъде зачетено
на основание чл.101, ал.3 вр. ал.1 от ГПК.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на ”ЗАД ”ОЗК
Застраховане”” АД, с ЕИК *********, против Решение №670/13.02.2020г. по
гр.д.№12074/2019г. на РС Варна, в частта, с която са уважени предявените от С.В.Н.,
с ЕГН **********, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 4000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, травми и
преживян емоционален шок, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 18.11.2018г.,
по вина на водача на МПС ”***”, с рег.№***, застрахован при ответника по
Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 102.89лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, от които 80.90лв. за направени разходи за
медицински прегледи и 21.99лв., съставляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 21.11.2018г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-30.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
УКАЗВА на въззиваемата-ищца, че на основание
чл.101, ал.1 от ГПК, следва в едноседмичен срок от съобщаването, с нарочна
писмена молба да потвърди действията по подаване на отговор на въззивната жалба
извършени без представителна власт от адв.Р
Х, тъй като в противен случай подаването на отговор няма да бъде зачетено на
основание чл.101, ал.3 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№330/2020г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно
с препис от настоящото определение.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се използва само при
невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при
изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.