Р
Е Ш Е
Н И Е № 444
07.02.2024 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Костова – Грозева адм. дело
№ 220 по описа на Административен съд Стара Загора за 2023 година.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „СИ БИ ЕС“ООД,
ЕИК *********, седалище в град Стара Загора, представлявано от Управителя Н.Б.,
чрез адв. в. Ц. и адв. Б., против Заповед № 270/14.03.2023г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/.
Жалбоподателят твърди, че на
06.04.23г. упълномощено от него лице получило процесната заповед, с която му
била наложена забрана при упражняване на неговата дейност да използва заблуждаваща търговска
практика, като не предоставя невярна информация, вкл. и подвеждаща, като
предлага за продажба артикула „спиртна напитка Ямболска гроздова“, рекламирайки
я за ракия „Ямболска гроздова“, чрез поставен етикет, при значителни разлики в
характеристиките, свойството и естеството на напитката.
Твърди, че заповедта била нищожна,
тъй като от нея не ставало ясно кой орган я издал и в нарушение на императива
на чл.59, ал.2, т.1 от АПК. На страница четвърта от заповедта имало поставени
два подписа, а само Председателят на КЗП имал компетенция да издава заповед на
осн. чл.68л от ЗЗП. Оспорва се и, че подписът положен срещу името С.А.изхождал от него. По тези съображения се иска обявяване
на заповедта за нищожна.
В алтернатива се иска отмяната й
като незаконосъобразна, тъй като била издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Жалбоподателя твърди, че в дейността си не
използвал заблуждаваща търговска практика, нито факта на единственото
нарушение, което констатирал органа представлявало такава. Оспорват се
фактически установявания на органа. Твърди, че еднократна констатация не
обосновавала приложимостта на чл.68г, ал.4, вр. с
чл.68д, ал.1, т.1 от ЗЗП. Липсвали констатации за идентични нарушения и в други
обекти на жалбоподателя. Само при установеност по категоричен начин на
използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика при упражняване на
търговската дейност органът можел да издаде акт като процесния.
Сочи, че той като търговец изпълнил
задължението си да предлага артикули с етикет на български език, който
производителят поставял и в този случай коментираните артикули притежавали
такъв етикет, поставен от техния производител. Поставеният от дружеството
етикет на стелажа, където се намирал артикулът не представлявала такъв по см.
на чл.9 от ЗЗП и служел само да обозначаване на мярката на разфасовката на
артикула и нейната продажна цена. Така оспорващият изпълнил законовите си
задължения да информира потребителите за този продукт. Допълнително мотивира и
доводи, че и двата етикета, относими към артикул спиртна
напитка Ямболска гроздова“ и към артикул ракия „Ямболска гроздова“ външно си
съвпадали и това подвело и служителя на оспорващия, когато поставял етикет и на
стелажа. Касаело се за грешка на този служител, поради невнимание от негова
страна, в следствие на начина на представяне на двата артикула от техния
производител.
Относно довода за допуснати
съществени процесуални нарушения жалбоподателят
мотивира, че КЗП бил колегиален орган и неговото решение по конкретен
въпрос бил абсолютна предпоставка за упражняване от Председателя на комисията
на правомощията по чл.8, ал.2, т.9 от закона. Оспорващият нямал знание дали КЗП
била взела решение по КП № 2737232 от 23.02.2023г., поради което било налице
допуснато нарушение на административно производствените правила, както и поради
това, че при самата проверка, извършена на жалбоподателя, негов представител не
участвал.
По тези съображения се иска отмяна
изцяло на заповедта и се претендират деловодните разноски.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от упълномощения си представител адв.
Ц.. Поддържа се жалбата. Пледира за отмяна на заповедта по съображения,
изложени в писмена защита.
Ответникът
– Председател на КЗП, редовно призован в с.з., се
представлява от пълномощник, който оспорва жалбата. В представено по делото
становище се мотивира за нейната неоснователност, както и че заповедта била
издадена при спазване на производствените правила и в съответствие с материално
правните разпоредби и целта на закона. Мотивира се, че със заповедта била
наложена една превантивна ПАМ за да се преустанови констатираното от органа
нарушение, извършвано от жалбоподателя.
Съдът,
като съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
23.02.2023г. служители на КЗП извършили проверка на обект на жалбоподателя,
находящ се в град Нова Загора, за което бил съставен констативен протокол /КП №
К-2737232 /л.27-30/. В КП са направени редица констатации, както и такава, че в
обекта била изложена за продажба спиртна напитка „Ямболска гроздова“, която
била обявена на търговския етикет, поставен от търговеца, непосредствено пред
бутилката като „ракия Ямболска гроздова“ , 1л. – 13,49лв. Било констатирано
още, че бутилката била облепена с бандерол №
64911690 и на гърба й имало трайно закрепен етикет от производителя с
посочената информация. Било отразено в КП, че бил направен снимков материал,
неразделна част от протокола, както и била приложена един брой фактура, като
документ за произхода на спиртна напитка „Ямболска гроздова“. За констатираното
на 32.02.23г. бил съставен против дружеството и АУАН № 002391 от 06.04.2023г.
/л.38-40/.
Със
Заповед № 270/14.03.2023г. Председателят на КЗП забранил на търговеца „Си Би Ес“
ООД с ЕИК ********* при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика. Заповедта била съобщена на 06.04.2023г. чрез
упълномощено лице. Жалбата до съда била подадена на 20.04.2023г.
По
делото се прилагат още: обяснение на Р.К. /л.12/; фактура № 515411
/л.13-14/; снимки на етикет на артикул с наименование „Ямболска гроздова“
/л.15-18/; етикет на спиртна напитка „Ямболска гроздова“, 1 литър /л.18/;
заповед № 1-11/22.12.11г. /л.20/; докладна записка на Гл. директор на Гл. дир.
„Контрол на пазара“ /л. 42-43/; докладна записка на Директора на РД Бургас
/л.49/; етикет на „СИБИЕС“ маркет на артикул „ракия
Ямболска гроздова“, 13,49 лв./бр. /л.53/; снимки на артикул „Ямболска гроздова“
/л.54-56/, описан в КП; снимки на артикул „ракия Ямболска гроздова“ и на
артикул „Ямболска гроздова“ /л. 68-72/; справка за доставки магазин СИБИЕС в
град Нова Загора /л. 81/; фактури /л.82-260/; писмо на Вила Ямбол /л.261/;
констативен протокол № К.2736091 от 06.10.22г. /л. 262-265/;
По
делото съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит
на лицата Р.К. и Д.К..
Свидетелката
К. заяви, че работи в СиБиЕс ООД като „Оператор по
въвеждане на данни” от 2003г. Задължението и било да прави имената на
артикулите, като ги задавала в компютърната програма, въвеждайки ги с баркода,
който производителят бил дал в етикета и цена. Въвеждала баркода, който
производителят дал на етикета. Производителят на продукт ракия „Ямболска
гроздова” бил „Вила Ямбол”. От този производител, зареждали продукти, различни,
но все са спиртни напитки и вино, така от както тя била във фирмата. Когато
получели доставка от този производител, свидетелката задавала само имената на артикулите, тъй като
се водели по наименованието, което вземала от фактурите на производителя, които
получавала. Нямала поглед върху самата стока как изглежда. Лично тя не
присъствала, когато получавали в магазините тази стока. Нямала представа какво
пишело на етикета, въз основа на данните от фактурата, написвала на етикета
/наименованието/, който се поставял в търговския обект над стоката. Не всеки
път пишел баркода на фактурата. В този случай колегите от обекта, които
получили нов артикул, виждали как изглежда стоката и я уведомявали за артикула,
т.е. за баркода. Тя въвеждала в компютъра, изпращала информация, а колегите в
магазина слагали етикета. Тя само пращала информация за етикета, колегите й
принтирали и поставяли етикета над стоката.
Свидетелката сочи, че артикулът бил
създаден от много години и първоначално
пишело ракия на етикета и поради тази причина посочва, че ставало въпрос
за артикул ракия, но не била виждала етикета, просто много години бил с това
наименование този артикул. При нея не идвали фактурите. Нямала представа дали е
имало периоди, през които в търговските обекти на жалбоподателя да са се
продавали артикули с наименование ракия „Ямболска гроздова” и спиртна напитка
Ямболска гроздова. Етикетът „спиртна напитка Ямболска гроздова“ въвели едва,
след като колегите от Нова Загора се обадили, че имало проверка, която установила
промяната в етикета на продукта и това било през месец февруари. Колегите й от
Нова Загора изискали фактура за доставката на спиртната напитка и видели, че
баркодът за него не бил променен. Колегите й от Нова Загора изпратили снимка от
етикета и баркода, и така тя установила, че баркодът бил един и същ, т.е. през
всичките тези години артикулът се е продавал с този баркод. Видяла етикета на
„спиртна напитка“ с баркод, идентичен с този баркода на артикула „ракия Ямболска
гроздова“. Виждала била бутилка с етикет на Ямболска гроздова на снимка била
виждала етикета, като баркодът бил един и същ, тогава когато се е казвал
„ракия“ и след това, при промяната на наименованието на артикула в „спиртна
напитка“. След проверката от февруари 2023г. и след като установили, че имало
промяна, нейна колежка говорила с търговския представител и разбрали, че преди
няколко месеца било сменено наименованието на артикула от производителя, но не
знаели по каква причина се случило това, не били уведомени от самия
производител за такава промяна.
Свидетелката
поясни, че артикулът се приемал с устройства, които разчитали баркода на
артикула и чрез баркода се продавали и на касата. Нямало в случая промяна в
баркода от самото създаване за продукта. След проверката, при доставките
отделен етикет не съществувал. При тях вече не се получавал такъв артикул след
проверката. След проверката това, което идвало от производителя, вече било
единствено „спиртна напитка „Ямболска гроздова”. Въвеждал се, като коригирали
името в компютърната програма и на етикета също било изписано спиртна напитка.
Тези етикети променяли само при корекция в наименованието, цената, грамажа,
само тогава сменяли етикета или за алкохолните напитки конкретно, когато имало
промяна в показателите на стоките.
Свидетелката
Д.К., посочи, че била управител на търговски обект, стопанисван от Сибиес ООД в град Нова Загора от 2016г. Присъствала на
проверката от КЗП. Била повикана и уведомена, че артикулът ракия „Ямболска
гроздова“, не била ракия, а спиртна напитка, съгласно споменото
на наименованието на гърба на етикета, а на техния етикет пишело „ракия
Ямболска гроздова“. От отварянето на магазина през 2016г. винаги били поставяли
етикет за този артикул и че това било „ракия“. Тя не присъствала при доставките
на артикул от този производител, имало друго лице, което ги приемало и тя не
приемала фактури. Фактурите се представяли централно в офиса, а при тях се
представяли стокови разписки, по които проверявали бройките на всеки един получен
артикул. За този артикул пишело „Ямболска гроздова ракия“. Получавали
информация от офиса и те си поставяли етикетите. Нямали пряка връзка с
производителя за доставките, имало логистична фирма, която зареждала магазина и
това била „Логистик” ООД. Тя правела заявките, давала необходимите количества и
вид артикули за доставка на тази фирма. Преди проверката е заявявала артикул
„Ямболска гроздова ракия“ и това й доставяли по документи до проверката. Спрямо
нуждите на обекта, рядко заявявала артикула „Ямболска гроздова ракия“. Този
артикул не бил популярен в техния регион и много малка била консумацията му.
Месечно се продавали количество от порядъка на 4-6 бутилки ориентировъчно,
нямало особено търсене на този продукт в региона.
След проверката извършила сравнение
между стари и нови бутилки, понеже винаги държала на склад по 1 бутилка от
артикул, за да се ориентирала какво да поръчва. Отишла да види тази бутилка,
която била отделила на склад и на нея пишело на етикета „Ямболска гроздова
ракия”. При самото сравнение установила, че от пред на етикета пишело „ракия“,
промяна визуално нямало, освен, че на мястото на думата „ракия” вече имало
някакъв символ на етикета на новата бутилка, нямало букви, а графичен символ.
Като цвят и размер на етикета на тази бутилка нямало абсолютно никаква разлика.
При получаването на променената етикировка не
установили разлики в етикетите по предходни доставки, а това го установих по
време на проверката, когато сравнила оставената на склад бутилка и
новодоставените от същия продукт бутилки. На база на старата бутилка, която
имала на склад, тя видяла разликата в етикета. Нямали такива доставки от 5-6
месеца примерно. Артикулът бил занулен,
останала само една бутилка от предходна доставка и не знаела от колко време
назад във времето тази бутилка била останала.
Когато се доставяли стоките, имали
автоматично устройство, с което приемали всеки един артикул по баркод, ако
нямало промяна в баркода, нямало как да знаели имало ли промяна в някой
артикул. На етикета на предходните доставки и тези на спиртната напитка
баркодът бил абсолютно един и същ при доставка. Винаги гледали този баркод.
Когато се променял баркода, четецът не отчитал. Баркодът най-вероятно се давал
от производителя на доставчика, с който тя работела, но пряко тя не се
ангажирала с качването на баркода в компютъра, нито с отчитането, само ако
някой я уведомявал за промяна. Върху самата стока имало поставен баркод от
самия производител. С четеца минавали върху баркода на стоката, както при
приемане, така и при продаване. Разлика между бутилките, означени като
„Ямболска гроздова ракия“ и „спиртна напитка Ямболска гроздова“ нямало. От
същия производител в момента се продавала само спиртна напитка „Ямболска
гроздова”. Винаги заявявала към доставчика, с който работела Ямболска гроздова
ракия и към настоящия момент заявява същото, но получавали спиртна напитка.
На стелажа, на който били изложени
бутилките от този артикул спрямо грамажа, който поддържали, били по две от вид,
на най-горният ред на стелажа, защото бил най-слабо оборотен артикул и стелажът
не бил в началото на магазина, т.к. нямало особено
търсене на този артикул. Реклама на този продукт магазинът не правел.
Единствено и само, изключение правили, когато бил на брошура артикулът, тогава
имало допълнително излагане и специален етикет, при намаление. Преди
проверката го обявявали като ракия, а в
момента поддържали този артикул с обозначение „спиртна напитка”. На етикета на
стелажа нямало обозначение за съдържанието на продукта, такъв етикет имало на
гърба на бутилката. На спиртната напитка се намирал отзад на самата бутилка и
там било изписано част от съдържанието.
При
така установено от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По
допустимостта: оспорването e процесуално
допустимо, като изходящо от активно легитимирано
лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и пред местно компетентния административен съд, и при липса на
други основания по чл.159 от АПК за оставянето му без разглеждане
Разгледано
по същество, същото се явява неоснователно:
Макар
и да се повдигна спор относно валидността на акта с довода, че процесният акт
не е издаден от лицето, посочено като такова, то оспорващата страна се отказа
от това си твърдение, поради което Съдът приема за безспорен фактът, че
конкретен издател на заповедта е именно Председателят на КЗП, а не някое друго
длъжностно лице. Принципно, когато се касае за акт, основан на чл.68л от ЗЗП,
законът предвижда, че той се издава от Председателя на КЗП, в случай, когато КЗП
установи, че дадена търговската практика е нелоялна. В този случай именно
Председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането й. Ето
защо и доколкото е безспорно, че заповедта е подписана именно от Председателя
на КЗП и съотв. това е органът, който я е издал, то
Съдът приема извода, че тя е издадена от компетентен административен орган, в
кръга на компетентността му, произтичаща пряко от разпоредбата на чл.
68л, ал. 1 ЗЗП. Съдът не установи други обстоятелства, които да
правят заповедта нищожна. Същата е основана на валидни правни разпоредби,
обективирана е в писмена форма, поради което следва да се приеме за валидно
властническо волеизявление.
Жалбоподателят
претендира допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
заповедта, като сочи, че КЗК /а в случая се касае за КЗП/ бил колегиален орган
и приемал решенията си с обикновено мнозинство и неговото решение по конкретен
въпрос бил абсолютна предпоставка за упражняване правомощието на Председателя
по чл.8, ал.2, т.9, като нямало данни КЗП да била взела решение по КП
№К-2737232 от 23.02.2023г.
Съдът
приема този довод за неоснователен. На първо място следва да се посочи, че
заповедта е издадена при спазване на императива на чл.59 от АПК за съдържание
на властническото волеизявление. Актът е мотивиран, както от фактическа така и
от правна страна и е със съдържанието по чл.59, ал.2 от АПК. Ето защо на тази
плоскост не се установиха основания, които да водят до извод за
незаконосъобразността на процесната заповед. На второ място и в частност на
така наведения довод в жалбата, следва да се посочи, че уредбата на нелоялните
търговски практики се съдържа в Глава
ІV, Раздел ІІІ /предишен Раздел ІV/ от Закона за защита на потребителите.
Видно от чл.68л, ал.1 от ЗЗП, заповед на това правно основание се издава,
когато Колективния орган – КЗП, „установи“, че дадена търговска практика е
„нелоялна“ по см. на ЗЗП. Действително по делото и в представената от органа
преписка, не се съдържат данни как КЗП е „установила“ конкретно по отношение на
жалбоподателя, че същият прилага нелоялна търговска практика в своята дейност,
но видно от обосновката на самата процесна заповед, в нея е посочено и Решение
на КЗП по т.47 от Протокол №10/08.03.2023г., поради което Съдът приема извод,
че действително КЗП /като колективен орган/ е приел за „установено“ пред нея,
че „СИБИЕС“ ООД при осъществяване на своята дейност използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика, поради което и заповедта като издадена след датата
08.03.2023г. от Председателя на комисията следва да се приеме, че е издадена
при липса на допуснато съществено процесуално нарушение.
Съдът
при извършената от него служебна проверка установи, че в преписката няма данни
за предприемане на действията по чл.68л, ал.2 от ЗЗП от страна на ответника, но
тази норма има диспозитивен характер, поради което и нарушаването й не
съставлява съществено процесуално нарушение. Това се следва от употребения от
законодателя израз „може“, т.е. това следва по преценка на органа, но същият
няма задължението да извърши действието по ал.2 на чл.68л от закона. Съдът
приема извод за наличие на адекватна и пълна правна обосновка на заповедта, доколкото
органът изрично визира конкретното правно основание от чл.68д, ал.1, т.1, чрез което
обосновава правно фактическия си извод, че оспорващият, като търговец
осъществява заблуждаваща търговска практика. Ето защо не са налице
обстоятелства, които да водят до извод за незаконосъобразност на заповедта на
осн. чл.146, т.2-3 от АПК.
Относно
съответствие с приложения от органа материален закон, Съдът приема следното:
За да
обоснове правен извод, че жалбоподателят в своята дейност използва нелоялна
практика и в частност „заблуждаваща“ по см. на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, органът
мотивира, че търговецът предоставя невярна информация на потребителя, тъй като
предлага за продажба артикул „спиртна напитка Ямболска гроздова“, като обозначава
като артикул „Ракия Ямболска гроздова“, чрез поставен етикет при значителни
разлики в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание,
качество и суровина за производство. Тези си фактически изводи органът мотивира
чрез следните факти – в секция за алкохолни напитки при целева проверка на
обект на жалбоподателя, от служители на контролиращия орган е установено, че в
секцията е изложен за продажба артикул „спиртна напитка Ямболска гроздова“,
като етикетът, поставен от търговеца, непосредствено пред бутилката и с
информацията „Ракия Ямболска гроздова“ 1л., цена 13,49 лв. От фактическа страна
също се сочи още, че производителят на артикула е поставил трайно прикрепен етикет на бутилката, в която се съдържа
и съответна информация на български език относно съдържанието в бутилката,
производителя. Ответникът още е установил от „Логистик БГ“ООД, че спиртна
напитка „Ямболска гроздова“ се доставя като „ямболска ракия“. Тези факти
мотивират и органа да приеме, че търговецът „СИБИЕС“ООД осъществява
заблуждаваща /нелоялна/ търговска практика, съгласно чл.68в, чл.68г, ал.4, вр. с чл.68д, ал.1, т.1.
Жалбоподателят
в крайна сметка не оспорва установените факти от проверката, както те са
обективирани в КП от 23.02.2023г., а и те се потвърждават от представените и не
оспорени писмени доказателства по делото, вкл. и чрез показанията на двете
свидетелки. Ето защо, Съдът приема за безспорно, че в търговски обект на
жалбоподателя в град Нова Загора същият предлага за продажба артикул „спиртна
напитка Ямболска гроздова“, обозначена обаче чрез поставения от оспорващия
етикет като „Ракия“ Ямболска гроздова“, 1л. /л.53-56/. Също не е спорна, че
жалбоподателят има качеството на "търговец" по смисъла на §
13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което " …продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител, като част
от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор…..".
Съгласно чл. 68б
от ЗЗП, разпоредбите на раздел ІІІ от глава четвърта "Нелоялни
търговски практики" имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу
нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение
от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или
предоставяне на услуги. Съгласно легалната дефиниция на понятието
"търговска практика", дадена в §
13, т. 23 от ДР на ЗЗП - това е "всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите".
По императивен начин чрез
разпоредбата на чл. 68в
от ЗЗП законодателят въвежда забрана за извършване на нелоялните
търговски практики, а легалната дефиниция на „нелоялна търговска практика“ е
дадена в чл. 68 г, ал. 1, съгласно която "търговска практика, от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители". Среден потребител, съгласно
практика на СЕС, "е този, който е относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен“, а съществено изменение на икономическото
поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която
намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение,
което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без
използването на тази търговска практика /§
13, т. 25 от ДР на ЗЗП/. Законодателят изрично е приравнил на „нелоялна“
практика заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.
68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д
- 68к от
ЗЗП. Чрез това препращане, законодателят препраща и към други
случаи, на които придава характер на „нелоялна търговска практика“, макар и те
да не съдържат елементите на дадената в чл. 68 г, ал. 1 от с. з. дефиниция.
В конкретния случай органът
претендира, че установените от него факти сочат на проява на нелоялна търговска
практика по см. на чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д,
ал.1, т.1 – в практиката си търговецът
предоставя невярна информация относно предлаган от него за продажба артикул.
Т.е., за материалната законосъобразност на заповедта, следва пред съда да се
установи наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.68д, ал.1, предл. първо от закона, доколкото именно към нейното
приложение препраща органа.
Както вече се посочи, Съдът прие за
безспорни, първо фактът на извършване на търговска практика от търговец,
настоящия оспорващ, който предлага на потребители за продажба алкохолни
напитки, които този търговец е обозначил с нарочен етикет, поставен под
артикула като „ракия Ямболска гроздова“, за който артикул обаче от
производствения етикет се установи, че съставлява „спиртна напитка Ямболска
гроздова“. От представените по делото данни от самия производител – Вила Ямбол
АД, безспорно се установи, че същият произвежда както „ракия Ямболска
гроздова“, така и „спиртна напитка Ямболска гроздова“, като видно от л.264 /вж.
КП от проверка на производителя от КЗП/, етикетите на производителя, с които
обозначава тези артикули се различават
на цвят и наименование на продукта. В тази връзка, Съдът не кредитира с
доверие показанията на разпитаните свидетели, че нямало видими разлики в
етикетите на производителя на доставяни от Вила Ямбол бутилки с алкохолни
напитки, доколкото те са в противоречие с данните от официалния документ – КП и
с данните от други писмени доказателства. За ирелевантно Съдът намира
обстоятелството, какво се сочи като „доставян артикул“ в данъчния документ –
фактура, а именно, че се доставяла ракия „Ямболска гроздова“ и с какъв бар код била
тя, както и че той /бар кодът/ бил един и същи. Същественото за спора е, че се
произвеждат два артикула, обозначени ясно от производител с различни
наименования, облепени с етикети различаващи
се на цвят и съдържащи различна информация за съдържанието на стоката и нейните
съществени характеристики, което в достатъчна степен способства търговеца на
тези продукти да ги различи и съответно да посочи в своята търговска практика адекватната
/съответстващата/ за тях информация.
С приложената от органа правна
норма на чл.
68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, законодателя
приема за нелоялна и всяка заблуждаваща търговска практика, когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне заблуждава или е в състояние
да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация
е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. Ал. 2 дава
подробно описание на изискванията, които следва да включва информацията, а ал.
3 от същата норма допълва, че заблуждаваща е и "всяка търговска практика,
която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния
потребител до вземането на търговско решение, което не би взел без използването
на търговската практика". В т. 2 от цитираната норма на ал.
2 от чл. 68д от ЗЗП са посочени и кои са обстоятелствата, за които
ако се съдържа невярна информация, ще е налице нелоялна търговска практика, в
частност заблуждаваща такава, като там са включени основните характеристики на стоката като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата,
извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и
дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка,
годност за употреба, използването /, количество, спецификация, географски или
търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба,
или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или
проверки на стоката или услугата. Т.е., оспорващият е длъжен да даде на
потребителя вярна и пълна информация за всяка съществена характеристика на
продаваните от него стоки, така както са дадени в чл.68д, ал.2 от закона, която
се явява необходима на средния потребител, който в зависимост от ситуацията да
може да вземе едно информирано търговско решение, по смисъла на чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП. Жалбоподателят призна факта, че от този артикул
са закупувани от магазина му в гр. Нова Загора, като за настоящият спор е
ирелевантно обстоятелството какво количество е закупено и дали артикулът е
оборотен. Важното е, че има взето от потребители решение да закупят въпросната
стока при така дадените за нея от жалбоподателя информации за нейните основни
характеристики, че се касае за „ракия“, а в действителност стоката съставлява
„спиртна напитка“.
Несънено на датата на проверката
оспорващият е предлагал за продажба стока /алкохолна напитка/, предвид на което
е осъществявана тогава от него търговска дейност по см. на ЗЗП. Тази стока, същият
е обозначил с информацията, че е „ракия“, което обаче не отговаря на
действителните й характеристики и е в противоречие с тези, които са посочени от
производителя на същата тази стоката в трайно прикрепените от него
производствени етикети /в случая върху бутилката отпред и отзад/. Безспорно е,
че бутилката, съдържаща логото „Ямболска гроздова /л.54/, която е установена
при проверката, като предлагана за продажба, не съдържа никъде в
производствения си етикет, поставен отпред и отзад, наименование „ракия“,
напротив, видно от л. 56, тази стока съставлява „спиртна напитка, произведена
от дестилат от земеделски произход и винен дестилат“, но тя няма съдържанието
на „ракия“, съгласно Приложение II – спиртни
напитки, т.4в от Регламент ЕО № 110/2008г. на ЕП.
Ето защо, няма съмнение, че оспорващият предоставя на потребителите невярна информация относно предлагана за продажба от него спиртна напитка, като невярната информация е относно съдържанието и съществените нейни характеристики, а това предлагане несъмнено води до заблуждение или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител по см. на националното и европейско законодателство. Съдът не приема за основателен доводът, че се касае за моментна грешка. Данните от приложения от самия жалбоподател на л. 81 документ, сочат, че за период от две години преди проверката, на същия е доставян по фактура само артикул, посочен в данъчния документ като „ракия Ямболска гроздова“ /видно и от приложените фактури/, като това е регулярно през периода. По делото обаче липсват данни, че в обекта на жалбоподателя, който е проверен, да е установено наличието едновременно и на спиртна напитка „Ямболска гроздова“, и ракия „Ямболска гроздова“, както и тези два артикула да са предлагани едновременно за продажба. Напротив, от показанията на свидетел се установи, че в магазина на жалбоподателя са доставяни и то с години, /вж. показанията на св. К./, съотв. предлагани за продажба само артикули, обозначен по фактура, като ракия и за това, същият бил обозначаван в магазина с етикет като „ракия“. Видно от КП от проверката, на стелажа е установена само бутилка с производствен етикет за „спиртна напитка“, която обаче е отбелязана от търговеца като „ракия“ и няма данни да е било установено предлагане за продажба на спиртна напитка, обозначен с производствен етикет „ракия“, нито налични количества от такъв артикул. Според съда, горното е силна индикация, че доставяните на жалбоподателя количества от спиртната напитка, макар тя да е била фактурирана като „ракия“, де факто е била „спиртна напитка“. Самият производител на двата артикула също не пожела да даде отговори на ясно зададените му въпроси от съда /вж. л.77/, но изрично заяви, че произвежда и двата артикула, и ги дистрибуира в страната, а от КП от проверката на Вила Ямбол пък еднозначно се установи, че производствените етикети на двата артикула са видимо различни и няма как да водят до заблуждение, а видимостта на разликите е очевидна, доколкото единият производствен етикет съдържа на предния производствен етикет „ракия“, а за спиртната напитка това наименование не се съдържа в производствения етикет. Специалният закон изисква от всеки търговец да проявява професионална компетентност, включваща обем от специални познания, умения и грижи, които може да се очаква, че са притежавани и проявени от него спрямо потребителя, съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца, в съответствие с § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП. В случая липсва в търговската практика на жалбоподателя проявление на такава и правилно това му поведение е определено от органа като недобросъвестно.
Конкретно установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че е представяна от търговеца невярна и подвеждаща информация относно конкретна стока „алкохолна напитка“ и това е чрез поставяния от него етикет съдържащ обозначение са този артикул като „ракия“, а не като „спиртна напитка, въпреки ясно посочената чрез производствените етикети, че стоката по съдържанието си и своите характеристики съставлява именно „спиртна напитка“, което безспорно съставлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Налице е проявление на специалната разпоредба на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68в от ЗЗП безспорно предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. В случая Съдът приема, че е налице такова съзнателно поведение от търговеца и не кредитира неговите доводи, че той няма съзнаване на този факт, тъй като бил подведен от производителя. Установените факти, че производителят произвежда и двата артикула, и ги предлага за дистрибуиране и двата, че двата продукта са с видимо различаващи се по цвят и съдържание информации относно наименованието и съдържанието на продукта, и не на последно място фактът, че дейността, която упражнява жалбоподателя е търговска и поради това, той следва да притежава и полага специални познания, умения и грижи при нейното упражняване, изключват извод у този съд, че етикетът, съдържащ невярната информация и поставен от търговеца непосредствено под предлаганата за продажба бутилка на снимката на л. 54/56, е несъзнателно поставен. Налице е доказаност на фактическата обосновка и правилно приложение на закона от Председателят на КЗП, който обосновано е приел, че в конкретния случай търговецът е използвал нелоялна/заблуждаваща търговска практика при упражняване на своята дейност, като въвежда в заблуждение потребителя чрез поставения етикет относно съществени характеристики на предлагана за продажба стока, а именно относно характерът, естеството и съдържанието на напитката, качество и суровината от която е направена.
Не се
споделя и довода на дружеството,
че заповедта не е издадена в съответствие с целта на закона. Целта
на издадената заповед е да преустанови
едно започнало, продължаващо и неприключило към датата на
постановяване на заповедта нарушение на ЗЗП. В този смисъл следва да
се установи какви са целта
и характерът на наложената ПАМ, изразяваща се в забрана за
извършване на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта на закона е формулирана в чл. 68б, във връзка с чл.
1, ал. 2,
т. 3 от З. – осигуряване право на защита на
икономическите интереси на потребителите при придобиването на стоки и услуги
при нелоялни търговски практики и способи за продажба,
неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за
стоките. В случая се установи, че Председателят на КЗП правилно
и в пълнота е изяснил и установил факта на използването
на нелоялна търговска практика /заблуждаваща/ от
страна на жалбоподателя, което
предполага правни действия за ораничаването й именно
чрез налагането на ПАМ като процесната, съотв. на
това, наложената ПАМ е съразмерна и тя не засяга правата на търговеца да осъществява своята
дейност, нито може да му причини вреди, които да са явно несъизмерими с преследваната законова цел.
Така мотивиран, Съдът приема извод, че процесната заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентния административен орган, при спазване на общи и специални производствени правила, в съответствие с приложения материален закон и неговата цел. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
От ответната страна не се обективира по делото и в срок искане за разноски, поради
което такива не следва да се присъждат от съда.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „СИ БИ ЕС“ООД, ЕИК *********, седалище в град Стара Загора,
представлявано от Управителя Н.Б., против Заповед № 270/14.03.2023г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на дружеството,
при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: