Р
Е Ш Е Н И Е
№214
гр. Хасково, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р* Р*, като разгледа докладваното от
младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 245 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 765
от 31.12.2018 г., постановено по гр. д. № 400 по описа за 2018 г., РС – Хасково
е приел за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София,
че дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумите в размер на 2337,44
лв. – главница, представляваща регресно вземане по щета № 470416171718832,
вследствие н ПТП, настъпило на 12.04.2017 г. на АМ – Марица, около 6 км след
гр. С**
в посока с. К*
А**,
при което са нанесени щети по лек автомобил „**“ с рег. № Р*В, собственост на „Еврогаз“ ЕООД,
застрахован при застрахователното дружество по застраховка „Каско Стандарт“,
съгласно застрахователна полица № 4704161300000305, ведно със законната лихва
за периода от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и 56,60 лв. –
мораторна лихва за периода от 26.05.2017 г. до 20.08.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.09.2017 г. по ч. гр. д.
№ 58479/2017 г. по описа на РС – София. С решението съдът е осъдил ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД направените в първоинстанционното и заповедното производство
разноски в размер общо на 1180,26 лв.
Срещу решението
в срок е подадена въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София с
твърдение, че е неправилно и неоснователно. В жалбата се оспорва
действителността на застрахователното събитие с доводи, че водачът на
автомобила е напуснал местопроизшествието, поради което не е съставен протокол
за ПТП от органите на МВР, които съгласно разпореждане на Директора на ОД на
МВР – Хасково следвало да уведомят представители на ОПУ – Хасково за
настъпилото ПТП. Сочи се, че показанията на свидетелите – очевидци не са еднопосочни
и не установяват по категоричен начин реализираното ПТП и неговия механизъм.
Възразява се срещу извода на съда, основан на заключението на назначената по
делото експертиза, за наличието на множество дупки на пътния участък, както и
относно точното място на произшествието, установено едва в съдебно заседание от
показанията на водача. Претендира се, че по делото са останали неизяснени
обстоятелствата дали водачът на автомобила е употребил алкохол и дали е спазил
императивните правила на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП относно скоростта на движение.
Оспорва се квалифицирането на процесното събитие като пътнотранспортно
произшествие, както и покритието на причинените по автомобила щети от
сключената с ищеца имуществена застраховка „Каско“. В заключение се оспорва
наличието на право на регресна претенция на ищеца – застраховател срещу
ответника, като причинител на вредите, поради неизпълнение на задълженията по
поддръжка, извършване на ремонтни и възстановителни работи по републиканската
пътна мрежа. С оглед изложените във въззивната жалба съображения иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендират се направените по делото
разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, с който се оспорват наведените в жалбата доводи. Изразено е подробно
аргументирано становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване и присъждане на
сторените деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Производството по гр. д. № 400/2018 г. по описа на РС – Хасково е
образувано по обективно кумулативно съединени искова с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“ – София за установяване дължимостта на присъдените суми
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена на 10.09.2017 г. по ч. гр. д. № 58479/2017 г. по описа на
РС – София, а именно 2337,44
лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470416171718832
за причинени по
лек автомобил „*“
с рег. № Р**В имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 12.04.2017 г. на АМ –
Марица, както и 56,60 лв. – мораторна лихва за периода от 26.05.2017 г. до
20.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2017 г. до
окончателното изплащане и разноските по заповедното производство.
Необходимо е да се отбележи, че първостепенният съд неправилно е
определил правната квалификация на предявената искова претенция във връзка с
чл. 274 от КЗ.
Регресният иск на застрахователя за изплатеното от него обезщетение на
увреденото лице срещу причинителя на вредата намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 410 от КЗ /чл. 213, ал. 1 от КЗ отм./. Независимо от това,
първата инстанция е дала точни и правилни указания на страните относно
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, с оглед на
което постановеното решение кореспондира с приложимия за случая материален
закон /по арг. от т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
От фактическа страна по делото се
установява, че за лек автомобил „**“ с рег. № РВ***В е
имало сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ между собственика на
автомобила „Еврогаз“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, обективирана в застрахователна полица № 4704161300000305
с валидност от 03.09.2016 г. до 03.09.2017 г. Видно от полицата застрахователното
покритие обхваща „пълно каско“, както и допълнително „гуми“ и „помощ на пътя“.
Застрахователният договор е сключен при действието на Общи условия на
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, приложени като писмено доказателство.
По
делото е представена преписка по щета № 470416171718832, образувана при ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по повод настъпили в резултат на ПТП щети по
застрахования автомобил. От същата се установява, че
на 12.04.2017 г. при движение по Автомагистрала „Марица“, на около 6 км от гр.
С** в посока ГКПП „***“,
лек автомобил „**“ с рег. № Р**В, управляван от Н* К*, в присъствието на О** Ф*, попаднал в дупка на пътното
платно, в резултат на което били увредени предна и задна дясна гума и предна
дясна джанта. За реализираното ПТП застрахователят е уведомен чрез декларации за настъпване на застрахователно събитие по
разширение „гуми и джанти“ към полица за застраховка „Каско“, попълнени от Н* А*К**,
като участник в ПТП, и О* Ф*,
като свидетел на събитието. На 13.04.2017 г. собственикът на
автомобила - „Еврогаз“ ЕООД подал до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“. При
извършен оглед и опис на щетите е констатирана повреда с необходимост от
подмяна на предна дясна гума заедно с лята джанта и задна дясна гума, за което
е изготвен и снимков материал. Ремонтите дейности са извършени от „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД, оторизиран дилър и сервиз на „**“, за което е издадена фактура №
**********/11.05.2017 г. за сумата от 2 337,44 лв. с 467,49 лв. ДДС. На
23.05.2017 г. с доклад по щета № 470416171718832 е
определено застрахователно обезщетение в размер 2 337,44 лв., изплатено на
„Еврогаз“ ЕООД с преводно нареждане от 26.05.2017
г.
От предоставената по делото справка от
Районен център 112 – гр. К* се установява,
че на 12.04.2017 г. в 18:69:02 часа на тел. 112 е получен сигнал от Н* К*за настъпилото
произшествие, мястото и механизма му, както и за щетите по автомобила.
На 07.07.2017 г. в ОПУ – Хасково, като
териториално поделение на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София,
е получена регресна покана от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 2 337,44 лв. В отговор на отправената покана Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез ОПУ – Хасково, е представила становище, с което е
отказала заплащането на сумата с подробни аргументи за неоснователност на
искането.
С отговора на исковата молба Агенция
„Пътна инфраструктура“ е представила разпореждане рег. № 13616, екз. № 1 от
25.06.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, с което е указано на
началниците на полицейските органи, ангажирани с контрола на движението по
пътищата от републиканската пътна мрежа, да уведомяват представители на ОПУ –
Хасково при възникване на ПТП поради влошено технико-експлоатационно състояние
на пътя и пътните принадлежности.
По делото са представени констативен
протокол и количествена сметка за извършени през месец февруари 2017 г.
ремонтни дейности /изкърпване на настилка/ на АМ „Марица“ от км 108+000 до
109+000 и от км 109+000 до 110+000.
От заключението на назначената по делото
съдебна автотехническа експертиза се
установява, че с оглед размера и профила на гумите, с които е бил оборудван
процесният лек автомобил „**“ с рег. № РВ***В, както и обстоятелството, че нископрофилните гуми са много
по-уязвими, е напълно възможно повредите да са получени при преминаване
през дупка. От данните по делото вещото лице е определило, че скоростта на
автомобила е била в рамките на допустимата за магистрала – 130–140 км/ч, а
произшествието е настъпило на АМ „М*“ на платното в посока с. К*А* на км 103+500м. След оглед на
мястото и запитване в ОПУ – Хасково за извършени ремонтни дейности експертът е
дал заключение, че по пътната настилка е имало нарушение на асфалтовото
покритие – дупки, които са отстранени след ПТП. Вещото лице е посочило, че
размерът на щетата е определен от стойността на ремонта в официалния сервиз –
2 337,44 лв.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Н*
А*
К*
и О*
Ф*.
Свидетелят К*
заявява, че произшествието се е случило на около
104-ти км на АМ „Марица“ в посока към с. К* А*, където попаднал на множество
дупки на платното за движение, които не могъл да избегне. Движел се със скорост
от около 130 км/ч, като успял да намали до около 100 км/ч. В този пътен участък
нямало знаци за ремонтни дейности или ограничение на скоростта, нито маркировка
или сигнализация за неравности. Разказва, че преминавайки през дупките чул шум
от удар в ходовата част и след около 60 – 70 м спрял автомобила и установил
повреда по предна и задна дясна гума. Свидетелят се върнал да огледа дупките,
които били с дълбочина около 7 – 8 см и широчина 50 – 60 см. Обадил се на тел.
112, за да съобщи за случилото се, откъдето му заявили, че доколкото нямало
пострадали и други МПС участници в произшествието е възможно органите на МВР да
не посетят мястото, но му казали, че ще изпратят „Пътна помощ“. Свидетелят
изчакал около 20 минути, но никой не пристигнал на мястото и тъй като имал
спешна работа на границата, която се намирала на 5-6 км, решил да се придвижи
бавно със спуканите гуми, като автомобилът се движел на собствен ход, в авариен
режим. Междувременно бил потърсен от дежурния служител в МВР, който се
интересувал от точното му местоположение с оглед посещение на ПТП от
полицейските органи, но той заявил, че е напуснал мястото. Свидетелят успял да
се придвижи до ГКПП „Капитан Андреево“, където пристигнали и полицейските
служители, но протокол за ПТП не му бил съставен поради напускане на
местопроизшествието. Повреденият автомобил бил придвижен до гр. П* с „Пътна помощ“, а свидетелят
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП. След инцидента свидетелят отново
минавал през този участък на магистралата, като дупките вече били запълнени, но
личало къде е кръпката. Свидетелката О*Ф*потвърждава казаното от свидетеля
Кодинов.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от . Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква, при предявен установителен иск с
посоченото правно основание, ищецът да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки - валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице
и застрахователното дружество, при действието на който е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи отговорност по реда на чл. 49
от ЗЗД, както и изплащане на застрахователното обезщетение от страна на
застрахователя.
На първо място
по делото е безспорно установено, че към момента на пътнотранспортното
произшествие е съществувало застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил. В застрахователната полица
изрично е отбелязано допълнително покритие по отношение на гумите на МПС, като
в Общите условия към договора е предвидено, че застрахователят обезщетява
застрахования за щети по гумите причинени от внезапна повреда, деформации,
спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. В тази насока е
несъстоятелно поддържаното от въззивника възражение, че щетите по процесния
автомобил не са причинени вследствие на покрит застрахователен риск.
На
следващо място, от събраните по делото доказателства се установява настъпването
на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, както и неговият
механизъм. В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП се съдържа дефиницията на
„пътнотранспортно произшествие“, която с напълно идентичен текст е
възпроизведена и в Общите условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, а
именно като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. От изложеното е несъмнено, че настъпването на вреди по
МПС вследствие на преминаване през необезопасена дупка на пътя, какъвто е
настоящият случай, се квалифицира като пътнотранспортно произшествие.
Настоящият
въззивен състав намира за неоснователни направените от въззивника възражения
във връзка с доказаността на застрахователното събитие. По въпроса за липсата
на съставен протокол за ПТП следва да се съобрази регламентацията в Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. В чл. 6, т. 4 от наредбата е предвидено, че не се посещават
от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи при ПТП
с настъпили повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие
с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. При процесното
ПТП е участвал само увреденият автомобил, като от събраните по делото
доказателства се установява, че се е придвижил на собствен ход, с оглед на
което не е налице визираното в посочената разпоредба изключение. Следователно
не е било необходимо местопроизшествието да се посети от органите на МВР и да
се състави протокол, което обяснява и липсата на уведомяване на представители
на ОПУ – Хасково за възникналото ПТП поради влошено
технико-експлоатационно състояние на пътя съобразно представеното по делото разпореждане
рег. № 13616, екз. № 1 от 25.06.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково.
В Общите условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ е предвиден ред за
уведомяване и доказване на настъпило застрахователно събитие, като при щети по
гумите и джантите на автомобила в резултат на преминаване през дупки и
неравности на пътното платно е необходимо представяне на писмени свидетелски
показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Тези
изисквания са изпълнени чрез писмените декларации на Н** К**,
който е управлявал автомобила по време на произшествието, и Олга Федишина –
непосредствен очевидец на ПТП. Посредством разпита на тези лица като свидетели
по делото се изясняват обстоятелствата
относно времето, мястото и начина на реализиране на ПТП, в каквато насока е и
справката от тел. 112. От показанията на свидетеля Кодинов се установя, че се е
движил с разрешена скорост, което се потвърждава и от заключението на
назначената съдебна автотехническа експертиза. Тези доказателствени източници
определят местопроизшествието между 103 и 104 км на Автомагистрала „Марица“,
като експертът, макар и да не е възприел лично дупките по пътното платно, е
категоричен, че е имало нарушение на асфалтовото
покритие поради
наличието на скоро поставени кръпки с нов асфалт. Следва да се отбележи, че
липсата на документация за извършени ремонтни дейности в този участък на
магистралата не означава, че към момента на ПТП на мястото не са съществували
дупки и неравности, които впоследствие да са били отстранени.
От приложения по делото списък на
републиканските пътища в Република България е видно, че в него попада
Автомагистрала „Марица“, поради което съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата дейностите по изграждането, ремонта и поддържането ѝ се
осъществяват на Агенция „Пътна инфраструктура“. В разпоредбата на чл. 167, ал.
1 от ЗДвП е предвидено задължение на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Дупката
по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на §
1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението. В случая от показанията на свидетеля Кодинов се
установява, че дупките в участъка между км 103 и км 104 на АМ „Марица“ не са
били обезопасени с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да ги
заобикалят, за да продължат движението си. От изложеното следва, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ не е изпълнила вмененото си по закон задължение за поддръжка и
ремонт на републиканските пътища, в частност АМ „Марица“, като бездействието на
служителите, натоварени със задачата
да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават
безопасността на движението, е станало причина за настъпване на вредите по
процесното МПС.
На
последно място, от представеното преводно
нареждане от 26.05.2017 г. се установява, че
застрахователното дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил –
„Еврогаз“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 2337,44 лв. Тази сума се
равнява на стойността, необходима за възстановяване на вредите по автомобила
видно от фактура № **********/11.05.2017 г.
С оглед направените
фактически и правни констатации, настоящият въззивен състав намира, че са
налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на
регресната отговорност на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е уважил предявеният
установителен иск за сумата от 2337,44
лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
По отношение на акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва, претенцията
е заявена за периода от 26.05.2017
г., когато застрахователното дружество е изплатило обезщетението на увреденото
лице, до 20.08.2017 г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, в размер на 56,60 лв. В случая приложение намира общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в забава след покана. От представените по
делото доказателства се установява, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
е поканен да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение с регресна
покана, получена на 07.07.2017 г. Следователно началото на периода, за който се
дължи обезщетение за забава е 08.07.2017 г. – деня, следващ получаването на
поканата, когато ответникът е изпаднал в забава. Изчислена за периода от
08.07.2017 г. до 20.08.2017 г. мораторната лихва възлиза на 28,57 лв., в който
размер предявеният иск е основателен и доказан. Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният по реда на чл.
422 от ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен за периода от
26.05.2017 г. до 08.07.2017 г. и за разликата над 28,57 лв. до 56,60 лв., като
неоснователен.
Предвид
изхода на спора на преразглеждане подлежи и въпросът относно отговорността за
направените по делото разноски. Преди всичко следва да се посочи, че
първостепенният съд неправилно е изчислил направените от ищеца разноски в
заповедното и първоинстанционното производство в размер на 1180,26 лв. вместо
1181,16 лв., като сбор съответно от 445,46 лв. и 735,70 лв. Съобразно уважената част от предявените
искови претенции ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД има право да
получи сумата от 1167,33 лв. за сторените разноски в заповедното и първоинстанционното
производство, както и 499,08 лв. за деловодни разноски пред въззивната
инстанция. В полза на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
се присъдят съразмерно с отхвърлената част от
исковете сумите от 5,73 лв. за направените в първоинстанционното производство
разноски и 0,84 лв. за въззивното. След компенсация на насрещно дължимите
разноски, ответникът дължи на ищеца сумата от 1161,60 лв. за разноски в
заповедното и първоинстанционното производство, което обуславя отмяна на
постановеното решение в частта за разноските за горницата над тази сума до
присъдените 1180,26 лв. Същевременно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на въззиваемия ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД следва да се присъдят
направените в настоящото производство в размер на 498,24 лв.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 765 от 31.12.2018 г., постановено по гр. д. № 400 по описа за 2018 г. на РС –
Хасково в частта, в която е прието за установено, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София дължи на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД мораторна
лихва за разликата над 28,57 лв. до 56,60 лв. и за периода от 26.05.2017 г. до
08.07.2017 г., както и в частта, в която Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София е осъдена да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски за заповедното и първоинстанционното
производство за разликата над 1161,60 лв. до 1180,26 лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, против Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва за разликата над 28,57 лв. до 56,60 лв. и за
периода от 26.05.2017 г. до 08.07.2017 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 498,24 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.