Р Е Ш Е Н
И Е
№ 403 27.02.2024г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 290 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от юрисконсулт В. Г. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу решение №364/17.10.2023г. по
а.н.д.№871/2023г. по описа на РС–Дупница. Релевира се касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с недоказано деяние и несправедлив размер на имуществената
санкция. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд, в
съответствие със събраните по делото доказателства, поради което моли за
оставянето му в сила и за оставяне без уважение на касационната жалба като
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №78/12.05.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.- Б.д.“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 70 000лв. От приетите по делото доказателства съдът
е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество има
издадено КР №45-Н4/2019г. от изпълнителния директор на ИАОС. Съгласно Условие
10.1.2 от КР дружеството има задължение да зауства смесен поток отпадъчни води
/производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни/ в р.Разметаница при
спазване на изискванията в таблица 10.1.2.1. По подаден сигнал до РИОСВ за
замърсяване на водите на р.Разметаница, на 28.10.2021г. служители от РИОСВ и
ИАОС извършили проверка, при която е установено, че водите са замърсени в
близост до производствената площадка на дружеството. Св.К. и св.Х.а извършили
емисионна проверка върху състоянието на заустваните смесени отпадъчни води от
инсталациите във водоприемника. Взети са проби, която дейност е обективирана в
Протокол №1998/28.10.2021г. от точка на пробовземане №1 /пункт №1/ -
водоотвеждащ канал след помпена станция избистрени води. За проверката е
съставен Протокол №ККФОС-КК-26/28.10.2021г. Резултатите от анализа на взетата
проба са обективирани в Протокол за изпитване №01-2493/11.11.2021г. на ГД
„Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС. Съгласно анализа е констатирано
превишаване на определените в КР индивидуални емисионни ограничения по три
показатели: Активна реакция /рН/ - 10,76 ± 0,3 при ИЕО от 6,0-9,0; Неразтворени
вещества 74 ± 8 mg/dm3 при ИЕО
от 50 mg/dm3 и
Желязо-общо 1,36 ± 0,04 mg/dm3 при ИЕО
от 1,00 mg/dm3.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на процедурата по ЗАНН и
доказано деяние. Наложеният размер на имуществена санкция съдът е приел за
законосъобразен в съответствие с целите по чл.12 от ЗАНН. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Събраните
по делото на районния съд писмени и гласни доказателства, неоспорени от
страните, установяват елементите от фактическия състав на отговорността по
чл.164, ал.1 от ЗООС. Касаторът като оператор на инсталацията е нарушил задължението
по чл.123в, т.2 от ЗООС, съгласно което е длъжен да изпълнява условията в КР. Такова
е Условие 10.1.2.1 от КР, дословно цитирано в НП и възпроизведено в решението
на районния съд. Това условие задължава дружеството да зауства смесен поток
отпадъчни води /производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни/ в р.Разметаница
при спазване на изискванията в Таблица 10.1.2.1. Видно от Протокола от проверка
и Протокола за вземане на проба/извадка, от посочения в КР пункт №1 на датата
на деянието е взета водна проба, а съгласно Протокола за изпитване, във взетата
проба има превишаване на три показатели на ИЕО спрямо заложените ограничения в
Таблицата към Условието в КР.
Касационният
съд споделя мотивите на районния съд за справедлив размер на санкцията в размер
на 70 000лв. по правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Санкцията е в рамките на законоустановените минимален и максимален размер, като
клони към минимума /законът предвижда санкция от 10 000лв. до
500 000лв./. Налице е превишаване
на определените в Условието от КР ИЕО на три показатели, като за показателите
активна реакция /рН/ и неразтворени вещества превишаването не е незначително.
Отделно от това, дружеството е извършител на други нарушения на условия от КР
/част от които са цитирани в оспореното НП/, което потвърждава извода на АНО за
трайно неглижиране на отговорностите във връзка с екологичното законодателство.
Съобразявайки изложеното, налице са отегчаващи обстоятелства, които заедно със
засилената охрана на засегнатите обществени отношения налагат извод за законосъобразен
размер на имуществената санкция с оглед целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Засегнатите обществени отношения са с висока степен на значимост с оглед целите
и принципите за опазване на околната среда по чл.2 и чл.3 от ЗООС.
Касационният
съд категорично не споделя и намира за недопустимо изразеното в решението от
районния съд твърдение, че поведението на дружеството за нарушаване на
разпоредби от ЗООС се дължи в голяма степен и е подкрепено от недалновидна и
противоречаща директно и грубо на обществения интерес, правото на ЕС и смисъла
на закона, респ. целта на наказанията почти константна съдебна практика на КАС
за формални и общи мотиви, непочиващи на реалната оценка на вредния ефект от
нарушението, с която практика санкциите на дружеството биват постоянно и винаги
редуцирани до законовия минимум. Вън от вниманието на районния съд е останалото
обстоятелството, че в трайната и последователна практика касационната инстанция
винаги е преценявала законосъобразността и справедливостта на наложените на
дружеството имуществените санкции с оглед целите на ЗАНН и с отчитане на
индивидуалните характеристики на всяко едно нарушение, съобразявайки
доказателствата по конкретното дело. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение винаги е конкретно извършено противоправно деяние,
поради което наложеното наказание следва да е резултат от баланса по чл.27,
ал.3 от ЗАНН, така, че санкцията да не бъде самоцел и да не причини вреди,
по-големи от необходимото за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН /индивидуална
и генерална превенция/.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №364/17.10.2023г.
по а.н.д. №871/2023г. по описа на РС–Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.