М О Т И В И по НОХД № 1926 / 2013 г. по описа на СтРС
Подсъдимият К.Е.Б. е обвинен в това, че
на 15.02.2013г. в гр. Ст.Загора в условията на продължавано престъпление се е
заканил на Д.Т.Н. с убийство, като е изпратил съобщение със следното съдържание
„умирай ма курво, утре сутринта ще става панаира, ще ви избия, сега ако не
утрепя баща ти няма кога” и в присъствието на лицата Г.К. и М.Х. е заявил, че
ще я убие и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3, вр.
ал.1, вр.
чл.26 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия Б..
Пледира на същия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, чието
изтърпяване да се отложи за срок от три години.
Подсъдимият Б. не се признава за
виновен. Дава обяснения. Твърди, че не е извършил деянието, предмет на
обвинението.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Б. бил в законен брак с
пострадалата Д.Т.Н.. От същия имат малолетна дъщеря – К., на 12 години.
В началото на съвместното си съжителство
подсъдимият и св. Н. живеели и работели в Кралство Великобритания. Впоследствие
се завърнали в България, като се установили в гр. София. Постепенно отношенията
между тях се влошили. Подсъдимият проявявал неоправдана ревност. Упреквал
съпругата си, че излиза твърде нагласена, че ходи с обувки на висок ток.
Напрежението станало нетърпимо, поради което през 2006г. св. Д.Н. решила да се върне
с детето при родителите си в гр. Стара Загора. Подсъдимият останал да живее в
гр. София. Малко след това, бракът между Б. и Н. бил прекратен по взаимно
съгласие. За да убеди подсъдимия да сключи споразумение за прекратяване на
брака и за да спре да я безпокои, св. Д. Н. се съгласила придобитите по време
на брака жилище и автомобил да останат за бившия и съпруг. Въпреки раздялата
помежду им, подсъдимият Б. не искал да приеме факта, че със св. Д. Н. повече
няма да бъдат заедно. Търсел непрекъснато контакт с нея, звънял и по телефона,
молил я да се съберат да живеят заедно, следял я, посещавал безпричинно
местоработата и. За да мотивира последната да промени решението си и да заживее
отново с него, подсъдимият и предоставил значителна сума пари, за да си закупи
лек автомобил. Свидетелката приела подаръка, но останала непреклонна в
решението си да не живее отново с подсъдимия. Засегнат от това, Б. започнал да
си иска обратно парите. Звънял на св. Н., на родителите и, на зет и /съпруг на
сестра и/ и настоявал бившата му съпруга да му върне парите. Освен това,
подсъдимият посещавал жилището, в което живеели Н., дъщеря им К., заедно с
родителите на първата, под предлог, че иска да види детето. При срещите помежду
им разпитвал къде е майка му, с кого се среща, отправял обидни думи по неин
адрес. Б. не спазвал режима на свиждане, определен от съда по брачното дело.
Идвал без предупреждение, включително и късно вечерта, държал се невъздържано.
Малолетното дете К. започнало да не желае да се вижда с баща си и отказвало
срещите с него. Това още повече провокирало Б. да се държи агресивно – крещял,
ритал входната врата, хвърля камъни по прозорците, отправял заплашителни
реплики по адрес на бившата си съпруга и нейните родители. Във връзка с това,
същите многократно сигнализирали органите на МВР. Свидетелката Д.Н. започнала
да се страхува от подсъдимия. Не смеела да се прибира сама вечер. През 2008г.
във връзка с пореден инцидент между нея и подсъдимия Б., пострадалата сигнализирала
прокуратурата като се оплакала, че Б. е правил опити да я души. Въпреки това,
подсъдимият не преустановил тези си действия. Системно тероризирал бившата си
съпруга и нейните родители под предтекст, че желае да
контактува с дъщеря си. Звънял по телефона по всяко време на денонощието,
изпращал им заплашителни и обидни СМС –и, посещавал
жилището им, блъскал по вратите, викал и хвърлял камъни.
На 15.02.2013г./петък/ около 17,30 часа
подсъдимият Б. се обадил по телефона на бащата на св.Д. Н. - св. Т.Н. и пожелал
да разговаря с дъщеря си. Н. му отказал, като обяснил, че детето е притеснено и
не желае да разговаря с него. Б. започнал да заплашва Н., че ще убие него и
дъщеря му – св. Д. Н.. Веднага след това изпратил серия от съобщения със
заплашително съдържание на бившата си съпруга. Нарекъл я курва, заявил и че ще
убие нея и баща и. Незабавно след това посетил жилището на Д. Н. и нейните
родители и започнал да звъни на входната врата. Тъй като никой не му отворил,
започнал да рита и да блъска вратата. Това принудило св. Д.Н. да потърси помощ и
да сигнализира за пореден път МВР. Междувременно, докато дойдат служители на
полицията, подсъдимият Б. напуснал района на жилищната сграда.
На същия ден, по-късно - около 22,30 часа подсъдимият отново посетил
жилището на Николови. Никой от семейството не отворил на позвъняванията му. Б. започнал
да вика и да рита по вратата. Д.Н. сигнализирала повторно МВР. На това
повикване се отзовали служителите на Първо РУ”П” - св.Г.К. и св.М.Х.. В тяхно
присъствие, подсъдимият Б. отправил открита заплаха срещу св. Н., като и
заявил, че ще запали автомобила и, ще я убие , обеси и запали. Въпреки, че бил
предупреден да преустанови агресивното си поведение, Б. отново повторил
заплахите си. Н. се уплашила за себе си и за живота и здравето на близките си.
Видно от заключението на съдебно
техническите експертизи, изготвени на моб. телефони на св. Н. и св. Т. Н. - мобилен телефон „Сони ериксон”, модел V630i, IMEI 354639010774344
и сим карта на Мтел с №
35901980541469039 и мобилен телефон марка LG, модел Prada, IMEI-359798040752640 и СИМ карта на Мтел с № 8935901187040816831./л.36-40/
и /л.46-54/, както на процесната дата, така и преди
това, подсъдимият е отправил съобщения до бившата си съпруга и нейния баща със
заплашително съдържание и обидно такова - „вдигни курво”, „курво обади се”, „да
умреш в самолетна катастрофа”, „ся ако не утрепя баща ти няма кога”, „утре сутринта ша става панаира, ша ви избия”,
„умри ма курво”, „майка ти боклук долен”.
От заключението на назначената
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
/л.80-92/, което съдът кредитира с доверие, като добросъвестно и комепетентно, е видно, че подсъдимият страда от параноидно личностово
разстройство. Същото се характеризира с прекомерна сензитивност
към неуспехи и неудачи. Често индивидите не могат да се примирят с тях,
преживяват ги многократно, търсят вината в други лица. Силно убедени са в
собствената си правота. Открояват се със злопаметност, повишена мнителност,
склонност към конспиративни подозрения, към агресивност и отмъщение. Вещите
лица са категорични, че заболяването е с няколкогодишна давност с водещи
ревностни и параноидни изживявания, които са
устойчиви във времето. В това си състояние, подсъдимият не притежава достатъчна
способност за разбиране чувствата на другия, за приемане на неговото мнение,
както и такава да поеме устойчиви трудови и семейни ангажименти. Личностовият му дефицит е имал улесняващ ефект по отношение
на действията и поведението му при извършване на инкриминираното деяние. Към
момента на същото, подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Същият има способност правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от значение за делото, както и
да дава достоверни обяснения за тях.
Подсъдимият Б. дава подробни обяснения.
Акцентира върху факти, свързани със семейното съжителство с пострадалата.
Поведението си във връзка с инкриминираното деяние оправдава с това, че Н. и
родителите и системно възпрепятствали срещите с дъщеря му. Не отрича, че на процесната дата е изпратил на бившата си съпруга съобщения
със заплашително съдържание. Твърди, че е бил провокиран от поредния отказ да му
позволят да види К.. Отрича вечерта на 15.02.2013г. да е отправял заплахи за
убийство по адрес на св. Н., в нейно присъствие.
След
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът кредитира с
доверие обясненията на подсъдимия в частта относно изпращането на съобщения с
обидно и заплашително съдържание до пострадалата. Същите се потвърждават
категорично от заключенията на съдебно-техническите експертизи, от показанията
на св. Н. и тези на родителите и- св. Т. Н. и св. Ив. Н.. Колкото до
твърдението на Б., че не е заплашвал с убийство св. Н., в нейно присъствие, съдът
възприема същото за защитна версия. Обясненията в тази част се опровергават
категорично както от показанията на пострадалата, така и от тези на свидетелите
Х. и К.. Последните са последователни и категорични досежно
това, че познават отпреди подсъдимия и бившата му съпруга по повод многократно
отправяни сигнали за нарушения на обществения ред от страна на Б..
Непротиворечиво посочват още, че на процесната дата
подсъдимият се е държал агресивно, както и че се обърнал непосредствено към св.
Н., като и заявил, че ще я обеси, ще убие нея и семейството и. В тази насока са
и показанията на пострадалата Н.. Същата сочи, че очевидно провокиран от отказа на детето да се срещне с него, на 15.02.13г. следобяд подсъдимият и изпратил серия от съобщения със
заплашително съдържание. Категорична е също, че вечерта около 22 ч. в присъствието на служителите на
полицията я е заплашил отново, че ще я
обеси и убие. Твърди, че това му поведение не е инцидентно. Заявява, че макар
от раздялата им да е изминал значителен период от време / повече от шест
години/, Б. отказвал да приеме този факт. Следял я с таксиметровия автомобил, с
който работел, ходел без предупреждение до местоработата и, причаквал я пред
жилищния вход, държал и сметка с кого се среща, обвинявал я в непристойно
поведение. Свидетелката се страхувала да излиза сама, при всяко позвъняване на
входната врата се плашела. Подсъдимият посещавал дома на родителите и по всяко
време на денонощието и извън определения режим на свиждане, под предтекст, че желае да види детето. При срещите си с него
обаче, се интересувал не от него, а от това къде е в момента майка му, с кого поддържа
връзка, наричал я с обидни думи. Същата сочи, че изпитва перманентен страх за
живота си. Твърди, че откакто са разделени с подсъдимия, се страхува от него,
но напоследък поведението му станало особено агресивно. Определя го като
неконтролируемо. Показанията на свидетелката в тази насока се потвърждават
изцяло от тези на свидетелите Н. и Н.. Последните са категорични, че бившият им
зет упражнява системен тормоз над дъщеря им и над тях – звънял, тропал по
вратата на жилището, обиждал ги , следял пострадалата, изпращал съобщения на нея
и на баща и,, като ги заплашвал, че ще ги запали, убие, смачка. Твърдят, че
това поведение на подсъдимия не е преустановено и към настоящия момент.
Предвид влошените отношения между
семейство Николови и подсъдимия, предисторията в отношенията между бившите
съпрузи, невъздържаното поведение на Б., проявено и в хода на съдебното
следствие, съдът счита, че действията му на инкриминираната дата следва да бъдат
квалифицирани като заплаха за живота на пострадалата Н..
Правна
квалификация на деянието :
За да е обективиран
състав на твърдяното престъпление от обективна страна се изисква осъществяване
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх у него от
осъществяването. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха. При това
не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена./ вж. ТР № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК; Р № 10 от 22.1.1985
г. на I н. о. на ВС; Р № 37 от 31.1.1991
г. на Ін. o. на ВС/
В случая е налице закана за убийство,
която е осъществена двукратно - чрез изпращане на съобщения до св. Д. Н. със
следното съдържание „умирай ма курво, утре сутринта ще става панаира, ще ви
избия, сега ако не утрепя баща ти няма кога”,
и непосредствено - в присъствието и на лицата Г.К. и М.Х., като заявил,
че ще я убие и обеси. Пострадалата е възприела заплахата. Нещо повече- същата се е
уплашила от действията на Б. и то с основание. Предисторията на техните
отношения, ескалирането на напрежението в резултат на системния психически
тормоз упражняван върху нея и семейството и,
конкретното поведение на подсъдимия през целия ден на 15.02.13г., са
дали усещането на св. Д. Н., че заканата за убийство е реална и е могла да бъде
осъществена.
От субективна страна деянията са
извършени виновно, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
отправя закани с убийство по отношение на бившата си съпруга, както и че тези закани ще бъдат
възприети от нея. В резултат на това, у нея може да възникне основателен страх
от осъществяването им.
Подсъдимият е извършил две отделни
деяния през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка –
изпратил съобщения със закани за убийство и непосредствено се е заканил с
такова по отношение на едно и също лице, при еднородност на вината - пряк умисъл,
поради което последващото деяние се явяват продължение на предшестващото.
В случая е доказано престъплението
закана с убийство. При това не е необходимо подсъдимият като е отправил закана чрез
СМС и непосредствено, да е имал оформено решение да извърши
убийство и да действа с тази цел. Същият чрез действия е обективирал
намерение към пострадалата, че ще извърши престъплението. Заканата е създала възможност
за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.
Психичното състояние на подсъдимия прави вероятно взимането на такова решение. В
хода на съдебното следствие се установи по безспорен и категоричен начин, че Б.
е враждебен, раздразнителен и деструктивен, с подчертана склонност към параноидно интрепретиране на
фактите, с повишена импулсивност- поведение, върху което пострадалата е има непосредствени
наблюдения и което е обусловило страха и от осъществяването на заканите. Следва
да се отбележи, че за да е осъществен съставът на престъплението по чл.144 ал.3
от НК не е дори необходимо Д. Н. действително да се е уплашила. Достатъчно е да е било налице възможно
възникване на основателен страх. Престъплението е довършено, защото пострадалата
е възприела заканата с убийство. Подсъдимият е целял заплахата да бъде възприета
от Н. и да предизвика отрицателни емоции
у нея и страх.
Предвид гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144
ал.3, вр. ал.1 вр. чл.26 от НК, тъй като на на
15.02.2013г. в гр. Ст.Загора в условията на продължавано престъпление се е
заканил на Д.Т.Н. с убийство, като е изпратил съобщение със следното съдържание
„умирай ма курво, утре сутринта ще става панаира, ще ви избия, сега ако не
утрепя баща ти няма кога” и в присъствието на лицата Г.К. и М.Х. е заявил, че
ще я убие и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за
осъществяването му.
От субективна страна деянието е
извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни
система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния
текст на НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години .
Съгласно втория принцип, съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство - чистото съдебно минало. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът взе предвид и психичното състояние на дееца.
Макар да не е заболяване в тесния смисъл на понятието, наличието на параноидно личностово
разстройство представлява дисхармоничност на
личността, изразена предимно в характеровата сфера.
Съгласно заключението на съдебната психолого-психиатрична
експертиза, ядрото на болестните отклонения обхваща инстинктивната и
емоционално – волевата област и тяхното интегриране в структурата на личността
на подсъдимия. В резултат на характеровите особености
е силно нарушена социалната му адаптация. Като израз на това, импулсивността
като тип поведение е стабилно закрепена при Б. и доминира в поведението му.
Същият не подлага на осмисляне ситуацията, не проявява съпричастност към
околните. Действията му в повечето случаи са импулсивни и агресивни.
Съдът отчете и това, че в продължение
на години, а и към настоящия момент, никой от съпрузите не е положил усилия да
осигури спазването на режима на лични отношения между бащата и детето по
предвидения гражданскоправен ред. Това допълнително е довело до ескалиране на
напрежението и е провокирало в значителна степен извършването на процесното деяние.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете това, че деянието е извършено на публично място, в
присъствие и на служители на МВР, с което освен че е застрашен живота и
здравето на пострадалата, създадена е опасност за обществения ред, е
демонстрирано и явно неуважение и липса на респект по отношение органите на
властта.
При преценката на обстоятелствата, определящи
вида и размера на наказателната отговорност, която следва да се понесе, съдът
съобрази мотива за осъществяване на деянието- убедеността/ макар и неоснователна/
на подсъдимия, че по този начин се бори за правото си да поддържа лични
отношения с дъщеря си.
Предвид изложеното, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо и като
съобрази целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, наложи
на Б. наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Като съобрази чистото съдебно минало, размера на наложеното
наказание и степента на обществена опасност на дееца, която съдът възприема
като невисока, съдът счете, че за поправянето на подсъдимия не е наложително
ефективно изтърпяване на определеното наказание. Ето защо, отложи изтърпяването
на същото за изпитателен срок от три години.
Съдът счете, че по отношение на
подсъдимия са налице предпоставките на чл.67, ал.3, вр.
чл.42а, ал.2, т.4 НК. С оглед данните по делото, че подсъдимият и преди е
проявявал агресивно поведение по отношение на пострадалата, като най-често е
извършвал това в непосредствена близост до жилището и, и преди всичко за осъществяване на специалната превенция на наказанието, съдът наложи на същия
пробационна мярка „Ограничение за свободно придвижване”, като му
забрани да посещава адреса по местоживее на Д.Н. за
срок от две години.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното
деяние са слабите морално волеви задръжки на подсъдимия, невисоката правна
култура и незачитането на установения правов ред и неприкосновеността на
личността.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: